РЕШЕНИЕ
№ 18424
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В. Т. Б.
при участието на секретаря Н. М. Ш.
като разгледа докладваното от В. Т. Б. Гражданско дело № 20231110136469 по
описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Т. С.” ЕАД срещу
А. В. И., от гр. София, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответника за заплащане на сумата от 550,67 лева (петстотин и петдесет лева и
67 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 09.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 126,45
лева (сто двадесет и шест лева и 45 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2020 г. до 19.12.2022 г., 18,70лева (осемнадесет лева и
70 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 09.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 3,79 лева
(три лева и 79 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.08.2020 г. до 19.12.2022 г. По така подаденото заявление било образувано
гр.дело № 1087/2023 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК
ответникът не бил открит на известните му адреси, поради което са налице
предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за предявяването на
установителен иск. При така изложените факти и като поддържа, че
1
ответника, като потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, Ж. К.Н. 3, бл..., вх.Б, ет..., ап..., аб.№ ..., е потребявал
топлинна енергия в периода 1.5.2019 г. до 30.4.2021 г., като не е заплатил
начислената сума, ищецът моли да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че същия дължи заплащане на сумата от 550,67
лева (петстотин и петдесет лева и 67 стотинки), представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 09.01.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 126,45 лева (сто двадесет и шест лева и 45
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до
19.12.2022 г., 18,70лева (осемнадесет лева и 70 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 09.01.2023
г. до изплащане на вземането, сумата 3,79 лева (три лева и 79 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 19.12.2022 г.
В исковата молба са налице твърдения, че ответникът - ползвател на
имота, описан в исковата молба, е и ползвател на топлинна енергия през
периода 1.5.2019 г. до 30.4.2021 г. и съответно е потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за
него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия
са дължими от него. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се
регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и потребителите
на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът, по които
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. В този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми в посочените ежемесечно
получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ този
на доставка на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца,
същия изпада в забава за изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия
през исковия период, но задължението не е погА.о. Сградата-етажна
2
собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за
извършване на дялово разпределение на топлинна енергия „Н. и.“ ООД, гр.
София съгласно закона, като сумите за топлинна енергия за процесния имот са
били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, поради
което и изготвените изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение, в съответствие с действащата нормативна уредба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът А. В. И., чрез особения
представител адв. Д. е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове
като неоснователни, по подробно изложени съображения. Оспорва да е
потребител на ТЕ за процесния недвижим имот. Оспорва количеството и
качеството на доставената топлинна енергия, както и да е налице договор
между ищеца и третото лице помагач за топлинно счетоводство. Оспорва
представените фактури като годни счетоводни документи. Формулира
възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач – „Н.“ АД, гр. София намира, че е водил надлежно
топлинно счетоводство.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на
чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. № 1087/2023 г. по описа на СРС, 90 състав,
от ищеца на 09.01.2023 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми
относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, Ж.К.Н. 3, бл..., вх.Б, ет..,
ап..., аб.№ ... По отношение на собствеността на процесния недвижим имот е
представен нот. акт № 13/93 г., вписан вх. Рег. № ../30.12.1993 г., от който е
видно, че ответникът А. В. И. и съпругата му П. Т. И.а са дарили имота на
сина си В. А. В., но са си запазили вещното право на ползване до смъртта си.
Видно от изготвените служебни справки НБДН за дарителите тяхното право
на ползване не е погА.о, а и липсват данни същите да са се отказали от това
право. Затова съдът намира, че между страните, както и третото –
неучастващо по делото лице П. Т. И.а е налице валидно договорно
правоотношение при Общи условия между страните за доставка от страна на
3
ищеца на топлинна енергия, т.е. ответникът А. В. И. би могъл да отговаря за ½
част от задълженията.
От неоспорената съдебно – техническа експертиза и писмените
доказателства, представляващи главни отчети и индивидуални справки за ТЕ,
подписани от ответника, издадени от третото лице – помагач, които съдът
кредитира, се установява, че справката на фирмата за дялово разпределение –
„Н.“ АД, съдържа данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната
станция и разходите за имота, като изчисленията са правени съгласно
нормативната уредба. Изчислена е потребена топлинна енергия единствено за
топла вода, но не и за сградна инсталация и топлинна енергия за отопление на
имота, тъй като сградата е била без отопление. Топлата вода е била
начислявана прогнозно, поради повреда в циферблатите на двата водомера в
имота.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, с уточнение в открито съдебно заседание, което съдът възприема
изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответникът не
е платил начислените суми за процесния период, като начислени от ищеца по
фактури и след корекции по изравнителни сметки са суми в размер на 550.66
лв. главница и лихви в размер на 125.62 лв., а при съобразяване на тригодишна
давност преди депозиране на заявлението на 09.01.2023 г., размерът на
дължимите суми е 179.14 лв. за главница и 40.38 лв. за лихви.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Исковете са частично основателни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
4
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се
намира процесния недвижим имот е осъществявано от „Н.“ АД.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период, предвид
липсата на оспорване от страна на ответника на основанието на иска и
дължимостта на непогА.ите по давност вземания. Съдът кредитира
заключението на вещото лице по ССЕ относно размера на дължимите суми,
доколкото това вещо лице е съобразило корекциите, а именно 550.66 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
процесния период. С оглед направеното в срок възражение за изтекла
погасителна давност и след приспадане на погА.ите по давност суми, при
съобразяване на тригодишната давност по чл. 111, б.в. от ЗЗД, с оглед
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК на 09.01.2023 г., размерът на
5
дължимата сума е 179.14 лв. Затова и съдът намира, че съобразно
горепосочената квота от 1/2 ид.ч. искът се явява основателен и следва да бъде
уважен за размер от 89.57 лв., а до пълния предявен размер искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
На следващо място от клаузите на Общите условия изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на
чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Т.е., ответникът следва да се
счита за изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния
период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна
енергия. Ето защо съдът приема, че втората релевирана претенция се явява
установена в своето основание и размер. Съдът кредитира заключението на
вещото лице по ССЕ относно размера на дължимите суми, доколкото това
вещо лице е отчело корекциите, а именно мораторна лихва в размер на 125.62
лв. за процесния период. Независимо от направеното в срок възражение за
изтекла погасителна давност, при съобразяване на тригодишната давност по
чл. 111, б.в. от ЗЗД, доколкото заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано на
09.01.2023 г., а периода на обезщетението за забава е 15.09.2020 г. – 19.12.2022
г., видно е че вземането не е погА.о по давност. Размерът на дължимата сума е
40.38 лв., видно от ССЕ. Доколкото обаче искът за главница е частично
основателен, а вземането е акцесорно, както и предвид квотата на длъжника в
размер на 1/2 ид.ч., съдът намира, че искът се явява основателен за размер от
20.19 лв.
По делото не се спори, а и от представените два броя изравнителни
сметки се установява, че в рамките на процесния период дяловото
разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира и
процесното жилище, се е извършвало от „Н.“ АД, като в тази насока е и
заключението на вещото лице по СТЕ. В тази връзка следва да се посочи, че
съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, избират
лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение. От това следва, че в тежест на ответника, както и на
останалите етажни собственици е било задължението след изтичане на срока
на договора с третото лице – помагач, да изберат друг топлинен счетоводител,
за което не са налице данни, или да сключат нов договор със същото
дружество за дялово разпределение, което също не се установява от
6
доказателствата по делото. Неизпълнението на посоченото законово
задължение от страна на етажните собственици не е от естество да ги
освободи от заплащане на сумите, дължими за извършване на дяловото
разпределение в процесната сграда, но по конкретното дело в хода на
настоящото производство не се установи безспорно, че в рамките на
предявения с исковата молба период в СЕС е извършвано дялово
разпределение на доставената и потребена топлинна енергия именно от „Н.“
АД, както и какъв е размера на дължимото възнаграждение. По делото бяха
представени и отчетните документи от страна на това дружество. Предвид
изложеното съдът намира, че искът за заплащане на сумата от 18,70лева
(осемнадесет лева и 70 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до
30.04.2021 г., се явява частично основателен за квота 1/2 ид. ч., а именно 9.35
лв.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че с оглед акцесорния
характер на претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва
и доколкото се установи наличието на главен дълг за дялово разпределение,
искът за заплащане на мораторна лихва в размер на 3,79 лева (три лева и 79
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до
19.12.2022 г., се явява частично основателен за квота 1/2 ид. ч., а именно 1.90
лв.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 от ГПК ответниците следва да
бъдат осъден да заплатят на ищеца разноски в размер на 204 лв.,
представляващи държавна такса, депозити за особен представител, вещи лица
и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, с включени разноски
по заповедно производство по ч.гр.д. № 1087/2023 г. по описа на СРС, 90
състав.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.124,
ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от „Т. С.” ЕАД, със седалище и адрес
на управление: гр.С., ул.”Я.” №.., против А. В. И., ЕГН **********, със съд.
адрес гр. София, район К. с., ул. И. Р. № 1А, ет. П, ап. 1, чрез особен
представител адв. Д., че А. В. И. дължи на „Т. С.” ЕАД сумите, както следва -
сумите 89.57 лева представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 09.01.2020 г. до 30.4.2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, Ж.К.Н. 3, бл..., вх.Б, ет.5, ап..., аб.
№ .., ведно със законна лихва за период от 09.01.2023 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния предявен размер от
550.67 лв. и за периода м.05.2019 г. – 08.01.2020 г., дължи сумата 20.19 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. – 19.12.2022 г.,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния предявен размер от 126.45 лв.,
дължи сумата 9.35 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.06.2020 г. до 30.4.2021 г., ведно със законната
лихва за периода от 09.01.2023 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния предявен размер от 18.70 лв., дължи
сумата 1.90 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2020 г.
до 19.12.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния предявен размер от
3.79 лв., за които суми е издадена заповед от 16.01.2023 г. постановена по
ч.гр.д. № 1087/2023 г. по описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА А. В. И., ЕГН **********, със съд. адрес гр. С., район К. с.,
ул. И. Р. № 1А, ет. П, ап. 1, чрез особен представител адв. Д., да заплати на „Т.
С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Я.” №.., направените
по делото разноски в размер на 204 лв., с включени разноски по заповедно
производство по ч.гр.д. № 1087/2023 г. по описа на СРС, 90 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „Н.“
АД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Х. г. № 58.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8