№ 70
гр. Враца, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Пенка П. П.
при участието на секретаря Х. Т. Цекова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20231400500054 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба вх. № 840 от 03.02.2023г.,
подадена от А. С. Й., ЕГН **********, И. С. А., ЕГН ********** и М. С. К.,
ЕГН **********, и трите като наследници на Т. А. Т. б.ж., Ц. В. С., ЕГН
**********, А. Г. А., ЕГН ********** и В. Г. А., ЕГН **********, всички
чрез процесуален представител адв. М. Д. от АК Враца, против решение №
191/07.12.2022г. по гр.д. № 1005/2021г. на Районен съд - гр.Мездра, с което е
признато за установено, на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на К. Е. И.
с ЕГН ********** от с.***, общ.Мездра, че не са собственици на ПИ с
идентификатор 30510.501.915, находящ се в регулацията на с.***,
общ.Мездра по КККР на селото, одобрени със заповед № РД-18-
1626/19.09.2018 год. на изп. директор на АГКК с площ 284 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, номер по предходен план 38 кв. 66а при съседи:
30510.501.1089; 30510.501.914; 30510.501.922 и 30510.501.916, че К. Е. И. е
собственик на този имот и са осъдени да отстъпят собствеността и да му
предадат владението върху този имот, както и да му да заплатят направените
разноски от 850 лв.
Жалбоподателите твърдят, че решението на първо място е недопустимо,
а на второ - неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени
съдопроизводствени нарушения. Поддържат, че първоинстанционният съд се
1
е произнесъл по два различни по своя характер иска, респективно по
незаявени претенции: по отрицателен установителен иск за собственост, като
е постановил, че ответниците по иска не са собственици, и по иск с правно
основание чл. 108 от ЗС, като е постановил, че собственик е ищеца К. И., като
е недопустимо разглеждането им в едно и също производство. Като
процесуални нарушения, допуснати от съда посочват, че съда не е
квалифицирал иска и така е дал възможност на ищеца да заявява и доказва
двупосочно искания; че с доклада по делото съдът не е разпределил
доказателствената тежест на всяка от страните; че несвоевременно се е
произнесъл по искането им за прилагане на нотариални преписки и същите са
били приложени по делото в по-кратък от минималния 7-дневен срок преди
съдебното заседание, като им е отказано отлагане на съдебното заседание, за
да се запознаят с тях и да се подготвят с адекватна защита. Изтъкват, че
изготвеното заключение по съдебно-техническата експертиза не е отговорило
изчерпателно и разбираемо на поставените от тях въпроси, че в твърденията
на експерта се съдържат неточности и неясноти и че назначаването на
технически експерт в лицето на подписалият и двете преписки от община
Мездра, е процесуално нарушение. Считат, че първоинстанционният съд не е
обсъдил нито едно от представените от тяхна страна писмени и гласни
доказателства и че произнасянето по претенциите на ищеца е съобразено
изцяло с представените от него доказателства. Твърдят, че ОСЗ - Мездра им е
отказала връщане на собствеността на процесната земя, поради планирано
обществено мероприятие, а когато е установено, че такова няма да се
извършва, им е възстановила земята и по силата на решението на ОСЗ са си
извадили констативен нотариален акт и че считано от 2014 г. придобивна
давност не е налице. Молят съда, да обезсили обжалваното решение като
недопустимо, поради предявяването на два различни взаимоизключващи се
иска, с различни правни основания, и да прекрати съдебното производство; в
случай, че приеме постановения акт за допустим, да го отмени, на първо
място, като постановен при съществени съдопроизводствени нарушения и
нарушено право на защита, на второ място, като постановен при едностранно
тълкуване на събраните доказателства в полза на ищеца, при нарушение на
правилото за безпристрастност на съда, и на трето място, при очевидна
недоказаност на ищцовата претенция, и постанови ново решение, с което
приеме, че предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС е неоснователен
и недоказан и като такъв да го отхвърли. Претендират направените разноски в
двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия К. Е. И. с ЕГН ********** от
с.***, общ.Мездра, чрез процесуалния му представител адв. Г. П., е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба, в който счита, че решението на Районен
съд Мездра е законосъобразно, обосновано и правилно, а въззивната жалба за
неоснователна. Счита изложените доводи за недопустимост на обжалваното
решение за неоснователни, тъй като е предявил два обективно съединени
иска: отрицателен установителен - за установяване, че ответниците не са
2
собственици на процесния имот, и иск по чл.108 ЗС - за признаване, че
ищецът е собственик и да се осъдят ответниците да отстъпят собствеността и
предадат владението му, което съединяване е допустимо. Твърди, че
пълномощника на ответниците е заявил, че няма възражения по
проектодоклада, поради което доводите му за допуснати процесуални
нарушения при изготвяне на доклада са неоснователни; че са неоснователни и
доводите във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения при
събиране на доказателствата, при разпределяне на доказателствената тежест и
при назначаване, изготвяне и приемане на техническата експертиза, чието
заключение не е оспорено. Счита, че първоинстанционният съд е обсъдил
събраните по делото доказателства и е стигнал до единствено правилния
извод, че ответниците не се легитимират като собственици на процесния имот
на посоченото от тях основание - констативния нотариален акт, издаден въз
основа на решението на ОбСЗГ - гр.Мездра от 2014г. Твърди, че липсват
доказателства, че имотът от 0,5 дка в м.Полето е идентичен със закупения от
него имот кад. № 526 по кадастралния и регулационния план на с.***, част от
който е бил извън регулация /процесния имот/. Излага доводи и относно
същността на земеделската реституция, на която се позовават ответниците,
която в конкретния случай е приключила с влизане в сила на отказното
решение от 19.02.1993г., поради което ответниците упражняват фактическа
власт върху процесния имот без правно основание. Поддържа, че той е
собственик на процесния имот на основание покупко-продажба от своята
баба, която е била собственик на основание покупко-продажба, делба и
давностно владение, продължило спокойно и необезпокоявано от 1968г. до
покупко-продажбата и установено по делото от гласните доказателства. Моли
съда да остави без уважение подадената въззивна жалба против решението на
PC - Мездра като неоснователна и да потвърди същото като правилно и
законосъобразно, като претендира и разноските пред въззивната инстанция.
С въззивната жалба и с отговора на същата не се сочат доказателства и
не се правят доказателствени искания.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателите, чрез
процесуалния си представител, поддържат подадената жалба, а въззиваемия
К. Е. И., чрез процесуалния си представител, оспорва същата.
Врачанският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен
акт.
За да се произнесе по нейната основателност, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Първоинстанционното дело е образувано по искова молба от 28.07.2021
г., подадена от К. Е. И., ЕГН ********** от с. ***, обл. Враца, чрез адв. Г. П.
3
от АК Враца, против Ц. В. С. от с.***, А. Г. А. и В. Г. А., и двамата от
гр.София, А. С. Й., И. С. А. и М. С. К. от с.***, и трите като наследници на Т.
А. Т. б.ж., представлявани от пълномощника си адв. М. Д. АК гр.Враца.
С исковата молба ищецът К. Е. И. твърди, че по силата на нотариален
акт № 167, т. II, рег. № 2641, н.д. № 301/2021 год. на нотариус Х. А. с рег. №
***, район на действие РС гр.Мездра е собственик на ПИ с идентификатор
30510.501.915, находящ се в регулацията на с.***, общ.Мездра по КККР на
селото, одобрени със заповед № РД-18-1626/ 19.09.2018 год. на изп. директор
на АГКК, с площ 284 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по
предходен план 38, квартал 66а, при съседи: 30510.501.1089; 30510.501.914;
30510.501.922 и 30510.501.916. Поддържа, че имота е закупен от неговата
баба и праводателка И. К. И.а и нейния съпруг К. А. И., б.ж. на с.***, починал
на 16.01.2015г., с нот. акт № 6, т.II, н.д. № 298/1968 год. на Мездренски
народен съдия от А. М. С., б.ж. на с.***. Имотът е бил 600 кв.м. в регулацията
на с.*** и е представлявал УПИ Парцел VII, пл. № 526, кв.68 по плана на
селото от 1966г. Посочва, че откакто се помни имотът се е владял и ползвал
от баба му И. И.а и нейното семейство, без някой да им пречи на владението и
оспорва собствеността. В по-късен момент през имота е била прокарана
улица, като част от имота останал извън регулация, но праводателката му и
семейството й продължавали да го ползват целия, разделен от улицата, като
зеленчукова градина, в която има и овощни дръвчета. Изтъква, че при
изработване на кадастралния и регулационен план на с.*** през 1990 год.
частта, останала извън регулация, отново е включена в регулацията на селото,
а при изработването на КК на с.*** през 2018 год. имотът е заснет и показан
като ПИ с идентификатор 30510.501.915, като в кадастралния регистър няма
вписани собственици. Твърди, че още приживе на дядо му, по силата на устна
уговорка с останалите наследници на К. А. И. имотът останал в дял и
собственост на баба му - неговата праводателка И. К. И.а, която през 2021 год.
се е снабдила с КНА за собственост № 266, т. II, рег. № 2627, н.д. № 300/2021
год. на основание наследство и давностно владение, с който документ му е
прехвърлила правото на собственост на имота. Поддържа, че от
прехвърлянето на имота на него в същия са се настанили ответниците, които
оспорват правото му на собственост и упражняват фактическа власт върху
него, като му пречат да го ползва като собственик. Посочва, че ответниците
се позовават на решение на ПК - Мездра, с което им е било възстановено
правото на собственост на същия имот, като наследници на А. М. С. –
продавача по нот. акт № 6, т.II, н.д. № 298/1968 год. Моли съда да признае по
отношение на ответниците, че те не са собственици на процесния имот с
идентификатор 30510.501.915, находящ се в регулацията на с.***, обл.Враца,
а собственик е той - К. Е. И., по силата на нот. акт № 167, т.02, рег. 2641, н.д.
№ 301/2021г. на нотариус Х. А., рег. № ***, с район на действие PC Мездра,
като отмени евентуален нотариален акт, на който се позовават ответниците, и
който оспорва, независимо от основанието на което е издаден, като ги осъди
4
да му отстъпят собствеността и предадат владението върху същия имот.
Претендира направените по делото разноски.
В изпълнение на указанията на първоинстанционния съд, дадени му с
определение № 68 от 27.01.2022г., с молба вх. № 577 от 11.02.2022г. (л.81)
ищецът е уточнил, че предявеният от него иск е с правно основание чл.108 ЗС
и искането му към съда е да признае по отношение на ответниците, че той е
собственик на процесния имот с идентификатор 30510.501.915, и да ги осъди
да му отстъпят собствеността и предадат владението върху същия имот.
В срока по чл.131 от ГПК от адв. М. Д. АК гр.Враца, като пълномощник
на ответниците Ц. В. С., А. Г. А., В. Г. А., А. С. Й., И. С. А. и М. С. К.,
последните три като наследници на Т. А. Т. б.ж., са постъпили отговори, с
които оспорват предявеният иск като неоснователен и недоказан. Твърдят, че
ищецът К. И. не е придобил право на собственост върху спорния имот по
силата на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №
167 по нот. дело № 301/21.06.2021 г. на нотариус Х. А., тъй като
праводателката му И. К. И.а никога не е била собственик на имота, поради
което и договорът не е произвел вещноправен ефект. Поддържат, че И. И.а не
е могла да придобие правото на собственост върху имота въз основа на
посоченото в констативния нотариален акт за собственост от 21.06.2021 г.
деривативно придобивно основание — наследство и давностно владение, тъй
като закупеният през 1968 г. от нея и съпруга й К. И. от наследодателя на
ответниците А. М. С. имот е имот с площ от 600 квадрата, в парцела 7-ма, пл.
№ 526 в кв. 68 по плана на селото от 1966 г., който е в регулация и не е
идентичен с описания в исковата молба имот № 30510.501.915 по КККР на
село ***, с площ 284 кв.м., и тъй като след смъртта на К. И. през 2015 г., до
изготвянето на акта не са изминали изискуемите се от закона десет години на
необезпокоявано владение. Посочват, че те са владели имота през всичките
години, а през 2014 г. след инициирана от тях и приключена по реда на
ЗСПЗЗ, вкл. чл. 13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ процедура, спорният имот е посочен
с отделен кадастрален номер и е реституиран на наследниците на А. М. С.,
поради което е тяхна собственост и за него са се снабдили с констативен
нотариален акт. Твърдят, че наследодателят им е притежавал имот с площ
около 1000 кв.м. /един общ имот или два съответно по 600 и 400 кв.м./ и
Поземлената комисия им е възстановила собствеността върху по-малкия
имот, който не е предмет на нотариалния акт от 1968 г. на МРС. Не оспорват,
че И. К. И.а е обработвала част от имота, но твърдят, че това е било по
споразумение със собствениците, т.е. с тях, поради което тя е била ползвател
/държател/ на част от имота по силата на неформален договор между
страните. Твърдят, че И.а никога не е заявявала собственически права върху
имота, нито пред тях, нито пред когото и да било, че същата не е имала
„анимус” /намерение/, предвид факта, че е знаела, че обработва част от чужд
имот, който и е предоставен от собствениците за ползване, и никога не е
афиширала и демонстрирала собственост или намерение за такава върху
процесния имот. Молят съда да остави без уважение исковата претенция и да
5
отмени КНА № 166/2021 г. по нотариално дело № 300 от 21.06.2021 г. на
нотариус Х. А., с който И. К. И.а е призната за собственик на описания в
исковата молба недвижим имот, като им присъди направените в
производството разноски.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни
доказателства. Изслушана е съдебно-техническа експертиза, чието
заключение е прието от съда.
От приложения разписен лист към плана на с.*** от 1966г. (л.12) се
установява, че като собственик на парцел VII, кв.66 по плана на селото е
записан А. М. С., а на парцел VIII, кв.66 по плана на селото е записан К. А. И..
Установява се, от представения по делото нотариален акт № 6, т.II, н.д.
№ 298/31.10.1968 год. на Мездренски народен съдия, че А. М. С. от с.*** е
продал на К. А. И. от същото село празно дворно място, урегулирано в парцел
VII, пл. № 526, кв.68 по плана на селото, цялото от 600 кв.м.
Видно е, от представеното удостоверение за наследници изх. №
71/18.05.2021г. на с.***, общ.Мездра, че К. А. И. е починал на 15.01.2015г. и е
оставил наследници по закон преживяла съпруга И. К. И.а, ЕГН **********,
и две дъщери.
Установи се също, че с нотариален акт за констатиране право на
собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 166, т. II, рег.
№ 2627, н.д. № 300/2021 год. на нотариус Х. А. с рег. № ***, район на
действие РС гр.Мездра И. К. И.а е призната за собственик на основание
наследство и давностно владение на ПИ с идентификатор 30510.501.915,
находящ се в регулацията на с.***, общ.Мездра по КККР на селото, одобрени
със заповед № РД-18-1626/ 19.09.2018 год. на изп. директор на АГКК, с площ
284 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план 38, квартал
66а, при съседи: 30510.501.1089; 30510.501.914; 30510.501.922 и
30510.501.916.
Видно е от представения нотариален акт № 167, т. II, рег. № 2641, н.д.
№ 301/2021 год. на нотариус Х. А. с рег. № ***, район на действие РС
гр.Мездра, че И. К. И.а е продала на К. Е. И. същият поземлен имот.
По делото е представено решение № 4В от 19.02.1993г. по преписка вх.
№ 00339В от 26.03.1992г. на ОСЗ – Мездра за възстановяване право на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални
граници, от което се установява, че на наследниците на А. М. С., б.ж. на с.***,
е признато правото на собственост на земеделски земи в землището на с.***,
сред които и ливада от 0,500 дка в м. „Полето” и е отказано възстановяването
на правото на собственост на този имот, поради попадане на имота в
разпоредбите на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ.
Представено е също и удостоверение по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ №
66/27.03.2014г., издадено от Община Мездра, от което се установява, че
бившия имот на А. М. С. ливада от 0,500 дка. в м. „Полето”, землище с.***,
признат с решение № 4В от 19.02.1993г. на ОСЗ – Мездра на неговите
6
наследници, попада в границите на урбанизираната територия на с.***,
определена с ПУП (ЗРП) в границите на незастроен УПИ I в кв. 66а; за имота
не са провеждани процедури по отчуждаване и няма учредени вещни права;
мероприятието за което е отреден УПИ I – „За групово жилищно
строителство”, не е реализирано и няма съставен АОС. Съгласно приложената
скица по чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ бившият имот съдържа 278,00 кв.м., които
могат да бъдат възстановени.
Установи се също, че с нотариален акт за констатиране право на
собственост върху недвижим имот № 96, том IV, рег. № 2472, дело №
283/27.08.2014 год. на нотариус Б. М., рег. № 593 с район на действие РС –
Мездра, на основание чл.587, ал.1 ГПК, чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, вр. с чл.10, ал.7
ЗСПЗЗ, Т. А. Т., Ц. В. С., А. Г. А. и В. Г. А. са признати за собственици при
посочени права по наследство на следния недвижим имот: новообразуван
поземлен имот с кадастрален номер 837 в кв. 66а по КРП на с.***, одобрен
със заповед № 400/26.06.1990г. с площ 278 кв.м., попълнен в кадастралния
план със Заповед № 434/09.06.2014г. на Кмета на Община Мездра, при
граници и съседи на имота: от северозапад – улица „Искър”, от изток и запад
– част от УПИ I, кв. 66а.
Видно е, от представеното удостоверение за наследници изх. №
128/30.08.2021г. на с.***, общ.Мездра, че Т. А. Т. е починала на 09.05.2021г. и
е оставила наследници по закон А. С. Й., И. С. А. и М. С. К. - дъщери.
Първоинстанционният съд е изискал и приложил по делото нотариален
акт № 27/1957 г. и нотариален акт № 125, т.I, н.д. № 115/2009 г. на МзРС,
както и нотариалните дела на нотариус Х. А. по нотариален акт № 166, т.2,
рег. № 2627, н.д. № 300/2021 г. и нотариален акт № 167, т.2, рег. № 2641, н.д.
№ 301/2021 г.
По делото са представени също и скици на имоти, сред които и
процесния имот, издадени от СГКК и от Община Мездра.
За установяване факта на упражняване на фактическа власт върху
процесния имот пред първоинстанционния съд са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпита на четирима свидетели.
Свидетелката Д. М. познава бабата и дядото на ищеца още от 1967 год.
От показанията на същата се установява, че двамата са купили парцел на
гарата около един декар, който някога е бил поле, градина, който
впоследствие е разделен от шосето до оранжерията, като от едната страна
останали около 300 кв.м., а от другата страна останала къщата; улицата дели
къщата и дворното място. Според свидетелката спорното място от около 300
кв.м. е влизало в парцелата, която са купили, а след като направили пътя, част
от нея е отчуждено. Свидетелката твърди, че И. И.а е ползвала това място,
като садила зеленчуци и геран си направила в него; тя е ходила на мястото и е
заварвала в градинката бабата на ищеца; И. не й е казвала, че местото е на
някой друг. Свидетелката от година разбрала, че има спор за мястото -
ответникът А. Г. насадил дръвчета в него и от една година И. И.а не го е
ползвала.
7
В показанията си свидетелката Н. Д. твърди, че от дълги години живее в
района, в който се намира спорния имот, на същата улица и познава ищеца К.,
познавала е също дядо му К. и баба му И.. Същата установи, че пътя минава
през мястото и дели къщата им и градинката; цялото място е около декар, а
градинката е 200-300 кв.м. Преди повече от 20 години са вземали от
парцелите им, за да направят пътя. От тогава все И. е ползвала имота.
Свидетелката също е ходила за разсад и винаги И. е била в градината; в
същата е имало геран, от който поливали. И. И.а е казвала на свидетелката, че
тази градинка им е част от парцелата и никога не й е казвала, че е на някой
друг. Друг човек свидетелката не е виждала там да работи. Свидетелката
твърди, че знае, че И. е собственичка на градинката. Същата миналата година
е минала по пътя и е видяла насадени дръвчета и така разбрала, че С. иска да
вземе градинката. И. тогава й казала, че С. и Ц. искат да вземат местото,
защото било тяхно и са насадили тези дръвчета.
Разпитан, свидетелят С. Ц. С. твърди, че с ответника А. А. са комшии и
приятели; смята, че отношенията между бабата на ищеца и ответниците са
добри. Свидетелят установи, че парцелата е около 300 кв.м. и се обработва от
С., който преди повече от 5-6 години там си е насадил дръвчета, които дават
плодове - ябълки, сливи, и постоянно е там. Свидетелят е ходил там и знае
къде се намира. Същият установи, че преди две-три години е срещнал И. К. и
тя го помолила да ходатайства пред С. да й продаде парцелата; свидетелят
отишъл при С. и му казал, че И. моли да й продаде парцелата, но той казал, че
няма да я продаде, защото това си му е бащиния и ще си я работи. След това
свидетелят казал на И. за това, а тя му казала да предаде на С., че даром да й
даде парцелата няма да я вземе, тъй като не може да я работи. Свидетелят
твърди, че знае, че имота е на дядото на ответника - С.. Същият установи, че
къщата на И. е от другата страна и ги дели един път, който е построен доста
отдавна. Свидетелят е виждал И. да сади магданоз в градинката и знае, че се
уважават. Според свидетеля С. е бил дълги години по чужбина и в София;
идвал си през седмицата и били заедно като С. все имал работа на градината.
Свидетелят няма спомен преди тези пет-шест години кой е работил
градината, твърди, че не е виждал някой да работи там, че имало домати и
магданоз, но не знае кой ги е садил.
Свидетелката Р. И. Б. знае, че имота е бил един декар парцела на А. на
дядо му, че те са продали 600 кв.м. на И., за да си направят къща, а след това
мястото си е останало на Ц., на Т. и майката на А.. Казали са й, че са имали
устна уговорка с И. да си сади нещо, за да не пустее, а после са си го взели да
си го гледат. Свидетелката твърди, че е помогнала на А. да насадят 10
дръвчета, тъй като тя разбира и се занимава, че пет години ходи с него в
мястото, в което има геран, заградено е и е апетитно. Дръвчетата са засадени
преди 6 години и сега в мястото има към 20 дръвчета и 20 лози покрай
оградата. От показанията на свидетелката се установява, че никога не е имало
претенции от И. и през тези 6 години, през които е ходила с А. в градината,
никой не е претендирал. Свидетелката твърди, че И. попитала може ли нещо
8
да си насади и чисто по човешки, за да не запустява мястото, си е садила нещо
и е ползвала имота около 6 години. Според свидетелката ответниците не са
мислили въобще да го напускат.
От заключението на допуснатата пред районния съд съдебно-
техническа експертиза, прието като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните по делото, се установява, че по плана от 1935 год. на
с.*** процесният имот е идентифициран като част от ПИ с кад. № 339, целият
с площ от 3 020 кв.м., записан в разписния лист към плана на М. С.. По плана
от 1966 год. имота е идентифициран като част от ПИ с кад. № 526, целят с
площ от 900 кв.м., попадаща извън границите на регулацията, за който имот
по първоначална регулация е отреден Парцел VII кв.66 с площ от 880 кв.м. и
след извършена промяна по вътрешните регулационни линии между няколко
парцели в кв. 66, сред които е и новообразуван Парцел VII, пл.№ 526 с площ
от 600 кв.м., вписан в разписния лист към плана на А. М. С. по нот. акт № 27,
н.д. № 53/1957 год. и К. А. И. по нот. акт № 36/1968 год. Останалата част от
имота попада извън регулацията на селото. Според заключението по плана от
1990 год. процесния имот е идентифициран като ПИ с кад. № 876 кв.66а
попълнен и нанесен в кадастралния план по реда на чл.13 от ППЗСПЗЗ със
Заповед № 434/09.06.2014г. на кмета на Община Мездра, с площ от 278 кв.м.,
при съседи: от северозапад – улица „Искър”, от изток и запад части от УПИ I,
кв.66а, без данни за собственост в разписния лист към плана. По действащата
КККР на с.*** процесния имот е ПИ 30510.501.915 от 284 кв.м., стар номер
38, кв.66а и е записан на името на ищеца по данни от НА № 199/21.06.2021г.
Към заключението вещото лице е изготвило и приложило комбинирана
скица, отразяваща разположението на границите на закупения през 1968 год.
имот - парцел VII-526, кв. 66 от 600 кв.м. по плана на с. *** от 1966г., спрямо
данните от действащата кадастралната карта на с. *** от 2018 год., както и
комбинирана скица, отразяваща всички извършени изменения станали по
отношение на границите на имота от първия план 1935г. до последния сега
действащ план от 2018г.
При извършен оглед на място на имота, вещото лице е констатирало
фактическото и физическо състояние на имота - незастроено дворно място,
заградено по четирите си граници и засадено с млади овощни дръвчета на
възраст от 3 до 5 години, млада лозичка до оградата на източната граница на
около година и две стари лози по южната граница. Подробно по вид, брой и
възраст на насажданията в имота, вещото лице е отразила в таблица и
онагледило със снимки, приложени към делото.
В съдебното заседание вещото лице поясни, че скицата от 2014 г. е
издадена по удостоверението по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ, че от 1990 г. не са
били отразени кадастралните граници на бившия имот и изясни процедурата
по допълване на кадастралния план. Според вещото лице по плана от 1966 г.
процесните 280 кв.м. представляват част от имот с кадастрален № 526 с площ
900 кв.м., като тази част от имота е извън регулационния план, т.е. е в
кадастъра, но извън регулацията. Парцел VII, пл. № 526 в кв. 68 по плана на с.
9
*** от 1966 г. с площ 600 кв.м., който А. М. С. е продал на К. А. И., сега се
владее и ползва от наследниците на К. И.. Този парцел захваща много малка
част от имот № 526. Вещото лице изясни също, че спорния имот не попада в
границите на парцел VII, тъй като тази част от имота е извън регулацията от
1966 г. и няма как да попада в парцел VII. Спорният имот попада в първи
парцел за групово строителство и няма граници, поради което е записан без
данни за собственост.
Съдът кредитира експертното заключение като обективно и
компетентно изготвено, прието без възражения от страните по делото.
В първото съдебно заседание, проведено на 16.03.2022г. при доклада на
делото, съдът е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл.108 от
ЗС. При установената фактическа обстановка и събрани доказателства
анализирайки приложението на нормата на чл.108 от ЗС и прилагайки
института на придобивната давност, първоинстанционният съд е приел за
безспорно установено, че спорните 284 кв.м. не са били предмет на покупко-
продажбата на Парцел VII пл. № 526 кв.66, целият от 600 кв.м., извършена
между А. Митов и К. И. през 1968 год. Приел е също, че е установено по
категоричен начин, че още от закупуване на парцел VII през 1968 год.
собствениците И. и К. не са губили владението върху спорните 285 кв.м.;
приел е за несъстоятелно твърдението на ответниците, че между предишния
собственик И. и ответниците е съществувала уговорка тя да ползва имота, тъй
като от показанията на разпитаните свидетели е установено, че още от 1968
год. праводателката на ищеца заедно със съпруга си са владели спорния имот.
Счел е също, че не е без значение и обстоятелството, че първоначално ОСЗ
Мездра им е отказала възстановяване на спорното място още през 1992 год., а
едва през 2014 год. същите са поискали удостоверение по чл. 13, ал.4 и 5 от
ЗСПЗЗ. По тези лаконични съображения съдът е приел предявеният иск за
доказан по основание и го е уважил.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав
приема следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма;
подписано е и е разбираемо.
За да се произнесе по допустимостта на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
10
Обжалваното първоинстанционно решение е недопустимо в частта му, с
която е признато за установено по отношение на К. Е. И., че ответниците не
са собственици на ПИ с идентификатор 30510.501.915, тъй като
първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск.
Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК, регламентиращ принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес, предметът на делото и обемът на дължимата
защита и съдействие се определят от страните. Предметът на делото е
спорното субективно материално право, претендирано или отричано от
ищеца. То се индивидуализира чрез правопораждащия юридически факт,
субектите на спорното правоотношение и неговото съдържание и се въвежда
в процеса с исковата молба чрез посочване на основанието и петитума на
иска. Процесуалният закон задължава съда да разреши правния спор в
рамките на заявените факти и на искането, като решението следва да обвърже
субектите на спорното правоотношение. Съдът е длъжен да разгледа иска на
предявеното основание и когато в нарушение на принципа на диспозитивното
начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, по
непредявен иск, решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на
непредявено основание.
В процесния случай в изпълнение на указанията, дадени му от районния
съд с определение № 68 от 27.01.2022г., с молба вх. № 577 от 11.02.2022г.
(л.81) ищецът е уточнил, че предявеният от него иск е с правно основание
чл.108 ЗС и е формулирал искане към съда да признае по отношение на
ответниците, че той е собственик на процесния имот с идентификатор
30510.501.915, и да ги осъди да му отстъпят собствеността и предадат
владението върху този имот. С оглед на така формулираният петитум и
изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, в първото съдебно
заседание, проведено на 16.03.2022г. при доклада на делото, съдът правилно е
квалифицирал иска като такъв с правно основание чл.108 от ЗС. В мотивите
на обжалваното решение съдът също е посочил, че предявеният иск е с
правно основание чл.108 от ЗС и е обсъдил предмета на този иск и
предпоставките за неговото уважаване. Съдът правилно е посочил, че
ревандикационният иск е осъдителен и при уважаването му съдът признава
правото на собственост на ищеца и осъжда ответника да му предаде
владението върху спорната вещ.
Предмет на делото по ревандикационният иск е правото на собственост
на ищеца. Искът съдържа в себе си само две искания за правна защита,
отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото
на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да
му предаде владението върху имота, поради което съдът следва да даде
11
отговор само на тези две искания в диспозитива на съдебното решение (в този
смисъл са мотивите към т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г.
по тълк. гр. д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС и т. 2А. от Тълкувателно
решение № 4 от 14.03.2016 год. по ТД № 4/ 2014 г. на ОСГК).
В настоящия случай, в диспозитива на обжалваното съдебно решение
Районен съд – Мездра се е произнесъл по тези две искания, но не само – наред
с това съдът е признал за установено в отношенията между страните, че
ответниците не са собственици на спорния имот. С така постановения
диспозитив съдът се е произнесъл по иск, който не е бил предявен – по
отрицателен установителен иск за собственост по чл.124 ГПК, основанието на
който не е правото на собственост на ищеца, а искането - да се установи
собствеността на ищеца и да му се предаде имота, а правото на собственост
на ответника и искането е да се признае, че ответникът не е собственик /в
този смисъл е решение № 122 от 18.04.2012 г. по гр.д.№ 345 от 2011 г. на
ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
Когато съдът се е произнесъл по непредявен иск е налице нарушение на
диспозитивното начало, а постановения по този иск съдебен акт е недопустим
и подлежи на обезсилване. Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал.3, изр.3 от
ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се
връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
В процесния случай, както бе посочено по-горе, съдът се е произнесъл
по предявения иск по чл.108 от ЗС, но наред с това и по непредявен иск,
поради което обжалваното решение следва да се обезсили в частта, в която е
признато за установено в отношенията между страните, че ответниците не са
собственици на спорния имот, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3-то от ГПК.
Делото не следва да се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по
предявения иск по чл.108 ЗС, тъй като съдът се е произнесъл по него.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.108 ГПК.
Чрез петиторния осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС ищецът
иска от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или
държателя на спорната вещ, че правото на владение върху нея, като
правомощие от сложното право на собственост, принадлежи на него и въз
основа на това установяване да се осъди ответника, който я владее или държи,
без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт
върху спорна вещ на собственика. Следователно, фактическият състав, при
осъществяването на който възниква материалното притезателно право да се
иска предаване фактическата власт, включва три юридически факта – две
положителни и една отрицателна материална предпоставка. По силата на чл.
154, ал. 1 ГПК на ищеца принадлежи правното задължение да установи, че е
12
титуляр на правото на собственост върху спорната вещ, както и че ответника
я владее или държи, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответникът е
длъжен да установи, че упражнява фактическата власт върху вещта на
вещноправно или облигаторно основание. Това доказване следва да бъде
пълно и главно.
По отношение на първия елемент – правото на собственост на ищеца,
съдът намира следното:
С оглед разпоредбата на чл.77 от ЗС правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона. Ищецът К. Е. И. основава своето право на собственост върху
процесния имот на правна сделка – договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 167, т. II, рег. № 2641, н.д. № 301/2021 год.
на нотариус Х. А. с рег. № ***, район на действие РС гр.Мездра, като посочва
за основание на придобиване на имота на своята праводателка И. К. И.а две
алтернативни основания – правна сделка /договора за покупко-продажба от
1968г./ и наследство и по силата на наследство и давностно владение, за което
се е снабдила с нотариален акт за констатиране право на собственост на
недвижим имот по обстоятелствена проверка № 166, т. II, рег. № 2627, н.д. №
300/2021 год. на нотариус Х. А. с рег. № ***, район на действие РС гр.Мездра,
поради което съдът изследва наличието на тези придобивни основания.
По отношение соченото основание за придобиване на собствеността на
имота – правна сделка и наследствено правоприемство, по делото нe се доказа
И. К. И.а, в качеството й на съпруга на К. А. И. и негов наследник след
смъртта му през 2015г. (преживяла съпруга), да е придобила собствеността на
имота на тези придобивни основания, тъй като, видно от заключението на
вещото лице по изпълнената съдебно-техническа експертиза, спорния имот не
е попадал в границите на Парцел VII, пл. № 526 в кв. 68 по плана на с. *** от
1966 г. с площ 600 кв.м., който К. А. И. по време на брака си с И. К. И.а е
закупил от А. М. С. с нотариален акт № 6, т.II, н.д. № 298/31.10.1968 год. на
Мездренски народен съдия. Следователно, праводателката на ищеца -
въззиваем не е придобила право на собственост върху спорния имот по силата
на покупко-продажба и наследство.
По отношение соченото основание за придобиване на собствеността на
имота – давностно владение, съдът намира следното:
Като резултат на специално уредено от закона производство за проверка
и признаване съществуването на правото на собственост, констативният
нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/
притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги
задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В
това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за
принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за
съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с
влязло в сила решение. Тъй като нотариалното производство е едностранно и
не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК,
13
удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде
оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на
акта не е собственик. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие
на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да
бъде собственик, като оспорващата страна, която не разполага с документ за
собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от
нотариуса право (виж ТР № 11/2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г.,
ОСГК).
С оглед изложеното в настоящия случай, за да отпадне легитимиращото
действие на нотариален акт № 166, т. II, рег. № 2627, н.д. № 300/2021 год. на
нотариус Х. А., в тежест на ответниците бе да докажат с всички допустими от
ГПК доказателствени средства, в т.ч. и със свидетелски показания,
твърдението си, че праводателката на ищеца по делото - И. К. И.а, не е
станала собственик на спорния имот на посоченото в акта основание -
наследство и давностно владение.
По отношение соченото основание за придобиване на собствеността на
имота – давностно владение, с оглед възраженията на ответниците, че същия е
реституиран на тях по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и че не би могъл да бъде
придобит по давност, релевантен за изхода на очертания правен спор на първо
място е въпросът какъв е бил статута на процесния имот и по-конкретно дали
същият е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и дали е могъл да
бъде придобит по давност.
Възстановяването на собствеността по реда на посочения
реституционен закон се извършва по отношение на посочените в чл.10 ЗСПЗЗ
имоти, като всички хипотези касаят случаи, в които или собствеността е била
отнета /както е при одържавяването/ или без да е била отнета не е
упражнявана в реални граници /както е при включването на имотите в ТКЗС
или други селскостопански организации, без значение дали реално са били
обработвани от тях или не/. Не всички земи, които се намират извън
регулационния план на населеното място имат земеделски характер. Има
случаи, при които части от едно населено място, застроени с жилищни и
селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места, остават извън
регулационния план или пък биват изключени от него по силата на ПМС №
216/61 г. Въпреки това те могат да запазят селищния си характер, да не бъдат
включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния
поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от
лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица са били членове на
ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници собствеността върху тези
имоти в размера и при условията, посочени в ТР № 104/26.06.64 г. на ОСГК
на ВС. Ако не са били членове на ТКЗС и земите не са им били фактически
отнети, те са запазили собствеността върху тях изцяло. Такива земи не
подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че за тях не се
прилага и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, нито пък те могат да бъдат
включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. За тези земи не е съществувала
14
забраната на чл. 86 от ЗС за придобиването им по давност, включително и в
редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/1990 г., доколкото върху тях не е
установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени. Ако
лицата, които владеят такива земи, не притежават документ за собственост, те
могат да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка или пък да
се позоват на придобивна давност в хода на един съдебен процес. Този, който
в съдебния процес оспорва възможността за придобиване на такъв имот по
давност, следва да установи правоизключващото си възражение, като
например докаже, че имотът е бил част от кооперативното земеползване или е
бил одържавен или отнет по друг начин и следователно е подлежал на
реституция по ЗСПЗЗ. Ако такива доказателства липсват, не може само от
факта, че имотът се намира извън регулационния план на населеното място да
се прави извод, че той е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ.
В конкретния случай липсват данни процесният имот да е бил внасян в
ТКЗС или да е одържавяван на друго основание. От експертното заключение
се установи, че по плана от 1966 год. този имот е бил част от ПИ с кад. № 526,
целят с площ от 900 кв.м., попадаща извън границите на регулацията на
селото, а по плана от 1990 год. същият е идентифициран като ПИ с кад. № 876
кв.66а, попълнен и нанесен в кадастралния план по реда на чл.13 от
ППЗСПЗЗ. Няма данни спрямо имота да са провеждани отчуждителни
процедури или да е включван в ТКЗС или други стопански организации,
съществували на територията на с. ***. Тъкмо напротив, от заключението на
СТЕ се установи, че имотът попада в първи парцел за групово строителство и
няма граници, поради което е записан без данни за собственост.
При това положение настоящият съдебен състав намира, че процесният
недвижим имот не е бил коопериран, одържавен или отнеман, поради което
не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
По делото не се установи претендираната от ответниците ливада от
0,500 дка в м. „Полето”, посочена в решение № 4В от 19.02.1993г. по
преписка вх. № 00339В от 26.03.1992г. на ОСЗ – Мездра (както и който и да е
друг имот в това решение) и в удостоверението по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ №
66/27.03.2014г., издадено от Община Мездра, да е идентичен с процесния
спорен имот. От последното се установява само, че тази ливада попада в
границите на урбанизираната територия на с.***, определена с ПУП (ЗРП) в
границите на незастроен УПИ I в кв. 66а, отреден „За групово жилищно
строителство”. Такава идентичност не се установява и от приложения
констативен нотариален акт № 96, том IV, рег. № 2472, дело №
283/27.08.2014 год. на нотариус Б. М., с който ответниците са признати за
собственици на новообразуван поземлен имот с кадастрален номер 837 в кв.
66а по КРП на с.***. Видно е от заключението, че по плана от 1990 год.
процесния спорен имот е идентифициран като ПИ с друг кадастрален номер -
№ 876 кв.66а. Ето защо твърдяното от ответната страна придобивно
основание за спорния имот - реституиране по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, не е
доказано.
15
Гореизложените мотиви налагат извода, че процесният недвижим имот
е запазил статута си на частна собственост и по отношение на него не е
съществувала забрана за придобиването му по давност.
Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната
давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като
елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по
смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и допълнително
добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС.
Владението е едновременно проявление на субективен и обективен елемент.
Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху
вещта и включва фактически действия, които недвусмислено манифестират
власт върху имота по съдържание като на собственик /в този смисъл ППВС №
6 от 1974/. Субективният елемент на владението – намерението за своене е
психическо състояние, поради което законодателят установява законова
оборима презумпция в чл. 69 ЗС. Следва да бъде установено, че се упражнява
непрекъснато, трайно, явно и необезпокоявано фактическа власт върху
вещта.
От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на
вещото лице се установи, че по плана от 1966г. и от 1990г. за процесния имот
няма данни за собственост в разписния лист към плана. Липсват също и
доказателства наследодателят К. И., респ. неговата наследница И. И.а, да са
придобили чрез правна сделка право на собственост върху имота от друго
лице, с оглед установеното в заключението на вещото лице по изпълнената
съдебно-техническа експертиза, че спорния имот не е попадал в границите на
Парцел VII, пл. № 526 в кв. 68 по плана на с. *** от 1966 г., който К. А. И. е
закупил от А. М. С. с нотариален акт № 6, т.II, н.д. № 298/31.10.1968 год. на
Мездренски народен съдия. Следователно не е налице юридическо основание
- акт с вещноправни последици, годен да направи наследодателя на И. И.а
собственик на имота, поради което предвиденият в закона период от време за
придобиване правото на собственост в този случай е 10 години – чл. 79, ал. 1
ЗС.
Относно наличието на обективния елемент на владението от събраните
по делото гласни доказателства се установи, че още след закупуването на
парцелата през 1968г. К. И. и И. И.а са ползвали и процесния имот или по
смисъла на ЗС са държали същия. И четиримата свидетели установяват, че И.
И.а е ползвала процесния имот като е отглеждала в него зеленчуци;
свидетелките М. и Д. установяват още, че винаги са виждали И. И.а в
градината; свидетелката Д. твърди, че повече от 20 години все И.а е ползвала
имота, като е садила домати, пипер, магданоз, зеле, които е поливала от
геранчето в имота; свидетелката не е виждала друг там да работи.
Обстоятелството, че праводателката на ищеца е упражнявала фактическа
власт върху процесния имот се признава и от самите ответници с отговора на
исковата молба, които твърдят, че И. И.а е обработвала част от него. Същата
не е имала спорове и конфликти с ответниците и е ползвала имота спокойно,
16
явно и непрекъснато.
С оглед на изложеното съдът приема, че обективният елемент на
владението - държането на процесния имот от праводателката на ищеца в
процесния период, е категорично доказан.
Относно субективният признак на владението – намерението на И. И.а
да държи процесния имот като свой, тъй като настоящия случай не касае
владение, упражнявано от съсобственик, намира приложение презумпцията
на чл.69 ЗС: “Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не
се докаже, че я държи за другиго”. Презумпцията е установена в полза на
владелеца и е оборима, като оборването й е в тежест на заинтересованите
лица, които възразяват, че владелецът не държи вещта за себе си - т.е.
презумпцията размества тежестта на доказване.
В настоящия случай, с оглед въведените с отговорите на исковата молба
възражения на ответниците, че И. И.а е обработвала част от имота по
споразумение със собствениците, т.е. с тях, поради което тя е била ползвател
/държател/ за част от имота, по силата на неформален договор между
страните, в тежест на същите бе да оборят презумпцията на чл.69 ЗС, като
докажат, че праводателката на ищеца е държала процесния имот на правно
основание /договор/, т.е. за тях. Такова доказване не бе проведено. Събраха се
доказателства за противното - че праводателката на ищеца е държала спорния
имот, като свой.
На първо място, както бе установено по-горе в мотивите, по делото не
се установи ответниците да са придобили собствеността на процесния имот,
чрез реституиране по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ или на някакво друго
основание, нито пък същите да са владелци на имота по смисъла на чл.68, ал.1
ЗС, поради което обективно не биха могли да постигнат споразумение с И.
И.а, по силата на което тя да държи имота за тях.
На следващо място, от показанията на свидетелите М. и Д. се установи,
че И. И.а е смятала имота за собствен, като част от парцела, който са закупили
през 1968г., разделен от улицата. Праводателката на ищеца е споделяла със
свидетелката Д., че тази градинка им е част от парцелата и че те са
собственици и никога не й е казвала, че градинката е на някой друг. Съдът
кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите са преки,
непосредствени, логични и безпристрастни и са в унисон помежду си.
Възприятията на тези свидетели са от целия период, в който ищеца твърди, че
праводателката му е осъществявала давностно владение, поради което и
показанията им са пряко относими към предмета на доказване в настоящето
производство.
Показанията на другите двама свидетели С. С. и Р. Б., макар и относими
към предмета на доказване, сами по себе си не са в състояние да оборят по
категоричен начин презумпцията на чл.69 ЗС. От една страна, показанията на
тези свидетели са явно повлияни от отношенията, в които се намират с
ответника А. А., съответно първия от тях е съсед и приятел на ответника, а
другата е помагала на ответника в засаждането и отглеждането на дръвчета в
17
спорния имот. От друга страна, явно е наличието на опосредяване на личното
възприятие на свидетелката Б. (казали са й, че са имали устна уговорка с И. да
си сади нещо, за да не пустее, а после са си го взели да си го гледат), както и
противоречие с показанията на останалите свидетели (И. е ползвала имота
около 6 години), което само по себе си поставя под съмнение достоверността
на показанията й като цяло. Показанията на свидетеля Ст. Стоянов относно
обстоятелството, че праводателката на ищеца го е молила да й ходатайства
пред ответника А. А. да й продаде парцелата, са изолирани от останалите и в
тях явно личи заинтересованост и стремеж за представяне на фактите в
светлина, различна от обективната истина, поради което не следва да бъдат
възприемани в тази част.
Ирелевантно за осъществяване, респ. за препятстване осъществяването
на фактическия състав на придобивната давност е съзнанието на ответниците,
че смятат процесния имот за свой, а владението на праводателя на ищеца за
държане. Както бе изтъкнато по-горе в мотивите, за осъществяване на
фактическия състав на придобивната давност е от значение субективното
отношение на владелеца (а не на собственика, респ. оспорващия) на
придобивания по давност имот. А намерението на праводателя на ищеца да
държи процесния имот като свой бе доказано по категоричен начин в процеса,
като в случая относно субективният признак на владението намира
приложение презумпцията на чл.69 ЗС, която не бе оборена от ответниците.
Изложеното дотук обосновава извода на съда, че са налице и двата
признака на владението за претендирания период – праводателят на ищеца е
осъществявал владение върху процесния имот през регламентирания от
закона 10 годишен срок, което е било явно, непрекъснато, необезпокоявано и
несъмнено, и със съзнанието, че е негов собственик, поради което го е
придобил по давност.
В заключение, ответниците не обориха доказателствената сила на
нотариален акт № 166, т. II, рег. № 2627, н.д. № 300/2021 год. на нотариус Х.
А., легитимиращ праводателката на ищеца по делото - И. К. И.а, като
собственик на спорния имот на посоченото в акта основание - давностно
владение.
Установи се също, от представения нотариален акт № 167, т. II, рег. №
2641, н.д. № 301/2021 год. на нотариус Х. А. с рег. № ***, район на действие
РС гр.Мездра, че И. К. И.а е продала на ищеца К. Е. И. процесния поземлен
имот, поради което същият е придобил собствеността на имота.
Ответниците основават твърдяното право на собственост върху
процесния имот въз основа на инициирана от тях през 2014г. и приключена по
реда на ЗСПЗЗ, вкл. чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ, реституционна процедура.
Както бе установено по-горе в мотивите, твърдяното от ответната страна
придобивно основание за спорния имот - реституиране по реда на ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ, не е доказано, тъй като не се установи идентичност между
новообразувания поземлен имот с кадастрален номер 837 в кв. 66а по КРП на
18
с.***, предмет на констативен нотариален акт № 96, том IV, рег. № 2472, дело
№ 283/27.08.2014 год. на нотариус Б. М., с процесния имот. Ответниците не
твърдят други придобивни основания на спорния имот, което налага
единственият правен извод, че същите не са придобили правото на
собственост върху процесния имот и упражняват фактическата власт върху
него без правно основание.
Що се отнася до правнорелевантното обстоятелство дали ответниците
владеят спорния имот, предмет на иска, в отговора на исковата молба е
налице признание на този факт, че те са във владение на същия, което се
установи и от показанията на разпитаните свидетели.
При така приетите за установени правнозначими факти настоящата
съдебна инстанция счита, че в процеса на доказване са установени всички
материални предпоставки, при чието проявление в обективната
действителност е възникнало предявеното вещно притезание за връщане
владението на собствения на ищеца имот от ответниците.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че са установени и доказани
елементите от състава на разпоредбата на чл.108 от ЗС, при което предявения
от ищеца ревандикационен иск е доказан и следва да се уважи като
основателен.
Като е достигнал до същите изводи и е уважил предявения иск,
районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде потвърден в тази част.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира подадената
въззивна жалба за неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. с чл. 273
ГПК право на разноски в настоящото производство има ищеца-въззиваем и
такива му се дължат за адвокатски хонорар по договора за правна защита и
съдействие в размер 600 лева.
Предвид гореизложеното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 191/07.12.2022г. по гр.д. № 1005/2021г. на
Районен съд - гр.Мездра, В ЧАСТТА, с която е признато за установено в
отношенията между К. Е. И. с ЕГН ********** от с.***, общ.Мездра и А. С.
Й. с ЕГН ********** от с.***, И. С. А. с ЕГН **********, М. С. К. с ЕГН
********** от с.*** и тримата като наследници на Т. А. Т. б.ж., Ц. В. С. с
ЕГН ********** от с.***, А. Г. А. с ЕГН ********** и В. Г. А. с ЕГН
********** и двамата от гр.София, че А. С. Й. от с.***, И. С. А., М. С. К. от
с.*** и тримата като наследници на Т. А. Т. б.ж., Ц. В. С. от с.***, А. Г. А. и
В. Г. А., и двамата от гр.София, не са собственици на ПИ с идентификатор
30510.501.915, находящ се в регулацията на с.***, общ.Мездра по КККР на
селото, одобрени със заповед № РД-18-1626/19.09.2018 год. на изп. директор
на АГКК с площ 284 кв.м., трайно предназначение на територията:
19
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по
предходен план 38 кв. 66а, при съседи: 30510.501.1089; 30510.501.914;
30510.501.922 и 30510.501.916.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 191/07.12.2022г. по гр.д. № 1005/2021г. на
Районен съд - гр.Мездра, В ЧАСТТА, с която е ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.108 от ЗС, в отношенията между К. Е. И. с
ЕГН ********** от с.***, общ.Мездра и А. С. Й. с ЕГН ********** от с.***,
И. С. А. с ЕГН **********, М. С. К. с ЕГН ********** от с.*** и тримата
като наследници на Т. А. Т. б.ж., Ц. В. С. с ЕГН ********** от с.***, А. Г. А.
с ЕГН ********** и В. Г. А. с ЕГН **********, и двамата от гр.София, че К.
Е. И. е собственик на ПИ с идентификатор 30510.501.915, находящ се в
регулацията на с.***, общ.Мездра по КККР на селото, одобрени със заповед
№ РД-18-1626/19.09.2018 год. на изп.директор на АГКК с площ от 284 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване, номер по предходен план 38 кв.66а, при съседи:
30510.501.1089; 30510.501.914; 30510.501.922 и 30510.501.916, и са
ОСЪДЕНИ А. С. Й. от с.***, И. С. А., М. С. К. от с.***, и тримата като
наследници на Т. А. Т. б.ж., Ц. В. С. от с.***, А. Г. А. и В. Г. А., и двамата от
гр.София, да му отстъпят собствеността и да му предадат владението върху
процесния имот.
ОСЪЖДА А. С. Й. от с.***, И. С. А., М. С. К. от с.***, и тримата като
наследници на Т. А. Т. б.ж., Ц. В. С. от с.***, А. Г. А. и В. Г. А., и двамата от
гр.София ДА ЗАПЛАТЯТ на К. Е. И. с ЕГН ********** от с.***, общ.Мездра,
направените в настоящото производство разноски за адвокатски хонорар от
600 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20