Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен, 17.02.2020година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО отделение, І
граждански състав, в публично заседание на ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИ ЯНУАРИ, през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря………ДАФИНКА БОРИСОВА……………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА…………възз.гр.д.№ 1066 по описа на съда за 2019 година,
и за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 110 от 18.10.2019г., постановено по
гр.д. № 290/2019г. Никополски районен съд е осъдил на осн.чл.50, вр.чл.45 ЗЗД АГЕНЦИЯ „***“гр.София, да заплати на Е.М.А. ***, Б.С.А. ***, и Р.С.А. от гр.Белене, сумата 2426лв., представляваща действително нанесена вреда на лек автомобил марка
„***“ модел „***” ДК № ***, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 30.05.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата .Отвърлен е иск с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, като неоснователен и недоказан и са присъдени
разноски в полза на ищците в размер на 1030лв.
Срещу така
постановеното решение, в осъдителната му част е подадена въззивна жалба от АГЕНЦИЯ „***“ гр.София, чрез Областно управление Плевен, с процесуален представител гл.юрисконсулт
Л.-В.. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение, в обжалваната
му част е незаконосъобразно и необосновано на доказателствата по делото. Не се
оспорва механизма на извършване на произшествието, нито основанието за
отговорността, а единствено размера на присъденото обезщетение. Жалбоподателят
счита, че не се касае за тотална щета, поради което иска в уважения размер е
неоснователен. Позовавайки се на заключението на ВЛ, счита ме стойността на
ремонта с оригинални части е 1842.60лв. и че за да се определи обезщетение като
за тотална щета, следва предварително да се представят доказателства за
бракуване на автомобила. Излага и довода, че увредения автомобил разполага със
съхранени детайли, които могат да бъдат предложени на пазара на употребявани
резервни части, но не сочи кои именно части.Въззивникът моли съда да отмени
решението на Никополски РС и да постанови друго по съществото на спора, с което
да бъде отхвърлен иска за разликата над сумата 1842.60лв., който размер на обезщетението
счита, че съответства на действителния размер на вредата.
Становището на ответниците по жалбата е, че тя е
неоснователна. Считат, че въззвника превратно тълкува заключението на ВЛ, което
е установило, че стойността от 1842.60лв. е с предвиден процент на овехтяване
на частите, а стойността на ремонта с оригинални резервни части е
4 542.41лв., която стойност надвишава надвишава близо два пъти
действителната стойност на автомобила към датата на ПТП, която според вещото
лице е 2 426лева. Това налага извода, че е налице тотална щета по см. на
чл.390, ал.2 от КЗ и е икономически нецелесъобразно да се прави ремонт на
стойност близо два пъти по-голяма от пазарната цена на автомобила. Позовават се
на разпоредбите на чл. 51 ЗЗД, чл. 386, ал.2 от КЗ и чл.400, ал.2 от КЗ, като
считат, че решението на Никополски РС е правилно и законосъобразно.Пред
настоящата инстанция въззиваемите представят доказателства, че след
постановяване на първоинстанционното решение, автомобилът е бил бракуван и му е
прекратена регистрацията, считано от 29.11.2019г.Молят да бъде потвърдено
решението в обжалваната му част и да им бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени
в жалбите, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по
същество се явява неоснователна.Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с
правно основание чл.50 вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД - за присъждане на сумата 2500лева,
намалена на 2426лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП, предизвикано
от неравност по път от Републиканската пътна мрежа, върху лек автомобил марка „***“,
модел „***”, с ДК № ***,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 30.05.2019 г. И иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена 157.64лв., намалена на
152.97лв. Претендирани са и разноски по делото.
Пред първоинстанционния съд е било безспорно, а и
пред настоящата инстанция също, че на 15.10.2018г., в 15.20ч., в участъка между с.Дебово и с.Л., Плевенска област, участък от път ІІ-52, преди кръстовището с.Л.-с.Л., в посока с.Л. ищецът
Р. С. А., управлявайки
лек автомобил марка „***“, модел „***”, с ДК № ***е попаднал в многобройни необезопасени и необозначени неравности/дупки/
на пътното платно, стопанисвано от „Агенция пътна инфрастуктура“ гр.София, в резултат на което, настъпило ПТП при което на автомобила били причинени множество увреждания. Безспорно
е също, че собственици на увредения автомобил са ищците Е.М.А., Б. С. А. и Р. С.
А.. Не се спори относно механизма на произшествието и вида и обема на
нанесените щети. Няма спор и относно това, че отговорността за обезвредата им е
на ответника „Агенция пътна инфрастуктура“гр.София.
Спорно, с оглед предмета на въззивно обжалване е
единствено размера на дължимото обезщетение.
За да се
произнесе по спора, въззивния съд съобрази следното:
От заключението на назначената от Никополски РС
съдебно-автотехническа експертизи се установява, какви са по вид и размер настъпилите
увреждания по автомобила, както и че те са в причинно-следствена връзка с
произшествието. Посочена
е пазарната стойност на ремонта на автомобила при възстановяване на повредите
в специализиран сервиз, с цена на нови резервни части на производител, в размер
на 4542.41 лв. Вещото лице е посочило и пазарната стойност на автомобила -2426.00
лв., в случай че съдът приеме, че е налице тотална щета на автомобила, т.е. ако
той бъде бракуван. Посочил е и алтернативен вариант за ремонт на автомобила - с
части втора употреба за сумата 1842,6лв., съобразявайки процентно овехтяване на
частите съобразно времето на експлоатация.
За да уважи иска в размер на 2426лв. Никополски РС
е приел, че съгласно чл. 30, ал.1 вр. с чл. 19 ал.1, т.1 от Закона за пътищата, Агенция *** осъществява
дейности по изграждането, ремонта и поддържането на Републиканските пътища и тя следва да обезщети пострадалите. Позовал се
е и на чл. 3, ал.1 от
Закона за движение по пътищата, съгласно
който лицата които
стопанисват пътищата ги поддържат изправни и с необходимата маркировка за
съответния клас път и организират движенията по тях. Приел
е, че ремонта с нови части и в специализиран сервиз в размер на 4542 лв. би
надхвърлил драстично стойността на автомобила, поради това е счел, че е налице
тотална щета и е определил
действителната стойност на вредата съобразно заключението на вещото лице
на сумата 2426лв. Отказал е да приложи калкулацията с алтернативни части и с
процент на овехтяване, в който вариант сумата 1842.60лв., не би покрила действително
претърпените вреди.
Въззивният
съд намира, за правилни изводите на Районен съд-Никопол. От заключението на
назначената пред първоинстанционния съд оценителна експертиза се установява, че
сумата необходима за възстановяване на автомобила е 4542лв.Вещото лице е
посочило, че цената на частите, които следва да се подменят е цена за нови
части и при ремонт осъществен в специализиран сервиз. Възражението на ответника-въззивник,
че сумата, необходима за възстановяване на автомобила е 1842.60лв., е
неоснователно. Правно и житейски неприемливо е да се задължават увредените лица
да правят икономии и да търпят други ограничения при възстановяването на
щетите, което да е за сметка на гарантиране интересите на отговорния за
вредата. Обезщетение за вреди от непозволено увреждане се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането/чл.51, ал.1,
пр.1 ЗЗД/. Ето защо, при определяне размера на вреди не следва да се възприема
предвид заключението на експертизата относно ремонт, извършен с алтернативни
части и с процент на овехтяване.
При съблюдаване на
принципа за пълно обезщетяване на понесените от пострадалия реални вреди
въззивния съд намира, че обезщетението, определено от РС не е завишено. За да
бъдат адекватно репарирани тези вреди първоинстанционният съд правилно и въз
основа на доказателствата по делото е приел, че ответника следва да
заплати на ищците сумата 2426лв., какъвто е размера на действително
претърпените вреди към момента на увреждането.Това е пазарната стойност на
автомобила, който е претърпял тотална щета и видно от представените пред ПОС
доказателства е бил бракуван и регистрацията му е била прекратена на
29.11.2019г. В чл.390, ал.2 от КЗ е дадено легално определение на понятието
тотална щета на моторно
превозно средство - увреждане, при
което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт на автомобила, съгласно
заключението на ВЛ е 4542.41лв., а действителната му стойност е 2426лв., т.е. разходите му надвишават не 70 на
сто, а са почти двойно на действителната му пазарна стойност.С други думи
казано, целесъобразно би било да се ремонтира автомобила, ако необходимите за
възстановяването му разходи биха били до сумата 1698.20лв. Тъй като в случая
сумата е драстично по-голяма, правилно РС е приел, че е налице тотална щета и стойността
на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му
стойност. Поради
това е присъдил сумата, равняваща се на действителната пазарна цена на
автомобила 2426лв./средно претеглена стойност по три метода за оценка/ към
момента на увреждането-стойността при тотална щета.
В заключение: обжалваното решение се явява
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА,
на основание чл.271 ал.1 от ГПК
решение № 110 на Никополски районен съд,
постановено на 18.10.2019г. по гр.д. № 290/2019г. по описа на Плевенски РС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
.