Р Е
Ш Е Н
И Е № 293
13.07.2021г., гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд-Стара Загора,
в открито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и двадесет и
първа година, седми състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното от съдия
КОСТОВА-ГРОЗЕВА а.д. №120 по описа на съда за 2021г.
Производството е по реда
на чл.46, ал.1, от ЗЧРБ, вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба на Х.Д., гражданин на Р. Турция против Заповед за прилагане на ПАМ по
чл.40, ал.1, т.2 от ЗЧРБ – отнемане правото на пребиваване в Р. България“ рег.
№ УРИ 53773-6/11.01.2021г. на Директора на ОДМВР Стара Загора.
Жалбоподателят сочи,
че имал заведени искове тук и те продължавали, като искал да се възползва от
правото си да се защити. Искал да се защитава в бракоразводния процес и да
пребивава в страната. Цитира член 6 от
ЕКПЧ.
Допълнително сочи, че
наел къща, имал регистриран телефон на негово име, абонамент за телевизор и
интернет, които използвал у дома си. Молбата му за работа в две различни
компании била приета, но не можел да започне работа, защото нямал разрешение за
това. Искал да живее в България, не искал да се връща в Р. Турция, защото ако
отидел, щял да бъде убит от враговете си.
Жалбоподателят,
редовно призован чрез назначения по делото негов особен представител, се
представлява от адв. К., който поддържа жалбата на довереника си и излага
подробни доводи за незаконосъобразността на наложената с процесната заповед ПАМ
по ЗЧРБ.
Ответникът, Директор
ОДМВР Стара Загора, редовно призован, не се явява и не се представлява, не
взема становище по делото.
Съгласно
Удостоверение за сключен гражданки брак /л.41/ на 16.02.2020г. Х.Д. сключил
граждански брак с българската гражданка М. Г. М..
От г-н Д. било
подадено заявление по образец рег. №5377000- 1173/14.07.2020г., /л.51 ил.59/ за продължаване на срока за
пребиваване на осн. чл.24, ал.7 от ЗЧРБ, в което от Началник група било
изписано „налице е основ. по чл.24/7 от ЗЧРБ, подпис и дата 05.08.2020г.“, а
видно от доказателството на л.59, заявителят посочил като причини „извънредни
обстоятелства“. Със заявление по образец /л.54-57/ рег. № 532/05.08.2020г. до
група Миграция Стара Загора, подадено от
Д.Х., последният поискал издаване на разрешение за пребиваване в страната, за
което заплатили такса. С Решение на Директора на ОДМВР Стара Загора рег. №
758702 на осн. чл.24, ал.7 от ЗЧРБ било разрешено на турския гражданин Д.Х.
право на продължително пребиваване в чужденец в Р. България за срок до
05.02.2021г. /л.58/. На жалбоподателя
била издадено разрешение за пребиваване № ********* на 07.08.2020г., валидно до
05.02.2021г. /л.53/.
До Директорът на
ОДМВР Стара Загора било подадено Предложение рег. № УРИ 5377р-37 от
08.01.2021г. на Началник група „Миграция“ за издаване на заповед за налагане на
ПАМ „отнемане правото на пребиваване в Р. България“ /л.23/. До оспорващия било
изпратено съобщение по чл.26, ал.1 от АПК за започнато производство по отнемане
на правото на пребиваване в страната /л.26/.
Под № УРИ 5377з-6-11
от 11.01.2021г. Директорът на ОДМВР Стара Загора издал по отношение на турския
гражданин Х.Д. заповед за отнемане на правото на продължително пребиваване в
страната, която била съобщена на адресата си на 15.01.2021г., на език, който
владеел. Последното обстоятелство било удостоверено и чрез докладна записка
/л.22/.
По делото се
представят още: писмо рег. № СЗ-31-70/08.01.2021г. /л.33-35/; декларации
на Х.Д. и М. Д. /л.46-47/; обяснения на Т. Г. /л.52/; писмо рег. № УРИ
537700-1324/05.08.2020г.; молба на Х.Д. 7/л.63/; обяснения от Х.Д. /л.64/;
молба рег. № 349000-28934/23.12.2020г. /л. 70-71/; съдебно удостоверение
/л.72/;
При така установеното
от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:
По допустимостта –
жалбата е процесуално допустима, като направена от лице, притежаващо активната
легитимация, в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК, против годен за
съдебен контрол административен акт. Не се установяват други обстоятелства по
см. н чл.159 от АПК за оставянето й без разглеждане.
По същество на
жалбата, Съдът я приема за неоснователна.
Процесната
заповед е валиден административен акт, доколкото нейн издател е Директорът на
ОДМВР Стара Загора, който притежава по силата на чл.44, ал.1 от ЗЧРБ материална
компетенция да издава актове, с които се налагат установените в специалния закон
ПАМ.
Не се
установяват и допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорващият е
запознат за образуваното административно производство по издаване на акт за
отнемане правото на пребиваване, което е получил /л. 25-26/. В хода на самото
административно производство са събирани редица доказателства относно
установяване на релевантните за спора факти. Самата заповед е издадена в
надлежната писмена форма, съдържа всички реквизити по чл.59 от АПК, вкл. сочи
/чрез препращане към Предложението на л.23/ конкретните фактически основания за
издаването си, както се визират и правните такива. Крайният административен акт
е съобщен на адресата си на разбираем за него език, което обстоятелство не се
опровергава по делото, а и се удостоверява поставен подпис на самото засегнато
лице относно факта, че същото е запознато със съдържанието на заповедта.
Ето защо,
Съдът приема извод, че няма допуснати съществени процесуални нарушения, както
на изискванията за форма и съдържание на акта, така и на тези относно
установяване на обективната действителност.
Заповедта е
съответна и на приложения материален закон.
Органът претендира като правни основания чл.40, ал.1, т.2, вр. с чл.10, ал.1, т.22 и чл.26, ал.3 от ЗЧРБ. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, в приложимата редакция, правото на пребиваване се отнема, когато се установи, че са налице основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1 - 4, 6 - 11, 14, 16, 20 - 22, както и в случаите по чл. 26, ал. 3.
Съгласно чл.10, ал.1, т.22 от ЗЧРБ отказва се издаване на
виза или виза за пребиваване, когато има данни, че целта на влизане на
чужденеца в страна е да я използва като транзитен пункт за миграция към трета
държава. По
силата на чл.
26, ал. 3 ЗЧРБ се отказва издаването на разрешение за пребиваване или
продължаване срока на пребиваване на чужденец, който е сключил брак с български гражданин или с чужденец
или който е осиновен от български гражданин или от чужденец, получил разрешение
за пребиваване, ако са налице данни, че бракът е сключен
или осиновяването е извършено единствено с цел заобикаляне на нормите,
регламентиращи режима на чужденците в Р. България и получаване на разрешение за пребиваване. Разпоредбата на ал. 4
предвижда, че преценката за отказ на разрешението по ал.3
се извършва от службите за административен контрол на чужденците въз основа на
данни, даващи основание да се направи обоснован извод, че бракът е сключен или осиновяването е извършено
единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в
Р. Б., и получаване на разрешение за пребиваване. Такива данни могат да бъдат:
1. обстоятелството, че съпрузите или осиновеният и осиновителят не живеят
заедно; 2. липсата на принос към задълженията, произтичащи от брака; 3.
обстоятелството, че съпрузите не са се познавали преди сключването на брака; 4.
даването на противоречиви сведения за лични данни на другия съпруг или
осиновения (име, адрес, националност, професия), за обстоятелствата на
запознанството им или за друга важна лична информация; 5. обстоятелството, че
съпрузите или осиновеният и осиновителят не говорят на език, разбираем и от
двамата; 6. заплащането на парична сума за сключването на брака извън
обичайната зестра; 7. наличието на предишни бракове или осиновявания, сключвани
с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците; 8.
обстоятелството, че бракът е сключен
или осиновяването е извършено, след като чужденецът е получил разрешение за
пребиваване.
От представената
и неоспорена преписка пред съда се установява, че оспорващият
на 16.02.2020г. сключва граждански брак с българската гражданка М. Г. М., което
е по –малко от два месеца след запознанството им, видно от обясненията на л. 52
на Т. Г.. Отново от тези обяснения се установяват и други факти по см. на
чл.26, ал.4 от ЗЧРБ, вр с ал.3. По преписката обаче са налични още писмени
доказателства, които не се оспориха по делото, които отново са еднопосочни, че
сключеният между оспорващия и българската гражданка М. брак е фиктивен и с
оглед заобикаляне на нормите за пребиваване на чужденците в България. Така в
написаните от горепосочената г-жа Г. обяснения, дадени от самия жалбоподател,
се удостоверява факта, че бракът е сключен с цел узаконяване пребиваване на
турския гражданин в страна от ЕС и че за това е платена сума. Такива данни се
съдържат и в доказателството на л.67 - 69. Дори и чрез молбата на М. Д. на л.
70 от делото се установяват обстоятелства, че двамата съпрузи след 26.11.2020г.
вече не живеят заедно и дори са в процес на развод /л.72/.
Така установените обстоятелства водят до извод за наличие, както на хипотезата чл.
26, ал. 3 от ЗЧРБ, така и на хипотезата на чл.10, ал.1, т.22 от с.з., които се и
визират от органа. Същите имат самостоятелно действие, но не е пречка при
наличие на обективни данни, те да се визират едновременно, а данните по
преписката, както вече се сочи по-горе, удостоверяват, както фиктивността на
сключения брак между оспорващия и българската гражданка М., така и желанието на
г-н Д. чрез този брак да си осигури безпрепятствано пребиваване в трета
държава, основно такава от ЕС. Оспорващият и понастоящем не може да бъде открит
на посочения от него адрес в България,
което е видно от начина му на призоваване по това дело, което също
индицира, че той не желае да се установява преимуществено в нашата страна.
С оглед
възражението на адв. К. за неспазване на чл.44, ал.2 от ЗЧРБ, Съдът го намира
за неоснователно с оглед конкретиката на случая. Х.Д. е с разрешение за
пребиваване по – малко от половин година преди издаване на процесната заповед
за отнемане на това му право. Същият е бил вече в процес на развод с
българската гражданка, от която няма деца и не се установяват други особени
отношения, нито той попада в категорията
„уязвимо лице“ по см. на §4б от ДР на закона, нито се удостоверява инициирано
производство по реда на ЗУБ. Ето защо, Съдът извежда извод и за материална
законосъобразност на процесната заповед, вкл. и за нейната съответност с
установената законова цел.
Оспорването е
неоснователно и следва да се отхвърли като такова. С оглед обстоятелството, че
на оспорващия бе назначен особен представител по реда на чл.137 , ал.6 от АПК,
на който Съдът определени възнаграждение в размер на 300 лева, което е за
сметка на жалбоподателя, последният следва да бъде осъден да го заплати.
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Х.Д., гражданин на Р. Турция против Заповед за прилагане на ПАМ по чл.40,
ал.1, т.2 от ЗЧРБ – отнемане правото на пребиваване в Р. България“ рег. № УРИ
53773-6/11.01.2021г. на Директора на ОДМВР Стара Загора.
ОСЪЖДА Х.Д., гражданин на Р. Турция, притежаващ национален паспорт № U ХХХ, ЛНЧ ********** за заплати на адв. М.К. ***
възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14 –дневен срок от съобщаването му пред ВАС.
Административен
съдия :