Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/21.03.2018 г., гр. ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори февруари през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Албена Янакиева,
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
15453
по описа за 2017 година на ВРС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявен от А.Й.З., ЕГН **********, с адрес: ***, против „С.К.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание
чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 7000,00 лв. /седем хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, претърпени в резултат на трудова злополука, настъпила на 20.01.2017
г. в салона на ЧСУ „***”, к.к. ***, гр. ***, вследствие
на удар с топка по главата, ведно със законната лихва от датата на увреждането
– 20.01.2017 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се
излага, че ищцата се намирала в трудово правоотношение с ответника въз основа
на трудов договор № 1286/31.08.2016 г., по силата на който изпълнявала
длъжността „учител общообразователен предмет” в прогимназиален етап в
полуинтернатна група, с място на работа к.к. „***”,
ЧСУ „***”, гр. ***, прекратен със Заповед № 010-ТРЗ-С/03.02.2017 г. на изпълнителния
директор. Твърди се, че на 20.01.2017 г. около 14:30 ч. изпълнявайки трудовите
си задължения, наблюдавала учениците, които играят футбол, когато внезапно била
ударена с топка по главата, вследствие на което загубила съзнание за няколко
секунди, изпитала шок, силно главоболие, световъртеж и дезориентация. Посетила
лекарския кабинет в училището, но там не й поставили конкретна диагноза, нито й
предписали лекарства, не повикали и спешна медицинска помощ. Затова се обадила
на брат си, който я откарал в МБАЛ „Света А.-***” АД, където й обяснили, че има
сътресение на мозъка и я изпратили за домашно лечение. На 21.01.2017 г. и
22.01.2017 г. болките в главата се усилили
и се спуснали към врата й, дразнела я нормалната дневна и изкуствена
светлина, постоянно имала световъртеж, гадене, текла й кръв от носа,
включително се образувал съсирек. Неколкократно
преживяла панически атаки, а походката й била разколебана и неуверена, не
можела да спи, да чете или да гледа телевизия, нито да общува с хора. На 23.01.2017
г. била прегледана от личния си лекар, който й поставил диагноза „мозъчно
сътресение”, предписал й лекарства и й указал домашно-амбулаторен режим на
лечение за 7 дни. През седемдневния период на лечение не настъпило подобрение и
на 30.01.2017 г. й бил предписан нов период на домашно лечение. Тъй като
лечението отново се оказало неефективно, й бил предписан 5-дневен болничен
режим на лечение, последван от домашен режим за период от 7 дни. Твърди, че по
време на лечението и била връчена Заповед № 010-ТРЗ-С/03.02.2017 г. за
прекратяване на трудовия договор, на основание чл. 71, ал. 1 КТ, което силно я
огорчило, а липсата на сигурен доход допълнително я стресирало, тъй като
изплащала потребителски кредит, сключен с „Юробанк и еф джи България” АД, имала разходи
за наем и поддръжка на жилище в гр. ***. Заради трудовата злополука не успяла
да се подготви и да се яви за защита на дипломната си работа през месец
февруари
В срока по реда на чл.
131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ, за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност, трайна намалена работоспособност под 50 и над 50
на сто или смърт на работника или служителя работодателят отговаря имуществено независимо,
от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. Отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ по своята
правна същност е безвиновна и
гаранционно-обезпечителна. Работодателят отговаря за уврежданията, причинени на
работника или служителя при изпълнение на неговите трудови задължения,
независимо дали тези увреждания се дължат на виновно поведение на длъжностното
лице, тъй като работодателят е задължен да осигури безопасни условия на труд и
предотврати настъпването на злополуки. Работодателят носи имуществена
отговорност, както за имуществените, така и за неимуществените вреди, които са
пряка и непосредствена последица от трудовата злополука.
Според установената
съдебна практика /Решение № 633 от
1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 855/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по реда
на чл. 290 ГПК/, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на
здравето, станало по време и във връзка или по повод на извършваната работа,
както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е
причинила временна неработоспособност, трайна намалена работоспособност или
смърт.
Съгласно разясненията,
дадени с т. 3 от ТР № 45 от 19.04.90 г. по гр. д. № 33/89 г. на ОСГК, режимът
на имуществената отговорност на работодателя, установен в КТ е специален, като
за неуредените в чл. 200-202 КТ въпроси (какъвто е и въпросът за начина на
определяне на обезщетението за неимуществени вреди настъпили от трудова
злополука) се прилагат общите правила на ЗЗД. Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. В съдебната
практиката се приема, че понятието "справедливост" не е абстрактно и
същото изисква съдът да извърши преценка на всички обективно съществуващи и
релевантни за конкретния случай обстоятелства, които са от значение за
определяне на справедлив размер на обезщетението, включително и на тези, които
макар да не са още настъпили, но съществува достатъчна вероятност да се
осъществят в близкото бъдеще. Такива обстоятелства са характер и степен на
увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, произтичащите от него
физически и психологически последици за увредения, тяхната продължителност и
интензитет, възраст на увредения, социално и обществено положение и др., които решаващият
съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност.
От представения по делото
трудов договор № 1286/31.08.2016 г. и Заповед № 010-ТРЗ-С/03.02.2017 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от изпълнителния директор на
„С.К.“ ЕАД, връчена на А.З. на 09.02.2017 г. с нотариална покана, се
установява, че страните по делото са се намирали в трудово правоотношение, по
силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „учител, общообразователен
учебен предмет в прогимназиален етап“, прекратено в срока за изпитване от
работодателя.
От приложения по делото
лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок/спешното
отделение на МБАЛ „Света А.-***“ АД, подписан от д-р Н., се установява, че на
20.01.2017 г. в 17:25 ч. ищцата е приета с вероятна диагноза „contusio capitis” /контузия на
главата/, като според снетата анамнеза, същата се е оплакала от травма на
главата, гадене, световъртеж, не е губила съзнание и не е повръщала. Видно от
допълнителния лист към листа за преглед, подписан от д-р Х., че след извършения
преглед й е поставена диагноза “contusio capitis”. От приложените по делото амбулаторни и болнични
листа се установява, че след извършен преглед на 23.01.2017 г., при който
ищцата е съобщила за сънливост и световъртеж, й е издаден болничен лист за
периода 23.01.2017 г. – 29.01.2017 г. с диагноза „мозъчно сътресение“ от д-р И.
С., а след извършен преглед на 31.01.2017 г., при който ищцата е съобщила за
главоболие, гадене и световъртеж, й е издаден болничен лист за периода
06.02.2017 г. – 17.02.2017 г. с диагноза „мозъчно сътресение“ от д-р Р. Н.. От епикриза, изготвена от д-р Р. Н., е видно, че на 06.02.2017
г. ищцата е приета в отделение по неврохирургия в „МБАЛ-Добрич“ АД и изписана
на 10.02.2017 г. с оплаквания за гадене и главоболие след удар по главата с
топка.
С разпореждане №
5104-02-50 от 09.05.2017 г. на ТП на НОИ- Бургас, настъпилата на 20.01.2017 г.
около 14:30 ч. злополука – удар с топка по главата във физкултурния салон на
училището, е призната за трудова по установения в КСО ред.
Предвид изложеното,
настоящият състав приема, че е налице основание да бъде ангажирана
отговорността на работодателя по реда на чл. 200, ал. 1 КТ, тъй като се установява
кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на този институт
– увреждане на здравето на служителя, което е внезапно по своя характер,
злополуката е настъпила по време на изпълнявана от работника работа по трудово
правоотношение с работодателя-ответник, което попада в хипотезата на трудовата
злополука предвидена в чл. 55, ал. 1 КСО, което е причинило временна
неработоспособност на служителя.
По отношение на размера на
дължимото обезщетение, съдът намира следното:
Според заключението на
вещото лице по приетата СМЕ мозъчното сътресение е най-леката черепно-мозъчна
травма, която протича с краткотрайна загуба на съзнание, ретроградна или конградна амнезия, последвани от главоболие, гадене и
повръщане, които преминават за няколко дни без да има посттравматични остатъчни
явления. Лечението е покой и симптоматични средства, които продължават от
няколко дни до максимум една седмица до пълно възстановяване. Вещото лице
посочва, че болките и страданията, преживени от ищцата, са повече на
функционална и емоционална основа, провокирани от цялостната ситуация, в която
се е намирала. По данни от ищцата, тя се е възстановила за около месец, а при
прегледа вещото лице я е намерило за напълно здрава. Според вещото лице в
случая не става въпрос за мозъчно сътресение, но дори да се приеме, че е налице
такова, то по дефиниция няма остатъчни явления или поражения. В открито съдебно
заседание вещото лице уточнява, че в случай, че травмата обосновава поставяне
на диагнозата „мозъчно сътресение“, то болките от него преминават за около
седмица, максимум до месец.
Съдът намира заключението
на вещото лице за компетентно и обективно дадено, а оспорването му от ищцата –
за неоснователно. От приложените по делото медицински документи се установява,
че при извършени прегледи на ищцата в деня на злополуката двама специалисти по
неврохирургия – д-р Н. и д-р Х., са поставили диагноза „контузия на главата“. Според
снетата анамнеза при прегледа същата е заявила, че има травма на главата,
гадене и световъртеж, но не е губила съзнание и не е повръщала, което съгласно
посочената от вещото лице дефиниция за „мозъчно сътресение“, не обосновава
поставянето й като диагноза. Същевременно д-р С., която е поставила диагноза
„мозъчно сътресение“ не притежава квалификация „неврохирург“, като прегледът е
извършен два дни след трудовата злополука, а прегледът при д-р Н. е извършен 10
дни след злополуката. Според разясненията на вещото лице по дефиниция „мозъчно
сътресение“ е най-леката черепно-мозъчна травма, без остатъчни явления, поради
което съдът кредитира диагнозата, поставена от специалистите по неврохирургия,
извършили преглед на ищцата, непосредствено след инцидента, а не на лекарите, които
са я прегледали на третия и на десетия ден след злополуката. От друга страна,
по делото не са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетели
очевидци, от които да се установи загубила ли е ищцата съзнание при удара,
което според вещото лице обуславя поставянето на диагноза мозъчното сътресение,
поради което съдът приема, че вследствие на трудовата злополука ищцата е
претърпяла увреждане, изразяващо се в контузия на главата.
За пълнота следва да се
отбележи, че конкретната медицинска диагноза на претърпяното от ищцата
увреждане не е от решаващо значение за правилното решаване на спора, тъй като
съдът е обвързан от разпореждането на ТД на НОИ, с което същото е признато за
трудова злополука, а размерът на обезщетението зависи от установените в
конкретния случай вреди, които са пряка и непосредствена последица от трудовата
злополука, определено по справедливост при съобразяване на горепосочените
критерии.
В случая от сбраните по
делото писмени доказателства се установява, че увреждането е причинило
световъртеж, гадене и главоболие на ищцата, вследствие на които тя се е
намирала в отпуск поради временна неработоспособност до 17.02.2017 г. Според
заключението на вещото лице по приетата СМЕ по данни на болната същата се е
възстановила за период от около месец, какъвто би бил най-дългият възстановителен
период в случай на мозъчно сътресение, като към настоящия момент е напълно
здрава.
Съдът не кредитира събраните
по делото свидетелски показания чрез разпит на свидетелката Елка Бонева З.,
майка на ищцата, в частта относно продължителността на възстановителния период
и обстоятелствата, че след инцидента ищцата често повръщала и имала слабост в
краката, която продължава да изпитва, на основание чл. 172 ГПК, предвид
роднинската връзка между свидетелката и ищцата и доколкото не се подкрепят от
останалите доказателства по делото. В приложените по делото медицински
документи не е отразено пострадалата да е имала такива оплаквания, а от
приетата СМЕ не се установява увреждането да се характеризира с такива симптоми
и възстановителен процес. Изложените от свидетелката факти, че по време на
лечението, ищцата изпитвала силен стрес, постоянно плачела и изпаднала в
депресивно състояние, отложила явяването си на държавен изпит, съдът намира, че
нямат пряка причинно-следствена връзка с трудовата злополука. От една страна,
от събраните доказателства не може да се направи обоснован извод за наличие на
връзка между увреждането и посоченото емоционално състояние на ищцата, а от
друга страна, доколкото се установява, че същата има банков кредит и че по това
време е прекратено трудовото й правоотношение, съдът приема, че именно на тези
фактори са причината за това състояние, а не настъпилата трудова злополука.
Предвид характера на увреждането, не може да се приеме и че именно настъпилата
трудова злополука е причината за отлагане на държавния изпит на ищцата от
м.февруари 2017 г. за м. юни 2017 г., извършено със Заповед № ФД-05-31-ПФ на
декана на педагогическия факултет на Великотърновския университет, по нейно
искане с вх.№ 06-РН/24.01.2017 г. Този извод се подкрепя и от обстоятелството,
че според приетите по делото медицински документи и СМЕ дори в случай на
мозъчно сътресение, интензивните болки и оплаквания са от няколко дни до
седмица, като възстановителният процес приключва напълно за един месец, без
остатъчни поражения, поради което ищцата не е била в невъзможност да се яви на
държавния изпит през месец февруари, респ. на насрочения за м. юни 2017 г., но
въпреки това отново е поискала отлагането му за м.септември 2017 г., разрешено
със Заповед № ФД-05-161-ПФ/20.06.2017 г.
По изложените съображения
съдът приема, че причинените от трудовата злополука болки и страдания се
изразяват в световъртеж, гадене и главоболие, с интензитет в продължение на
една седмица от трудовата злополука, като ищцата се е възстановила напълно за
период от един месец, поради което намира за справедливо обезщетение в размер
на сумата 1000,00 лв., до който размер предявеният иск следва да бъде уважен.
Като законна последица от
основателността на иска, следва да бъде уважено и искането за присъждане на
законна лихва от датата увреждането – 20.01.2017 г. до плащането.
За разликата над сумата
1000,00 лв. и претендирания размер 7000,00 лв. искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски се
поражда за двете страни – за ищеца, съобразно уважената част, а за ответника,
съобразно отхвърлената. Видно от представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за сторени разноски, ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение
в размер на 700,00 лв., от които съразмерно на уважената част на иска следва да
му бъде присъдена сумата 100,00 лв.
Ответникът не е направил искане и представил
доказателства за сторени разноски, поради което такива не следва да му бъдат
присъждани.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноски за производството за държавна такса в
размер на 50,00 лв. и възнаграждение на вещото лице по проведената СМЕ в размер
на 400,00 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „С.К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ НА А.Й.З., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата 1000,00 лв. /хиляда лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания,
причинени от трудова злополука, настъпила на 20.01.2017 г. в салона на ЧСУ „***”,
к.к. ***, гр. ***, вследствие на удар с топка по
главата, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 20.01.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 200 КТ, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата 1000,00 лв. до 7000,00 лв.
ОСЪЖДА
„С.К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
ДА ЗАПЛАТИ НА А.Й.З., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 100,00 лв. /сто
лева/, представляваща сторени разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „С.К.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Варненския районен съд, сумата
450,00 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща разноски за
производството, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: