Присъда по дело №1720/2020 на Районен съд - Плевен

МОТИВИ:

Срещу подсъдимия Л. О. Р. от гр.*** е повдигнато обвинение за това,
че:
На 31.12.2019г. в с.*** , област *** , се заканил с убийство спрямо С. Е.
Д. , ЕГН : ********** от град *** и това заканване възбудило основателен
страх за осъществяването му - престъпление по чл.144,ал.3 вр. ал.1 от
Наказателния кодекс.
Срещу подсъдимия Л. О. Р. от гр.*** е повдигнато обвинение и за това,
че:
На 31.12.2019г. в с.*** , област *** , се заканил с убийство спрямо В. Н.
Н. , ЕГН : ********** от град *** и това заканване възбудило основателен
страх за осъществяването му - престъпление по чл.144,ал.3 вр. ал.1 от
Наказателния кодекс.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатите срещу подсъдимия
обвинения.
Подсъдимият Л. О. Р. се явява в съдебно заседание и дава обяснения по
повдигнатото обвинение, като отрича изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка. Навежда фактически доводи, че с пострадалите С. Е.
Д. и В. Н. Н. са имали спор във връзка с инсталирането на сателитна
телевизия на 31.12.2019г. в дома на майка му в с.***, *-** но не им е
отправял каквито и да било закани, в т.ч. и за убийство, а всичките му
действия са били насочени към изясняване на въпроса с неправилно
извършения според него монтаж на антена за сателитна телевизия и
прекарването на кабел от телевизора до антената. Моли съда да бъде
оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Л. О. Р. живее в гр.*** и работи като шофьор-дистрибутор
във ***
Майката на подсъдимия Р. – свидетелката М. Н. Р. , живеела в гр.***,
**** в жилище, което било собственост на брата на подсъдимия Р. – *** Р..
Пострадалият С. Е. Д. живее в град ***, у**** . Той работел в ****
Пострадалият В. Н. Н. живее в град ***, *** . Той също работел в ****
Търговското дружество ****е със седалище и адрес на управление в ***
1

и е подизпълнител на **** като извършва монтаж на сателитна телевизия.
Майката на подсъдимия Р. - свидетелката М. Н. Р. , била титуляр на
договор за интернет и телевизия, сключен с **** на адреса в ****. Братът на
подсъдимия Л.Р. – *** Р., решил да продава апартамента в ****, в който
живеела майка му, което наложило последната да се премести да живее в
с.***, област ***, ***
На 20.12.2019г. майката на подсъдимия Р. - свидетелката М. Н. Р. ,
посетила магазина на ****, находящ се в гр.***, ***, за да измени договора за
интернет и телевизия, като от кабелна телевизия се променя в сателитна
телевизия и мястото на доставка на тези услуги се променя от гр.***, **** на
с.***, област ***, *** Свидетелката Р. подписала нов договор ****.
На 26.12.2019г. подсъдимият Р. се запознал със сключения от неговата
майка договор **** за доставка на интернет и сателитна телевизия, като
установил грешки и пропуски при съставянето на договора, свързани с броя
телевизионни канали, с вида телевизионни канали, и със скоростта на
интернета, както и не била съставена заявка за монтаж. Подсъдимият Р.
започнал разговори с **** за подписването на нов договор и монтаж на
сателитната телевизия до 31.12.2019г.
На 30.12.2019г. свидетелката *** Д., която работела в ****в *** като
ръководител дейности, получила заявка за клиент на име М.Р. за монтаж на
сателитна телевизия с един приемник в с.***, обл.***. Свидетелката Д. се
обадила по телефона на свидетелката Р. за потвърждение на заявката и за
уговаряне на време за монтаж и от разговора Д. разбрала, че заявката била
сбъркана от ****, като била не за един, а за два телевизора. Свидетелката Д.
направила проверка на заявката и отново се обадила по телефона на
свидетелката Р., но разговаряла с нейния син – подсъдимият Л.Р..
Подсъдимият Р. бил афектиран от обстоятелството, че заявката била пусната
на 20.12.2019г., а му се обаждали за монтажа на 30.12.2019г. Свидетелката Д.
редактирала заявката с правилния брой приемници, които желае клиентът, и
предложила посещения за монтаж на 31.12.2019г. следобед. Подсъдимият Р.
не се съгласил и със свидетелката Д. се уговорили посещението и монтажът
да бъдат извършени на 31.12.2019г. в 9.00часа. Свидетелката Д. вписала
изрично в коментара на заявката, че клиентът е претенциозен и техниците
трябва да бъдат точни.
На 31.12.2019г. пострадалите Д. и Н. получили заявка от дружеството, в
което работят - **** за инсталиране на сателитна телевизия на адрес с.***,
обл.***, *** Тази заявка била подадена в офис на **** на 20.12.2019г. от
свидетелката М. Н. Р. - майка на подсъдимия Р..
Пострадалите Д. и Н. пристигнали в 8.30 часа на 31.12.2019г. на адреса
на свидетелката Р.. Тя била в дома си, като пострадалите разположили
2

оборудването, необходимо за предстоящото окабеляване, след което
започнали инсталирането на сателитната телевизия. Междувременно
свидетелката Р. позвънила на сина си — подсъдимият Р., като го уведомила,
че техниците се намират в дома им. Свидетелите Д. и Н. приключили
монтажа и изпробвали телевизията, след което започнали да си събират
инст***тите с цел да си ходят. Обвиняемият и приятелката му - свидетелката
** Н., пристигнали в 9.25 часа в дома на свидетелката Р.. Подсъдимият Р. не
одобрил работата на техниците - пострадалите Д. и Н., като поискал от тях да
коригират начина на прекарване на кабелите и поставянето на антената.
Свидетелят С.Д. се съгласил да променят направения монтаж на сателитната
телевизия, но свидетелят В.Н. категорично отказал. Подсъдимият Р. им
заявил, че няма да ги пусне да си тръгнат, докато не свалят инсталацията.
Междувременно подсъдимият Р. звънял многократно на свидетелката Д. и
изразявал несъгласието си с начина на монтаж на сателитната антена.
Пострадалите Д. и Н. започнали да събират техниката си и да демонтират
направеното. Подсъдимият Р. снимал с мобилния си телефон демонтирането
на сателитната телевизия. Пострадалите Д. и Н. чули звук от щракване, който
звук наподобявал зареждане на оръжие. Двамата свидетели Д. и Н. не са
видели оръжие и след като си събрали инст***тите и демонтираната
инсталация и антена за сателитна телевизия си тръгнали. Свидетели Д. и Н. се
уплашили, но не подали сигнал нито на ***
На 3.01.2020г. свидетелите Д. и Н. депозирали жалби до Районна
прокуратура-***, в които описали действията на подсъдимия Р., изразяващи
се в заплашване с огнестрелно оръжие и отправяне на закани с убийство.
От заключението на вещото лице д-р Т. по назначената съдебно-
психиатрична експертиза се установява, че свидетелят В.Н. е клинично
психично здрав и към момента на инкриминираното деяние на 31.12.2020г.
няма данни същият да е бил с нарушения в базисни сфери от психичната
дейност, който да са нарушавали основните му психични годности. Според
вещото лице липсва тенденция към преекспониране на проблеми или
прикриване на недостатъци или симптоми, свидетелят Н. е склонен към
признаване на общочовешки слабости. От заключението на вещото лице д-р
Т. се установява, че свидетелят В.Н. е могъл да възприема, запаметява и
възпроизвежда правилно фактите, които имат значение по делото, т.е. да дава
достоверни показания. Според вещото лице страха, описван от свидетеля Н.,
е нормалпсихологично разбираем и е пряко свързан с конкретна ситуация и с
представа за определена опасност. Според вещото лице д-р Т. на 31.12.2020г.
по време на инкриминирано деяние свидетелят В.Н. е изпитвал
нормалпсихологичен страх в отговор на конкретен стимул, който е възприет
като риск за здравето и живота му. Към момента на изследване не се
установява промяна в основния фон на настроението, не се установиха
патологично изразени черти на тревожност. Не се набелязва невъзможност за
адекватна социална реализация. Свидетелят В.Н. не е променил трайно
3

навиците си, продължава заетостта си и нормалната вградимост в средата,
където пребивава.
От заключението на вещото лице д-р Т. по назначената съдебно-
психиатрична експертиза се установява, че свидетелят С.Д. страда от
паническо разстройство, което е невроза и не може да се отнесе към
„продължително разстройство на съзнанието“ по смисъла на чл.33 от НК.
Според вещото лице отправената закана с убийство на 31.12.2019г. към С.Д. е
един от факторите за възникването на паническо разстройство при него, но
поради мултифакторна генеза на това разстройство не може да се изведе
пряка причинно-следствена връзка.Според вещото лице към момента на
инкриминираното деяние на 31.12.2020г. няма данни свидетелят Д. да е бил с
нарушения в базисни сфери от психичната дейност, който да са нарушавали
основните му психични годности. Според вещото лице Д. възпроизвежда
спомените си за инкриминираното деяние последователно, логически
свързано и хронологически правилно. От заключението на вещото лице д-р Т.
се установява, че свидетелят Д. е могъл да възприема, запаметява и
възпроизвежда правилно фактите, които имат значение по делото, т.е. да дава
достоверни показания. Според вещото лице страха, описван от свидетеля Д., е
нормалпсихологично разбираем и е пряко свързан с конкретна ситуация и с
представа за определена опасност. Според вещото лице д-р Т. на 31.12.2020г.
по време на инкриминирано деяние свидетелят Д. е изпитвал
нормалпсихологичен страх в отговор на конкретен стимул, който е възприет
като риск за здравето и живота му.
От заключението на вещите лица д-р Т. и И. по назначената комплексна
психолого-психиатрична експертиза се установява, че подсъдимият Л.Р. е
клинично психично здрав, като при него не се констатират психични
деструкции, които да се приравнят към “краткотрайно” или “продължително”
разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК. Интелектуалното му
равнище е в диапазона на средната към висока интелигентност. Според
вещите лица подсъдимият Л.Р. е могъл да разбира свойството и значението на
инкриминираното деяние на 31.12.2019г. и да ръководи постъпките си.
Според вещите лица при подсъдимия Л.Р. няма основание да се коментира
недоразвитие на паметовите способности или интелектуален дефицит, които
да препятстват годностите за фиксиране, ретенция и репродукция на факти и
обстоятелства, включително свързани с деянието предмет на настоящото
съдебно производство. И към момента на инкриминираното деяние на
31.12.2019г., и понастоящем при него липсват данни за качествени
нарушения в базисни сфери от психичната дейност. В състояние е да съхрани
и възпроизведе консистентни, логически свързани описания на ситуацията.
Вещите лица са категорични, че подсъдимият Л.Р. е могъл правилно да
възприема, запаметява по време на инкриминираното деяние на 31.12.2019г. и
понастоящем да възпроизвежда факти и събития от значение за съдебното
производство т.е. да дава достоверни обяснения за тях. Според вещите лица
4

данните от делото и факторния анализ на емоциите и поведението на
подсъдимия по време на инкриминираното деяние не дават основание да се
обособи нито една от фазите (етапите) на разгърнат физиологичен афект при
подсъдимия по време на деянието. Според вещите лица подсъдимият е
участвал е във всички етапи от действието, вкл. след прекратяване на
инкриминираното деяние. Долавял промените в околната среда и ситуацията.
Бил е със съхранени психични възможности за оценка на смисъла на
поведението си в контекста на ситуацията. Генерираното емоционално
напрежение и безпокойство подсъдимият е трансформирал в реакции и
действия. Според вещите лица в хипотеза на извършен агресивен акт на
31.12.2019г. от подсъдимия Л.Р., в контекста на личностовите му особености,
той може да бъде интерпретиран като скъсен самоконтрол върху поведението
в резултат на интензивни емоционални преживявания, надхвърлили
личностовия му ресурс и приложена неефективна стратегия за решаване на
конфликтната ситуация. Вещите лица са категорични, че подсъдимият Л.Р. по
време на деянието на 31.12.2019г. е бил с афективно, но не и афектно
модулирано поведение, като от медицинска гледна точка не може да се
подкрепи хипотеза за състояние на физиологичен афект по време на деянието
на 31.12.2019г. Според вещите лица при подсъдимия липсват клинични
завишения и съответно данни за налична личностова патология. От
заключението на вещите лица се установява, че на повърхността обикновено
демонстрира външна невъзмутимост, омаловажаване на мнението и оценките
на другите, отрицание на социална тревожност, но това практически
прикрива чувствителност към отношението на околните към него, потребност
от внимание и харесване, страх от отхвърляне или неодобрение. Изявена е
тенденция към проблеми с формални авторитети и институции поради
категорично и неразколебимо мнение за това кое е редно и кое не и
упоритостта в отстояване на мнението си, като същевременно игнорира
информацията, която не потвърждава собствените убеждения. По тази
причина според вещите лица подсъдимият Р. възприема света като
заплашващо го, като опасно място, което дава цялостно негативно отражение
върху социалната адаптация и може да влоши интеракциите с околните.
Подсъдимият отрича употребата на агресия като реакция на преживяна
фрустрация и в този смисъл демонстрира сдържаност, конвенционалност,
избягване на конфронтация, отрицание на враждебността. Това е механизъм,
при който с цел съхраняване на представите на личността за самата себе си
подсъдимият, рационализирайки, изгражда концепции, с които обяснява
своето поведение като отговор на външните въздействия и постъпките на
околните, възприемани като незаконни, вредящи, обидни и т.н. Според
вещите лица при специализираното изследване на агресивните и враждебни
тенденции се установиха изразени социално желателни тенденции. Тези
тенденции могат да бъдат описани като устойчив опит да отговаря на
стандартите и нормите в общността и обществото. При подсъдимия се
наблюдава склонност към описване на себе си по благоприятен начин с цел да
5

получи одобрението на околните. Социална желателност е тенденцията да се
отговаря по такъв начин, че да се избегне критика и укор. На този фон не се
обективизират общо повишени агресивни и враждебни тенденции - агресивно
недоверие, опозиционно поведение, обида, индиректна агресия, агресивна
раздраза, физическа агресия. Липсва склонност към признаване или
преживяване на собствена вина. Единствена стойност над нормата е скалата
вербална агресия - вербалната агресия е отрицателна, разрушителна форма на
комуникация, която може да включва обиди, използване на заплахи,
ултиматуми, негодувание, негативни оценки. Според вещите лица
изследването на реакциите към фрустрация потвърждава установените в
личностовия въпросник тенденции към сдържаност, конвенционалност,
избягване на конфронтация, отрицание на враждебността. В този контекст
умерено понижена е и като категория . Това означава, че подсъдимият не е
склонен да демонстрира отношение към фрустратора чрез грубост,
раздразнение, враждебност, негодувание, отмъстителност. Доминират общо
примирителни тенденции. В най-малка степен подсъдимият би насочил
фокуса си към самия фрустратор, а в най-голяма би се ангажирал е мерки за
ликвидиране на фрустрацията, основно чрез собствена активност или чрез
примирение, изчакване на нормалния развой на събитията, спокойствие.
Липсва и непримирение със себе си, т.е. подсъдимият не е склонен към
признаване на собствена вина. Повишена е и тенденцията към сдържаност,
примирение, великодушие, тактичност. Леко понижената оценка на групово
съответствие е белег за известна своеобразие на реакциите на подсъдимия, но
не в степен, която да го отличава съществено спрямо нормите и очакванията
на групата.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло от събраните по
делото доказателства – от обясненията на подсъдимия Л. О. Р. , частично от
показанията на свидетелите С. Е. Д. и В. Н. Н. , от показанията на разпитаните
свидетели М. Н. Р. , А. Д. Н. , А. Л. П., Б. Н. Ч., *** Д., Б. П. С. , чийто
показания съдът кредитира напълно с оглед тяхната последователна и
логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие от една
страна със заключенията на вещите лица д-л Т. и И. по назначените съдебно-
психиатрични и комплексна психолого-психиатрична експертизи, а от друга –
с приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. От
обясненията на подсъдимия Р. и от показанията на свидетелката М.Р. се
установява, че последната била титуляр на договор за интернет и телевизия,
сключен с **** на адреса в ****, като на 20.12.2019г. посетила магазина на
****, находящ се в гр.***, ***, за да измени договора за интернет и
телевизия, като от кабелна телевизия се променя в сателитна телевизия и
мястото на доставка на тези услуги се променя от гр.***, **** на с.***,
област ***, *** От обясненията на подсъдимия Р. се установява, че на
26.12.2019г. същият се запознал със сключения от неговата майка договор
**** за доставка на интернет и сателитна телевизия, като установил грешки и
пропуски при съставянето на договора, свързани с броя телевизионни канали,
6

с вида телевизионни канали, и със скоростта на интернета, както и не била
съставена заявка за монтаж. Според обясненията на подсъдимия същият
започнал разговори с **** за подписването на нов договор и монтаж на
сателитната телевизия до 31.12.2019г. От показанията на свидетелката *** Д.
се установява, че на 30.12.2019г като ръководител дейности в ****в ***,
получила заявка за клиент на име М.Р. за монтаж на сателитна телевизия с
един приемник в с.***, обл.***. Според показанията на свидетелката Д. тя се
обадила по телефона на свидетелката Р. за потвърждение на заявката и за
уговаряне на време за монтаж и от разговора Д. разбрала, че заявката била
сбъркана от ****, като била не за един, а за два телевизора. От показанията на
свидетелката Д. се установява, че същата направила проверка на заявката и
отново се обадила по телефона на свидетелката Р., но разговаряла с нейния
син – подсъдимият Л.Р.. Според показанията на свидетелката Д. подсъдимият
Р. бил афектиран от обстоятелството, че заявката била пусната на
20.12.2019г., а му се обаждали за монтажа на 30.12.2019г. Според показанията
на свидетелката Д. същата редактирала заявката с правилния брой
приемници, които желае клиентът, и предложила посещения за монтаж на
31.12.2019г. следобед. Според обясненията на подсъдимия Р. и според
показанията на свидетелката Д. двамата се уговорили посещението и
монтажът да бъдат извършени на 31.12.2019г. в 9.00часа, като свидетелката
Д. вписала изрично в коментара на заявката, че клиентът е претенциозен и
техниците трябва да бъдат точни. От показанията на свидетелите Д. и Н. се
установява, че същите работят като техници в ****с място на работа в гр.***
и на 31.12.2019г. получили заявка от дружеството за инсталиране на
сателитна телевизия на адрес с.***, обл.***, *** като заявката била подадена
в офис на **** на 20.12.2019г. от свидетелката М. Н. Р. - майка на
подсъдимия Р.. От обясненията на подсъдимия Р. и от показанията на
свидетелите М.Р., С.Д. и В.Н. се установява, че свидетелите Д. и Н. отишли на
адреса в с.*** половин час по-рано от обявения час за посещение и
извършили монтажа на сателитната телевизия единствено в присъствието на
свидетелката Р.. От обясненията на подсъдимия Р. и от показанията на
свидетелите М. Н. Р. , А. Д. Н. , С. Е. Д. и В. Н. Н. се установява, че след като
подсъдимият Р. дошъл на адреса в с.***, не одобрил работата на техниците -
пострадалите Д. и Н., като поискал от тях да коригират начина на прекарване
на кабелите и поставянето на антената. Относно главния факт, подлежащ на
доказване – как се е развил въпросният инцидент на процесната дата и място,
кой кого е нападнал, заканил ли се е с убийство подсъдимият на свидетелите
Д. и Н. и какви конкретно действия е извършил всеки един от тримата
/подсъдимият и двамата свидетели/, както и относно реакцията на
пострадалите, съдът съобрази показанията на свидетелите М. Н. Р. , А. Д. Н. ,
А. Л. П., Б. Н. Ч., *** Д., Б. П. С. , С. Е. Д. и В. Н. Н. , както и приобщените
писмени доказателства по делото и заключенията на двете съдебно-
психиатрични експертизи и заключението на комплексната психолого-
психиатрична експертиза. Формирани са две групи гласни доказателствени
7

средства – от една страна, обясненията на подсъдимия Р. и показанията на
свидетелите М. Н. Р. , А. Д. Н. , А. Л. П., Б. Н. Ч., *** Д., Б. П. С. , а от друга
страна показанията на свидетелите С. Е. Д. и В. Н. Н. . От обясненията на
подсъдимия Р. и от показанията на свидетелите М. Н. Р. , А. Д. Н. , А. Л. П., Б.
Н. Ч. се установява, че подсъдимият не се е заканвал с убийство на
свидетелите Д. и Н. и не е зареждал никакво оръжие. От показанията на
свидетелите С.Д. и В.Н. се установява, че подсъдимият Р. им се заканил с
убийство като отправил следните думи: „Дай ми пистолета от колата и ще ги
убия тия боклуци и ще им еба майката“, след което пострадалите чули звук от
щракване, който звук наподобявал зареждане на оръжие. Основен
доказателствен източник за инкриминираното деяние са показанията на
свидетелите Д. и Р.. Съдът отчете факта, че тези две лица се явяват
пострадали от престъплението, за което са повдигнати обвинения на
подсъдимия, поради което подложи на внимателен анализ съобщената от тях
информация и съответствието й с тази, придобита от останалите
доказателства по делото. Настоящият съдебен състав приема показанията на
двамата свидетели за дискредитирани поради заинтересоваността им от
изхода на делото. Показанията на свидетелите Д. и Р. не са последователни,
не са логични, не кореспондират помежду си и не са взаимнодопълващи се,
като са налице противоречия относно главния факт, подлежащ на доказване,
касаещ повдигнатите обвинения. Показанията на свидетеля Н. са неизменни
по съдържание в хода на цялото производство – от момента на подаване на
жалбата, по която е започнало делото, така също в досъдебното производство
и пред първоинстанционния съд. Показанията на свидетеля Д. са изменени по
съдържание. При подаване на жалбата, по която е започнало делото, в
досъдебното производство и пред първоинстанционния съд свидетелят Д.
депозира показания, че подсъдимият Р. им се заканил с убийство като
отправил следните думи: „Дай ми пистолета от колата и ще ги убия тия
боклуци и ще им еба майката“. При допълнителния разпит на свидетеля Д. на
съдебното следствие същият отрече подсъдимият Р. да им се е заканил с
убийство. В тази насока свидетелят Д. е категоричен, че той лично не е чул
подсъдимият Р. да им се заканва с убийство. При проведените очни ставки
пред първоинстанционния съд между подсъдимия и всеки от пострадалите
противоречията не бяха отстранени, като последните двама продължиха да
бъдат категорични относно времето и мястото на инцидента, и изречените от
подсъдимия думи, съдържащи закани за убийство към двамата свидетели.
При проведените очни ставки подсъдимият Р. продължи да е категоричен, че
по никакъв начин не е отправял закани за убийство към двамата свидетели, а
единствено е изразявал несъгласие с начина на извършения монтаж на
сателитната телевизия. Относно конкретните думи на подсъдимия при
инцидента съдът допусна допълнителен разпит на пострадалите в хода на
съдебното следствие, в който свидетелят Н. потвърди отправената от
подсъдимия Р. закана с убийство, а свидетелят Д. я отрече. Освен това от
допълнителните разпити на свидетелите Д. и Н. се установи, че жалбата на
8

свидетеля Д. до Районна прокуратура – ***, по която е започнало досъдебното
производство, е написана собственоръчно от свидетеля Н.. Съдът кредитира с
доверие показанията на свидетеля Д., дадени в хода на съдебното следствие
при допълнителния му разпит, според които подсъдимият Р. не се е заканил с
убийство на двамата свидетели. В тази насока съдът съобрази
обстоятелството, че показанията на свидетеля Д. си кореспондират напълно с
показанията на свидетелите М. Н. Р. , А. Д. Н. , А. Л. П., Б. Н. Ч.. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля Н., според които подсъдимият Р. се е
заканил с убийство на него и на свидетеля Д., тъй като показанията му не са
конкретни, ясни и последователни, и не изясняват в пълнота всички факти и
обстоятелства във връзка с възприетите от него изявления и действия на
подсъдимия Р.. Освен това по делото са налице данни, които създават
съмнения относно обективността и безпристрастността на този свидетел, и
сочат на наличието на мотив да набеди подсъдимия Р. в престъпление, които
не е извършил. В тази връзка от показанията на свидетелката Д. се
установява, че **** са върнали заявката за монтажа на сателитната телевизия
в дома на майката на подсъдимия Р. в с.***, за да може ****да я приключи
неуспешно затова, че клиентът не е бил съгласен и сателитната телевизия е
демонтирана. Според съда този факт – на неотчитане и незаплащане на
извършения монтаж на сателитната телевизия на 31.12.2019г., е мотивирал
свидетеля Н. да депозира жалба до Районна прокуратура-*** срещу
подсъдимия Р. с твърдения, че последният ги е заплашил с убийство. В тази
насока е и обстоятелството, че жалбата на свидетеля Д. до Районна
прокуратура – *** е написана собственоръчно от свидетеля Н.. Съдът
кредитира напълно обясненията на подсъдимия Р., тъй като същите са
конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и
обстоятелства във връзка с възприетите от него изявления и действия на
свидетелите Д. и Н.. Обясненията на подсъдимия, освен средство за защита са
и гласно доказателствено средство и според съда могат да бъдат кредитирани,
тъй като са логически обосновани, съответстват на обстоятелствата, при
които се е развила ситуацията и кореспондират с показанията на по-голямата
част от свидетелите. В тази връзка обясненията на подсъдимия Р. си
кореспондират напълно с показанията на свидетелите М. Н. Р. , А. Д. Н. , А. Л.
П., Б. Н. Ч. и С. Е. Д. , според които подсъдимият Р. нито се е заканвал с
убийство спрямо свидетелите Д. и Н., нито е зареждал каквото и да било
оръжие. В насока кредитиране обясненията на подсъдимия Р. е и
заключението на вещите лица д-р Т. и И. по назначената психолого-
психиатрична експертиза. Според вещите лица изследването на реакциите на
подсъдимия Р. към фрустрация потвърждава установените в личностовия
въпросник тенденции към сдържаност, конвенционалност, избягване на
конфронтация, отрицание на враждебността. В този контекст умерено
понижена е и като категория. Според вещите лица това означава, че
подсъдимият не е склонен да демонстрира отношение към фрустратора чрез
грубост, раздразнение, враждебност, негодувание, отмъстителност.
9

Доминират общо примирителни тенденции. В най-малка степен подсъдимият
би насочил фокуса си към самия фрустратор, а в най-голяма би се ангажирал
е мерки за ликвидиране на фрустрацията, основно чрез собствена активност
или чрез примирение, изчакване на нормалния развой на събитията,
спокойствие. Липсва и непримирение със себе си, т.е. подсъдимият не е
склонен към признаване на собствена вина. Повишена е и тенденцията към
сдържаност, примирение, великодушие, тактичност. Леко понижената оценка
на групово съответствие е белег за известна своеобразие на реакциите на
подсъдимия, но не в степен, която да го отличава съществено спрямо нормите
и очакванията на групата. В насока кредитиране обясненията на подсъдимия
Р. са и показанията на свидетелите А. Л. П., Б. Н. Ч. и Б. П. С. , които познават
подсъдимия като спокоен и неконфликтен човек. Съдът не кредитира като
краен извод и съдебно-психиатричните експертизи на вещото лице д-р Т.,
според които се приема, че пострадалите са изпитвали нормалпсихологичен
страх в отговор на конкретен стимул, който е възприет като риск за здравето
и живота им, но доколкото експертизите са извършени едва през в края на
месец април 2020г. /т.е. четири месеца след инцидента/ и приоритетно по
обяснения на пострадалите, не счита, че изводът за изпитан
нормалпсихологичен страх без последващо разстройство в адаптацията
представлява “основателен страх” по смисъла на закона за реализиране на
заканата за убийство. Съдът има предвид и обсъжда експертизите с оглед
установената трайна съдебна практика, че заканата по чл.144, ал.3 от НК
следва да се преценява като такава към момента на извършване на деянието, а
не след време, както и с оглед възприятието на конкретния адресат /вж. ТР
№53/1989г. на ОСНК, р.№49/1987г., р.№339/1997г./. Ето защо съдът не
кредитира изцяло експертизите – същите са извършени в края на месец април
2020г.. и се базират на възприятията на лица, намиращи се в конфликт с
подсъдимия по повод некачествено извършен монтаж на сателитна телевизия.
Освен това наивно е да се смята, че свидетелите Д. и Н. са се уплашили от
действията и заканите на подсъдимия Р., но не са подали сигнал незабавно
нито на *** Още повече, че в случая освен вербалната закана за убийство, от
свидетелите Д. и Н. се сочи и зареждане на оръжие. Това обстоятелство в най-
голяма степен е задължавало свидетелите Д. и Н. незабавно да уведомят ***
за отправените закани за убийство, за да може да бъде извършен личен обиск
на подсъдимия и да бъде иззето намиращото се в него оръжие.
Междувпрочем подсъдимият Р. признава обстоятелството, че притежава и
носи законно регистриран газов пистолет, но същият не се е почувствал
застрашен от действията на свидетелите Д. и Н. при възникналия конфликт
относно монтажа на сателитната телевизия и не е имал причина да изважда
оръжието от кобура и да го зарежда. В тази насока показанията на
свидетелите М. Н. Р. , А. Д. Н. , А. Л. П., Б. Н. Ч. са категорични, че
подсъдимият Р. нито е отправял закани за убийство, нито е изваждал и
зареждал каквото и да било оръжие. Не на последно място, поради
спецификата на работата, която ежедневно извършват на различни места и на
10

различни лица, прагът на търпимост на свидетелите Д. и Н. е повишен и те
обективно да не са били изплашени от действията на подсъдимия Р.. По тези
съображения съдът приема, че поради недоказаност на особения елемент от
обективна страна – възбуден основателен страх у заплашените за
осъществяване на заканата за убийство, деянието по чл.144, ал.3 от НК е
несъставомерно.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът счита, че с
действията си подсъдимият Л. О. Р. не е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК съдът признава подсъдимия за
виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Тази разпоредба
предполага наличието, както на преки, така и на косвени доказателства, които
да обуславят квалифицирането на дадения субект на наказателна отговорност,
като извършител на дадено санкционирано от закона противоправно деяние,
тогава когато са осъществени всички признаци от състава на престъпление по
смисъла на чл.9 ал.1 от НК. Съставът на престъплението по чл.144 ал.3 вр.ал.1
от НК предполага установяването по несъмнен начин на всички признаци
както от обективната му така и от субективната му страна. Липсата, на който
и да е от тях обуславя несъставомерност на извършеното деяние, което
изключва и санкционирането му посредством наказателна репресия.
Престъплението по чл.144, ал.3, предл.1, вр. ал.1 от НК, предвид
систематичното място, където се намира /раздел V – „Принуда”/ от глава II на
НК /”Престъпления против личността”/ закриля от противоправни
посегателства личната свобода на гражданите. С реализирането на това
престъпление от деятеля се цели промяна на поведението и действията на
заплашения, въпреки волята му в желаната от дееца насока. За осъществяване
му се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство
спрямо определено лице или лица, която да е приета от лицето/лицата и би
могла да възбуди основателен страх от осъществяването. Тъй като иде реч до
засягане на свободата на заплашения, необходимо е заканата да бъде
отправена именно към него, за да може да стигне до неговото съзнание.
Съгласно задължителната за съда съдебната практика, а и предвид
съдържанието на текста на закона, не е необходимо тези заплахи да са
възбудили такъв страх у лицето/лицата, срещу което/които са отправени, а
само да са били в състояние да възбудят основателен страх, че заканата може
да бъде осъществена. В този смисъл е и задължителното за съдилищата
Тълкувателно постановление № 53/1989г. на ОСНК на ВС, в което се приема,
че за съставомерността на деянието по чл. 144, ал. 3 от НК, законът не
изисква към момента на извършването му - отправянето на заканата с
убийство, у дееца да има оформено решение за неговото изпълнение, нито да
е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може
да настъпи. Законът не изисква да е налице реален уплах при заканата за
убийство, а последната да е от такова естество и с такъв интензитет, че да е
годна да възбуди страх у лицето от осъществяването й. За да бъде осъществен
11

съставът на визираното престъпление, респективно за да бъде довършено
изпълнителното деяние е необходимо и достатъчно да бъдат извършени от
дееца такива действия, с които да обективира закана към другиго, в
конкретния случай с убийство. При преценка на последното се вземат
предвид обстановката, начина, по който е отправена заканата, психичното
състояние на дееца. Деянието се счита довършено, когато пострадалият
възприеме заканата с престъпление, в случая с убийство, т.е., когато
обективираното намерение на дееца да го лиши от живот, достигне до
съзнанието на пострадалия. Съгласно съдебната практика /решение №
49/11.02.1987 г. по н.д. № 47/1987 г. на ВС, ІІ н.о./, когато е извършено
престъпление срещу личността на две лица, подсъдимият отговаря за две
отделни престъпления по чл.144, ал.3 от НК. В тази връзка правилно
престъпната деятелност е квалифицирана с отделни обвинения в два
диспозитива за извършеното от подсъдимия спрямо всяко от пострадалите
лица престъпление по чл.144, ал.3 от НК. Както бе посочено по-горе в хода
на проведеното съдебно следствие не се събраха доказателства, които да
индицират по безспорен и несъмнен начин за наличието на осъществен от
подсъдимия Р. състав на престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК,
напротив, от събраните по делото доказателства, в т.ч. обясненията на самия
подсъдим Р. и показанията на свидетелите М. Н. Р. , А. Д. Н. , А. Л. П., Б. Н.
Ч. и С. Е. Д. се установява, че подсъдимият Р. не се е заканил с убийство на
свидетелите Д. и Н., като не е отправил репликите: „Дай ми пистолета от
колата и ще ги убия тия боклуци и ще им еба майката“. Дори да се приеме, че
подсъдимият Р. се е заканил с убийство на свидетелите С. Е. Д. и В. Н. Н. ,
съдът приема, че отправените думи от страна на подсъдимия „Ще ги убия
тези боклуци“ не са били в състояние да възбудят основателен страх у
пострадалите лица, че подсъдимият ще реализира заканата за убийство.
Съставът на това престъпление приема за достатъчно от обективна страна
приемането на заплахата от пострадалия /р.№ 37 от 31.01.1991г. по н.д. №
876/1990 г., I н. о. на ВС/, като в настоящия случай тези закани от подсъдимия
са стигнали до съзнанието на пострадалите С.Д. и В.Н.. Заканите за убийство
на пострадалите според настоящия съдебен състав не са били реални, част от
познаваемите процеси и явления /р. № 851 от 05.01.2005 г. по н. д. №
459/2004 г., II н.о. на ВКС, р.№ 853 от 05.01.2005 г. по н. д. № 459/2003 г., II
н.о. на ВКС/. По делото липсват данни дали у подсъдимия е било формирано
решение за извършване на престъплението, израз на което са били заканите,
но самото психическо състояние на последния според съда /силно
раздразнение, съпроводено с агресия/ не прави вероятно бързо пораждане на
такова решение и действие за осъществяването му /р.№ 10 от 22.01.1985 г. по
н. д. № 684/1984 г., I Н. о. на ВС. Афектът от изявленията и от действията на
свидетелите Д. и Н. по извършване на монтажа на сателитната телевизия във
време по-рано от обявеното, по некачественото извършване на монтажа и по
отказа им да променят мястото на монтираната сателитна антена, според съда
дават логично и житейско обяснение на реакцията на подсъдимия Р. чрез
12

вербална агресия и защита на правата на потребител на услуги по доставка на
сателитна телевизия и интернет. За съставомерността на деянието е
необходимо и отправената закана да създава възможност за възбуждане у
жертвата на основателен страх от извършване на престъплението /без да е
задължително същото реално да се е уплашило/, както и да съществува реална
възможност деецът да осъществи намерението, като същевременно личи
оформено решение за това или психичното състояние на субекта прави
вероятно бързото вземане на това решение. Според константната съдебна
практика, като напр. Т.Р. №53/1989г на ОСНК на ВС, Решение
№37/31.01.1991г по н.д.№876/1990 Ін.о. на ВС, Решение №851/05.01.2005г по
н.д.№459/2004г ІІн.о. на ВКС, Решение №853/05.01.2005г по н.д.№459/2003г
ІІн.о. на ВКС, при преценка на съществуващата реална възможност деецът да
осъществи намерението си се вземат предвид обстановката, начина, по който
е отправена заканата, психическото състояние на дееца. В конкретния случай
липсват данни за тази реална възможност деецът да осъществи намерението
си. Предвид гореизложените съображения според съда дори да се приеме, че
подсъдимият Р. е отправил закана към свидетелите Д. и Н., тя не сочи на
действителна закана за убийство по смисъла на чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК,
поради недоказаност на особения елемент от обективна страна – възбуден
основателен страх у заплашеното лице за осъществяване на заканата за
убийство чрез казване на думите „Ще ги убия тия боклуци“, както и липсата
на каквито и да било действия за осъществяването на заканата. Нито
гласните, нито писмените доказателства сочат на поведение на подсъдимия,
насочено към извършване на посочените действия. Поведението на
подсъдимия Р. не може да се обсъжда и през призмата състава на
престъпление по чл.325 ал.1 от НК, респ. през призмата на чл.2 от Указа за
борба с дребното хулиганство. От субективна страна деянието също не
осъществява признаците на визираното престъпление. То следва да е
извършено при условията на пряк умисъл – Р. да е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, да е предвиждал настъпването
на неговите общественоопасни последици и да е искал тяхното настъпване.
Подсъдимият дори да е изрекъл думите „Ще ги убия тия боклуци“ , той е
отправил тези думи, без да придава на същите съдържанието на закана за
убийство, без да цели действително сплашването на свидетелите Д. и Н. и
същите да бъдат насочени с цел промяна в поведението на заплашените
противно на волята им в искана от дееца насока. Такива факти и
обстоятелства не се доказаха. Съдът признава подсъдимия за виновен, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин, като осъдителната присъда не
може да почива на предположения, съгласно чл.303 и от НПК. С оглед
установеното от фактическа и правна страна съдът прие, че подсъдимият Р. не
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, поради което съдът на основание чл.304 от НПК
го оправда по обвинението.
Направените по делото разноски в досъдебната фаза на процеса в
13

размер на 512,14лв. на основание чл.190, ал.1, предл.1 от НПК следва да
останат за сметка на държавата.
Направените по делото разноски в съдебната фаза на процеса в размер
на 492,80лв. на основание чл.190, ал.1, предл.1 от НПК следва да останат за
сметка на държавата.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

14

Номер на акта:	7
Дата:	9 март 2021 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия:	Валери Цветанов Цветанов

Дело:	20204430201720
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 септември 2020 г.

Присъда по дело №1720/2020 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите