№ 90
гр. Разград, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и осми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Пламен М. Драганов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
в присъствието на прокурора Веселин Якимов Минков (ОП-Разград) Сезгин
Сеидов Османов (ОП-Разград) Сезгин Сеидов Османов (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Частно наказателно дело
№ 20213300200250 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху
пробационните мерки и алтернативните санкции (ЗПИИСРРПОУНВПМАС) и е образувано
въз основа на Удостоверение по чл. 6 от Рамково решение № 2008/947/ПВР на СЕ от 27
ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и
решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните
санкции, издадено въз основа на Наказателна присъда № 341 от 24.02.2020 г., влязла в сила
на 10.03.2020 г., постановена по дело № 3985/55/2019 от Районен съд Арад, Република
Румъния, по отношение на лицето ЕР. ИСМ. К., роден на *** г., с последен известен адрес в
България с. Свещари, общ. Исперих, ул. ***.
Удостоверението е издадено за признаване и изпълнение на посочената присъда, с
която на българския гражданин ЕР. ИСМ. К. е наложено общо наказание Лишаване от
свобода за срок от една година и три месеца, което е заменено с 5 пробационни мерки за
надзор за срок от 2/две/ години, които са:
1. Да се яви в пробационната служба на Арад на датите, определение от нея;
2. Да приема посещения на пробационния служител, определен за надзора му;
3. Да уведомява предварително за смяната на адреса и всяко пътуване, което
надвишава 5 дни, както и за връщането си;
1
4. Да уведомява за промяната на работното място;
5. Да предоставя информация и документи, които позволяват контрола върху
средствата за препитание.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Разград изразява
становище за наличие основанията визирани в ЗПИИСРРПУНПМАС за признаване на
наказателното решение, имащо характера на присъда на съдебните власти на Румъния и
налагане на осъденото лице на четири пробационни мерки.
Осъденото лице ЕР. ИСМ. К. не е призовано на заявените постоянен и настоящ адрес,
за които по безспорен начин е установено, че не живее от години, не се явява в съдебно
заседание. Същият по данни от изисканите справки от ОДМВР - Разград е напуснал
пределите на Република България последно на 22.05.2021 г., като до момента не се
установява да се е завърнал отново на територията на страната. След щателно издирване
брат му К. ИСМ. К. е предоставил актуален телефонен номер, на който на осъденото лице е
съобщено от деловодството на съда за образуваното съдебно производство и датата на
съдебно заседание. Видно от изготвения на 27.09.2021 г. писмен доклад от съдебен
деловодител, Е.К. е заявил, че се намира в ФРГермания, където работи в строителството към
немска фирма в гр. Нюрнберг и няма да се завръща в РБългария до края на 2021 г.
Назначеният служебен защитник на осъденото лице моли съда да откаже признаване
на наказателната присъда на румънския съд, като счита, че са налице основания по чл. 15,
ал. 1, т. 2 от закона – осъденото лице няма местоживеене в страната.
Окръжният съд, съобразявайки се с искането, събраните доказателства, изразените
становища на страните, от фактическа и правна страна приема следното:
С Удостоверение по чл. 6 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване към съдебните решения и решенията за
пробация с оглед надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции е
представена за признаване и изпълнение Наказателна присъда № 341 от 24.02.2020 г., влязла
в сила на 10.03.2020 г., постановена по дело № 3985/55/2019 от Районен съд Арад,
Република Румъния. С цитираната присъда българския гражданин ЕР. ИСМ. К., роден на
*** г., с постоянен адрес с. Свещари, общ. Исперих, ул. ***, ЕГН **********, е осъден за
деяния по чл. 335, ал. 1 и чл. 323 от Наказателния кодекс на Република Румъния на една
година и два месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен
срок от две години, считано от датата на влизане в сила на решението и е постановено в
този изпитателен срок същият да спазва следните мерки за надзор:
1. Да се яви в пробационната служба на Арад на датите, определение от нея;
2. Да приема посещения на пробационния служител, определен за надзора му;
3. Да уведомява предварително за смяната на адреса и всяко пътуване, което
надвишава 5 дни, както и за връщането си;
4. Да уведомява за промяната на работното място;
2
5. Да предоставя информация и документи, които позволяват контрола върху
средствата за препитание.
Осъждането е за това, че на 27.12.2018 г. ЕР. ИСМ. К. се е явил на ГКПП Надлак II,
посока излизане от Румъния, управлявайки лек автомобил марка „ВМW“, регистриран в
България под номер ***, като при проверка, извършена от граничната полиция е представил
за проверка българско свидетелство за управление, фалшифицирано.
Описано е и предходно поведение на осъденото лице, съгласно негова декларация:
през м. юни – юли 2018 г. на територията на Германия Е.К. се свързал с непознато лице, на
което изплатил сумата от 600 евро за придобиване на българско свидетелство за управление
№ *** за което знаел, че е подправено и не е издържал изпит за неговото придобиване.
Извършеното е квалифицирано като деяния по чл. 335, ал. 1 от НК на Република
Румъния (управление на МПС без свидетелство за управление на МПС) и по чл. 323 от НК
на Република Румъния (измама – използване на неистински официален документ). От
описаното става ясно, че се касае за деяния, извършени на територията на издаващата
държава и непопадащи под юрисдикцията на българските съдилища.
По силата на Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа на взаимно признаване на съдебни решения и решения за пробация с оглед
упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции, Република
България е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на
наказателно решение на чуждестранен съдебен орган и за изпълнение на наложените с
коментирания по-горе съдебен акт пробационни мерки.
Удостоверението по чл. 6 от Рамковото решение е издадено по образец, съгласно
Приложение № 1 към чл. 6 от ЗПИИСРРПУНПМАС, в писмена форма, придружено от
превод на български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в
разпоредбите на чл. 6 от българския закон. То съдържа необходимата информация,
съответстваща на данните в изисканото съдебно решение, постановено от румънския съд,
чието признаване се иска – Наказателна присъда № 341 от 24.02.2020 г., постановена по
дело № 3985/55/2019 от Районен съд Арад, Република Румъния, станало окончателно на
10.03.2020 г.
Касае се за окончателен съдебен акт на съд на издаващата държава, с който се
установява, че българският гражданин ЕР. ИСМ. К. е извършил престъпление и му се налага
наказание с отложено изпълнение, съпроводено с определени пробационни мерки, т. е.
съдебно решение за налагане на пробационни мерки по смисъла на чл. 3, ал. 1, б. "б" от
ЗПИИСРРПУНПМАС.
В удостоверението и съдебния акт са описани извършените деяния, а именно –
управление на МПС в издаващата държава от лице, което не притежава свидетелство за
управление и използване на неистински официален документ, наказуеми съответно по чл.
335, ал. 1 и по чл. 323 от НК на Република Румъния.
Извършвайки преценка за наличие на условията за признаване и изпълнение на
3
влязлото в сила съдебно решение, постановено от издаващата държава – Република
Румъния, съдът констатира, че деянието, квалифицирано по чл. 323 от румънския
Наказателен кодекс (използване на неистински официален документ) е аналогично с
престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308 от НК. Що се касае до деянието по чл. 335, ал. 1 от
НК на Република Румъния, същото не припокрива състава на престъпление по чл. 343в, ал.
2 от НК на Р България. Според чл. 14, ал. 1 от ЗПИИСРРПУНПМАС условието за двойна
наказуемост на деянието ще бъде изпълнено и в случаите, в които елементите от престъпния
състав по законодателството на издаващата държава не се препокриват напълно с
признаците на състава по законодателството на изпълняващата държава, в случая Република
България. Управление на МПС без съответно свидетелство за управление по чл. 335 от НК
на Република Румъния, търпи несъответствие с основните признаци на състава по чл. 343в,
ал. 2 от НК на Република България, доколкото обективните параметри на визираното
престъпление включват наличието на предходна административна санкция на водача на
МПС и едногодишен срок, в рамките на който да е осъществена нова дейност по управление
на МПС без съответно свидетелство за управление. Аналог на престъплението по чл. 335,
ал. 1 от НК на Румъния не се открива и в съставите по чл. 343в, ал. 1 и ал. 3 от НК,
уреждащи сходни обществени отношения, както и в нито един друг престъпен състав от НК
на България. Същевременно, обсъжданото престъпление не попада и в списъка по чл. 14, ал.
2 от ЗПИИСРРПУНПМАС, за които двойната наказуемост не е предвидена като условие за
признаване и изпълнение на постановеното от чуждия съд наказателно решение.
Посоченото деяние според българското законодателство има характера на административно
нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и по силата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП се
санкционира по административен ред с налагане на наказание глоба от 100 до 300 лева. Ето
защо следва да се заключи липса на двойна наказуемост на деянието по чл. 335, ал. 1 от НК
на Република Румъния, за което е осъден българският гражданин ЕР. ИСМ. К..
Изследвайки обстоятелствата, свързани с личността на осъденото лице и неговото
местоживеене, предвид условията по ЗПИИСРРПУНПМАС за признаване и изпълнение на
постановеното от румънските съдебни власти наказателно решение, съдът установи чрез
изискване на справки от ОДМВР – Разград, ОЗ „Охрана“ – Разград, характеристични данни
за осъденото лице, които изключват извод за трайна актуална свързаност с обявените му
постоянен и настоящ адрес в Република България.
По делото са налице последователни данни за пребиваването на осъденото лице
извън територията на Р България и липса на намерение за връщането му в страната на този
етап. Както вече бе посочено, Е.К. лично е заявил, че се намира в ФРГермания, където
работи в строителството към немска фирма в гр. Нюрнберг и няма да се завръща в
РБългария до края на 2021 г. Изисканите справки от ОДМВР – Разград установяват
системни пътувания на Е.К. извън страната. За 2021 г. Е.К. е напуснал пределите на
републиката на 18.02.2021 г., завърнал се е на 02.05.2021 г. и последното напускане на
България е на 22.05.2021 г. без завръщане до настоящия момент. Видно от писмо на ОЗ
„Охрана“ – Разград на постоянния адрес на осъденото лице - с. Свещари, общ. Исперих, ул.
4
***, къщата е негодна за живеене и пред събаряне, като по сведения на кмета на селото Е.К.
не живее там. На регистрирания настоящ адрес в гр. Исперих, ул. „Вит“ № 4 живее лицето
Анатоли Радев, който закупил къщата преди 10 години и осъдения Е.К. не живее и там.
Според данните, получени от брат му К. ИСМ. К., лицето се намира в Федерална република
Германия. Според изисканите справки от НБДН относно пълнолетните деца на осъдения,
дъщерята Левхие Е.К. е с настоящ адрес в Германия, а синът Бирол Е.К. е с постоянен и
настоящ адрес с. Свещари, общ. Исперих, ул. ***, същият, на който е регистриран
постоянния адрес на осъденото лице в къща, негодна за живеене. Трайна свързаност на
осъдения с Р България не се установява и с оглед трудова ангажираност. В приобщената
справка за трудови договори последният такъв на осъденото лице в Р България е прекратен
на 17.04.2008 г.
Горните доказателства, съдържащи се в приложените по делото документи сочат
трайно отсъствие на ЕР. ИСМ. К. от Република България, като липсват доказателства той да
желае да се върне в нея трайно. Съпругата му е починала, а децата му са пълнолетни, като
няма данни за тяхното местопребиваване. Така установеното трайно отсъствие на осъдения
К. от страната, без оглед на съществуващите данни по справката от НБД "Население" за
постоянен и настоящ адрес, се явява пречка определените от румънския съд пробационни
/надзорни/ мерки реално да бъдат изпълнявани на територията на нашата страна от
пробационната служба по местоживеене на лицето. Не е налице и изключителност на
случая, при която съдът може да признае решението на румънския съд - чл. 14, ал. 4
ЗПИИСРРПОУНПМАС, тъй като към момента местоживеенето на Е.К. не е известно /има
данни за местоживеене в Германия, каквито са и данните за дъщеря му, а не са налице също
така и данни да се е преместил постоянно на територията на нашата страна, за да работи или
учи, още повече липсват каквито и да било сведения в какъв времеви период и дали
осъденият ще се завърне, за да живее постоянно на територията на нашата страна, за да
бъдат изпълнени спрямо него пробационните мерки за срок от две години, считано от
10.03.2020 г. – датата на влизане в сила на присъдата /наказателното решение/ на Районен
съд – Арад.
Няма фактическа сигурност за какъвто и да е времеви период, в който осъденият ще
се завърне, за да живее постоянно на територията на РБългария, така че да бъдат изпълнени
спрямо него присъдените пробационните мерки, изпълнението на които се явява крайна цел
на ЗПИИСРРПОУНПМАС. Съобразно чл. 1 на Рамково Решение 2008/947/ПВР НА
СЪВЕТА целите и приложното му поле са "улесняване на социалната рехабилитация на
осъдените лица,...., както и улесняване приложението на съответните пробационни мерки и
алтернативни санкции по отношение на нарушителите, които не живеят в държавата на
осъждане." Очевидно е, че за да се постигнат тези цели е нужно действително фактическо
местоживеене на територията на РБългария. Съгласно трайната практиката на СЕС
местоживеенето не се установява само чрез изготвяне на справка за същото - изпълняващият
съдебен орган следва да направи обща преценка на редица обективни елементи, които
характеризират местоположението на това лице, сред които по - конкретно фигурират
5
продължителността, естеството и условията на престоя му на определено място, както и
семейните му и икономически връзки с него. Както по-горе се установи осъденият Е.К. има
трайна икономическа връзка с Германия, където работи, а посещенията му на територията
на РБългария се свеждат до посещения на близки в почивни за него периоди.
Предвид горното и като съобрази наличните по делото данни за наличие основанията
по чл. 15 от ЗПИИСРРПУНПМАС, съдът намери, че е налице хипотеза по т. 2 на чл. 15, ал.
1 от ЗПИИСРРПУНПМАС, обуславяща отказ от признаване и изпълнение на решението на
румънските съдебни власти. Трайното отсъствие на осъденото лице от Република България
и липсата на ясно заявено намерение за връщане в страната се явява основание по чл. 15, ал.
1, т. 2 от ЗПИИСРРПОУНПМАС за отказ от признаване и изпълнение на Наказателна
присъда № 341 от 24.02.2020 г., влязла в сила на 10.03.2020 г., постановена по дело №
3985/55/2019 от Районен съд Арад, Република Румъния.
Водим от горното и на основание чл. 16, ал. 7, т. 2 от ЗПИИСРРПУНПМАС,
настоящия състав на Окръжен съд - Разград
РЕШИ:
ОТКАЗВА признаване и изпълнение на Наказателна присъда № 341 от 24.02.2020 г.,
влязла в сила на 10.03.2020 г., постановена по дело № 3985/55/2019 от Районен съд Арад,
Република Румъния, по отношение на българския гражданин ЕР. ИСМ. К. с ЕГН
********** за извършени престъпления по чл. 335, ал. 1 от НК и по чл. 323, ал. 1 от НК на
Република Румъния, за което му било наложено общо наказание от една година и три месеца
лишаване от свобода, отложено за период на надзор от две години от датата на влизане в
сила на наказателното решение, като по време на срока на надзор осъденото лице било
задължено да спазва следните надзорни мерки: 1. Да се яви в пробационната служба на Арад
на датите, определение от нея; 2. Да приема посещения на пробационния служител,
определен за надзора му; 3. Да уведомява предварително за смяната на адреса и всяко
пътуване, което надвишава 5 дни, както и за връщането си; 4. Да уведомява за промяната на
работното място; 5. Да предоставя информация и документи, които позволяват контрола
върху средствата за препитание.
На основание чл. 16, ал. 8 от ЗПИИСРРПУНПМАС, след влизане в сила на
решението незабавно да се направи превод на диспозитива на решението на румънски език,
за сметка на Окръжен съд – Разград, и да се изпрати на компетентния орган на издаващата
държавна, на посочения в удостоверението по чл. 6 от закона електронен адрес, както и да
се изпрати препис от решението на Министерството на правосъдието.
Решението подлежи на обжалване или протест пред Апелативен съд - Варна в
петдневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7