Решение по дело №367/2023 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 175
Дата: 4 юни 2023 г.
Съдия: Йохан Мирославов Дженов
Дело: 20234440100367
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. гр. Червен бряг, 04.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20234440100367 по описа за 2023 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл. 34 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 145 и сл. от
Глава Х на АПК
Производството по делото е образувано след отмяна на съдебно решение и връщане за
ново разглеждане на жалба от Н. Г. Н., с ЕГН ********** от гр. Л., ул. „................” № 40
против мълчаливия отказ на Кмета на Община Червен бряг за изпълнение на задължението
му по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ. Твърди се, че с искане вх. рег. № 44-Н-54 от 24.02.2022 г. до
Кмета на Община Червен бряг и приложени към него документи, удостоверяващи правото
му на собственост е изискал от Кмета на Общината да издаде Заповед за изземване
собствените му имоти намиращи се в землището на с.Горник, общ.Червен бряг, а именно
имоти с № № ................, от лицата, ползващи ги без правно основание. Твърди, че при така
започналото администравинто производство и в 14-дневен срок за финализиране на
процедурата, без да е налице уведомяване за удължаване на срока, не били предприети
никакви действия от страна на административния орган. По искане на съда,
административния орган е представил преписката образувана при него във връзка с
цитираните в жалбата искания, като видно от същата с Писмо с Изх.№44-Н94/24.03.2022 г.
Кметът на общ. Червен бряг се е произнесъл по искането на жалбоподателя с рег. №44-Н-
54/24.02.2022 г. като е отказал да издаде заповед по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ по изложени там
съображения.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени като незаконосъобразен
мълчаливият отказ на Кмета на Община – Червен бряг за издаване на Заповед за изземване
на собствените му имоти от лицата, ползващи ги без правно основание и преписката да
1
бъде изпратена на административния орган с указания и срок за произнасяне.
Жалбоподателя редовно призован се явява лично и с адв. И. А. от ПлАК, който от името
на доверителя си поддържа жалбата. Развива подробни съображения за основателността й, и
моли за отмяна на мълчаливия отказ на административния орган. Позовавва се на писмени
доказателства.
Ответника Кмета на Община Червен бряг – редовно призован се представлява от адв. Т.
В. от ПлАК, която счита, че жалбата е неоснователна и недоказана. Позовава се на писмени
доказателства.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: Жалбата е допустима. Тя е подадена в срок, от
заинтересовано лице и против годен за оспорване административен акт – мълчалив отказ по
искане за издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, подадено от Н. Г. Н.. Налице е
мълчалив отказ от административния орган по смисъла на чл.57 от АПК, предвид
подаването на жалбата, след изтичане на 14-дневния срок определен за произнасяне. Това е
така, защото текстът на чл. 34 от ЗСПЗЗ не сочи срок, в който сезираният административен
орган дължи произнасяне по искането за издаване на заповед за изземване на земеделските
земи, ползвани без основание. Следователно, отговорът този въпрос следва да бъде даден
съобразно общите разпоредби – чл. 57 от АПК, където са уредени различни хипотези на
продължителност на производството по издаване на индивидуални административни актове,
диференцирани с оглед необходимостта от събиране на доказателства, осигуряване
възможност на трети лица да се защитят, изискване на мнение или съгласие на други органи
и вида на сезирания административен орган. В производството по чл. 34, ал.1 от ЗСПЗЗ
Кметът на общината се произнася по искането, като за установяване неправомерното
ползване на земеделските земи, той изисква служебно информация от Държавен фонд
„Земеделие” – Разплащателна агенция или от регионалните му териториални структури
и/или от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от
службата по геодезия, картография и кадастър /чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ/, т.е. налице е събиране
на доказателства за съществени обстоятелства. Следователно, в това производство кметът
действа в хипотезата на чл. 57, ал. 5 от АПК и следва да издаде заповедта по чл. 34, ал. 1 от
ЗСПЗЗ и продължи срока по ал.1, но с не п.е от 14 дни от постъпване на искането, като
съгласно ал.8 е необходимо административният орган да уведоми заявителя за това. В
случая искането на Н. Г. Н. е входено в Община Червен бряг на 24.02.2022 г., поради което
тази дата е началният момент на производството по издаване на индивидуалния
административен акт /чл. 25, ал. 1 от АПК/ и броен от тази дата, срока за произнасяне на
кмета на общината изтича на 10.03.2022 г. Жалбата срещу мълчаливия отказ, по която е
инициирано настоящето производство, е подадена на 21.03.2022 г., т.е. след 10.03.2022 г.,
когато е изтекъл срокът за произнасяне по искането на жалбоподателя за издаване на
заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се
издаде административен акт /чл. 58, ал. 1 от АПК/. От това следва, че за мълчалив отказ би
могло да се говори само след изтичане на срока, в който трябва да се произнесе
административният орган. Мълчаливият отказ е законова фикция, създадена като гаранция
2
правото на защита на лицата срещу бездействието на администрацията. От ответника се
навеждат доводи, че депозираната жалба е недопустима и неоснователна. Със свое
определение от 29.04.2022 г. по настоящето производство, предходния състав на съда е
приел, че жалбата е депозирана в срока за произнасяне от административно наказващия
орган, поради което като преждевременно подадена е недопустима. Това определение е
отменено от АС Плевен с подробно изложени мотиви за това, че жалбата е допустима, като
подадена в срок, тъй като след изтичане на 14-дневния срок за произнасяне, Кмета на
Община Червен бряг, не е уведомил жалбоподателя незабавно, за предстоящо удължаване на
срока. Направеното възражение от ответника, че не е налице мълчалив отказ, не се споделя
от настоящия състав на съда. Като бездействие на администрацията, мълчаливият отказ е
трайно фактическо състояние, чиито начален момент е крайният срок за произнасяне на
административния орган. Предвид тази същностна характеристика на мълчаливия отказ
следва да се приеме, че е налице годен предмет за оспорване и когато жалбата срещу отказа
е постъпила преди, а не след изтичане на срока за произнасяне на административния орган,
ако след същия срок липсва произнасяне. Същественото в случая е, че след изтичане на
срока за произнасяне от административния орган /10.03.2022 г./ такова липсва, което
поражда и правния интерес за жалбоподателя от оспорване на мълчалив отказ по чл. 34, ал.
1 от ЗСПЗЗ, макар жалбата да е подадена преди изтичане посочения срок.
След постъпване на жалбата административният орган не е издал исканата от
жалбоподателя заповед по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ. В този смисъл е налице както подлежащ на
оспорване административен акт, така и правен интерес от оспорването му. Жалбата е
подадена срока по чл. 149, ал. 2 от АПК, т.к. тя е подадена на 21.03.2022 г. По изложените
съображения съдът приема, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Видно от Писмо с Изх.№44-Н94/24.03.2022 г. Кмета на Община Червен бряг е уведомил
жалбоподателя, че не може да установи кои са ползвателите на земеделските му земи, но
това писмо не съдържа признаците на индивидуален административен акт, с който закона е
задължил Кмета да се произнесе. Действително при липсата на някои от предпоставките по
чл.34 ЗСПЗЗ административния орган може да постанови отказ.
Само за пълнота настоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че с
производството по чл. 34 от ЗСПЗЗ е създаден бърз административен способ за изземване на
земеделски земи от ползватели без правно основание. Съгласно цитираната разпоредба по
искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с
възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по
местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се
предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите им на правно основание. В
това производство сезираният административен орган дължи изрично произнасяне,
като нему са вменени задължения да събере доказателства за неправомерното
ползване. В случая жалбоподателят Н. Г. Н. е упражнил правомощието си по чл. 34 от
ЗСПЗЗ и към искането е приложил документи за притежавано право на собственост върху
3
земеделските земи, чието изземване се иска. Към момента на сезиране на съда, такова
произнасяне липсва, като по делото се установи, че не е проявена достатъчна активност към
изясняване на обстоятелствата по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ – не е изпратено напомнително
писмо за отговор до Общинска служба по земеделие гр. Червен бряг. Първото по делото
о.с.з. е проведено близо седем месеца, след подаване на жалбата /проведено е производство
срещу определение за прекратяване на производството поради недопустимост на жалбата/ и
въпреки това кметът на общината не се произнесъл изрично – било с позитивен или с
негативен за жалбоподателя акт. От редакцията на чл. 34, ал.1 от ЗСПЗЗ следва, че
административният орган дължи изрично произнасяне. В случая жалбоподателят Н. Г. Н.
към момента на подаване на жалбата е собственик на земеделските земи, посочени в
искането до административния орган. Ето защо, кметът следва да разпореди изземване на
земеделските земи, индивидуализирани в искането, от ползващите ги без правно основание
лица. Независимо от това обаче „отказът“ на Кмета на Общината следва да бъде
обективиран в писмена форма и съдържащ конкретни мотиви, с предвидените реквизити в
чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК. Съгласно тази норма административният орган издава или
отказва издаване на акта с мотивирано решение, което се издава в писмена форма и
съдържа: наименование на органа, който го издава; наименование на акта; адресат на
акта; фактически и правни основания за издаване на акта; разпоредителна част, с която
се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;
разпореждане относно разноските; пред кой орган и в какъв срок актът може да се
обжалва; дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността
му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов
заместник. Изискването за писмено произнасяне представлява една от гаранциите за
законосъобразност на акта, като излаганите от органа мотиви са задължителен елемент от
писмената форма на ИАА. Те, от една страна довеждат до знанието на страните
съображенията на административния орган и от друга страна не препятстват както правото
на защита, така и съдебния контрол за законосъобразност. В случая, с оглед характера на
нормативната уредба, съображенията на органа да откаже да издаде заповед не могат да се
предполагат. Посоченото обстоятелство в писмото до заявителя, че причина за отказа е
обстоятелството, че заявителя Н. е декларирал имотите за лично ползване, водят до
незаконосъобразно нарушаване на правата на жалбоподателя, чието желание единствено е
самостоятелно да обработва собствените си земеделски имоти. Неоснователно е посоченото
в отговора до него, че причина за невъзможността да се приложи чл.34 ЗСПЗЗ е в
подадената от жалбоподателя декларация по чл.69, ал.2 ППЗСПЗЗ. Съгласно тази норма
обствениците на земеделски земи декларират в общинската служба по земеделие по
местонахождението на имотите, формата на стопанисване и начина на трайно ползване на
всеки от имотите. В случай че собствениците не желаят имотите им или някои от тях да се
включват в масиви за ползване, те изрично посочват това обстоятелство в декларацията.
Съгласно чл.69, ал.2 от ППЗСПЗЗ, декларацията по ал. 1 се подава за една стопанска година
по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните. Недопустимо е да се
възприема от административния орган, че задължението на едно лице да посочи дали желае
4
или не лично ползване на земеделските си земи е приравнено на отказ от право по чл.34
ЗСПЗЗ. Двете правни норми регулират различни отношения и целта на законодателя при
създаването им е различна. В единия случай се цели постигане на ефективност и
предварително уреждане кои от земеделските земи, ще се ползват лично от собствениците с
оглед неразпределянето им на останалите ползватели в същото землище. Нормата на чл.34
ЗСПЗЗ има за цел да защити собствениците и ползвателите на земеделски земи
отнеправомерно ползващите тези имоти лица. Действително правомощието на кмета по чл.
34 от ЗСПЗЗ е категорично определено, като материална и териториална компетентност, с
оглед редицата функции на кмета за регулиране на административни отношения с предмет
земеделски земи на територията на съответната община. Поради тези обстоятелства, съдът
не може да реши въпроса по същество, респективно да задължи органа да издаден позитивен
за жалбоподателя акт. Индивидуалния административен акт, с който се отказва на
жалбоподателя обаче следва да бъде мотивиран и да съдържа всички реквизити на
властнически акт. Индивидуален административен акт, с който се отказва изземване на
неправомерно ползваните собствени на Н. имоти и предаването им за ползване на
жалбоподателя, следва да се разграничава от писмо или друго писмено уведомление до
заинтересованато лице, с което на основание чл. 61 АПК се съобщава резултата от
административната процедура. В този смисъл не представлява ИАА изпратеното до Н.Н.
писмо от Кмета на Община Червен бряг. В конкретния случай от писмените доказателства
по делото се установи по безспорен и категоричен начин, че процедурата по чл.34 ЗСПЗЗ е
нарушена и не е доведена до край като не е установено ползват ли се и ли не неправомерно
имотите на заявителя Н., каквито твърдения излага жалбоподателя. Кмета на Общината не
следва да прехвърля задължението си да установи спорните обстоятелства в процедурата по
чл.34 ЗСПЗЗ върху лицето, което е потърсило защита от административния орган. Ето защо
мълчаливия отказ на Кмета на Община Червен бряг да издаде заповед по чл.34 ЗСПЗЗ, се
явява незаконосъобразен, като постановен в нарушение на процесуалните и
материалноправните разпоредби на ЗСПЗЗ и при съществени нарушения на
административно-производствените правила (чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК) и следва да бъде
отменен. Преписката следва да бъде върната на административния орган за изрично
произнасяне с акт по искането на жалбоподателя в тази му част. При това Кметът на
общината следва да ползва събраните по настоящето дело доказателства, както и нови
представени пред него, като се ръководи съобразно гореизложените указания по тълкуване и
прилагане на закона.
По разноските: С оглед изхода на делото на жалбоподателя се следва възстановяване на
направените в производството съдебни разноски, а на основание чл.226, ал.3 от АПК такива
се дължат и за производството пред ПлАС, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 3 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Кмета на Община Червен бряг по искане вх. № 44-Н-54 от
5
24.02.2022 г. на Н. Г. Н., с ЕГН ********** от гр. Л., ул. „................” № 40 за издаване на
заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване на земеделски имоти с № № ................,
находящи се в землището на с. Горник, Община Червен бряг от лицата, ползващи ги без
правно основание.
ВРЪЩА преписката на Кмета на Община Червен бряг за произнасяне по искането на
искане вх. № 44-Н-54 от 24.02.2022 г. от Н. Г. Н., с ЕГН ********** от гр. Л., ул. „................”
№ 40 за издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване изземване на земеделски
имоти с № № ................, находящи се в землището на с. Горник, Община Червен бряг от
лицата, ползващи ги без правно основание, съобразно указанията, дадени в мотивите на
настоящия съдебен акт.
ОСЪЖДА Кмета на Община Червен бряг да заплати на Н. Г. Н., с ЕГН **********, с
адрес – гр. Л., обл. Л., ул.“.....“ № 40 направените от него съдебно деловодни разноски в
размер на 1300.00 /хиляда и триста/ лева.
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок от влизане в сила на решението за издаване на заповед по
чл. 34, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Плевенския административен
съд в 14-дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
6