№ 394
гр. Бургас, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20232100500195 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 333/18.10.2022г., постановено от
Районен съд –Несебър по гр. д. № 20212150101345 в частта, в която е отхвърлен иска на
„БГ Дивелъпмънтс“ ООД, ЕИК: ********* със седалище и адресна управление в гр.
Пловдив, район Северен, ул. „Полковник Сава Муткуров“ № 24, представлявано от
управителя Божидар Савов Савов против Г.А.Г., роден на **********г., БУЛСТАТ: **** и
В.И.Ш.., родена на **********г., БУЛСТАТ: ****, двамата граждани на ***** с постоянен
адрес в ********* за заплащане на сумата от 900 евро, представляваща неустойка по чл.2,
ал.3 от договор за поддръжка и управление на комплекс „Тара“ с нотариално удостоверени
подписи, вписан в Служба по вписванията – Несебър под № 125, том V, вх. рег. №
10867/28.11.2012г.
Подадена е въззивна жалба от „БГ Дивелъпмънтс“ ООД. Жалбоподателят въвежда
оплакване, че решението е неправилно и необосновано. Дружеството оспорва извода на
районния съд за прекомерност на неустойката и подчертава, че в тази хипотеза, размерът на
търсената неустойка се намалява от съда без да се отхвърля иска. Жалбоподателят иска от
въззивната инстанция да отмени решението на районния съд и да уважи иска му. При
условията на алтернативност, прави искане за намаляване на неустойката съобразно чл.92,
ал.2 от ЗЗД.
Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание.
Ответните страни – Г.А.Г. и В.И.Ш.. представят писмен отговор, в който изразяват
становище за неоснователност на жалбата.
Ответниците не се представляват в процеса.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
1
ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Несебър е образувано по искова молба на „БГ
Дивелъпмънтс“ ООД против Г.А.Г. и В.И.Ш.. с правно основание чл.79, ал.1, предл.І от ЗЗД,
вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.2, чл.6, ал.1, т.8 и чл.38 от ЗУЕС. Ищецът твърди, че ответните
страни притежават право на собственост върху апартамент с площ от 47,82 кв. м.,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 61056.56.58.2.8 по КККР
на с.Равда, община Несебър, находящ се в сграда Б на комплекс „Тара“ в местността
„Хендек Тарла“. Ищецът посочва, че между него и ответниците е сключен договор по чл.2
от ЗУЕС за поддръжка и управление на комплекс „Тара“, който е вписан в Службата по
вписванията в гр. Несебър с вх. рег. № 10867/ 28.11.2012г., акт № 128, том V. Според чл.1,
ал.1 от договора, ответниците възлагат, а изпълнителят-ищец приема да осъществи
поддръжка и управление на общите части на комплекс „Тара“. В чл.2, ал.1 от договора е
уговорено възнаграждението за извършената работа - 450 евро годишно с включен ДДС. За
една година се приема периодът от 01 май на текущата до 30 април на следващата година.
Ищецът твърди, че ответниците са изпълнявали задълженията си по договора до
2020г., но през следващите две години едностранно са намалили размера на
възнаграждението на 300 евро годишно. Така, ответниците са платили на 20.09.2021г.
сумата от 600 евро, която е отнесена за две години - по 300 евро за 2021г. и 300 евро за
2022г. Ищецът претендира разликата от по 150 евро за всяка от двете години. Едновременно
с това, „БГ Дивелъпмънтс“ ООД иска от съда да му присъди неустойка в размер на 900 евро
за неизпълнение на задължението в срок. Основание за претендираната неустойка, ищецът
черпи от клаузата на чл.2, ал.3 от договора, според която ако дължимата сума не бъде
заплатена до края на календарната година, възложителят дължи на изпълнителя неустойка в
размер на тройния размер на неплатената сума или непратената част от нея.
В отговор на исковата молба, Г.А.Г. и В.И.Ш.. правят възражение за нищожност на
клаузата по чл.12 от договора като неравноправна клауза и възражение за нищожност на
уговорената в чл.2, ал.3 от договора неустойка на основание чл.26, ал.1, предл.ІІІ от ЗЗД. В
допълнение към това, ответниците изразяват становище за неоснователност на предявените
искове.
В хода на първоинстанционното производство е приет нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № ****, от който се установява правото на собственост на
ответниците върху апартамента, находящ се в комплекс „Тара“. Приет е и договор за
поддръжка и управление на комплекс на „Тара“ от 27.11.2012г., от който се установява
задължението на ответниците. По делото е представено платежно нареждане от 27.09.2021г.,
от което е видно, че Г.Г. и В. Ш. са платили на ищеца сумата от 600 евро за 2020г. – 2021г.
Въз основа на събраните доказателства, Районен съд – Несебър приема, че ответните
страни дължат на дружеството – ищец сумата от 300 евро за поддържане и управление на
комплекс „Тара“, но отхвърля иска за заплащане на неустойка. За да постанови това
решение, съдът разглежда и уважава възражението на ответните страни за нищожност на
неустоечната клауза поради накърняване на добрите нрави.
Пред въззивната инстанция, спорът е пренесен само по възражението за нищожност
на неустойката, уговорена в чл.2, ал.3 от договора.
Въз основа на фактите, установени от първостепенния съд, настоящата инстанция
достигна до следните правни изводи:
2
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението в обжалваната част поражда неблагоприятни правни последици.
Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в
пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма.
Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 333/18.10.2022г. е правилно в обжалваната част. Този извод се налага по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1, изр.І от ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват. Според чл.26, ал.1, предл.ІІІ от ЗЗД договорите, които
накърняват добрите нрави, са нищожни.
В т.3 от ТР № 1/15.06.2010г., постановено от ОСГТК на ВКС са разписани
критериите, въз основа на които трябва да се прави преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави. Това са естеството и размерът на
задължението, което е обезпечено с неустойка, обезпечението на задължението чрез
поръчителство, залог или ипотека, видът на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна), частта от задължението, която не е изпълнена и съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Преценката за нищожност
на неустойката се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Неустойката е нищожна винаги, когато целта за която е уговорена, излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. В конкретния случай, неустойката е
уговорена за забава на парично задължение и районният съд правилно е приел, че
единственият обективен критерий, по който може да се прецени дали е спазен принципът на
справедливостта, е този за съотношението между законната лихва за забава и размера на
неустойката. Преценена въз основа на това съотношение, уговорената между страните
неустойка надхвърля 40 пъти законната лихва за забава, поради което се явява нищожна.
Възражението на въззивната страна, че при прекомерност на уговорената неустойка,
съдът има правомощието да я намали, без да отхвърля претенцията изцяло, е основателно,
но в случаите, в които клаузата за неустойка е действителна, а не нищожна. В конкретния
случай, клаузата по чл.2, ал.3 от договора е нищожна поради накърняване на добрите нрави,
поради което редуцирането на неустойката не е възможно, както иска въззивната страна.
По изложените съображения, жалбата на „БГ Дивелъпмънтс“ ООД се явява
неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на
решението в обжалваната част.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
3
процеса. След като се съобрази с разпоредбите на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на
спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че въззиваемите страни имат право на
разноски. По делото, обаче не са представени доказателства за извършването на съдебни
разноски пред въззивната инстнация, поради което искането на Г. и Ш. трябва да се остави
без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 333/18.10.2022г., постановено от Районен съд –
Несебър по гр. д. № 20212150101345 в частта, в която е отхвърлен иска на „БГ
Дивелъпмънтс“ ООД, ЕИК: ********* със седалище и адресна управление в гр. Пловдив,
район Северен, ул. „Полковник Сава Муткуров“ № 24, представлявано от управителя
Божидар Савов Савов против Г.А.Г., роден на **********г., БУЛСТАТ: **** и В.И.Ш..,
родена на **********г., БУЛСТАТ: ****, двамата граждани на ***** с постоянен адрес в
********* за заплащане на сумата от 900 евро, представляваща неустойка по чл.2, ал.3 от
договор за поддръжка и управление на комплекс „Тара“ с нотариално удостоверени
подписи, вписан в Служба по вписванията – Несебър под № 125, том V, вх. рег. №
10867/28.11.2012г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.А.Г., роден на **********г., БУЛСТАТ:
**** и В.И.Ш.., родена на **********г., БУЛСТАТ: ****, двамата граждани на ***** с
постоянен адрес в ********* за присъждане на съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4