№ 80
гр. Велико Търново, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20224001000022 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №260093 от 30.11.2021г., постановено по т.д. №102/2020г.,
Окръжен съд-Плевен е отхвърлил предявените от Л. И. Р., Л. В. Р., А. В. Р.,
К. В. Р., В. В. Р. и Д.В. Р., непълнолетна действаща със съгласието на майка си
А. С. Г., всички от гр.Гулянци, чрез пълномощника им адвокат Й.Д., против
Застрахователно дружество Евроинс АД-гр.София субективно съединени
искове по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016г., всеки един от които с цена на иска по 100 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени им
вследствие смъртта на В. Л. Р. настъпила при пътно транспортно
произшествие на 18.06.2015г. около 17ч. на кръстовището между път ІІІ-3402
и път І-3, с участието на лек автомобил, индивидуализиран, управляван от Н.
Т. Ч., заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 18.06.2017г. до
окончателното им изплащане, като неоснователни. Със същото решение
Плевенският окръжен съд е осъдил ищците да заплатят на Застрахователното
дружество направените разноски по делото в първата инстанция в размер на
1
сумата 441 лева, заплатено възнаграждение на вещо лице и 360 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от всички ищци: Л. И. Р., Л. В. Р., А. В. Р.,
К. В. Р., В. В. Р. и Д.В. Р., непълнолетна действаща със съгласието на майка си
А. С. Г., всички от гр.Гулянци, чрез пълномощника им адвокат Й.Д., от
Софийска адвокатска колегия,
Въззивниците молят Апелативният съд да отмени обжалваното
решение, като неправилно и вместо него да постанови друго по съществото на
спора, с което да уважи изцяло предявените искове, както и да присъди
адвокатско възнаграждение по смисъла на чл.38 ал.2 от ЗА.
Неправилен бил основният извод на Първоинстанционния съд, че
пострадалият е единствено отговорен за смъртта си, тъй като бил обсъдил
едностранчиво заключенията на автотехническата експертиза, на
комплексната медицинско автотехническа експертиза, както и на
допълнителната автотехническа експертиза. Не били съобразени в достатъчна
степен свидетелските показания. Необосновано било приетото от Окръжния
съд, че водачът на лекия автомобил Опел не бил длъжен да съобрази
навлизането на автомобила Рено на главния път, преди той да е подминал
знака Стоп. Считат, че водачът на Опел е имал достатъчно време да
възприеме като опасност другия участник, но поради движението си с
превишена скорост и закъсняла реакция от негова страна се било стигнало до
фаталния резултат.
Въззиваемият ответник Застрахователно дружество Евроинс АД-
гр.София, чрез юрисконсулт Й. С., в писмен отговор, моли Апелативният съд
да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и да потвърди
първоинстанционното решение, като правилно.
Крайните изводи в обжалваното решение били правилни и обосновани
на събрания по делото доказателствен материал. Показанията на свидетеля
Щ. не кореспондирали със заключението на допълнителната автотехническа
експертиза, поради което логично и правилно било да се кредитира именно
заключението на експерта. От заключението на тази експертиза се
установявало, че водачът на Опел е предприел максимално ефективно
спиране в момента, в който е имал обективна възможност да възприеме
другия участник. Нямало различия между мотивите на съда и заключенията
2
на вещите лица. В жалбата нямало и подобни оплаквания, напротив не се
атакували констатациите на вещите лица, а се оспорвал анализът на съда,
който ги е кредитирал. Още повече процесуалният представител на ищците
бил заявил в открито съдебно заседание на 22.11.2021г., че приносът на
загиналия за ПТП-то бил 2/3.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивниците
адвокат Доспевска поддържа изцяло жалбата. Въззиваемият ответник не
изпраща представител, но в писмена молба, с характер на писмени бележки,
след като заявява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие,
процесуалният представител юрисконсулт Й. С., отново моли жалбата да
бъде отхвърлена по изложените съображения в отговора.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания,
възраженията в отговора, съобрази становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение в границите на правомощията си, Апелативният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от страна по делото,
която има интерес да обжалва, с нея се атакува подлежащ на обжалване
съдебен акт и същата е депозирана в срок.
При преценка нейната основателност Апелативният съд приема за
установено следното
Ищците Л. И. Р., Л. В. Р., А. В. Р., К. В. Р., В. В. Р. и Д.В. Р.,
непълнолетна действаща със съгласието на майка си А. С. Г., всички от
гр.Гулянци, твърдят в исковата молба и по делото, че са съответно баща и
деца на загиналия при ПТП на 18.06.2015г. В. Л. Р.. ПТП-то настъпило на
кръстовището между пътищата гр.Пордим-гр.Славяново и гр.Плевен-гр.Бяла.
Наследодателят им управлявал лек автомобил Рено Меган Сценик към
гр.Славяново, а от гр.Плевен в посока към гр.Бяла се движел лек автомобил
Опел, с водач Н. Т. Ч., със скорост 110 км/ч. В близост до кръстовището
водачът на Опел не намалил скоростта и не се съобразил с наличието на други
участници в движението. Р., който се движел по път без предимство,
наближавайки кръстовището, само намалил скоростта и почти спрял, но като
преценил че другите участници в движението са достатъчно далече, не спрял
на стоп линията, а продължил движението на л.а. Рено напред. Твърди се, че
3
когато л.а. Опел бил на около 70/80 метра от кръстовището, управляващият го
Чолаков възприел движението на л.а. Рено, но вместо да намали скоростта на
движение, продължил напред и направил опит да заобиколи пресичащия
отляво надясно по посоката на движението му лек автомобил, навлизайки
частично в насрещната лента за движение. Тъй като л.а. Опел не спрял и се
движел с превишена скорост същият пресякъл траекторията на движение на
л.а. Рено, при което настъпил удар между тях в предната част на Опел и
лявата странична врата, както и предно ляво колело на Рено, вследствие на
което вторият автомобил се завъртял, плъзнал се, претърколил се, пресякъл
платното за движение в посока Варна-София и спрял в канавката. При това
ПТП настъпила веднага смъртта на управляващия л.а. Рено В. Р. С.
постановление за прекратяване, влязло в сила, Окръжна прокуратура-Плевен
прекратила воденото за случая досъдебно производство №Д-140/2015г.,
поради това че единствена вина за ПТП-то има Р. и същият е починал. Според
ищците обаче вина имат двамата водачи. Лекият автомобил Опел бил валидно
застрахован по застраховка Гражданска отговорност при ответното
Застрахователно дружество Евроинс АД-гр.София.
Предвид изложеното ищците молят на основание чл.226 ал.1 от Кодекса
за застраховането /отм./ във връзка с §22 от ПЗР на сега действащия КЗ
ответникът да заплати на всеки един от ищците по 100 000 лева,
представляващи застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тези суми, считано
от 18.06.2017г. до окончателното им изплащане.
Първоначално исковата молба е подадена пред Софийски градски съд,
но по правилата за местната и родовата подсъдност, с определение №9456 от
19.06.2020г., постановено по гр.д. №5310/2020г., делото е изпратено на
Окръжен съд-Плевен, който е постановил обжалваното решение.
Ответникът Застрахователно дружество Евроинс АД-гр.София, в писмен
отговор по реда на чл.131 от ГПК и по делото, на първо място оспорва
редовността на исковата молба, като счита че в нея не са посочени банковите
сметки на ищците, по които евентуално да се преведат обезщетения, ако
бъдат присъдени такива. На второ място счита предявените искове за
недопустима, тъй като не били предявени предварително извънсъдебни
претенции. По същество оспорва изцяло предявените искове, както по
4
основание, така и по размер. Оспорва механизма на ПТП, твърдян от ищците.
Категорично твърди, че другият водач Николай Чолаков няма допуснати
нарушения на правилата за движение, но дори да се приеме наличието на
някакви такива, те не били били допринесли за произшествието т.е. липсвала
причинно следствена връзка. Вина за катастрофата имал единствено
загиналият водач В. Л. Р.. По отношение на водача на другия автомобил Опел,
се касаело за случайно деяние, тъй като той нямал противоправно поведение.
В противен случай съпричиняването от негова страна било в размер на 10%.
Оспорва се причинна връзка между ПТП и вредоносния резултат. Оспорва се,
че между загиналия и ищците имало духовна връзка. Оспорва размера на
претендираното обезщетение, като прекомерно много завишен. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Предвид изложеното ответникът моли съдът да отхвърли изцяло
предявените искове, като неоснователни и недоказани, алтернативно да
присъди минимално обезщетение съразмерно с приноса на загиналия.
В допълнителна искова молба ищците заявяват, че считат възраженията
на ответника за неоснователни и недоказани. Исковата молба била редовна.
Приложимият закон, който е отмененият Кодекс на застраховането, действал
до 01.01.2016г., не изисквал предварително извънсъдебно заявяване на
претенцията пред застрахователя, както и не изисквал посочване на банкова
сметка, по която евентуално да се изплати обезщетение. Недопустими като
доказателство по настоящото дело били изготвената на досъдебното
производство автотехническа експертиза и прекратително прокурорско
постановление, тъй като били изготвени в наказателното производство, което
е различно от това дело. Исковата молба била подадена в 5-годишен срок,
поради което възражението на ответника за изтекла погасителна давност било
неоснователно. Признават съпричиняване от страна на загиналия само в
размер на 1/3. Другият участник в произшествието също бил в нарушение на
правилата за движение, тъй като карал с превишена скорост по главния път,
поради което наследодателят на ищците имал принос за вредоносния резултат
само в размер на 1/3, докато другият водач, застрахован при ответника бил
по-виновен и то до размер на 2/3. Извън всякаква нормална и житейска логика
било твърдението на застрахователя, че между загиналия и неговите деца
няма трайна и дълбока емоционална връзка, въпреки че живеели в различни
5
села. В крайна сметка всички възражения на застрахователя били
неоснователни и недоказани.
В допълнителен отговор ответникът Застрахователно дружество
Евроинс АД-София поддържа изцяло твърденията и възраженията, които е
направил в отговора на първоначалната искова молба.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
Апелативният съд приема за установено следното:
С оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК съдът дължи произнасяне по
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а относно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
Във връзка с тази преценка Великотърновският апелативен съд намира
за необходимо да посочи, че едно решение е невалидно /нищожно/, ако не е
постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав т.е.
от лице, което няма качеството на съдия или от едноличен вместо от троен
състав. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в
предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случай,
когато решението е постановено от съда извън неговата компетентност т.е.
срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българския съд.
В случая не е налице нито една от тези предпоставки, поради което
обжалваното първоинстанционно решение на Окръжен съд-Русе е валидно и
допустимо.
Относно допустимостта следва да се отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл.270 ал.3 от ГПК, недопустимост е налице когато е
извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд т.е. във всички случаи, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставките за решаване на
спора по същество.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
При проверка на правилността съдът е обвързан от посоченото във
въззивните жалби, като служебно има правомощие да провери само
6
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
процесното правоотношение.
Предявени са искове с правно основание чл.226 от Кодекса за
застраховането, сега отменен, в сила до 01.01.2016г., поради което се прилага
в случая, от наследниците на загинал при ПТП на 18.06.2015г. на
кръстовището гр.Пордим-гр.Славяново от една страна и гр.Плевен-гр.Бяла от
друга страна, като загиналият е бил водач на лек автомобил Рено Меган
Сценик и се е движел по второстепенния път, като излизайки на главния път
Плевен-Бяла не е спазил знак В2 Стоп Пропусни преминаващите по главния
път, като ищци са неговите наследници, съответно баща и пет деца и исковете
са обективно съединени 6 иска срещу ответника Застрахователно дружество,
с цена на всеки един от предявените 6 иска по 100 000 лева неимуществени
вреди.
Воденото наказателно производство е приключило с влязло в сила
прекратително прокурорско постановление, тъй като е прието, че единствено
виновен за произшествието и трагичния резултат е загиналият водач на
Реното, който се е блъснал в движещия се по главния път Опел, валидно
застрахован при ответника Застрахователно дружество Евроинс АД-
гр.София.
В тази връзка съдебният състав намира за правилна дадената от
Плевенския окръжен съд правна квалификация на предявените искове.
Първостепенният съд е изяснил правилно фактическата обстановка въз
основа на всестранен и подробен анализ на всички събрани по делото
доказателства, достатъчни за изясняването му.
Направените от Плевенския окръжен съд правни изводи съответстват на
приетата фактическа обстановка и са законосъобразни.
Въззивната инстанция споделя основния правен извод, направен от
Окръжния съд в обжалваното първоинстанционно решение, че с оглед
категорично установения по делото факт, както в наказателното
производство, така и със събраните по настоящото гражданско дело
доказателства, включително със заключението на съдебно автотехническата
експертиза, че единствена вина за вредоносния резултат има загиналия, на
наследниците му не се дължи обезщетение от застрахователя, срещу когото са
7
насочили исковете си, поради което същите като неоснователни и недоказани,
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Апелативният съд, с оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК, възприема
изцяло мотивите на Окръжния съд.
Намира, че същите са в съответствие със закона и съдебната практика.
Предвид изложеното възраженията и доводите на въззивниците ищци
относно пороци на обжалваното решение, направени във въззивната жалба, се
явяват неоснователни и недоказани, тъй като обжалваното решение не страда
от такива пороци.
Като правилно обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото, на основание чл.78 от ГПК разноски за тази
инстанция не се дължат.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260093 от 30.11.2021г., постановено по
т.д. №102/2020г., на Окръжен съд-Плевен
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8