Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 135
гр. Пловдив, 21.01.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, IX-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ЕЛИ АНАСТАСОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Анастасова въззивно гражданско дело № 2765/2014г. по описа на ПОС, IX-ти гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247, ал.1 ГПК, чл. 63 ГПК и чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от К.А.Н. чрез процесуалните му представители адв. Л.К. и адв. В. К. за поправка на очевидна фактическа грешка на постановеното Решение № 1971 от 20.11.2014г. по в.гр. д. № 2765 по описа на ПОС за 2014г., IX гр. с. в частта, с която е постановено молителят да заплати на С.Б.Г. сумата в размер на 815.70 лева – обезщетение за имуществени вреди. В молбата е отправено и искане за удължаване на срока на обжалване на процесното решение и за изменение на решението в частта за разноските.
В молбата се твърди, че по делото няма други доказателства освен заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, което да обосновава присъждането в тежест на ответника К.Н. на процесната сума в размер на 815.70 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди. Поддържа се, че причинената щета е в размер на 30.40 лева, а стойността на целия навес е 785 лева. С оглед изложеното молителят заявява, че въззивният съд е допуснал очевидна фактическа грешка при постановяването на процесната сума.
В молбата е застъпена и тезата, че предявеният в исковата молба негаторен иск подлежи на обжалване пред ВКС и в този смисъл се иска продължаване на срока по реда на чл. 63 ГПК.
Молителят К.Н. е направил и евентуално искане за пропорционално присъждане на разноските върху уважената част от исковете, в случай, че съдът уважи молбата по чл. 248 ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор на молбата от С.Б.Г. чрез процесуалния му представител адв. Е.К., в който се твърди, че подадената молба е неоснователна.
І. Относно
производството по чл. 247, ал. 1 ГПК:
Молбата е подадена от страна имаща правен интерес да искат поправка на очевидна фактическа грешка на постановеното от съда решение и тъй като законодателят не е предвидил срок за молбите по чл. 247, ал.1 ГПК, то същата е допустима и ще се разгледа по същество.
Производството по в.гр.д. № 2765/2014г. е образувано по жалба на С.Б.Г. срещу Решение № 277 от 16.07.2014г., постановено по гр.д. № 343/2014г. по описа на Асеновградски районен съд, І гр. състав, с което са отхвърлени предявените от С.Б.Г. искове против К.А.Н. за заплащане на сумата в размер на 1250 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – паднала мазилка на 5 кв.м. от южната стена на стопанската сграда, построена в УПИ V-663 в кв.71 по плана на с. Б., причинени от изливането на вода от покрива на стопанска сграда, построена в УПИ ХІІІ-657 в кв. 71 по плана на с. Б., поради изграждането на покрива й в разрез със строителните правила и норми, ведно със законната лихва от 01.03.2013г. до окончателното й заплащане, както и за преустановяване на действията, с които уврежда сградата, построена в УПИ V-663 в кв.71 по плана на с. Б., като предотврати отводняването на покрива на стопанската сграда, построена в УПИ ХІІІ-657 в кв. 71 по плана на с. Б.в УПИ V-663, и го приведе в състояние, съответно на строителните правила и норми. Със същото решение С.Б.Г. е осъден да заплати на К.А.Н. сумата в размер на 480 лева, представляваща направени по производството разноски.
С решение от 20.11.2014 година, ПОС е приел за основателна жалбата на С.Г., като е уважил предявените искове и поради основателността на жалбата е приел за дължими в полза на ищеца направените разноски за двете инстанции в размер на 1825 лева, от които пред първата инстанция са представени доказателства за платена държавна такса в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева; пред въззивната инстанция са представени доказателства за платена държавна такса в размер на 100 лева, депозит за съдебно-техническа експертиза в размер на 80 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1095 лева.
В производството по чл. 247, ал. 1 ГПК съдът следва да прецени съответствието между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. В настоящия казус молителят твърди, че присъдената от въззивния съд сума в размер на 815.70 лева се базира само на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, но не кореспондира на останалия доказателствен материал и в този аспект е налице очевидна фактическа грешка.
Настоящият съдебен състав счита, че соченото от молителя К.Н. обстоятелство, обосноваващо необходимостта от иницииране на производство по отстраняване на очевидна фактическа грешка няма характер на несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, поради което не подлежи на отстраняване по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК. Същото представлява оплакване по съществото на спора. В тази връзка се установява пълно съответствие на мотивите с отразеното в диспозитива на съдебния акт, за който е поискана поправката. Следователно не е налице разминаване между действително формираната воля на съда, видна от мотивите към съдебното решение, и нейното външно изразяване в диспозитива му, само в който случай би била налице очевидна фактическа грешка. Ето защо молбата в тази част е неоснователна.
ІІ. Относно
производството по чл. 63 ГПК:
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1 ГПК
законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължаване от съда по
молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им при наличие на
уважителни причини. В настоящия случай в диспозитива на атакувания съдебен акт ПОС
изрично се е произнесъл, че решението не подлежи на обжалване, съгласно нормата
на чл. 280, ал. 2 ГПК. Доколкото искът по чл.109 ЗС е иск за собственост, таксата за него е в размера, определен в
чл.69, ал.1, т.2 ГПК – върху данъчната, респ. пазарната оценка на съответния имот /в този смисъл са и Решение No 383/12 г.
от 04.10.2013г. по гр.д. No 1058/11г.
на І г.о. на ВКС, Опр. No 371 от 26.07.2010г. по ч. гр. д. No 291/10г. на І г.о. на ВКС, Опр. No 57 от 21.03.2011г. по
гр.д. No 221/11г. на ІІ г.о. на ВКС,
Опр. No 265 от 17.05.2012г. по ч.гр.д. No 129/12 г. на І г.о. на ВКС и Опр. No
314 от 12.07.2012 г. по ч.гр.д. No 169/12 г. на ІІ г.о. на ВКС/. В този смисъл
релевирането в молбата възражение, че искът по чл. 109 ЗС е неоценяем е
неоснователно.
Ето защо не са налице императивно предвидените от законодателя предпоставки в нормата на чл. 63 ГПК и в този смисъл молбата за продължаване на срока е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Решението
на въззивния съд в тази си част има характер на определение и подлежи на
обжалване пред ВКС, съгласно нормата на чл. 274, ал.2, вр. ал. 1 ГПК.
ІІІ. Относно
производството по чл.148 ГПК:
Съгласно изричната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК молбата за изменение на решението в частта за разноските може да бъде депозирана в едномесечен срок от постановяването му, когато се касае за необжалваемо решение, какъвто е и настоящият случай. Следователно законодателят е предвидил преклузивен срок за подаването на инициираща производството по чл. 248 ГПК молба, с изтичането на който същото е недопустимо. Видно от атакувания първоинстанционен акт, същият е постановен на 20.11.2014г., а молбата е депозирана на 22.12.2014г. и следователно същата е подадена в срок. Молбата в тази си част е подадена и от страна имаща правен интерес да искат изменение на разноските в постановеното от съда решение и следователно същата е допустима и ще се разгледа по същество.
В настоящия казус, с оглед уважаването от страна на ПОС на депозираните от С.Г. кумулативно съединени искове срещу К.Н. и изразената от жалбоподателя С.Г. претенция за заплащане на всички разноски, направени пред двете инстанции първостепенния съд, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът правилно е осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер от 1825 лева, от които пред първата инстанция са представени доказателства за платена държавна такса в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева; пред въззивната инстанция са представени доказателства за платена държавна такса в размер на 100 лева, депозит за съдебно-техническа експертиза в размер на 80 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1095 лева. В тази връзка направено в процесната молба искане за пропорционално присъждане на разноските върху уважената част от исковете е неоснователно.
Решението
на въззивния съд в тази си част не подлежи на обжалване пред ВКС, съгласно
нормата на чл. 280, ал.2 ГПК. Произнасянето на съда по частната жалба има
характер на определение, като с оглед разпоредбата на чл. 274, ал.4 ГПК, същото
не подлежи на касационен контрол.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 15857/22.12.2014г. от К.А.Н., с ЕГН **********,*** в частта й за поправка на очевидна фактическа грешка на Решение № 1971 от 20.11.2014г. по в.гр. д. № 2765 по описа на ПОС за 2014г., ІХ гр. с. като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 15857/22.12.2014г. от К.А.Н., с ЕГН **********,*** в частта й за ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКА ЗА ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1971 от 20.11.2014г. по в.гр. д. № 2765 по описа на ПОС за 2014г., ІХ гр. с. като НЕДОПУСТИМА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 15857/22.12.2014г. от К.А.Н., с ЕГН **********,*** в частта й за изменение на Решение № 1971 от 20.11.2014г. по в.гр. д. № 2765 по описа на ПОС за 2014г., ІХ гр. с. относно разноските като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните единствено в частта, в която е оставена без разглеждане молба с вх. № 15857/22.12.2014г., от К.А.Н., с ЕГН **********,*** относно ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКА ЗА ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1971 от 20.11.2014г. по в.гр. д. № 2765 по описа на ПОС за 2014г., ІХ гр. с., на основание чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК.
В останалата си част Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, във вр. с чл. 280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 135
гр. Пловдив, 21.01.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, IX-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ЕЛИ
АНАСТАСОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Анастасова въззивно гражданско дело № 2765/2014г. по описа на ПОС, IX-ти гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247, ал.1 ГПК, чл. 63 ГПК и чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от К.А.Н. чрез процесуалните му представители адв. Л.К. и адв. В. К. за поправка на очевидна фактическа грешка на постановеното Решение № 1971 от 20.11.2014г. по в.гр. д. № 2765 по описа на ПОС за 2014г., IX гр. с. в частта, с която е постановено молителят да заплати на С.Б.Г. сумата в размер на 815.70 лева – обезщетение за имуществени вреди. В молбата е отправено и искане за удължаване на срока на обжалване на процесното решение и за изменение на решението в частта за разноските.
В молбата се твърди, че по делото няма други доказателства освен заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, което да обосновава присъждането в тежест на ответника К.Н. на процесната сума в размер на 815.70 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди. Поддържа се, че причинената щета е в размер на 30.40 лева, а стойността на целия навес е 785 лева. С оглед изложеното молителят заявява, че въззивният съд е допуснал очевидна фактическа грешка при постановяването на процесната сума.
В молбата е застъпена и тезата, че предявеният в исковата молба негаторен иск подлежи на обжалване пред ВКС и в този смисъл се иска продължаване на срока по реда на чл. 63 ГПК.
Молителят К.Н. е направил и евентуално искане за пропорционално присъждане на разноските върху уважената част от исковете, в случай, че съдът уважи молбата по чл. 248 ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор на молбата от С.Б.Г. чрез процесуалния му представител адв. Е.К., в който се твърди, че подадената молба е неоснователна.
І. Относно
производството по чл. 247, ал. 1 ГПК:
Молбата е подадена от страна имаща правен интерес да искат поправка на очевидна фактическа грешка на постановеното от съда решение и тъй като законодателят не е предвидил срок за молбите по чл. 247, ал.1 ГПК, то същата е допустима и ще се разгледа по същество.
Производството по в.гр.д. № 2765/2014г. е образувано по жалба на С.Б.Г. срещу Решение № 277 от 16.07.2014г., постановено по гр.д. № 343/2014г. по описа на Асеновградски районен съд, І гр. състав, с което са отхвърлени предявените от С.Б.Г. искове против К.А.Н. за заплащане на сумата в размер на 1250 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – паднала мазилка на 5 кв.м. от южната стена на стопанската сграда, построена в УПИ V-663 в кв.71 по плана на с. Б., причинени от изливането на вода от покрива на стопанска сграда, построена в УПИ ХІІІ-657 в кв. 71 по плана на с. Б., поради изграждането на покрива й в разрез със строителните правила и норми, ведно със законната лихва от 01.03.2013г. до окончателното й заплащане, както и за преустановяване на действията, с които уврежда сградата, построена в УПИ V-663 в кв.71 по плана на с. Б., като предотврати отводняването на покрива на стопанската сграда, построена в УПИ ХІІІ-657 в кв. 71 по плана на с. Б.в УПИ V-663, и го приведе в състояние, съответно на строителните правила и норми. Със същото решение С.Б.Г. е осъден да заплати на К.А.Н. сумата в размер на 480 лева, представляваща направени по производството разноски.
С решение от 20.11.2014 година, ПОС е приел за основателна жалбата на С.Г., като е уважил предявените искове и поради основателността на жалбата е приел за дължими в полза на ищеца направените разноски за двете инстанции в размер на 1825 лева, от които пред първата инстанция са представени доказателства за платена държавна такса в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева; пред въззивната инстанция са представени доказателства за платена държавна такса в размер на 100 лева, депозит за съдебно-техническа експертиза в размер на 80 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1095 лева.
В производството по чл. 247, ал. 1 ГПК съдът следва да прецени съответствието между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. В настоящия казус молителят твърди, че присъдената от въззивния съд сума в размер на 815.70 лева се базира само на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, но не кореспондира на останалия доказателствен материал и в този аспект е налице очевидна фактическа грешка.
Настоящият съдебен състав счита, че соченото от молителя К.Н. обстоятелство, обосноваващо необходимостта от иницииране на производство по отстраняване на очевидна фактическа грешка няма характер на несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, поради което не подлежи на отстраняване по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК. Същото представлява оплакване по съществото на спора. В тази връзка се установява пълно съответствие на мотивите с отразеното в диспозитива на съдебния акт, за който е поискана поправката. Следователно не е налице разминаване между действително формираната воля на съда, видна от мотивите към съдебното решение, и нейното външно изразяване в диспозитива му, само в който случай би била налице очевидна фактическа грешка. Ето защо молбата в тази част е неоснователна.
ІІ. Относно
производството по чл. 63 ГПК:
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1 ГПК
законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължаване от съда по
молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им при наличие на
уважителни причини. В настоящия случай в диспозитива на атакувания съдебен акт
ПОС изрично се е произнесъл, че решението не подлежи на обжалване, съгласно
нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Доколкото искът по чл.109 ЗС е иск за собственост, таксата за него е в размера,
определен в чл.69, ал.1, т.2 ГПК – върху данъчната, респ. пазарната оценка на съответния имот /в този смисъл
са и Решение No 383/12 г. от 04.10.2013г. по гр.д. No 1058/11г. на І г.о. на ВКС, Опр. No 371 от 26.07.2010г. по ч. гр. д. No 291/10г. на І г.о. на ВКС, Опр.
No 57 от 21.03.2011г. по гр.д. No 221/11г. на ІІ г.о. на ВКС, Опр. No 265 от 17.05.2012г. по ч.гр.д. No 129/12 г. на
І г.о. на ВКС и Опр. No 314 от 12.07.2012 г. по ч.гр.д. No
169/12 г. на ІІ г.о. на ВКС/. В този смисъл релевирането в молбата възражение,
че искът по чл. 109 ЗС е неоценяем е неоснователно.
Ето защо не са налице императивно предвидените от законодателя предпоставки в нормата на чл. 63 ГПК и в този смисъл молбата за продължаване на срока е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Решението
на въззивния съд в тази си част има характер на определение и подлежи на
обжалване пред ВКС, съгласно нормата на чл. 274, ал.2, вр. ал. 1 ГПК.
ІІІ. Относно
производството по чл.148 ГПК:
Съгласно изричната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК молбата за изменение на решението в частта за разноските може да бъде депозирана в едномесечен срок от постановяването му, когато се касае за необжалваемо решение, какъвто е и настоящият случай. Следователно законодателят е предвидил преклузивен срок за подаването на инициираща производството по чл. 248 ГПК молба, с изтичането на който същото е недопустимо. Видно от атакувания първоинстанционен акт, същият е постановен на 20.11.2014г., а молбата е депозирана на 22.12.2014г. и следователно същата е подадена в срок. Молбата в тази си част е подадена и от страна имаща правен интерес да искат изменение на разноските в постановеното от съда решение и следователно същата е допустима и ще се разгледа по същество.
В настоящия казус, с оглед уважаването от страна на ПОС на депозираните от С.Г. кумулативно съединени искове срещу К.Н. и изразената от жалбоподателя С.Г. претенция за заплащане на всички разноски, направени пред двете инстанции първостепенния съд, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът правилно е осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер от 1825 лева, от които пред първата инстанция са представени доказателства за платена държавна такса в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева; пред въззивната инстанция са представени доказателства за платена държавна такса в размер на 100 лева, депозит за съдебно-техническа експертиза в размер на 80 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1095 лева. В тази връзка направено в процесната молба искане за пропорционално присъждане на разноските върху уважената част от исковете е неоснователно.
Решението
на въззивния съд в тази си част не подлежи на обжалване пред ВКС, съгласно
нормата на чл. 280, ал.2 ГПК. Произнасянето на съда по частната жалба има
характер на определение, като с оглед разпоредбата на чл. 274, ал.4 ГПК, същото
не подлежи на касационен контрол.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 15857/22.12.2014г. от К.А.Н., с ЕГН **********,*** в частта й за поправка на очевидна фактическа грешка на Решение № 1971 от 20.11.2014г. по в.гр. д. № 2765 по описа на ПОС за 2014г., ІХ гр. с. като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 15857/22.12.2014г. от К.А.Н., с ЕГН **********,*** в частта й за ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКА ЗА ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1971 от 20.11.2014г. по в.гр. д. № 2765 по описа на ПОС за 2014г., ІХ гр. с. като НЕДОПУСТИМА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 15857/22.12.2014г. от К.А.Н., с ЕГН **********,*** в частта й за изменение на Решение № 1971 от 20.11.2014г. по в.гр. д. № 2765 по описа на ПОС за 2014г., ІХ гр. с. относно разноските като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните единствено в частта, в която е оставена без разглеждане молба с вх. № 15857/22.12.2014г., от К.А.Н., с ЕГН **********,*** относно ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКА ЗА ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1971 от 20.11.2014г. по в.гр. д. № 2765 по описа на ПОС за 2014г., ІХ гр. с., на основание чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК.
В останалата си част Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, във вр. с чл. 280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.