№ 3557
гр. Варна, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия В.а
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия В.а Гражданско дело №
20213110117938 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.74 ЗЧСИ вр. чл.45 ЗЗД от В. А. В.
срещу ЧСИ No** Х. Г. за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата
от 6000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес, притеснение, срам, неудобство, унижение и
несигурност, влошено здравословно състояние в резултат на
незаконосъобразно водено против нея изпълнително производство по ИД
No**/2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на иска 16.12.2021г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се излага, че въз основа на издаден изпълнителен лист
по гр.д No***/2017г. по описа на ВРС против нея било образувано ИД
No2021**040** по описа на ЧСИNo**-Х. Г., с образуването на
изпълнителното производство ЧСИ извършил изпълнителни действия-
наложил запор върху всички банкови сметки, които ищцата притежавала в
банка ДСК АД, Ти Би Ай Банк ЕАД и ПИБ АД, както и запор върху
трудовото й възнаграждение до размера на дълга 5487.47 лева. Сочи, че
съобразно разпоредбата на чл.507 ГПК запорното съобщение до третото
задължено лице се изпращало заедно с поканата за доброволно изпълнение на
длъжника, което в конкретния случай не било така. Твърди се, че по
изпълнителното дело не бил правен опит за изпращане на ПДИ на длъжника и
до длъжника нямало изпратено нито едно официално съобщение в хода на
цялото изпълнително производство, с изключение на това за прекратяването
му. Запорното съобщение до ПИБ АД било получено на 15.09.2021г. като с
него бил наложен запор до размера на дълга по ИД на всички банкови сметки,
които ищцата притежавала в банката. На следващия ден – 16.09.2021г. от
ПИБ АД били преведени от сметката й цялата посочена в запорното
1
съобщение сума – 5487.47 лева по банковата сметка на ЧСИ. По банковата
сметка на ЧСИ постъпили допълнително средства и от наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата от работодателя й СОК ** ЕАД, чиито
размер не й бил известен. От служители в кантората на ЧСИ й било обяснено,
че те били по програма и затова нямало информация по ИД. Въпреки
постъпването на средствата в пълен размер не били извършени никакви
действия по уведомяването й за воденото срещу нея ИД. За него разбрала от
извършения запор на банковата сметка в ПИБ АД след справка в онлайн
банкирането й на 16.09.2021г. вечерта. Тъй като не знаела какво се случва не
могла да заспи цяла вечер от притеснение. На сутринта посетила офис на
ПИБ АД и оттам й било обяснено, че е наложен запор върху сметката й от
ЧСИ Х. Г. и сумата е преведена по неговата банкова сметка,
както и че докато запорът не бъде вдигнат няма право да се разпорежда със
средствата по банковата си сметка. Веднага след това посетила кантората на
ЧСИ Х. Г., но там срещнала грубо отношение, нито й било обяснено за какво
е ИД, нито й било предоставено ИД, за да се запознае с него. Не й била
връчена ПДИ- това не можело да стане, защото нямало кой да
й я връчи. На същата дата упълномощила адвокат по ИД, тъй като живеела и
работела в Германия и трябвало да замине. Заминала силно притеснена и
стресирана, изпитваща срам и унижение, защото не получила необходимата
информация от ЧСИ- за какво се води делото срещу нея, защо не е получила
ПДИ, каква е дължимата от нея сума. Не знаела какво е сторила, за да получи
такова лошо отношение в кантората на ЧСИ. ПДИ била връчена на
процесуалния й представител, както и уведомление за присъединяване на
публични вземания в размер на 547.12 лева. На 05.10.2021г. била депозирана
молба от адвоката й с възражение за извършено плащане на дълга по делото,
като в условията на евентуалност посочила, че ще заплати доброволно
задължението си след установяване на актуалния размер на дълга. Такава
възможност не й била предоставена. Въпреки депозираната молба ЧСИ
отново без да я уведоми извършил плащане към НАП в размер на 547.12 лева
за погасяване на публични задължения, което било изцяло недължимо от нея
и частично плащане към взискателя в размер на 4140.35 лева. Твърди се, че
липсва акт на ЧСИ по чл.434,ал.1 ГПК и чл.460 ГПК за взетото от него
решение за изплащане на взискателите, липсвал акт за разпределение
съобразно нормата на чл.136 ЗЗД. Не бил ясен размера на постъпилите по ИД
суми и какво било сторено с
тях, какъв бил размера на дълга, каква част от дълга била погасена и към кой
взискател и защо ЧСИ преценил защо именно по този ред следва да извършат
плащанията. Не било ясно какво е станало с частта от сумата, която останала
след извършване на частичното погасяване на дълга и за какво е била
употребена.
На 21.10.2021г. била входирана молба от взискателя, в която било
посочено, че към 20.10.2021г. задължението към Ти Би Ай Банк ЕАД е в
размер на 681.53 лева. Същата била връчена отново при явяването на ищцата
в кантората на ЧСИ за запознаване с ИД. От служител в кантората й било
обяснено, че делото било изначално объркано и взискателят следвало да
2
възстанови изплатените му в повече суми. Впоследствие при явяването й
отново в кантората на ЧСИ от служители й било обяснено, че била станала
грешка и трябвало да довнесе сумата от 681.53 лева. При всяко посещение й
било указвано да подаде молба за изчисляване на дължимите такси и
разноски като в резултат на тези молби чрез телефонни обаждания било
обяснявано, че първоначално дължи сума от около 900 лева, впоследствие
около 600 лева. Съобщение за размера на задълженията й не била получавала.
При всяко посещение в кантората на ЧСИ обяснявала, че въпреки, че е
преведен пълния размер на задължението банковата й сметка в ПИБ АД е
блокирана и не може да използва паричните си средства. Искала вдигане на
наложения запор, за което подала и писмена молба по делото. Било й
обяснявано, че ЧСИ не може да вдигне запора, докато не получи разрешение
от взискателя. Средствата по банковата й сметка били блокирани в период
повече от два месеца от 15.09.2021г. до 24.11.2021г. без обяснение. Тези
средства били от спестявания от работа в чужбина и тя не можела да ги
ползва без обяснение и основание за това. Част от тези спестявания били
предназначени за лечението й в Германия на заболяването на ищцата „
клъстърно главоболие“, което след като разбрала за запора върху банковата й
сметка и невъзможността й да получи разрешение на проблема преди
заминаването й в Германия, се обострило. При пристигането й там била в
болнични дълъг период от време. Лекарите я съветвали да се оперира, но
средствата в банковата й сметка били блокирани. Въпреки влошеното й
здравословно състояние се наложило да се върне в България, за да направи
необходимото, за да бъде вдигнат запора. Последното й посещение на ЧСИ
било на 22.11.2021г. Поискала обяснение за извършените плащания и техния
размер, искала да знае защо не е уведомявана за извършените действия по
делото, защо не е извършено разпределение на постъпилите суми при
положение, че не са достатъчни за пълно погасяване на дълга, защо се
бездейства. Тръгнала си с уверение, че ще бъде извършено разпределение,
което ще бъде изпратено по имейл на адвоката й. Вместо това било получено
уведомление за прекратяване на изпълнителното производство. Твърди се, че
ЧСИ е извършил действия и бездействия в нарушение на закона като не е
изпратил ПДИ до ищцата при образуване на ИД, не я е уведомил за
наложените запори върху банковите сметки и трудовото възнаграждение.
Твърди се, че е извършено нарушение на чл.507 ГПК, на чл.434, ал.1 ГПК, на
чл.460 ГПК. Счита, че всички описани действия и бездействия са резултат на
виновното противоправно поведение на ответника, който в качеството му на
длъжностно лице, изпълняващо дейност по принудително изпълнение носи
отговорност за действията си при и по повод изпълнението й. Твърди се, че в
резултат на противоправното поведение на ответника за нея са произлезли
значителни неимуществени вреди, продължаващи и към настоящия момент :
стрес, притеснение, срам, неудобство, унижение, несигурност, влошено
здравословно състояние.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор на исковата молба, в който се излагат съображения за
неоснователност на иска.
3
Сочи се, че ИД No2021**040** е образувано по молба от
24.08.2021г. по молба на Ти Би Ай Банк ЕАД въз основа на издаден ИЛ по
гр.д. No***/2017. по описа на ВРС. Задълженията по ИД били следните :
1736.69 лева- главница, ведно със законна лихва от 10.03.2017г. до
окончателното й изплащане; 1292.20 лева- договорна лихва; 2 лева- такси;
110.62 лева – разноски в заповедното производство; 896.16 лева – разноски в
исковото производство. В молбата за образуване на ИД било поискано
проучване на имущественото състояние на длъжника, както и запор върху
банкови сметки, трудови доходи, движими вещи, възбрани върху имоти.
Направено било искане за събиране на сторените разноски в изпълнителното
производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Взискателят платил суми за образуване на изпълнителното производство, за
изпращане на покана за доброволно изпълнение и проучване на
имущественото състояние на длъжника в общ размер на 72 лева. На
26.08.2021г. била изготвена ПДИ изх.№325264, която била предадена на
призовкар за връчване на посочения приложената справка за постоянен и
настоящ адрес на лицето. Били направени справки в НОИ и БНБ, изискана
била информация от НАП. Въз основа на получените данни било изпратено
запорно съобщение до СОК ** ЕАД – работодател на длъжника за налагане
на запор върху трудовото възнаграждение до размера на дълга. На
24.09.2021г. бил получен отговор от дружеството, че считано от 13.09.2021г.
трудовото правоотношение е прекратени, като на 11.10.2021г. била преведена
сумата от 88.66 лева от бившия работодател на ищцата. Били наложени
запори върху банковите сметки на длъжника в ПИБ АД, Банка ДСК ЕАД и Ти
Би Ай Банк ЕАД. От наложените по сметки запори по сметка на ЧСИ от ПИБ
АД била преведена сумата от 5487.47 лева на 16.09.2021г. Направени били
справки за притежавани от длъжника дялове в търговски дружества и
недвижими имоти. С удостоверение от 01.09.2021г. ЧСИ бил уведомен от
НАП, че длъжникът има публични задължения в размер на 547.12 лева.
Твърди се, че за наложените запори и присъединяването на НАП като
взискател по длето било изготвено уведомление и до двете страни по делото.
На 21.09.2021г. кантората на ЧСИ била посетена от адв.Р. М.- пълномощник
на длъжника. На същата дата адв.М. била получила ПДИ и уведомление за
наложени запори и присъединяване на НАП. На същата дата била депозирана
молба, с която пълномощникът поискал достъп по делото за запознаване, като
удостоверила предоставянето на същото с подписа си. На 07.10.2021г. след
изтичане на срока за доброволно изпълнение, била депозирана молба от
длъжника чрез адв.М., с която се твърдяло извършени плащания км
взискателя и се молело за изискване на информация от същия. Изразявало се
съгласие за извършване на доброволно плащане на равни месечни вноски.
Молбата била връчена за становище на взискателя. В отговор Ти Би Ай Банк
ЕАД посочило, че по делото са постъпили суми само от ЧСИ и вземането не е
погасено изцяло. За становището на взискателя бил уведомен пълномощникът
на длъжника по
телефон. На 11.11.2021г. по молба на адв.М. на същата било
предоставено за запознаване ИД, както и копие от поискани документи.На
4
16.11.2021г. длъжникът чрез пълномощника си направил искане за
запознаване с делото и депозирал молба за вдигане на запора върху банковите
му сметки. Същата била изпратена за становище на взискателя, който в
дадения срок отхвърлил молбата. На 22.11.2021г. изпълнителното дело било
прекратено на основание чл.433, ал.2 ГПК поради погасяване на
задължението и събиране на разноските по изпълнението. Задължението към
взискателя било погасено чрез превеждане на остатъка от дълга от ЧСИ
поради опрощаване от страна на последния на част от разноските по делото,
дължими от взискателя. Съобщението за прекратяване на делото било
връчено на двете страни по делото. На 22.11.2021г. били изпратени
съобщения за вдигане на наложените запори до
СОК ** АД, Банка ДСК ЕАД и Ти Би Ай Банк ЕАД.
Оспорват се твърденията на ищцата, че не е била уведомена за
образуваното срещу нея ИД, което е довело до настъпване на неимуществени
вреди за нея. Твърди се, че ищцата е била уведомена за делото като ПДИ била
редовно връчена на процесуалния й представител на 21.09.2021г. ПДИ била
изготвена на 26.08.2021г.- два дни след образуване на ИД. Същата била
предадена на служител, на който било възложено връчване на съобщения и
книжа по реда на чл.43 ЗЧСИ за връчване на длъжника. На 31.08.2021г.
призовкарят посетил адреса, като не намерил длъжника. ПДИ била задържана
с цел последващо посещение и опит да бъдат връчени книжата. Сочи се, че
съдебната практика изисква да се залепи уведомление по чл.47, ал.1 ГПК след
посещения на адреса в рамките на поне три пъти за месец. Излага се, че за
периода от издаване на ПДИ 26.08.2021г. до връчването на същата на
21.09.2021г. няма месец, в рамките на който да бъдат извършени три
посещения за спазване на процедурата по ч.47,ал.1ГПК. Сочи се, че фактът,
че ПДИ е получена от пълномощник на длъжника преди изтичане на
едномесечния срок не означавал, че не е правен опит за връчването й лично
на лицето. Твърди се, че соченото бездействие не е извършено и твърдението
на ищцата е неоснователно. Оспорват се твърденията за грубо отношение към
ищцата в кантората на ЧСИ. Излага се, че такова отношение е неотносимо
към предмета на делото, тъй като не съставлява неправомерно действие, което
да е предприето въпреки нормативна забрана за извършването му. Излага се,
че това твърдение е бланкетно, тъй като не се сочи лицето, осъществило
деянието, кога и в какви се изразява това грубо отношение, коя правна норма
се твърди да е нарушена. Оспорва се ЧСИ или служител в кантората му да е
проявил грубо отношение към ищцата под каквато и да е форма. Оспорват се
твърденията, че на ищцата и пълномощника й не е осигурена възможност за
запознаване с делото и изпълнителните действия. Твърди се, че по делото са
депозирани молби с такива искания, които са удовлетворени. Оспорва се да е
налице нарушение на изискванията на чл.507 ГПК. Сочи се, че запорните
съобщения са изготвени пет дни след ПДИ – на 31.08.2031г. и са изпратени на
ПИБ АД на 15.09.2021г. , на СОК ** ЕАД на 20.09.2021г. , на Банка ДСК ЕАД
и Ти БИ Ай Банк ЕАД на 14.09/20121г. Запорните съобщения бил изпратени
на третите лица след осъществено посещение на адреса от призовкар и
неустановяването й на същия. Оспорва се да e налице незаконосъобразно
5
погасяване на недължими от ищцата вземания към НАП. Сочи се, че съгласно
разпоредбата на чл.191, ал.3 ДОПК съдебният изпълнител е длъжен да
изпрати съобщение на НАП за всяко започнало изпълнително производство и
държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите от
длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния
изпълнител до извършване на разпределението. Излага се, че идентична е
разпоредбата на чл.458 ГПК. Твърди се, че в изпълнение на задълженията си
със съобщение изх. No26462/31.08.2021г. ЧСИ е уведомил НАП за
започналото принудително изпълнение срещу ищцата като е поискал издаване
на удостоверение за наличие на публични задължения на лицето. Съгласно
постъпилото по делото удостоверение по чл.191 ДОПК
вх.No35081/01.09.2021г. се установило, че към 01.09.2021г. длъжникът има
публични задължения към Държавата в общ размер на 547.12 лева, поради
което Държавата била присъединена като взискател по делото, за което
ищцата била уведомена на 21.09.2021г. с връчено на процесуалния й
представител уведомление изх. No27328/09.09.2021г. Сочи се, че ищцата не е
навеждала възражения за недължимост на публичното вземане или
погасяването му по давност, а дори и такова възражение да било направено
ЧСИ не бил компетентен да се произнася по него и това било извън неговите
правомощия. Твърди се, че публичните задължения, удостоверени от НАП по
реда на чл.191 ДООК са дължими, поради което действието по събирането им
са правомерни, което изключвало възможността за реализиране на
отговорност за вреди по реда на чл.441 ГПК съответно чл.74 ЗЧСИ. Оспорва
се да е извършено нарушение на разпоредбата на чл.460 ГПК. Сочи се, че по
делото е постъпила сумата 5487.47 лева от запора, наложен върху банковата
сметка на длъжника в ПИБ АД и сумата от 86.66 лева от бившия работодател
СОК ** ЕАД. Към 05.10.2021г. -датата на изтичане на срока за доброволно
изпълнение по връчената ПДИ задълженията на ищцата били в общ размер на
5564.51 лева, от които 547.12 лева – публични вземания на НАП и 5017.39
лева – задължения към взискателя, от които 72 лева – авансово платени такси
по т.1, 3 и 5 от ТТР; 100 лева- юрисконсултско възнаграждение в
изпълнителното производство; 1736.69 лева – главница по ИЛ; 807.72 лева-
лихва върху главницата за периода 10.03.2017г. до 05.10.2021г.; 1292.20 лева-
договорна лихва; 2 лева – такси по ИЛ; 110.62 лева- разноски в заповедното
производство и 896.16 лева – разноски в исковото производство. Така общият
размер на задължението към 05.10.2021г. бил в размер на 5564.51 лева, а
общо постъпилите по делото суми от запори били в размер на 5574.13 лева,
като бил налице остатък в размер на 9.62 лева. Сочи се, че съгласно чл.460
ГПК съдебният изпълнител извършва разпределение, ако събраната по делото
сума не е достатъчна за удовлетворяване на всички взискатели. Твърди се, че
не са били налице предпоставките за извършване на разпределение. Излага се,
че ако е било извършено разпределение, това щяло да утежни положението на
ищцата с още около 170 лева такси и щяло да забави производството. Така
ЧСИ превел дължимите суми на взискателите без начислява дължимите
допълнителни такси за себе си. Взискателят бил опростил също сума от около
200 лева. Дължимите такси към ЧСИ не били изплатени в цялост и голяма
6
част от тях били опростени с цел прекратяване на делото и вдигане на
наложените запори. Оспорват се твърденията на ищцата, че не е знаела за
размера на постъпилите суми и какво е сторено с тях. Сочи се, че при
запознаване с делото на 21.09.2021г. по делото са се съдържали данни за
преведената от ПИБ АД сума на 16.09.2021г. при запознаване с делото по
повод молба вх. No44588 по делото били налични данни за постъпилата сума
от работодателя. По делото се съдържали данни и за начислените в
изпълнителното производство такси. Твърди се, че запорът на банковата
сметка в ПИБ АД е правомерно наложен по искане на взискателя, като
неговата продължителност от два месеца не се дължало на неправомерното
поведение на ответника. Тази обезпечителна мярка можела да бъде вдигната
преди прекратяване на делото само при съгласие на взискателя, което не било
дадено. Оспорват се твърденията на ищцата, че невъзможността й да ползва
средствата от банковата си сметка е причинена от поведението на ответника.
В тази връзка се сочи, че в запорното съобщение до ПИБ АД изрично е
посочено, че запорът се налага само до размер на 5487.47 лева, както и че
всички несеквестируеми суми не се обхващат от същия и следва да се
предоставят на разположение на длъжника, поради и което невъзможността
на ищцата да ползва сумата над посочения размер не се дължало на
действията на ответника. Оспорва са наличието на вина при извършване на
действията или пропускане на същите по изпълнителното дело. Сочи се, че
действията на ЧСИ не са били виновни и били извършени изцяло в интерес на
длъжника, на който били опростени голяма част от дължимите такси в размер
на 828 лева, от които 623.12 лева били дължими на ЧСИ.
Оспорва се наличието на вреди за ищцата вкл. и влошаване на
здравословното й състояние. Оспорва се вредите за ищцата да настъпили в
причинно-следствена връзка с действията на ЧСИ. Твърди се, че стресът,
притеснението и несигурността, породени у ищцата не били следствие на
действията на ЧСИ, а
от липсата на финансови средства и дестабилизиране на финансовото й
положение поради прекратяване на трудовия й договор и започналото
изпълнително дело. Отправя се възражение за съпричиняване на вредите.
Оспорва се размера на претенцията.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
ИД№2021**040** по описа на ЧСИ №**-Х. Г. е образувано въз основа
на молба на „Ти Би Ай Банк“АД от 24.08.2021г. и издаден ИЛ по ч.гр.д.
№***/2017г. по описа на ВРС срещу В. А. В..
На датата на образуване на делото ЧСИ е извършил справки за
адресната регистрация на длъжника.
На 26.08.2021г. е изготвена покана за доброволно изпълнение на
задължението, съдържаща подробна информация за размера на вземането по
изпълнителното дело. От приложената към нея разписка се установява, че
адресът на длъжника е бил посенен от връчителя на 31.08.2021г. като на
7
същия не са намерени длъжника или негови близки.
На 31.08.2021г. ЧСИ е отправил искане до НОИ за предоставяне на
справка за осигурителните данни на длъжника, които са постъпили по делото
на 03.09.2021г. , на която ЧСИ е разпоредил да се заложи запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника.
На 31.08.2021г. ЧСИ е изпратил съобщение до НАП, че срещу В. В. е
образувано изпълнително дело и че следва да бъде заявено дали същата има
непогасени публични задължения в 14 дневен срок от уведомяването.
Изискана е и информация от НАП за декларирани банкови сметки и данни за
осигурителя на длъжника.
На 31.08.2021г. ЧСИ е изпратил искане до БНБ за предоставяне на
справка за банковите сметки на В. В..
На 31.08.2022г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на
длъжника СОК ** ЕАД, получено на 20.09.2021г. на 06.10.2021г. по ИД е
постъпило уведомление от СОК ** ЕАД, че трудовото правоотношение е
прекратено със заповед от 09.09.2021г.
На 31.08.2021г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „ПИБ“АД ,
получено на 15.09.2021г.
На 31.08.2021г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „Банка ДСК
“ЕАД , получено на 15.09.2021г. На 15.09.2021г. банката е изпратила
уведомление, че запорът е наложен по наличната сметка на длъжника.
На 31.08.2021г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „ТиБи Ай
Банк“АД , получено на 14.09.2021г. На 14.09.2021г., че запорът е наложен, но
наличността по сметката не е достатъчна за покриване на цялата, посочена в
съобщението сума.
Извършена е справка в ТР относно регистрирани търговски дружества
на името на длъжника, справка в АВп за притежавани недвижими имоти .
На 01.09.2021г. по ИД е постъпило удостоверение от НАП за наличие на
публични задължения на длъжника.
Поканата за доброволно изпълнение до длъжника е връчена на
21.09.2021г. чрез упълномощения по делото адвокат Р. М. в кантората на
ЧСИ. На същата дата на адвоката е връчено и уведомление за предприетите
действия по изпълнението- запор върху банковите сметки в „Банка
ДСК“ЕАД, „ПИБ“АД и „Ти Би Ай Банк“АД и запор на трудовото
възнаграждение в СОК ** АД. Адв.Р. М. е депозирала молба за получаване на
достъп до ИД, като същият е осигурен на датата на молбата.
На 07.10.2021г. по ИД е постъпила молба от адв.Р. М. като
пълномощник на В. В., в която е направено възражение за извършено
плащане на задълженията и е отправено искане за изискване на информация
от взискателя за постъпилите плащания и евентуално при установяване, че
задължението не е изплатено е изразена готовност за доброволно заплащане
на равни месечни вноски.
8
На 21.10.2021г. по делото е постъпила молба от взискателя „Ти Би Ай
Банк“АД, в която е посочено, че на 06.10.2021г. е постъпила сума в размер на
4 140.35 лева и към 20.10.2021г. задължението е в размер на 681.53 лева.
На 11.11.2021г. по делото е постъпила молба от адв.Р. М. с искане за
предоставяне на достъп до ИД и копие от молбата на взискателя. Исканията
са удовлетворени на датата на постъпването им.
На 16.11.2021г. по делото е постъпила молба от адв.Р. М. с искане за
предоставяне на достъп до ИД. Искането е удовлетворено на датата на
постъпването му.
На 16.11.2021г. е постъпила молба от адв.Р.М. с искане за вдигане на
наложения запор върху банковите сметки на длъжника в ПИБ АД. На същата
дата молбата е изпратена до взискателя.
На 17.11.2021г. е постъпила молба от взискателя, в която е изложено, че
молбата на взискателя за вдигане на запора се отхвърля.
На 22.11.2021г. е постъпила молба от адв.Р.М., с която е отправено
искане за запознаване с делото. Искането е удовлетворено на същата дата.
С Постановление от 22.11.2021г. изпълнителното дело е прекратено
поради погасяване на задължението в цялост и е наредено да бъдат вдигнати
всички запори, като са изпратени съобщения до СОК ** АД, „Банка
ДСК“ЕАД, „Ти Би Ай Банк“АД и „ПИБ“АД.
Представени са болнични листи, издадени от Д-р **, специалист
Вътрешни болести, практикуващ лекар в Германия с поставена диагноза
Клъстерно главоболие и призната нетрудоспособност за периода 05.10.2021г.
до 22.10.2021г.
Представено е Уведомление от Ти Би Ай Банк ЕАД до В. Симеонова, че
размерът не дълга й към 03.12.2021г. е 4.84 лева, като е взето решение за
неговото опрощаване.
Постъпила е информация от ПИБ АД, че по банковата сметка на В. В. в
банката е бил наложен запор от 15.09.2021г. за сумата 5 487.47 лева, която е
била преведена по ИД.
Представен е Акт за прихващане или възстановяване от 10.01.2022г.,
издаден от Главен инспектор по приходите към НАП, с който във връзка с
дължими публични задължения на В. В. е констатирано надвзето плащане на
сумата от 95.96 лева, по отношение, на която е посочено, че следва да бъде
върната по сметка на ЧСИ №**-Х. Г..В акта е посочено, че ЧСИ Х. Г. е бил
уведомен от НАП за наличие на изискуеми задължения в размер на 17.74 лева
по фонд ДОО; в размер на 529.38 лева по образувано ИД№**/2014 на ТД на
НАП Варна. Признато е частично погасяване по давност на задължение в
размер на 96.95 лева във връзка с постъпило от В. В. възражение от
28.09.2021г. , което след постъпилите плащания от ЧСИ е признато за
недължимо.
9
Свидетелят Ив. П. Ш., зет на ищцата, сочи, че ЧСИ Х. Г. е направил
запор на сметката на В.. В. работила на к.к.** през 2021г. на сезонна работа и
след като приключил сезона й предстояло пътуване до Германия. Два дни
преди да замине в Германия влязла в онлайн банкирането си и разбрала, че й
липсва голяма сума пари от сметката й. на другия ден сутринта отишла в
банката, за да разбере къде е тази сума пари, при което те й казали, че една
част била запорирана, а друга част била наредена от ЧСИ-Х. Г.. Цялата сума
била от порядъка на 10 000 лева. В. отишла до кантората на ЧСИ, но не могла
да се види лично с него. Искала да разбере от лицето, което било там, което
може би било секретарка за какво точно бил този запор, но получила грубо
отношение с думите : „Ще се сетиш! Ще се сетиш!“. Това му било разказано
от В.. Тя била придружаван от кръстницата си Светлана. Двете останали
втрещени, че никой не им дава обяснение за парите, защо са запорирани, защо
са изтеглени. Не им предоставен достъп до делото , не успяла да говори с
ЧСИ. След това започнала да търси къде има задължения и отишла в Ти Би
Ай Банк, но и там не й дали информация. Казали й само, че е длъжник. Два
дни след това заминала за Германия. Лекарите в Германия я диагностицирали
с клъстерно главоболие, при което й предстояла операция, защото
медикаментите не можели да й помогнат. Пиела постоянно хапчета, но
главоболието се влошавало вечер. При тръгването си за Германия В. била
много притеснена за това, че никой не й дава обяснение къде са й парите и
защо са изтеглени и от отношението, което получила в офиса на ЧСИ-Х. Г..
Свидетелят се видял с нея в деня преди да замине и била много притеснена,
че не може да направи нищо и направила пълномощно на адвокат, за да може
да движи нещата. През цялото време в Германия била с главоболие, спряла да
се храни и в момента била около 40 кг. Въобще не й се отразило добре, през
цялото време била притеснена. Не спяла. Върнала се след месец и отишла в
кантората на Х. Г., за да види какво се случва. Отделно в Ти Би Ай Банк й
казали, че има непогасено задължение, което тя не можела да си спомни и те
не й давали информация. След като отишла при ЧСИ втори и трети път пак не
й дали никаква информация. Два месеца по-късно делото изведнъж било
прекратено и запорът бил вдигнат. През месец януари, когато свидетелят
отивал при В., която живеела в къща предпоследна в улица, в която нямало
никой друг освен комшията, влязла една кола и спряла точно след тяхната
кола. Човекът в нея питал дали тук живее В. В. и свидетелят отговорил с да и
попитал защо. Човекът му отговорил, че няма проблем, че всичко е уредено и
че са кантората на ЧСИ Х. Г. и искали да направят справка дали това е адреса.
В. заминала за Германия, тъй като трябвало да оперират главата й, но нямала
планирана операция. Отишла при мъжа си, който живеел там. Нямало външни
белези на нейното заболяване, само очите й се зачервявали и леко се
присвивали. Не била оперирана, защото като отишла в Германия, се влошила
и не операцията не била предприета. При прегледите преценили, че тази
болка трябва да утихне, за да се направи следваща интервенция за операция.
Заболяването й било от 2020г.
10
Съгласно заключението по проведената по делото СМЕ съгласно
анамнезата, психиатричното интервю и представената медицинска
документация ицата страда от Клъстерно главоболие.. По данните на
анамнезата може да се каже че първите пристъпи на главоболие са от преди
четири години - 2018г. Клъстерното главоболие е вид главоболие, което
представялява поредица от пристъпи – клъстери, протичащи със силна,
внезапна, едностранна болка в главата. Всяка атака се развива внезапно,
обикновено без предупреждение. Обикновено болката е локализирана в или
зад едното око. Болката може да се разпространява и в други области от
същата половина на главата. Болката се описва като много силна и
пронизваща. Често болката е придружена от зачервяване и сълзене на окото,
както и от запушване на едната ноздра, падане /птоза/ на горния клепач и
миоза /свиване/ на зеницата. Всеки клъстер от атаки обикновено продължава
няколко седмици или месеци и показва различна индивидуалност в честотата
и времетраенето. Съществува форма и на хронично клъстерно главоболие.
Воденото изпълнително дело от ЧСИ – Х. Г. е предизивикало по думите на
ищцата зачестяване и усилване на пристъпите на главоболие което е довело
до продължителна временна нетрудоспособност видно от приложените
болнични листи с дг. Клъстърно главоболие G44.0 по МКБ 10 ревизия.
Съгласно анамнезата ищцата е развила тревожно-депресивно състояние като
Реакция на дезадаптация/ Разстройството в адаптацията, което е психично
състояние от реактивен тип, различно от психично заболяване в тесния
смисъл на понятието. Представлява състояние на субективен дистрес, което
възниква като дезадаптация спрямо последиците на стресогенно събитие, в
случая заведеното изпълнително дело. Ищцата е развила тревожно-
депресивно състояние като Реакция на дезадаптация/ Разстройството в
адаптацията, което е психично състояние от реактивен тип. Към настоящия
момент при ищцата са налични /по анамнестични данни/ отделни симптоми
като периодична инсомния и промени в настроението, които не покриват
критериите за психично разстройство.
Съгласно заключението на проведената по делото ССчЕ размерът на
дължимите суми по ИД №2021**040** към 06.10.2021г. – датата на изтичане
на срока за доброволно изпълнение е бил 6 311.89 лева. Общият размер на
всички постъпили суми по ИД е 5574.33 лева. Сумата, изплатена към НАП е
547.12 лева, а към взискателя 4822.13 лева. Размерът на таксите, определен от
ЧСИ към датата на прекратяване на делото е 865.08 лева. Погасени са такси в
размер на 276.88 лева. Неплатеният остатък от таксите е 588.20 лева.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
Вземането за вреди по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД възниква при
наличие на предпоставките противоправни действия/бездействия/ на частния
съдебен изпълнител, настъпила вреда, причинена при изпълнение дейността
на ЧСИ, причинна връзка и вина, която се предполага до доказване на
противното.
11
След запознаване с материалите по воденото срещу ищцата
изпълнително дело се установява, че същото е образувано при спазване
изискванията на чл. 426 ГПК, ал. 1 и ал. 2 – подадена молба от взискателя „Ти
Би Ай Банк“ ЕАД и приложен към същата изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д.№***/2017г. по описа на ВРС.
На 26.08.2021г. е изготвена покана за доброволно изпълнение, която е
върната в цялост от връчителя с отразяване, че адресът на длъжника е посетен
на 31.08.2021г., но не открито лице, на което да се връчи съобщението.
Ищцата оспорва да й е била изпратена покана за доброволно изпълнение. В
тази връзка следва да се посочи, че оформената по предвидения в закона ред
призовка, изготвена от длъжностното лице по призоваването, е официален
документ с обвързваща доказателствена сила относно удостоверените в нея
факти. Липсват ангажирани доказателства, които да обосноват различен от
изведения от текста, отразен от връчителя извод, а именно, че същият е
посетил адреса на 31.08.2021г. и не е открил лице, на което да извърши
връчването.
На дата 31.08.2021г. са били изпратени запорни съобщения до «Банка
ДСК»ЕАД, «ПИБ»АД, «Ти Би Ай Банк»ЕАД и работодателя на ищцата СОК
** АД. Изпратено е и уведомление до НАП за образуваното изпълнително
делото срещу ищцата.
Поканата за доброволно изпълнение до длъжника е връчена на
21.09.2021г. чрез упълномощения по делото адвокат Р. М. в кантората на
ЧСИ. На същата дата на адвоката е връчено и уведомление за предприетите
действия по изпълнението- запор върху банковите сметки в „Банка
ДСК“ЕАД, „ПИБ“АД и „Ти Би Ай Банк“АД и запор на трудовото
възнаграждение в СОК ** АД. Адв.Р. М. е депозирала молба за получаване на
достъп до ИД, като същият е осигурен на датата на молбата.
По изпълнителното дело са постъпили суми от наложените запори на
парични суми при работодателя на ищцата и „ПИБ“АД.
При нередовно връчена покана за доброволно изпълнени ЧСИ може да
извършва действия, с които да обезпечи изпълнението чрез налагане на запор
и/или възбрана, но няма право да извършва други изпълнителни действия,
пряко насочени към удовлетворяване на взискателя. Към принудително
изпълнение ЧСИ е длъжен пристъпва само при редовно връчена покана за
доброволно изпълнение и след изтичане на двуседмичния срок за доброволно
изпълнение, в който длъжникът може да изпълни задължението.
В настоящия случай не се установява нарушаване на законово
предвидените предпоставки за провеждане на изпълнителното производство.
До изтичане на срока за доброволно изпълнение 05.10.2021г. принудително
събраните суми не са били преведени на взискателя, нито на присъединения
взискател НАП. Всички искания на упълномощения от длъжника адвокат за
запознаване с делото са били удовлетворявани. Липсват доказателства
ищцата да е посещавала лично кантората на ЧСИ и да й е бил отказан достъп
12
до делото или информация за същото и размера на задължението. Събраните
гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ш., който изнася данни в този
смисъл, не установяват твърденията на ищцата, тъй като свидетелят не е
възприел лично и пряко разказаното, а то е от своя страна е сведено до
знанието му от самата ищца и в този смисъл представлява преповтаряне на
твърденията, посочени в исковата молба, което е без доказателствена
стойност.
Извършените действия от ЧСИ по плащане на задължения към НАП в
размер на 547.12 лева не са неправомерни. Изпълнени са задълженията по
закон на ЧСИ да уведоми НАП за воденото дело и да конституира държавата
в лицето на НАП като взискател при наличие на публични задължения. Както
е отразено и в представения по делото Акт на Главния инспектор по
приходите към ЧСИ е била подадена информация за дължими от ищцата
17.74 лева по фонд ДОО и 529.38 лева по образувано ИД№**/2014 на ТД на
НАП Варна. В тази връзка възраженията за недължимост на същите са
ирелевантни. Тези възражения е следвало да се отправят кум публичния
орган, в чиято изключителна компетентност е да ги разгледа и произнесе,
така както е осъществено с представения Акт за прихващане или
възстановяване от 10.01.2022г. Съобразно заключението на вещото лице по
ССчЕ ЧСИ е превел към НАП сумата от 547.12 лев, която съответства на
размера по подадената от НАП информация за задълженията на ищцата.
Изпълнителното дело е прекратено след удовлетворяване на взискателя,
който е опростил 4.84 лева от размера на задължението. В деня на
прекратяването са изпратени съобщения за вдигане на наложените запори.
Всичко изложено сочи за липса на действия или бездействия на ЧСИ,
които да обосноват ангажирането на отговорността му за причинени на
ищцата вреди. Дори и да се приеме, че ищцата е изпитала стрес и дискомфорт
от воденото срещу нея принудително изпълнение, същото като образувано и
водено съобразно законовите изисквания, не предполага настъпването на
подлежащи на обезвреда вреди.
Съобразно горните изводи съдът намира за неоснователен, поради и
което същият следва да се отхвърли.
По разноските :
На основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат
присъдени направените от него разноски, както следва : 1240 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение и 400 лева за депозит за ССчЕ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. А. В., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна,
13
с.о. *-*, №225 срещу ЧСИ №**-Х. Г. с адрес гр.Варна, ул.“Х. С.“ №3, ет.2,
офис *** иск с правно основание чл.74 ЗЧСИ вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 6000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес,
притеснение, срам, неудобство, унижение и несигурност, влошено
здравословно състояние в резултат на незаконосъобразно водено против нея
изпълнително производство по ИД No**/2021г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 16.12.2021г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. А. В., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, с.о. *-*, №225
да заплати на ЧСИ №**-Х. Г. с адрес гр.Варна, ул.“Х. С.“ №3, ет.2, офис ***
сумата от 1640/хиляда шестстотин и четиридесет/ лева, представляваща
разноски по делото, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14