РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.София, 21.09.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание на четвърти
май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при
участието на секретаря Снежаната Апостолова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 16233 по описа
за 2015 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./.
Ищецът Д.И.Д. твърди, че на 06.05.2015г. около 17:50 часа в гр. Казанлък,
на кръстовището на ул. „Петко Войвода“ и ул. „Петьо Ганин“ е настъпило ПТП
между МПС марка „БМВ“, модел „330Д“, управлявано от К.К.К. и ПП – велосипед,
марка „Торнадо“, модел „Берета“, управлявано от Д.И.Д.. Посочва, че е пострадал
в следствие на произшествието. Поддържа, че процесното ПТП е причинено по вина
на водача на лекия автомобил, който поради движение с несъобразена скорост го е
ударил, докато е преминавал пешеходната пътека. Излага, че след настъпване на
произшествието е хоспитализиран по спешност, като престоят му в болницата
продължава за периода от 06.05.2015г. до 19.05.2015г. Навежда доводи, че след изписването
му от болничното заведение е продължил лечението си в домашни условия, като му
е предписан строг постелен режим и му е било препоръчано да извършва минимални
движения и да не се натоварва, което наложило близките му да го обслужват
денонощно. Твърди, че според лекарите неминуемо ще останат трайни последици за
здравето му, тъй като функционалният капацитет и мускулния дисбаланс на десния
му крак остават далеч извън нормите. Поддържа, че се е влошило и психическото
му здраве, като страда от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност,
нарушения на паметта и вниманието и постоянно връщане към спомена за случилото
се. Поддържа, че водачът на лекия автомобил няма валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б.
„а“ КЗ /отм./ Гаранционният Ф. дължи изплащане на обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди.
Предвид изложеното,
моли съда да осъди ответника Г. Ф., на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./ да му заплати обезщетение в
размер на 30 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от описаните по-горе травми, ведно със законната лихва от датата на деликта
– 06.05.2016г. до окончателното
изплащане на сумите.
Ответникът оспорва иска. Посочва, че ищецът не е представил доказателства,
че се касае за хипотезата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./. Твърди, че
причината за настъпването на процесното ПТП е изцяло в ищецът, който при
управление на ППС – велосипед не спира при наличие на пътен знак Б2 „СТОП“ и
навлиза в кръстовището без да пропусне движещото се по път с предимство МПС. В
условията на евентуалност навежда възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Излага съображения, че претендираният размер на иска е завишен и не
отговаря на критериите за справедливост. На основание чл. 219, ал. 1 ГПК моли
за конституирането на трето лице помагач по делото водачът на процесното МПС - К.К.К..
Третото лице – помагач на страната на Г.
Ф. К.К.К. оспорва предявения иск.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Софийски
градски съд е сезиран с иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./.
За
основателността на прекия иск в тежест на ищeца е да докаже, че в причинна връзка
с виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата
на деянието не е застрахована, е претърпял вреди, както и какъв е техният
размер.
От
заключението на назначената по делото първоначална автотехническа експертиза се
разкрива следният механизъм на процесното ПТП. На 06.05.2015 год., около 17.30
часа в светлата част на денонощието по ул. „Капитан Петко войвода", в
посока от юг на север се е движил л.а. „БМВ 330 Д", без регистрационни
табели, управляван от К.К.К. със скорост около 50 км/ч. В същото време по
напречната ул. „Петьо Ганин" в посока от запад на изток се е движил
велосипед марка „Торнадо", модел „Берета", управлявано от Д.И.Д.. Тъй
като велосипедистът е навлязъл в кръстовището в опасна близост на идващия му от
дясно автомобила БМВ е настъпил удар, при който автомобил БМВ удря с предната
си лява част дясната страна на велосипеда. Вещото лице посочва, че скоростта на
лекия автомобил при удара на велосипеда, а и преди това е била около 50 км/ч. В
заключението на допълнителната автотехническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, е посочено, че при неограничена
видимост за водача на процесния автомобил, към момента, в който велосипедът е
навлязъл в платното за движение на ул. „Капитан Петко Войвода“, водачът на
автомобила е имал възможност да предотврати удара и ПТП ако се е движил със
скорост до 30 км/ч, която е разрешена на местопроизшествието. Доколкото бе
установено, че водачът на лекия автомобил се е движил с по-висока скорост от
максимално разрешената, то следва да се приеме, че процесното ПТП е
предизвикано от водачът на л.а. „БМВ 330 Д“, който с поведението си е нарушил
нормата на чл. 5 и чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
Що се касае
до доказателствените искания на третото лице - помагач за изискване на
доказателства по д.п. № 284 ЗМ-584/2015г. по описа на РУ-гр. Казанлък и в
частност протоколите за разпит на свидетелите, с оглед изясняване на механизма на
процесното ПТП, следва да се има предвид, че протоколите от разпити на
свидетели, изготвени в рамките на досъдебното производство, доказват единствено
съществуването на свидетел, който има впечатления за правнорелевантни факти, но
въз основа на тяхното съдържание не може да се установяват относими за делото
факти, доколкото това би довело до нарушаване на принципа за непосредственост.
В тежест на
ищеца е да докаже неимуществените вреди, свързани с болки и страдания, а в
тежест на ответника е да докаже съпричиняване на вредоностния резултат, на
което се позовава, доколкото установяването на последното е основание за
намаляването на отговорността на ответника, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
От назначената
по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че в следствие на
настъпилото ПТП ищецът по делото е претърпял следните травматологични
увреждания - разкъсно-контузна рана на тилната област на главата (от типа
скалп), мозъчно сътресение, навяхване на шийнитеи прешлени, счупване на малкия
пищял на дясната подбедрица. Получено мозъчно сътресение от лека степен, без
проявили се някакви негативни последици или неврологични усложнения. То е
довело на пострадалия „разстройство на здравето без опасност за живота“. Получена
голяма рана на тилната област на главата, причинила също „разстройство на
здравето без опасност за живота“. Навяхване на шийните прешлени довели на ищеца
- краткотрайни болки в съответната област. Получено счупване на главичката на
малкия пищял на десната подбедрица, причинило „трайно ограничение на движенията
на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“ (в случая до 2 месеца). Вещото
лице посочва, че след произшествието ищецът е постъпил в болница с временна
загуба на съзнание, без повръщане, с кървяща контузна рана на тилната област на
главата, с болезнени ограничени движения на дясната подбедрица. Излага, че счупената
кост на дясната подбедрица е била наместена под локална анестезия, обездвижена
в гипсова лонгета за срок до 35 дни. По повод навяхването на шийните прешлени е
била поставена шийна яка. Включена е била инфузионна, антибиотична, седативна и
обезболяващата терапия. След проведеното комплексно лечение, състоянието на
пострадалия се е подобрило и на 19.05.2015г. е бил изписан от болницата като
лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписани
превръзки и обезболяващи лекарства. Раната на главата е била от типа „скалп“ и
е била в тилната област. Тя е зараснала за срок до 12 дни. Мозъчното сътресение
е било от лека степен и е отзвучало без остатъчни неврологични отклонение за
срок до няколко седмици. Навяхването на шийните прешлени също е отзвучало за
няколко седмици след имобилизацията с шийната яка. Счупването на главичката на
малкия пищял на дясната подбедрица е зараснало за срок от 35 дни, а с
проведената рехабилитацията, общо възстановителният период е приключил за общ
срок до 2 месеца. Вещото лице дава заключение, че получените травматични
увреждания са довели на ищеца Д.Д. болки и страдания за срок до 2 месеца, като
през първите 30 дни болките са били с по-интензивен характер. След този период
болките са били само периодично явяващи в зоната на счупената малкопищялна
кост. През тези периоди, ищецът е бил принуден да ползва седативни и
обезболяващи средства. Наред с претърпените болки в продължение на 2 месеца
ищецът е имал затруднено движение на десния крак, не е можел да стъпва на него,
предвижвал се е с помощта на патерици, което му е довело до дискомфорт при самообслужването
му в ежедневието. Вещото лице посочва, че към момента на изготвяне на
експертизата ищецът рядко търпи болки в зоната под дясното коляно само при
промяна на времето - при студено и влажно време. Тези болки бързо отзвучават
със аналгетици. Излага, че раната на главата намираща се в окосмената част на
главата е зараснала окончателно с груб остатъчен белег. Мозъчното сътресение е
отзвучало, без да са останали някакви негативни последици или неврологични
усложнения. Навяхването на шийните прешлени също е отзвучало. Установената
остеохонсроза на ставните повърхности на шийните прешлени представляват
„дегенеративни промени“, които нямат причинна връзка с процесното ПТП, а са
свързани с възрастта на ищеца. Счупената главичка на малкопищялна кост на
дясната подбедрица е зараснала окончателно. Движенията на дясната коленна става
са останали трайно ограничени, като ставата е в състояние на контрактура.
Флексия (свиване) - до 90 градуса, а при екстензия (разгъване) движенията са с
дефицит от 10 градуса. За бъдеще не би трябвало да се очакват някакви негативни
последици, освен тези описани по-горе.
Предвид
естеството на претърпяното ПТП, съдът намира, че е нормално и житейски
обосновано ищецът да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в нарушения на
съня, понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието и постоянно
връщане към спомена за случилото се.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този
размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. При определяне на размера съдът
съобрази естеството на претърпените увреждания; възстановителният период от 2
месеца; търпените от ищеца болки и страдания за период от 2 месеца, като през
първия месец те са били с по-висок интензитет; обстоятелството, че през първите
два месеца ищецът е трябвало да се придвижва с патерици и ограничените му
възможности да се самообслужва; изпитваните болки в областта на счупването при
студено и влажно време; оставянето на груб белег от раната главата; трайното
ограничаване на движенията на дясната коленна става и състоянието ѝ на контрактура.
Предвид това, съдът намира, че адекватният размер на обезщетението в конкретният
случай следва да е в размер на 50 000 лв.
Ответникът, както и третото лице - помагач
по делото, навеждат доводи за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния
резултат, като посочват, процесното ПТП е настъпило единствено поради това, че
ищецът не е спрял на знак „стоп“. Съпричиняване е налице, когато със своето поведение
на пътя пострадалият, като участник в движението на пътищата и в нарушение на
правилата за движение е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е
способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, Второ Т.О./. Както от заключението на назначената по делото съдебна -
автотехническа експертиза, така и от останалите доказателства по делото се
установява, че действително ищецът не се е съобразил с наличен на кръстовището на
знак Б2 – „Спри. Пропусни движещите се по пътя с предимство“, с което си
поведение сам се е поставил в ситуация на повишен риск от увреждане. Това
обстоятелство аргументира по-голяма степен на причинна връзка между неговото
поведение и настъпването на вредоносния резултат, съответно по-малък такъв на
това на ищеца. С оглед на това, е налице основанието на чл. 51, ал.2 ЗЗД за
намаляване на присъденото по – горе обезщетение с 50%, тъй като на толкова съответства
приносът на пострадалия за настъпване на вредите. По този начин на ищеца следва
да бъде присъдено обезщетение в размер на 25 000 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати в полза на съда сума в размер на 1704,17 лв.,
разноски за държавна такса и депозити за съдебни експертизи. На основание чл.
38, ал. 2 ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат С.Е.С.
сумата 1 191,67 лв.,
възнаграждение за оказана правна помощ и съдействие.
Ответникът е претендирал заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Въззиваемият
е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителството по настоящето производство. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Дължимият му се
размер, съразмерно на отхвърлената част от иска е 50 лв. Същият има право и на
разноски, съразмерно на уважената част от иска в размер на 33,33 лв.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Г. Ф., ЕИК ******** да заплати на Д.И.Д., ЕГН **********, на
основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./, сумата 25 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от
травматични увреждания, настъпили в резултат на пътно – транспортно
произшествие, реализирано на 06.05.2015г. по вина на К.К.К., чието моторно
превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“, модел „330Д“ без регистрационни
табели, е било без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба - 15.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 30 000 лв.
ОСЪЖДА Г. Ф., ЕИК ******** да заплати на в полза на адв. С.Е.С. – САК, на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА сумата 1 191,67 лв. -
възнаграждение за предоставена безвъзмездна правна помощ.
ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН ********** да заплати на Г. Ф., ЕИК ******** сумата
33,33 лв. - сторени разноски по делото, съобразно отхвърлената част на
иска, както и сумата 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на същата част.
ОСЪЖДА Г. Ф., ЕИК ******** да заплати на в полза на бюджета на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК сумата 1 704,17 лв. - разноски по делото за държавна такса и депозит за вещи
лица, съобразно уважената част от иска.
Решението е
постановено с участието на третото лице помагач на страната на ответника – К.К.К., ЕГН **********.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: