№ 770
гр. Д., 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д., VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20233230100361 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното :
Производството по настоящото дело е образувано по предявен иск от
Община град Д., Булстат: ***, ***, с която срещу „БЕСТРЕЙНИНГ“ ООД,
ЕИК: ***,със седалище и адрес на управление: *** , е предявен иск за
съдебно установяване дължимостта на следните суми за които има издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 3389/2022 г. по
описа на ДРС:
- 18 639,69 лв. /осемнадесет хиляди шестстот ин тридесет и девет лв. и
69 ст./, представляваща дължима неустойка за периода от 10.07.2020г. до
12.04.2021г. за осма година по Договор № 98/15.03.2012 г.. за предоставена
концесия върху нежилищен имот, публична общинска собственост: бивша
целодневна детска градина № 22, град Д., представляваща масивна сграда със
застроена площ от 1092 кв. м.. представляваща съчетание от три двуетажни,
едно едноетажно тяло и топла връзка, с разгърната застроена площ от 1818
кв. м. ведно със 7920 кв. м застроено и незастроено дворно място,
урегулирано в парцел V, кв. 572 по КК и ЗПР на ***, град Д..
Твърдения на ищеца:
Въз основа на подадено Заявление по реда на чл. 410 ГПК от Община
град Д., по ч. гр. дело № 3389/2022 г. на ДРС е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1478/25.11.2022 г„ с която е
разпоредено длъжникът „Бестрейнинг" ООД, ЕИК: ***. със седалище и адрес
на управление: гр. Д., ***. да заплати на Община град Д. следните суми:
- 18 639,69 лв. /осемнадесет хиляди шестстотин тридесет и девет лв. и
69 ст./, представляваща дължима неустойка за периода от 10.07.2020г. до
12.04.2021г. за осма година по Договор № 98/15.03.2012 г.. за предоставена
концесия върху нежилищен имот, публична общинска собственост: бивша
целодневна детска градина № 22. град Д., представляваща масивна сграда със
застроена площ от 1092 кв. м.. представляваща съчетание от три двуетажни,
1
едно едноетажно тяло и топла връзка, с разгърната застроена площ от 1818
кв. м. ведно със 7920 кв. м застроено и незастроено дворно място,
урегулирано в парцел V, кв. 572 по КК и ЗПР на ***, град Д..
Разноски в заповедното производство в размер на 372,79 лв. - държавна
такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника „Бестрейнинг“ ООД.
ЕИК: ***. със седалище и адрес на управление: гр. Д., *** като в
законоустановения срок по чл. 414. ал. 2 от ГПК длъжникът е подал
възражение.
С разпореждане № 249 от 16.01.2023 г. по ЧГД № 3389/2022.. получено
на 19.01.2023г., Д.кият районен съд е указал на заявителя, че може да предяви
иск за вземането си срещу длъжника.
Собствеността на Община град Д. върху гореописания недвижим имот е
публична общинска, като имотът е актуван с АОС № 605 от 17.04.1998 г.,
вписан под № 68, том XXX, вх. регистър № 13114 от 24.08.2005 г., нот. дело
6691 от Службата по вписвания. На основание чл. 59, ал. 1 от Закона за
общинската собственост е съставен нов АОС № 5137/18.12.2014г.. вписан под
вх. per. № 11827 от 22.12.2014г.. акт. № 106. том XXVIII от Службата по
вписвания. Местонахождението на имота е: град Д.. ***.
На основание Решение № 3-8 по протокол № 3 от 20.12.2011г. на
Общински съвет гр. Д., между Община град Д., в качеството на концедент и
Бестрейнинг ООД. в качеството на концесионер, е сключен концесионен
договор№ 98/15.03.2012г. в който Община град Д. е предоставила концесия
върху общински нежилищен имот - публична общинска собственост, бивша
целодневна детска градина № 22. град Д., представляваща масивна сграда, със
застроена площ от 1092 кв.м.. представляваща съчетание от три двуетажни,
едно едноетажно тяло и топла връзка, с разгърната застроена площ от 1818
кв.м.. ведно с 7920 кв.м. застроено и незастроено дворно място, урегулирано в
УПИ V. кв.572 по ПУП-ПРЗ на ***’". поземлен имот с кадастрален
идентификатор *** по КК на град Д.
Договорът е сключен за срок от 20 години и влиза в сила от датата на
подписването му. Съгласно договора, концесионерът се е задължил да
заплаща дължимите концесионни възнаграждения в размера, сроковете и по
реда, предвидени в чл. 17 на концесионен договор № 98/15.03.2012г.
Съгласно чл.17. ал.2 от договора концесионерът дължи на концедента
годишно концесионно плащане /ГКП/ в размер на 16 100 лева без ДДС, което
се индексира с натрупване всяка година с индекса на инфлация, посочен от
НСИ. платимо на една вноска в размер на 100% от годишното концесионно
плащане, дължимо в срок до 30 дни след началото на всяка година по
договор. Размерът на минималното годишно концесионно плащане за срока
на концесията - 16 100 лв. без ДДС се индексира с натрупване всяка година с
индекса на инфлация, посочен от НСИ, както следва:
За 1-та година по договора - ГКП1 = освобождава се от заплащане; т.е.
има гратисен период.
За 2-та година по договора - ГКП2 = 16 100 лв без ДДС.
За 3-та година по договора - ГКПЗ = ГКП2 + /ГКП2 * индекс на
инфлация/;
За 4-та година по договора - ГКП4 = ГКПЗ + /ГКПЗ * индекс на
инфлация/;
За 20-та година по договора - ГКГ120 = ГКП 19 + /ГКП 19 * индекс на
инфлация/, като се приспадне гаранцията по чл.18, т.2 от настоящия договор,
2
ако са изпълнявани задълженията от страна на концесионера по време на
концесията.
За периода 2014-2017г. /вкл./ не е извършвана индексация на годишните
концесионни плащания.
Съгласно чл. 20. ал. 1 от Договор № 98/15.03.2012г.. при забавено
изпълнение на задължения за плащане на концесионните плащания в срок до
30 дни. концесионерът дължи и законната лихва.
Според чл. 20. ал. 2 от договора, при неизпълнение или забавено
изпълнение на задължения за плащане за повече от 30 дни. концесионерът
дължи неустойка в размер на 0.5 % на ден за всеки ден след тридесетия,
върху стойността на незаплатената част от паричното задължение за
съответния период
Годишно концесионно плащане за осма година по договора /за периода
15.03.2019г. - 15.03.2020г./. след индексиране възлиза на 17 014,22 лв. /без
ДДС/, дължимо до 14.04.2019г. , за което концесионерът е надлежно
уведомен.
Същото не е заплатено в посочения срок, а е погасено на 7 вноски,
платени съответно: на 10.07.2020г. - сумата от 3000 лв. /2500 лв. КП + 500 лв.
ДДС/: 18.02.2021 г. - сумата от 3000 лв. /2500 лв. КП + 500 лв. ДДС/; на
12.03.2021 г. сумата от 3000 лв. / 2500 лв. КП + 500 лв. ДДС’/; на 23.03.2021г.
- сумата от 3000 лв. /2500 лв. КП + 500 лв. ДДС/; на 07.04.2021г. - сумата от
3000 лв. /2500 лв. КП + 500 лв. ДДС/; на 09.04.2021 г. - сумата от 3000 лв. /
2500 лв. КП + 500 лв. ДДС/; на 13.04.2021 г. - сумата от 2417.06 лв /2014 лв.
КП + 402.84 лв. ДДС/.
С оглед на гореизложеното, върху дължимото концесионно
възнаграждение за осма година по договора, за периода 10.07.2020-
12.04.2021г. /вкл./ е начислена неустойка в размер на 18 639,69 лв.
Община град Д. многократно е отправяла до концесионера надлежно
връчени уведомителни писма и покани за доброволно изпълнение на
задълженията му.
В указаните срокове, а и до настоящия момент, дружеството не е
извършило плащане на задълженията за неустойка.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника.
Релевантни възражения на ответника:
1. Претендираната, съгласно чл. 20, ал. 2 от договора, неустойка е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, поради накърняване
на добрите нрави. В случая компенсаторният характер на неустойката излиза
извън пределите на нравствено допустимото, т. е. касае се за степен, в която
се накърнява не само представата за справедливост, но и за моралност
въобще. Неустойката е уговорена в размер на 0,5 % на ден върху стойността
на дължимата сума.
Размерът на законната лихва за забава при неизпълнение на парични
задължения към момента на сключване на договора за концесия (15.03.2012
г.) се определя с Постановление № 72 на МС от 8 април 1994 г. за определяне
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. В него е
предвидено, че годишният размер на законната лихва за просрочени
задължения в лева е равен на основния лихвен процент на Българската
народна банка за периода плюс 10 пункта, а дневният размер на законната
лихва за просрочени задължения е 1/360 част от годишния й размер. Съгласно
публично достъпна информация на интернет страницата на Българска
народна банка, основния лихвен процент на БНБ към момента на сключване
3
на договора е в размер на 0.15 %.
Към момента на сключване на договора, законната лихва за един ден
забава при неизпълнение на задължението за плащане на концесионно
възнаграждение е в размер на 4,54 лв. За периода, за който се претендира
заплащане на процесната неустойка, а именно: 10.07.2020 г. - 12.04.2021 г.,
размерът на законната лихва е 1 309,25 лв.
В същото време, към момента на сключване на договора, неустойката за
един ден забава при неизпълнение на задължението за плащане на
концесионно възнаграждение е 80,50 лв., като за процесния период Община
Д. твърди, че размерът на неустойката възлиза в размер на 18 639,69 лв.
Клаузата в чл. 20, ал. 2 от договора за концесия предвижда задължение
за концесионера за заплащане на неустойка върху неплатеното концесионно
възнаграждение в размер на 0,5 % на ден, следователно преизчислена за един
месец, размерът й е 15 %, а при просрочие от една година размерът на
неустойката е 180 %. Така предвидената неустойка е прекомерно висока и
несъразмерна със задължението, за неизпълнение на което е предвидена. При
забава, продължила 365 дни, размерът на неустойката за забава ще е 29 382,50
лв., докато размерът на дължимото годишно концесионно възнаграждение е
16 100,00 лв. или размерът на неустойката забава е равен на почти 2 пъти
размерът на годишното концесионно възнаграждение, дължимо при точно
изпълнение на договора.
Цитира се съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 181 от
26.02.2015г.. постановено по т.д. № 4386/2013 г.. ТК, II Т.О.. Решение № 120
от 08.08.2016г.. постановено по т.д. № 1399/2015 г„ ТК. II T.CL Решение № 89
от 02.10.2019 г.. постановено по т.д. № 1214/2018 г.. ТК. II Т.О.
Районният съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Установява се, че въз основа на подадено заявление с вх.
№20362/22.11.2022г. до РС-Д., Община Д. се е снабдила със заповед за
изпълнение № 1478/25.11.2022г. по чл.410 от ГПК за парично вземане за
сумата от 18 639.69 лева, представляваща дължима за периода 10.07.2020г. –
12.04.2021г. неустойка за забава в плащането на дължимото концесионно
възнаграждение за осма година, произтичащо от Договор №98/15.03.2012 г. за
предоставяне на концесия върху нежилищен имот, публична общинска
собственост, бивша целодневна детска градина № 22, заедно със законната
лихва върху същата сума от датата на подаването на заявлението по чл.410 от
ГПК- 22.11.2022г., до окончателното плащане.
Заповедта е връчена на длъжника на 29.11.2022г., който на 22.12.2022г.,
т.е. в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е подал възражение.
На осн. чл.415 ал.1 от ГПК на заявителя са дадени указания за
провеждане на установително производство, връчени на 19.01.2023г. В
едномесечен срок от получаване на указанията, заявителят Община Д. е
депозирал искова молба вх.№2373/07.02.2023г.
Видно от представения по делото Акт № 5137 от 18.12.2014 г. за
общинска частна собственост, вписан в СВп. – гр. Д. под №106, том XXVIII,
вх. рег. №11827/22.122014г., Община гр. Д. се легитимира, на основание § 42
от ПР на Закона за общинската собственост, като собственик на недвижим
имот, представляващ поземлен имот с площ 8 300 кв.м., с идентификатор ***
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Д., УПИ V, кв. 572
по ПУП-ПРЗ на ж.к. ***“, представляващ масивна едноетажна сграда със
4
застроена площ 319 кв.м., с идентификатор ***.6, находящ се в гр. Д., ***.
Страните не спорят договорната си обвързаност, а и по делото е
представен Договор за предоставяне на концесия върху бивша целодневна
детска градина № 22, ж.к.“***“, бул.„**“ от 15.03.2012 г. в гр. Д., на
основание решение № 48-7 от 26.07.2011 г. на Общинския съвет на гр. Д., по
силата на който Община Д. като концедент предоставя на концесионера,
концесия върху имот: Публична общинска собственост - бивша целодневна
детска градина № 22, съставляваща масивна сграда със застроена площ от 1
092 кв.м., представляваща съчетание от три двуетажни, едно едноетажна тяло
и топла връзка с разгърната застроена площ 1 818 кв.м., ведно с 7 920 кв.м.,
застроено и незастроено дворно място, урегулирано в парцел № V, кв. 572 по
Кадастрален и ЗРП на ж.к.“***“, гр. Д..
Съгласно Раздел VIII, т. 2 от сключения договор концесионерът се е
задължил да заплаща възнаграждение от 16 100лв. без ДДС, платимо на една
вноска и дължимо в срок до 30 дни след началото на всяка година по
договора.
Според чл. 20. ал. 2 от договора, при неизпълнение или забавено
изпълнение на задължения за плащане за повече от 30 дни. концесионерът
дължи неустойка в размер на 0.5 % на ден за всеки ден след тридесетия,
върху стойността на незаплатената част от паричното задължение за
съответния период.
По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорена от страните и кредитирана от съда изцяло. Вещото лице
установява, че задължението за осмата година за годишно концесионно
възнаграждение към 14.04.2019 г. - уговорената дата за плащане по чл.17, ал.2
от договора , е в размер на 20417.06 лв., от които 17 014.22 лв. концесионно
възнаграждение без ДДС и 3402.84 лв.ДДС.
Ответното дружество е заплатило концесионното възнаграждение за
осмата година в размер на общо 20417.06 лв. с ДДС /таблица 1/, от които :
> на 10.07.2020 г. в размер на 3000 лв.
> на 18.02.2021 г. в размер на 3000 лв.
> на 12.03.2021 г. в размер на 3000 лв.
> на 23.03.2021 г. в размер на 3000 лв.
> на 07.04.2021 г. в размер на 3000 лв.
> на 09.04.2021 г. в размер на 3000 лв.
> на 13.04.2021 г. в размер на 2417.06 лв.
Вещото лице изчислява размера на дължимата неустойка за забава в
плащането на концесионното възнаграждение, на основание чл.20 ал.2 от
договора, за процесния период от 10.07.2020 г. до 12.04.2021 г. в размер на
18639.69 лв.
Експертизата дава отговор и на поставените от ответника въпроси,
обосноваващи възражението му за нищожност на клаузата за неустойка, като
установява, че към момента на сключване на договора за концесия 15.03.2012
г. при годишната законна лихва 10.15 % , и при неизпълнение на паричното
задължение от 16100.00 лв. без ДДС , годишната законната лихва е в размер
на 1656.86 лв., а дневната законната лихва е в размер на 4.54 лв.
Годишния размер на дължимата по договора за концесия неустойка за
забава при неизпълнение на задължението за плащане на концесионното
възнаграждение, е 31 050.95 лв. при годишно концесионно възнаграждение за
осмата /процесна / година в размер на 17014.22 лв. без ДДС, а дължимата по
договора за концесия неустойка за един ден забава е в размер на 85.07 лв.
5
Вещото лице изчислява съотношението между законовата лихва и
уговорената в договора неустойка.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи: Правната квалификация на установителните
искове като такива по чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,вр. с чл.79, вр.
чл.92, ал.1 и чл.86,ал. ЗЗД, изхожда от изложените от ищеца фактическите
обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения
установителен петитум – иск на кредитор срещу длъжник за установяване
съществуване на вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК за неплатена неустойка за забава по договор за концесия.
Каузалното правоотношение по сключения между страните договор е
търговска сделка съгласно чл. 286 ал.1 от ТЗ, като извън особените
разпоредби от раздел І, гл. ХХІІ от ТЗ, съгласно чл. 288 от същия закон, за
нея са приложими и тези на гражданското законодателство.Уредбата на
неустойката в търговското право се изчерпва с установената по чл. 309 от ТЗ
забрана за намаляването й поради прекомерност, когато е дължима по
търговска сделка. По отношение функциите на неустойката, елементите от
фактическия състав на отговорността на длъжника и възможността на
кредитора да претендира обезщетение за по-големи вреди от нейния размер,
отношенията между търговците се регулират по правилото на чл. 92 от ЗЗД.
С оглед спазване на срока по чл.415 ал.1 от ГПК, установителната
исковата претенция е допустима. Заявена е от легитимирано лице-заявителят
в заповедното производство.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да
установи, в условията на пълно и главно доказване, съществуване на
вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а именно:
възникнало валидно договорно задължение, което не е изпълнено, постигната
уговорка за заплащане на неустойка за забава при неизпълнение на
договореното задължение и нейният размер.
Безспорно пред съда са представени неоспорени доказателства за
валидно възникнало между страните облигационно отношение по договор за
концесия. Не е спорно, че ищецът е изправна страна по договора и е
представил на ответника концесионния имот. Страните не спорят относно
размера на концесионните вноски, както и обстоятелството, че за осмата
година от концесията концесионната такса е заплатена от „Бестрейнинг“
ООД чрез седем вноски, след изтичане на падежа.
Конкретните възражения на ответната страна са за несъответствие
между неустойката и действителните вреди и /надхвърляла с почти 10 пъти
законната лихва/, несъответствие със задължението, което
обезпечава/надхвърляла с почти 100 % общия размер на дължимото от
концесионера концесионно възнаграждение за съответната година/,
уговорена е извън присъщите на института обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция.
В случая са налице условията на чл.20, ал.2 от договора-забавата на
концесионера надхвърля 30дни/изпълнението е било дължимо до
14.04.2020г., предприето е изпълнение на седем части в разрез с уговорката.
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Освен присъщите обезпечителна /да стимулира и
гарантира точното изпълнение на поетите с договора задължения/ и
обезщетителна /да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е
6
нужно те да се доказват/ функции, от съществено значение е и санкционната
й функция, тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойка и
когато не са настъпили вреди в предвидения размер. В този случай
кредиторът не се обезщетява, тъй като не е претърпял вреда, но длъжникът ще
заплати неустойка и тя ще бъде санкция за неговото неизпълнение. Тази
функция намира приложение и когато размерът на неустойката е по-голям от
размера на претърпените от кредитора вреди
Критериите за накърняването на добрите нрави в гражданските и
търговски отношения по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД са предмет на
обследване в т. 3 на ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС.
Критерият за преценка на съответствието на клаузата за неустойка с добрите
нрави не изисква математическа съпоставка помежду им, а обследва вредите
на плоскостта на кредиторовия интерес от изпълнението, като се държи
сметка за характера и предмета на договора, който дава дългосрочно право на
експлоатация върху обект[1]публична общинска собственост за предоставяне
на услуга от обществен интерес, който обект общината е длъжна да
стопанисва и управлява в интерес на гражданите, и избора и на концесионер
не е произволен, а в резултат на законово регламентирана продължителна
тръжна процедура. В този смисъл следва да се държи сметка и за
обстоятелството, че неустойката е уговорена при неизпълнение на
задължение на концесионера да заплаща годишно концесионно
възнаграждение, което задължение е поето в резултат именно на участието му
в законово регламентирана продължителна тръжна процедура, предоставяща
възможност за запознаване на участниците с условията за възлагане на
концесия и с изготвения проект за концесионен договор, за внасяне на
промяна или допълване на офертите или за оттеглянето им, участието в която
процедура имплицитно предпоставя предварителното му съгласие да
изпълнява добросъвестно задълженията си.
В случая страните са уговорили мораторна неустойка и драстичното и
разминаване със законовата лихва за забава е обяснимо. В противен случай
договарянето на неустойка би се обезмислило, ако изправната страна може да
получи само компенсация в този размер. Това разминаване не може да се
определи като нарушение на добрите нрави, понеже сами закон е предвидил
възможност на страните да уговорят друга компенсация, според конкретния
интерес по договора и клауза, която стимулира длъжника към точно
изпълнение.
По съществото си това възражение за несъразмерност на неустойката
със законовата лихва е такова за прекомерността, с каквото ответникът като
търговец не разполага съгласно чл. 309 от ТЗ.
В конкретната хипотеза настоящия състав приема, че не е налице и
несъответствие на договорената неустойка със задължението, което
обезпечава- точно и своевременно заплащане на концесионното
възнаграждение за съответната година. Освен обезщетителна, неустойката
има обезпечителна/гаранционна/ и санкционна функции. При преценка
характера на договора, чието сключване е предпоставено от продължителна
законово регламентирана тръжна процедурата, предмета на договора-
дългосрочна експлоатация на публична общинска собственост за
предоставяне на услуга от обществен интерес, които характер и предмет
оправдават завишената нужда от контрол на плащанията. Процесната
неустойка е уговорена за забава 0,5 % на ден, за всеки ден след тридесетият
ден/за забава до 30 дни, върху стойността на незаплатената част от паричното
7
задължение, т.е. неустойката е обвързана от погасяването и стимулира
платеца към точно изпълнение.
При така установеното уговорената неустойка не е нищожна, тъй като
целта и не излиза извън пределите на присъщите и
обезщетителна,обезпечителна и санкционна функции. В този смисъл налице е
забавено изпълнение, което е основание за ангажиране отговорността на
ответника съобразно уговореното.
Размерът на задължението за неустойка е установен от неоспорената
експертиза, при което искът се явява основателен и подлежащ на уважаване в
претендирания размер от 18639.69 лв.
Относно такси и разноски:
На осн.чл.78 ал.3 от ГПК и с оглед изхода от спора, в полза на ответната
страна следва да се възложат разноските сторени в настоящото производство,
а именно 372,80лв. държавна такса, 450лв. разноски за вещо лице. На осн.
чл.78 ал.8 от ГПК в полза на ищеца следва да се определи и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 400лв.
По гореизложените съображения, Д.кият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „БЕСТРЕЙНИНГ“ ООД, ЕИК:
***,със седалище и адрес на управление: *** , дължи на Община град Д.,
Булстат: ***, ***, следната сума, за която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. № 3389/2022 г. по описа на ДРС:
- 18 639,69 лв. /осемнадесет хиляди шестстот ин тридесет и девет лв. и
69 ст./, представляваща дължима неустойка за периода от 10.07.2020г. до
12.04.2021г. за осма година по Договор № 98/15.03.2012 г.. за предоставена
концесия върху нежилищен имот, публична общинска собственост: бивша
целодневна детска градина № 22, град Д., представляваща масивна сграда със
застроена площ от 1092 кв. м.. представляваща съчетание от три двуетажни,
едно едноетажно тяло и топла връзка, с разгърната застроена площ от 1818
кв. м. ведно със 7920 кв. м застроено и незастроено дворно място,
урегулирано в парцел V, кв. 572 по КК и ЗПР на ***, град Д..
ОСЪЖДА „БЕСТРЕЙНИНГ“ ООД, ЕИК: ***,със седалище и адрес на
управление: *** , Да заплати на Община град Д., Булстат: ***, *** сторените
разноски в установителното производство в размер на 372,80лв. държавна
такса, 450лв. разноски за вещо лице и 400лв. юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „БЕСТРЕЙНИНГ“ ООД, ЕИК: ***,със седалище и адрес на
управление: *** , Да заплати на Община град Д., Булстат: ***, *** сторените
разноски в заповедното производство в размер на 372,80лв. държавна такса и
50лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Д.ки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Д.: _______________________
8