Решение по дело №169/2022 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 179
Дата: 10 октомври 2022 г. (в сила от 10 октомври 2022 г.)
Съдия: Росица Христова Славчева
Дело: 20227070700169
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 179

гр. Видин, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

Тринадесети септември

през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател:

Николай Витков

Членове:

Росица Славчева

Борис Борисов

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

 

 Касационно АНД №

169

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от Н.Р.В. *** против решение № 198 / 03.06.2022г. по АНД № 1245/2021г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 21 – 1786 - 000079 от 17.09.2021г. на Началника на РУ Видин към ОДМВР – Видин, с което на касатора за нарушение на чл.9, ал.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание на основание чл.178, ал1, т.8 от ЗДвП – глоба в размер на 5000.00 лева, изменена от ВРС на 2500.00 лв.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че ВРС не е съобразил установените обстоятелства и събраните по делото доказателства.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и бъде постановено ново, с което да бъде отменено НП.

Становището на ответника по делото е, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважавана.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си, същата е и основателна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят отчасти и от Административният съд.

Установено е по делото, че на 25.07.2021г. около 08:50ч. в гр. Видин на ул. „Чайка“ пред дом №14 жалбоподателката В. като организатор на семейно тържество е разпоредила разпъването на съоръжение „шатра“ в обхвата на пътя, предназначен за обществено ползване, без да е взела мерки за осигуряване на безопасността на движението. Била съставена Докладна записка с рег. номер №1786р - 12969/2021 по описа на РУ - Видин относно установеното изградено съоръжение тип „шатра“ на ул. „Чайка“ № 14 и отправеното разпореждане на полицейски орган на основание чл. 64 ЗМВР. Въз основа на ДЗ бил съставен и АУАН за извършено нарушение по чл.9,ал. 3 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатираното нарушение на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП на основание чл.178,ал. 1, т.8 ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 5000.00 лева. ВРС е изменил НП, като е намалил наложената глоба на 2000 лв.

Във връзка с наложеното административно наказание по чл.178,ал.1,т.8 от ЗДвП и въз основа на така приетата фактическа обстановка, Видинският районен съд е приел, че В. е осъществила от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.9, ал.3 от ЗДвП и й е наложено наказание по чл.178,ал.1,т.3 от ЗДвП.

Административен съд - Видин не споделя становището на Видински районен съд по следните съображения :

Неправилно ВРС е приел, че правната квалификация на нарушението по  чл. 9, ал. 3 ЗДвП кореспондира със санкционната разпоредба на чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДвП. Последната, освен санкция, съдържа и самостоятелно изпълнително деяние, изразяващо се в промяна на въведената организация на движение без съгласуване с органите на Министерството на вътрешните работи и администрацията, стопанисваща пътя. От своя страна нормата на  чл. 9, ал. 3 ЗДвП, предвижда, че поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, може да става само след разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя. В случаят в съставените срещу касатора АУАН и НП липсват факти за промяна на въведената организация на движение /изразяваща се в промяна на регулацията чрез пътни знаци, светофарна уредба или пътна маркировка/ в описания в тези актове пътен участък, поради което няма основание да се приеме извършването на нарушение на чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДвП.

С разпоредбата на  чл. 9, ал. 3 ЗДвП е допуснат разрешителен режим за поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му само след разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя. Административнонаказателната разпоредба на чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДвП е с изпълнително деяние "променя" организацията на пътя, като не става въпрос за разрешение, визирано в  чл. 9, ал. 3 ЗДвП, а за съгласуване, което означава, че поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя е дейност, различна от промяната на организацията на пътя. Квалификация по чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДвП не би съответствала на фактическата обстановка, описана в НП, изразяваща се в: "извършване на дейност, а именно: разпъване на съоръжение „шатра“ в обхвата на пътя, без да е взел мерки за осигуряване на безопасността на движението, с което променя организацията на движението, без съгласието на органите на МВР и администрацията на пътя.

Във връзка с гореизложеното, съдът счита, че разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП не регламентира наказание за нарушението по  чл. 9, ал. 3 от ЗДвП, а съдържа самостоятелен състав на административно нарушение, изразяващо се в самоволна промяна на организацията на движението. Под организация на движението, както вече бе споменато следва да се разбира регулирането му с пътни знаци, пътна маркировка и светофари. От описанието в НП следва, че касатора е следвало да съгласува промяната на организацията на пътя, каквото е предвидено в чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДвП, а не да иска разрешение по чл.9, ал.3 от ЗДвП. Правната квалификация по чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП не съответства на фактическата обстановка, описана в наказателното постановление,предвид обстоятелството, че не е осъществено изпълнителното деяние "променя" организацията на пътя, както и при така направеното описание жалбоподателят е следвало да се снабди с надлежно разрешение, респ. да носи в себе си такова разрешение, а не да съгласува промяната на организацията на пътя. От друга страна според чл.178, ал.1 т.3 от ЗДвП, който нареди да се ремонтира път или да се постави съоръжение или препятствие по него, без да е взел мерки за осигуряване на безопасността на движението се наказва. Такова обвинение няма повдигнато, въпреки, че в описанието се говори за поставяне на съоръжение, без осигуряване на безопасност на движение.

ВРС е приел, че са налице условията на чл.9, ал.3 от ЗДвП. Според ВРС нормативните изисквания за извършване на описаните в тази норма подобни действия са уредени в Наредба №1 за опазване и поддържане на обществения ред в Община Видин. Като съгласно чл. 11,т. 2 от същата се забранява поставянето на естради, палатки, навеси, маси, столове и други временни съоръжения на обществени места без разрешение на кмета на община Видин и кмета или кметския наместник на съответното населено място. Приложението на Наредбата в случая изобщо не следва да се коментира и тя не е приложима, нито НП препраща към нея. В Наредбата е уредено, по конкретно в чл.38, че:“Нарушенията на тази Наредба се установява с актове, съставени от длъжностни лица в органите на община Видин, кметовете и кметските наместници на населените места, служители на ОДМВР - Видин с полицейски правомощия, РЗИ-Видин, ОБДХ-Видин, РДПБЗН-Видин и други упълномощени със заповед на кмета на Общината лица.“ А в чл.39:“Наказателните постановления се издават от кмета на община Видин или упълномощени от него служители на Общината.“ В конкретният случай НП е издадено от Началника на РУ Видин.

Констатираното разминаване между сочените като нарушени законови норми и описанието на нарушението в НП представлява съществено процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, защото не става ясно за какво точно нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, което от своя страна влече незаконосъобразност на издаденото НП.

В този смисъл решението на ВРС следва да бъде отменено, както и потвърденото с него НП.

Посочените обстоятелства, относно неизясняването на фактите и твърденията от страна на наказващият орган, както в АУАН, така и в НП, водят до необоснованост на НП. Освен, че следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, тъй като посочените в закона нарушения, за които се твърди, че са извършени от нарушителя са предмет на доказване по делото. Видно от доказателствата и обжалваното НП е, че фактическото описание на нарушението не съответства на събраните по делото доказателства. Обстоятелствата във връзка с нарушението не са безспорно доказани по делото.

Посочените по – горе нарушения на материалния закон са достатъчни за обосноваване на неправилността на решението на ВРС и незаконосъобразността на НП и водят до тяхната отмяна, поради което АС – Видин намира, че не следва да обсъжда останалите доводи на страните.

Разноски от касатора не са искани и не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд – Видин

                                      Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 198 / 03.06.2022г. по АНД № 1245/2021г. по описа на Районен съд – Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ НП № 21 – 1786 - 000079 от 17.09.2021г. на Началника на РУ Видин към ОДМВР – Видин, с което на Н.Р.В. за нарушение на чл.9, ал.3 от ЗДвП й е наложено административно наказание на основание чл.178, ал1, т.8 от ЗДвП – глоба в размер на 5000.00 лева

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                     2.