Р Е Ш Е Н И Е
№………/……..…….2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети февруари през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при
секретар Христина Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията Томова
въззивно
търговско дело № 105 по описа за 2020 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №63782/02.09.2019г. по описа на ВРС, на ищеца
Х.К.Ж., ЕГН **********, от гр. Варна, подадена чрез
пълномощник адвокат Й.А., ВАК, и въззивна
жалба вх. №62596/28.08.2019г. по описа
на ВРС на ответника
ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
подадена чрез пълномощник адвокат В.А., САК, срещу
решение №2595/05.08.2019г.
на Варненски районен съд, 20-ти състав, постановено по гр.д. №9214/2018г.
по описа на ВРС.
Предмет на обжалване с въззивната
жалба на ищеца Х.Ж. е частта на
първоинстанционното решение, с която предявените от него осъдителни искове за
дължимо обезщетение
за обезвреда на
претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило
на 15.07.2017г. на главен път I-4 София – Варна, в посока гр. София, на км. 207
+ 200, в община Омуртаг в близост до разклона за с. Беломорци, по вина на водача на л.а. „Рено Меган”, с рег. №
******* С. А., обхванат от
действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №
BG/22/117000577340 със срок на действие от 18.02.2017г.
до 17.02.2018г., издадена от ЗД „БУЛ ИНС” АД, за разликата над присъдените 8
500 лева до част от
претендирания размер от 12 000 лева, ведно със законната лихва,
считано от 11.06.2018г. до окончателното му плащане, са били отхвърлени като неоснователни.
Предмет на обжалване с въззивната
жалба на ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС” АД, гр. София, е решението на
първоинстанционния съд в частта му за
разликата над 3 000 лв. до присъденото на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 8 500 лв., ведно със законната лихва,
считано от 11.06.2018г. до окончателното му плащане.
Основните
оплаквания и в двете въззивни жалби са за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на
решението в обжалваните му части, като изложените от всяка от насрещните
по спора страни основания и доводи за тяхното обосноваване се свързват с размера на
застрахователното обезщетение, дължимо за справедлива обезвреда на
неимуществените вреди, причинени на пострадалия ищец от процесното
пътнотранспортно произшествие.
Като анализира подробно представените по
делото медицински
документи, приетите заключения по допуснатите повторната комплексна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза, тройната съдебномедицинска
експертиза, психологическа експертиза, както и събраните свидетелски показания,
ответникът „ЗД
БуЛ ИНС” АД счита, че не са били доказани търпените увреди, вида,
медико - психологичния и медико-биологичния характер и степен на уврежданията,
съответно твърденията на ищеца относно характеристиките и продължителността на
оздравителния период, който и към настоящия момент не бил приключил. Твърди, че
неправилно и необосновано тези обстоятелства не са взети предвид от
първоинстанционния съд при определяне на размера на справедливото обезщетение,
съответно, че неправилно като неимуществени вреди са отчетени претърпени от
ищеца стрес, уплаха, негативни изживявания и психични травми във връзка с ПТП,
каквито всъщност не са доказани по делото. Отделно от това счита, че
евентуалното наличие на такива психо-емоционални вреди не са резултат от
причинено при процесното ПТП телесно увреждане на ищеца, поради което и по
аргумент от чл.493, ал.1, т.1 КЗ застрахователят не дължи тяхното обезщетяване.
Изразява и несъгласие с извода на съда за липса на съпричиняване на вредите от страна на
пострадалия ищец, като счита, че с оглед установеното със заключението на повторната
комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза обстоятелство, че при
движение със скорост до 50 км/ч ищецът е могъл да избегне настъпване на ПТП, то
е безспорно, че избраната от ищеца скорост на движение, макар да е под
максимално разрешената, е била несъобразена с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре
пред всяко предвидимо препятствие, с което е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.
2 от ЗДвП.
При
тези основни оплаквания въззивникът „ЗД
БуЛ ИНС” АД моли за отмяна на решението в
обжалваните му части и отхвърляне на предявения главен осъдителен иск за
неимуществени вреди за сума над 3000 лв., респ. и на акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забава. В съответствие с това моли и за ревизиране
на първоинстанционното решение и в частта му за разноските. Претендира и
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В подадения писмен отговор вх.
№77980/24.10.2019г. въззиваемия ищец Х.Ж. оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Като обосновава подробно аргументи за установеност в конкретния
случай на причинените му в резултат на конкретното ПТП вреди, съответно, че
дължимото му обезщетение следва да се присъди дори в по-висок размер, ищецът
моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено от въззивния съд.
Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.
Във
въззивната жалба на ищеца
Х.К.Ж. се акцентира на това, че по делото са
безспорно установени като действително причинени на ищеца травми и
негативните
физически преживявания (болки и страдания) и развито вследствие на това нервно
разстройство, като се твърди, че с оглед внезапното влошаване на качеството на
живот на ищеца, негативните психически преживявания в резултат на получените
травми, отключеното разстройство в адаптация - генерирана тревожност, които са
пряка последица от настъпилото ПТП, от една страна, а от друга, като се има
предвид възрастта на пострадалия и периода на възстановяване от физическите
травми, невъзможността да управлява мотоциклет и ограничения обем на движение
на лявата ръка, дългия период
на възстановяване на психиката му (при това към момента не напълно),
справедливото обезщетяване на вредите изисква присъждането на обезщетение в
размер на 12 000 лева. Моли за отмяна на решението в обжалваната
му част и уважаване на предявената осъдителна претенция. Претендира и
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В отговора си на въззивната жалба
въззиваемото дружество „ЗД БуЛ ИНС”
АД подробно обосновава становище за нейната неоснователност с
искане да бъде оставена без уважение като първоинстанционно
решение в частта му, с която предявените
искове са отхвърлени, бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В насроченото пред въззивния съд
открито съдебно заседание въззивникът Х. Ж. не е взел участие – лично или чрез
процесуален представител. В молба, подадена преди съдебното заседание от пълномощника
на страната адвокат Й.А., заявява, че поддържа подадената от него жалба,
изложените в нея основания и искания, и моли за нейното уважаване. Поддържа и
оспорването на въззивната жалба на насрещната страна като моли същата да бъде
оставена без уважение.
Въззивникът „ЗД
БуЛ ИНС” АД, ЕИК *********, представляван по пълномощие от
адвокат Стоян Стоянов, заявява, че поддържа подадената от него въззивна жалба и
моли същата да бъде уважена. Наред с това моли обжалваната с въззивната жалба
на ищеца част на решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдена.
И двете страни претендират насрещно
присъждане на разноски като представят списъци по чл.80 от ГПК.
За
да се произнесе по същество на предявените въззивни жалби, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на предявения иск е претендираното пряко право на ищеца Х.К.Ж., ЕГН **********,
от гр. Варна като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя –
ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, гр. София обезщетение за причинените
му неимуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 15.07.2017г. на главен път I-4 София – Варна, в посока гр. София,
на км. 207 + 200, в община Омуртаг в близост до разклона за с. Беломорци, по
вина на водача на л.а. „Рено
Меган”, с рег. № ******* С.Р.А., изразяващи се в изживени болки и страдания от причинените му
телесни увреждания – контузия
на главата, сътресение на мозъка, контузия на гръден кош, разкъсно-контузни
рани, дълбоки охлузвания и контузия на лява ръка, контузии в областта на
седалището и двата крака. Първоначално
искът е предявен като частичен – само за сумата 1000 лева от общ размер на
дължимото обезщетение в размер на 10000 лева. Впоследствие е допуснато неговото
изменение като същия е заявен в размер на 15 000 лева.
Така предявеният главен иск се
квалифицира правно по чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ), във вр. с
чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
В предмета на делото е включена и
акцесорната претенция на ищеца за осъждане на ответника да му заплати и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимото
застрахователно обезщетение, считано от датата на предявяване на иска –
11.06.2018г., до окончателното му плащане. Същата намира своето правно
основание в нормата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
По делото не е налице спор относно
фактите от значение за възникване на деликтната отговорност на другия водач –
участник в ПТП С. А., съответно относно наличието на предпоставките за
ангажиране на отговорността на неговия застраховател – ответното дружество ЗД
„БУЛ ИНС” АД, гр. София, сключил със собственика на управлявания л.а. „Рено Меган”, ДК № Т 7014 ТН, застраховка „Гражданска отговорност”
по застрахователна полица BG/22/117000577340 със
срок на застрахователно покритие от 18.02.2017г. до 17.02.2018г.
Въззивните оплаквания и на двете
насрещни страни – ищец и ответник, са сведени единствено до неправилност на
съдебния акт при определяне на общия размер на дължимото обезщетение за обезвреда на неимуществените
вреди, претърпените от ищеца вследствие на причинените му при процесното ПТП
телесни увреди. От страна на въззивника ЗД „БУЛ ИНС” АД се поддържа и заявеното
в хода на първоинстанционното производство възражение за съпричиняване на
вредите от страна на пострадалия ищец като се твърди, че неправилно същото е било
отхвърлено от съда с обжалваното решение.
От събраните по делото доказателства
(писмени и гласни), както и от заключенията на изслушаните и приети комплексни
експертизи (първоначална и повторна) се установява следната фактическа
обстановка:
На 15.07.2017г. по главен път 1-4,
посока гр. Варна - гр. София се е движил мотоциклет марка „Ямаха“, модел
„ТДМ850“, с ДК № ЕВ0003Е,
управляван от ищеца Х.К.Ж.,
ЕГН **********, от гр. Варна. На
км. 207 + 200, в община Омуртаг, в близост до разклона за село Беломорци, в
крайпътната отбивка в дясно от пътното платно посока гр. Варна - гр. София бил спрял лек автомобил „Рено Меган“,
с ДК № Т7014ТН, с водач С.Р.А., ЕГН **********, от гр. Търговище. Около 13.00 ч. мотоциклетът приближил този
пътен участък. Внезапно и неочаквано спрелия на отбивката автомобил решил да се
включи в движението, предприемайки при това маневра „обратен завой“, за да се
включи в платното за движение в посока гр. Варна. С това свое действие водачът
на лекия автомобил отнел предимството на движещия се правомерно по пътното
платно със скорост по-ниска от позволената за съответния пътен участък
мотоциклет. Пренебрегнал и хоризонталната пътна маркировка, отделяща двете
насрещни пътни ленти, забраняваща пресичане. При настъпилото пресичане на
траекториите на движение на двете пътни превозни средства и с оглед
разположението на автомобила в опасната зона на мотоциклета, последният не е
имал възможност при предприета спасителна маневра да спре аварийно и да избегне
удара. Последвалият удар е в задната лява част на лекия автомобил, съответно в
предната част на мотоциклета, като вследствие на това водачът Х.К.Ж. излетял
от мотора (в дясно и направо от точката на удара), паднал на земята и се претърколил
няколко пъти по асфалта.
За това, че именно водачът на лекия автомобил
не се е съобразил както с конкретната пътна обстановка (приближаващо по пътната
лента, чието пресичане възнамерява да предприеме, превозно средство, което е с
предимство), така и с пътната маркировка (предприел е пресичане на надлъжна пътна
маркировка М2 „двойна непрекъсната линия“, забраняваща застъпване и пресичане), свидетелстват и получените
увреждания по сблъскалите се превозни средства, които според вещите лица по
изслушаните и приети комплексни експертизи (в автотехническата им част) сочат, че удара е настъпил при почти
перпендикулярно тяхно разположение, като автомобилът е навлязъл в опасната зона
за спиране на мотоциклета, препречил е движението в цялата ширина на пътната
лента и сблъсъкът е бил технически непредотвратим. Вещите лица и от двете
комплексни експертизи сочат, че максимално разрешената скорост за движение в
конкретния пътен участък е бил 90 км/ч. Според изчисленията на вещото лице инж.
Й. Михайлов от повторната експертиза, скоростта на движение на мотоциклета
преди удара е била около 55 км/ч, при която общото време преди да е възможно
водачът му да разпознае намеренията на лекия автомобил е било съизмеримо с това
на опасната му зона.
При тези фактически констатации не би
могло обосновано дори да се предположи, че в конкретната ситуация водачът на
мотоциклета - ищеца Х.Ж. със свое действие и/или бездействие е нарушил
предписани от закона правила, с което обективно е създал предпоставки и/или
възможност за настъпване на пътно-транспортното произшествие и вредите от него.
Твърденията във въззивната жалба на ответното застрахователно дружество, че
ищецът е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.20, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), тъй като, макар избраната от него скорост на движение да е
била под максимално разрешената, същата не е била съобразена с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, не могат да бъдат
споделени. Действително, повторната комплексна експертиза сочи,
че при движение на мотоциклета със скорост до 50 км/ч към началото на
опасната ситуация същият би имал възможност да спре аварийно преди точката
на ПТП. Този извод обаче е изведен хипотетично спрямо конкретното пътно произшествие. Показателна, в тази връзка,
е изричната референция „към началото на
опасната ситуация“. Към този момент, обаче, за водача на мотоциклета липсва
нормативно задължение да се движи с такава скорост (до 50 км/ч). Такова
задължение не може да бъде изведено и по аргумент от разпоредбата на чл.20, ал. 2
от ЗДвП. Както се сочи от експертите и по двете експертизи
(първоначална и повторна), за конкретния пътен участък няма ограничения на скоростта, която водачът на съответното превозно
средство не трябва да превишава. Доколкото в случая се касае за мотоциклет, по
аргумент и от разпоредбите на чл.150а, ал.2 и на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
максимално разрешената скорост за движението му по път извън
населено място е
80 км/ч. Отделно от това,
обосновано в случая може да се предположи, че в случая „предвидимото“ по
смисъла на чл.20, ал.1 от ЗДвП действие на водача на лекия автомобил е било
неправомерното включване в движението по пътя чрез отнемане на предимството на
движещия се по него мотоциклет. В тази връзка експерта от повторната
автотехническа експертиза сочи, че мотоциклета е намалил скоростта си на
движение до ок. 55 км/ч – извод, направен въз основа на установената в
протокола за оглед на местопроизшествие спирачна следа. Да се изисква от
правомерно движещия се по пътя с предимство водач на мотоциклета да предвиди и
разгадае, че, освен включване в движението чрез отнемане на предимство, лекият автомобил ще предприеме и абсолютно
забранения (чрез надлъжната пътна маркировка М2) обратен завой, т.е. че ще
пресече пътната лента, по която се движи мотоциклета, съотв. че дължината на
автомобила ще заеме изцяло пътната лента, препятствайки при това всякаква
възможност за реакция с цел заобикаляне, е прекомерно и не намира опора
нито в закона, нито в нормалната житейска практика. Липсват основания и
съответни доказателства, въз основа на които да се приеме, че сблъсъкът между
двете превозни средства би настъпил и ако лекият автомобил единствено бе отнел
предимството на мотоциклета, за да се включи в движението по пътната лента,
съответно, че за ищеца биха настъпили същите по вид и обем вреди. По тези
съображения настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай не може да
се приеме, че поведението на водача на мотоциклета е в нарушение на
установеното в нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП задължение. Ето
защо съдът приема за неоснователно твърдението на ответното дружество -
застраховател, че от страна на пострадалия ищец са били извършени действия или
бездействия, довели до съпричиняване на вредоносния резултат.
По
размера на обезщетението за обезвреда на претендираните неимуществени вреди.
Първоинстанционният районен съд е
извършил обстоен анализ на събраните по делото доказателства, сочещи на
претърпени от ищеца телесни увреждания – контузия на главата, сътресение на
мозъка, контузия на гръден кош, разкъсно-контузни рани, дълбоки охлузвания и
контузия на лява ръка, контузии в областта на седалището и двата крака, които
травматични увреждания са му причинили временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
По отношение на контузията на главата
вещото лице по повторната комплексна експертиза д-р В. Д. сочи, че това е
травмата, заради която след ПТП ищецът е бил приет в болнично заведение с цел
наблюдение, което е и обичайна процедура при съмнение за черепно-мозъчна травма
и невъзможността предварително да се изключи последващо усложнение (напр.
вътрешночерепни кръвоизливи). По отношение на останалите травми е било
проведено консервативно лечение с обработване на раните. Според експертните
заключения на вещите лица по изслушаните и приети съдебно – медицински експертизи
(повторна и тричленна) обичайният възстановителен период от получените
травматични увреждания (рани, ожулвания, контузии) протича в рамките на две –
три седмици. В конкретния случай е възможно усещането за болка в контузените
области да се проявява за по-продължителен период, но значение за това имат
установените заболявания на ищеца – двустранна радикулопатия при лумбална
спондилоза и остеохондроза, дискови протрузии; захарен диабет тип II на
инсулиново лечение с изразена полиневропатия; хипертонична болест втори стадий
умерена степен, за които с решение на ТЕЛК от 2016г. му е била определена 78%
намалена трудоспособност за три години. В тази връзка напълно е възможно според
вещите лица получените травми да провокират (да отключат) и/или да обострят
болките от съществуващите заболявания на опорнодвигателната система.
Проведеното впоследствие (в периода 22.11-05.12.2017г.) болнично лечение обаче
няма пряко отношение към получените при процесния пътен инцидент травми, а е
свързано със съществуващите хронични заболявания. Именно с тях вещите лица
свързват и персистиращите и понастоящем двигателни дефицити, болките в кръста и
в ръката, изтръпването на крайниците и мравучкането.
Макар получените от ищеца травми да не
са сериозни по вид и обем от медицинска гледна точка, като се вземат предвид
обстоятелствата, при които са били причинени (катастрофа на главен път,
прекъснала неочаквано предприето от ищеца пътешествие из Европа), заключението
на допуснатата по делото съдебно-психологическа експертиза, че вследствие на
процесното ПТП, което безспорно се явява достатъчно сериозно стресогенно
събитие, ищецът е получил и психотравма се приема за обосновано. Изрично е
уточнено от вещото лице д-р К. К., че освен на конкретния пътен инцидент,
установената генерализирана тревожност е в резултат и на провежданите
впоследствие медицински процедури. Вещото лице сочи, че диагностицираното
състояние (разстройство на адаптацията – генерализирана тревожност) създава
психологичен дискомфорт при ежедневното функциониране на лицето. Същото може да
отзвучи напълно в резултат на медикаментозно лечение и психологична подкрепа,
но това може и да е дълъг процес, в хода на който при следваща психотравма
симптомите да бъдат актуализирани.
Според свидетелските показания на
разпитания по делото свидетел Д.Л.– живяла до скоро на съпружески начала с
пострадалия ищец Х.Ж., през целия период на лечение и възстановяване
(приблизително месец и половина), ищецът е изпитвал болки и затруднения в
ежедневното си обслужване, тъй като заради нараняването на коляното не можел да
става и да върви. Чувствал се зле и психически, не можел да спи нормално,
ставал на сън, ритал в леглото, бълнувал и викал, станал раздразнителен, сменял
настроението си като ту бил нормален, ту започвал да се дразни, да нервничи и
да се държи грубо. След ПТП продал мотора си, но впоследствие споделял, че има
желание да си купи нов и да кара.
Въз основа на анализа на установените
по делото факти и при съобразяване на възрастта на пострадалия към момента на
настъпване на вредите, вид и брой на получените телесни увреждания, интензитет
и продължителност на претърпените болки, страдания и неудобства по повод на
травмите, продължителност и особености на оздравителния процес, отражение на
инцидента върху психоемоционалната сфера на пострадалия въззивният съдебен
състав приема, че дължимото на ищеца Х.Ж. обезщетение за справедлива обезвреда
на причинените му от процесното ПТП неимуществени вреди е в размера, определен
от първоинстанционния съд от 8 500 лева. С така
определеното обезщетение е постигнат справедливият баланс между претърпените в
резултат на деликта вреди и паричното измерение на нуждата от обезвреда, т.е.
спазен е принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, без обезщетението да представлява
средство за необосновано повишаване на стандарта на живот на пострадалия.
В заключение, постановеното от
първоинстанционния съд решение в обжалваните му от страните части следва да
бъде потвърдено. С оглед на това и по аргумент от разпоредбите на чл.78, ал.1 и
3 от ГПК разноските за въззивното производство следва да останат за всяка една
от страните така, както ги е направила.
Въз основа на изложените мотиви и на
основание чл.271 от ГПК въззивният Варненски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№2595/05.08.2019г. на Варненски районен съд, 20-ти
състав, постановено по гр.д. №9214/2018г. по описа на ВРС, в частта, с която ответникът ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище град София, е осъден да заплати на ищеца Х.К.Ж., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, сума над 3 000 лева до
присъдените 8 500 лева,
представляваща обезщетение за обезвреда
на неимуществени вреди,
претърпени от него вследствие на ПТП, настъпило на 15.07.2017г. на
главен път I-4 София – Варна, в посока гр. София, на км. 207 + 200, в община
Омуртаг в близост до разклона за с. Беломорци, по вина на водача на л.а. „Рено Меган”, с рег. №
******* С. А., обхванат от
действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №
BG/22/117000577340 със срок на действие от 18.02.2017г.
до 17.02.2018г., издадена от ЗД „БУЛ ИНС” АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
постъпване на исковата молба – 11.06.2018г., до окончателното й плащане, съответно
в частта му, с която предявените
искове са отхвърлени частично за разликата над присъденото обезщетение от
8 500 лева до сумата 12 000 лева, ведно със законната лихва, считано
от 11.06.2018г. до окончателното му плащане.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.