Р Е Ш Е Н И Е
№ 250/22.3.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди двадесет и първа година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 1400 по
описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК и е образувано по жалбата
на ЕТ „С.Ф.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Сърница, ул.
„***“ № *, представлявано от С.Ф. – управител, жалбата на А.С.Ф. с ЕГН **********
и жалбата на С.А.Ф. с ЕГН ********** *** против Заповед № РД 14-2662 от
06.11.2020 г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик.
С оспорената заповед е наложена принудителна административна мярка по чл.
172, ал. 1, във връзка с чл. 171, т. 6 и чл. 172, ал. 2, т. 6 от Закон за движението
по пътищата – временно спиране на дейността на контролно технически пункт ЕТ „С.Ф.-54“,
чрез отнемане на индивидуални печати и карти за достъп до информационната система
на А.С.Ф., ЕГН ********** – печат № 424-4 и карта № 6569 и С. А.Ф., ЕГН: **********
– печат № 424-1 и карта № 6570, до отстраняване на нарушението.
В жалбите се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и
незаконосъобразна. Моли се да бъде отменена. Счита, че с влизане в сила на
новата разпоредба на чл. 14, ал. 5 от Наредба № Н-32/11 г., в сила от
12.11.2020 г., техническите специалисти следва да минават допълнително
периодично обучение на всеки пет години. Посочено е, че изменените и нови
правни норми на Наредбата се явяват по-благоприятни, поради което моли съдът да
приеме, че иззетите удостоверения са със срок на валидност пет години, както и
че преди връчване на обжалваната заповед техническите специалисти са преминали
периодичното обучение. Претендират се направените по делото разноски.
В проведеното
съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани, се представляват от адв. Д.,
който по изложени съображения в писмени бележки моли съда да уважи подадената
жалба и отмени наложената ПАМ като неправилна и незаконосъобразна. Претендира
направените по делото разноски, съгласно списък на разноските.
Ответникът по
жалбата Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик,
редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.
Административен
съд – Пазарджик, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на
страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Предмет на административното
производство е Заповед № РД 14-2662 от 06.11.2020 г. на Началник
Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик, с която е наложена принудителна административна мярка
по чл. 172, ал. 1, във връзка с чл. 171, т. 6 и чл. 172, ал. 2, т. 6 от Закон за
движението по пътищата – временно спиране на дейността на контролно технически пункт
ЕТ „С.Ф.-54“, чрез отнемане на индивидуални печати и карти за достъп до информационната
система на А.С.Ф., ЕГН ********** – печат № 424-4 и карта № 6569 и С. А. Ф., ЕГН:
********** – печат № 424-1 и карта № 6570, до отстраняване на нарушението
Обжалваният административен акт е
връчен и на двамата жалбоподатели лично на 18.11.2020 г. по пощата с обратна
разписка. В законоустановения 14-дневен срок е упражнено и правото на жалба
пред Административен съд гр. Пазарджик.
Обжалваната заповед е издадена
след извършена проверка от служители на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр. Пазарджик. при която е констатирано, че на 05.11.2020 г. при
извършване на комплексна проверка на контролно технически пункт ЕТ „С.Ф.-54“, ЕИК
********* с Разрешение № 424/20.05.2020 г. за извършване периодични прегледи за
проверка на техническата изправност на ППС, е установено, че на 05.11.2020 г., около
12:17 ч. в гр. Сърница, ул. „***“ № *, в контролно техническия пункт, лицето по
чл. 16 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС не е контролирал извършването на
периодичния технически преглед в съответствие с реда и условията на Наредбата –
комисията в състав председател А.С.Ф., ЕГН ********** и технически специалист С.
Алиосманов Ф., ЕГН: ********** са извършили периодичен преглед за проверка на техническата
изправност на лек автомобил *-**** с рег. №****, VIN: WАUZZZ8DZТА146386, Протокол №
23914409/05.11.2020 г. със заключение „Допуска се ППС да се движи по пътищата, отворени
за обществено ползване“ и е издаден знак за преминат периодичен преглед, като председателят
и техническият специалист не са преминали допълнително обучение на всеки 4 години
от предходното обучение, проведено на 25.01.2016 г., видно от удостоверения за допълнително
обучение с № 27863/25.01.2016 г. и № 27862/25.01.2016 г. В списъка с технически
специалисти към Разрешение № 424/20.05.2020 г. за извършване периодични прегледи
за проверка на техническата изправност на ППС са вписани само А.С.Ф. и С. А. Ф..
Съгласно Заповед № РД01-43/23.01.2020
г. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация е
упълномощил Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ в Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ да прилага с мотивирана заповед принудителни
административни мерки по чл. 106 и чл.106а от Закона за автомобилните превози.
По делото са представени като
доказателства Удостоверение за допълнително периодично обучение рег. №
32437/16.11.2020 г. (л. 9) и Удостоверение за допълнително периодично обучение
рег. № 32438/16.11.2020 г. (л. 10), от които е видно, че настоящите
жалбоподатели са преминали допълнително периодично обучение – извършване на
периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС на 13.11.2020
г. По делото е приложен и АУАН № 255548/05.11.2020 г., съставен на ЕТ „С.Ф.-54“
за извършено нарушение на чл. 42, т. 1, предл. 2, във връзка с чл. 14, ал. 4,
изр. 2, предл. 2 от Наредба № Н-32/2011 г.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбите
са процесуално допустими, като подадени в законоустановения срок и от лице
имащо правен интерес от обжалването.
Разгледани
по същество жалбите са основателни.
При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на
основание чл. 168, ал. 1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че
подадената, срещу заповедта за налагане на принудителна административна марка,
жалба се явява основателна.
Съгласно чл. 171, т. 6 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения може
да бъдат прилагани ПАМ - временно спиране на дейността на лицата, получили
разрешение по реда на чл. 152, ал. 1, т. 3 ЗДвП - до отстраняване на
констатираните нарушения.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 171, т. 6 от ЗДвП, ПАМ се
налагат за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради
което те са от вида на преустановяващите. В хипотезата на чл. 171, т. 6 от ЗДвП
се налага ПАМ „временно спиране на дейността на лицата, получили разрешение по
реда на чл. 152, ал. 1, т. 3 ЗДвП - до отстраняване на констатираните нарушения“.
Волеизявлението за налагане на ПАМ се обективира в мотивирана заповед, която
има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, Раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването
на заповед на посоченото по-горе правно основание - чл. 171, т. 6 от ЗДвП, е
извършено от председателя и техническия специалист административно нарушение,
което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица. При
всички случаи, обаче, длъжностното лице, което издава заповедта за прилагане на
принудителната административна мярка по чл. 171, т. 6 от ЗДвП, ако това не е
изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
следва да е оправомощено за това, съгласно изричното изискване на нормата на
чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП. Оспорената в настоящото производство Заповед за
прилагане на ПАМ № РД-14-2662/06.11.2020 г., с която по отношение на
жалбоподателите е приложена такава мярка по чл. 172, ал. 1, във връзка с чл.
171, т. 6 и чл. 172, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, е издадена от началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, който в заповедта е посочил, че е определен от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, за длъжностно лице по
реда на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и от изпълнителния директор на ИА „Автомобилна
администрация“ по реда на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП, без обаче, да е посочено, с
какъв акт на министъра или на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна
администрация“ е станало това и кога. Казано по друг начин, в оспорената
заповед не е посочено, с каква заповед или друг акт на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, респ. на изпълнителния директор на ИА
„Автомобилна администрация“, началникът на Областен отдел "Автомобилна
администрация" – гр. Пазарджик е определен за длъжностно лице чл. 172, ал.
1 от ЗДвП и по чл. 171, т. 6 и чл. 172, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, което може да
издава заповеди за прилагане на ПАМ по този закон.
По делото е представена Заповед № РД-01-43/23.01.2020 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (лист. 6), от
която е видно в т. 7, че Началник областен отдел „Автомобилна администрация“ в
регионална дирекция „Автомобилна администрация“ е упълномощен за прилага
принудителни административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от Закона за
автомобилните превози. Въпреки дадените от съда указания относно доказателствената
тежест, от административният орган не са представени доказателства, от които да
е видно, че административният орган, издал оспорената заповед, е упълномощен да
прилага с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по чл. 171,
т. 1, букви „г“ и „д“, т. 2, буква „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП. Представената по
делото Заповед № РД-01-43/23.01.2020 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (лист 6), видно от
съдържанието й, е издадена само на основание чл. 107, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози и касае единствено оправомощаването на посочените
длъжностни лица, които да прилагат изчерпателно изброените ПАМ по Закона за
автомобилните превози, но не и принудителни административни мерки по ЗДвП.
Казано по друг начин, с тази заповед посочените в нея длъжностни лица не са
оправомощени да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни
мерки по ЗДвП, а само по Закона за автомобилните превози и то само изчерпателно
изброените в нея ПАМ.
Пределно ясно е, че във всички случаи, когато компетентността на издателя
на акта не произтича пряко от закона, а почива на друго обстоятелство, то
следва да бъде установено в производството пред съда по надлежния процесуален
ред, чрез представяне на доказателства за валидно оправомощаване, като
настоящият съдебен състав намира, че това в случая категорично не е сторено от
страна на административния орган, издал акта и то въпреки дадените му изрични
указания за това, като по делото не е представена никаква друга заповед или
някакъв друг акт, с които да бъде установено и доказано валидното
оправомощаване на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр.
Пазарджик, по реда на чл. 172, ал. 1, във връзка с чл. 171, т. 6 и чл. 172, ал.
2, т. 6 от ЗДвП.
Така, предвид изложеното по-горе, по отношение компетентността на
административния орган, съдът констатира, че оспореният административен акт е
издаден от некомпетентен орган – началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – гр. Пазарджик, комуто не са делегирани правомощия по реда на
чл. 172, ал. 1, във връзка с чл. 171, т. 6 и чл. 172, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, т.
е. оспореният акт е засегнат от първия, посочен в нормата на чл. 146 от АПК,
порок – липса на компетентност. Издаденият от некомпетентен орган индивидуален административен
акт винаги е нищожен, тъй като държавата не е предоставила валидно власт на
органа да я ангажира и да създава валидни права и задължения за частните правни
субекти относно въпроса – предмет на издадения акт.
Предвид на гореизложеното съдът намира, че оспорената в настоящото
производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка е
обременена с най-тежкия порок - нищожност по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК,
за която съдът следи и служебно, съгласно чл. 168, ал. 2 от АПК и която
безалтернативно налага обявяването й за такава с решението по делото.
Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане от пълномощника
на жалбоподателите, ще следва да бъде осъден ответникът да им заплати
направените по делото разноски.
Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението на административния съд не
подлежи на обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Пазарджик,
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за нищожна Заповед № РД 14-2662 от 06.11.2020 г. на Началник
Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик, с която е наложена принудителна
административна мярка по чл. 172, ал. 1, във връзка с чл. 171, т. 6 и чл. 172, ал.
2, т. 6 от Закон за движението по пътищата – временно спиране на дейността на контролно
технически пункт ЕТ „С.Ф.-54“, чрез отнемане на индивидуални печати и карти за достъп
до информационната система на А.С.Ф., ЕГН ********** – печат № 424-4 и карта №
6569 и С. Алиосманов Ф., ЕГН: ********** – печат № 424-1 и карта № 6570, до отстраняване
на нарушението.
ОСЪЖДА Началник Областен
отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик да заплати на ЕТ „С.Ф.“, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Сърница, ул. „*****“ № *,
представлявано от С.Ф. – управител, сторените по делото разноски в размер на 450
(четиристотин и петдесет) лева.
ОСЪЖДА Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик да
заплати на А.С.Ф. с ЕГН ********** ***, направените по
делото разноски за държавна такса в размер на 10 (десет) лева.
ОСЪЖДА Началник Областен
отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик да заплати на С.А.Ф. с ЕГН **********
***, направените по делото разноски за държавна такса в размер на 10 (десет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/П/