№ 1766
гр. Плевен, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. В.А
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20244430102754 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 13948/13.05.2024
г. на Р. В. В., срещу „Институт по фуражните култури гр. Плевен“, с искане за
отмяна на заповед № 3/25.03.2024 г., с която прекратено трудовото
правоотношение; възстановяване на ищеца на заемната от него длъжност;
осъждане на ответника да заплати обезщетение за оставяне без работа в
размер на 4000 лв., за периода от 01.04.2024 г. до 01.10.2024 г., ведно със
законната лихва; осъждане на ответника да заплати сумата от 2200 лв. трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.2024 г. до
03.2024 г., вкл., ведно със законната лихва.
При условията на евентуалност работодателят да бъде задължение да
впише в трудовата книжа обстоятелствата по прекратяване на трудовия
договор.
В исковата молба ищецът сочи, че имал сключен трудов договор с
№07/04.08.2024 г. с ответника, като бил назначен на 04.08.2023 г. на длъжност
невъоръжена охрана с място ИФК НЕБ гр. Плевен, на 8ч работно време.
Действителното работно място било в „***“, обект извън сградата на ИФК, с
работно време от 17ч вечерта до 17ч на другия ден, когато ищецът е сменян от
негов колега. Почивали по два дни, като до декември работили 4 човека на
този график, но от януари негов колега се разболял и излязъл в болничен, а
друг си взел отпуска. Така останали на работа ищецът и В. И., и работили по
48ч., т. е. два дни работа, два дни почивка, на смени, за период от 01.01.2024 г.
до 25.03.2024 г. На обекта нямало вода, ходили с лични средства до обекта,
нямали работно облекло и предпазни средства. Работодателят отказал да им
осигури още служители, които да работят с тях. Работното време се
променило от 24ч на 48часово, което превишавало нормата на положен
1
извънреден труд, който дори не му е заплатен. Работодателят без
командировъчна заповед изменил мястото за полагане на труд и без
допълнително споразумение. Същевременно работодателят не му предоставил
двустранно подписана длъжностна характеристика за заемната от ищеца
длъжност. Трудовият договор бил прекратен със заповед с изх. №
03/25.03.2024 г. на работодателят, считано от 01.04.2024 г. осн. чл .328,ал.1, т.
2 от КТ. При прекратяване на трудовия договор ищецът сочи, че са изплатени
обезщетение по чл. 224,ал.1 от КТ и чл. 220,ал.1 от КТ. Извънредният труд
обаче който положил не бил заплатен, а с настояване от негова страна си взел
фиш за месец март 2024 г. от счетоводството, в който била отразена сумата от
112 лв. Ищецът посочва, че не е получил обяснения тази сума за колко дни. От
21.05.2024 г. ищецът твърди, че се е регистрирал като безработен.
Ищецът счита, че издадената заповед №03/25.03.2024 г. е
незаконосъобразна, тъй като нямало процедура по издаването и, а
невъоръжената охрана не била закрита, и се изпълнявала към момента. Счита,
че не е налице съкращаване на щата, тъй като функциите които продължавали
да съществуват и били необходими на работодателят. Работодателят ИФК НЕБ
гр. Плевен освен това издал дублиращ трудов договор, с различно
възнаграждение – 890 лв. Ищецът твърди, че не му е заплатено уговореното
възнаграждение. Иска от съда да уважи предявените искове и претендира
сторените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът предявените искове са допустими, но ответникът счита, че
исковете по чл. 344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 вр. чл.225 от КТ са неоснователни. Не
оспорва предявения иск по чл. 150 вр. чл. 262 от КТ по основание, а по размер.
Не оспорват факта, че със заповед№3/25.03.2024г. е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца, на осн. чл. 328,ал.1, т. 2 от КТ поради съкращаване
на щат, считано от 01.04.2024 г. Съгласно щатното разписание от 01.01.2024 г.
при ответника, в научен институт „Научно-експериментална база“ са били
налични 4 броя работни места „изпълнител невъоръжена охрана“, едно от
които заел ищецът по трудов договор № 7/04.08.2023 г. Считано от 01.04.2024
г. се сочи, че е в сила ново щатно разписание на длъжностите, съгласно което
са съкратени всички четири щатни бройки „изпълнител невъоръжена охрана“.
Към момента охраната на обектите се извършвала от външна лицензирана
фирма по договор за охрана, съгласно ЗОП и ЗЧОД. Поради това ответникът
счита, че е налице реално съкращаване на щат на длъжност „изпълнител
невъоръжена охрана“, което обусловило и основанието в издадената заповед.
Не отговаряло на обективната истина твърдението, че работодателят е
изменил едностранно работното място, защото от самият трудов договор, т.2
изрично било посочено, че мястото на работа е ИФК-НЕБ-научно
експериментална база гр. Плевен. Тази база се намирала в гр. Плевен,
местността „***“, където е полагал и труд ищецът. Ответникът счита за
невярно и твърдението, че полагал извънреден труд, тъй като от началото на
януари 2024 г. до прекратяване на трудовото правоотношение ищецът
престирал труд съгласно изготвени графици за дежурства, за което ответникът
представял таблици за отчитане на явяване и неявяване. При прекратяване на
2
трудовия договор на ищецът било начислено и изплатено обезщетение по чл.
224 от КТ. По отношение на размера на иска по чл. 150 от КТ ответникът
счита, че размерът на претенцията е прекомерен.
Иска от съда да отхвърли предявените искове и претендира разноски.
В с. з. ищецът се явява и представлява от назначения по ЗПП процесуален
представител адв. Б., чрез който се излагат аргументи за основателност на
предявените искове. В писмената си защита, се излагат подробни
съображения. Претендират се сторените разноски.
В с. з. ответникът се явява и представлява от адв. Д., който оспорва като
неоснователни предявените искове, с изкл. На иска по чл. 150 от КТ. В
писмената защита се излагат подробни аргументи за неоснователност на
исковете по чл. 344,ал.1 и сл. от КТ. Претендират се сторените разноски.
Съдът, като взе предвид събраните доказателствени средства, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и от представените документи, се
установява, че между тях е бил сключен трудов договор №07/04.08.2024 г., по
силата на който ищецът е заемал длъжност изпълнител невъоръжена охрана, с
местоработта в ИФК НЕБ гр. Плевен. Правоотношението е прекратено със
Заповед № 3/25.03.2024 г. на изпълнителния директор на ИФК, която е
връчена на ищеца на 25.03.2024 г. Видно от съдържанието на оспорената
заповед е, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение,
считано от 01.04.2024 г., на Р. В. В., заемащ тогава длъжност „изпълнител
невъоръжена охрана“, е закриване на част от предприятието, съкращаване на
щата от КТ, чл. 328,ал.1,т.2 от КТ. Със заповедта е разпоредено още да се
изплати на служителя обезщетение за не спазено предизвестие за един месец и
по чл. 224,ал.1 от КТ за 21 дни.
Видно от поименно разписание на длъжностите на Института по
фуражните култури, в сила от 01.01.2024 г. е че в отдел „Научно
експериментална база“ са предвидени 4 длъжности“ изпълнител невъоръжена
охрана“, една от които заемана от Р. В. В., при възнаграждение в размер на
980,00 лв, а другите от Д.Г.Б., В. И. В. и Н. Г.М..
Видно от протокол №2 от 13.02.2024 г., на проведения дирекционен съвет
в състав: проф. Д-р И. Н.(директор), проф. Д-р К.(ръководител на отдел
„Селекция и технология“) и П.К. (главен счетоводител), се установява, че е
предвиден дневен ред, част от който (т.4) е обсъждане на възможността за
закриване на щата за пазачи на *** и предложение за наемане на фирма за
охрана. На втора страница от протокола е видно, че по точка четвърта е взето
решение, след мотивите изложени от проф. Н., с което е закрит щата на
пазачите в *** и охраната на обекта е поета от лицензирана охранителна
фирма.
Със Становище №18-25/16.02.2024 г., на синдикалния съвет при ФНСЗ
при ИФК гр. Плевен към КНСБ София, е изразено съгласие с предложението
на дирекционния съвет за съкращаване на щатовете охрана на обект „***“ и
поемането на охраната на обекта от външна лицензирана охранителна фирма.
3
По поименно разписание от 01 април 2024 г. длъжността „изпълнител
невъоръжена охрана“ не фигурира в който и да е от отделите на Института по
фуражните култури, вкл. отдел „Научно експериментална база“.
На 05.03.2024 г. е подадено заявление от Д.Г.Б., до директора на ИФК гр.
Плевен, за освобождаване от длъжност невъоръжена охрана считано от
05.04.2024 г. поради придобиване право на пенсия за стаж и възраст.
На 06.03.2024 г. е постъпило искане от Н. Г.М. за прекратяване на
трудовото правоотношение на осн. чл. 333,ал.1,т.2,3 от КТ на осн. чл. 328,ал.1,
т.2 от КТ
С разрешение №24016801/14.03.2024 г. на директора на изпълнителна
агенция „главна инспекция по труда“ е дадено предварително разрешение за
прекратяване на трудовия договор с Н. Г.М. на длъжност пазач невъоръжена
охрана на сн. Чл. 333,ал.1,т.2 от КТ.
Ищецът е подписал декларация на 01.04.2024 г. затова, че трудовото
книжка е върната от ИФК гр. Плевен. В трудовата книжка е отразено
прекратяването на 01.04.2024 г. на осн. чл. 328,ал.1,т.2 от КТ.
С протокол №18 от 03.04.2023 г. дирекционният съвет в същия състав, е
взето решение по т.3 да се наеме външна фирма за първо поле в ***.
С т.1 от Решение №94-5/13.05.2024 г. на директора на Института по
фуражните култури е обявено класирането на участващите в процедура за
възлагане на обществена поръчка чрез пряко договаряне с предмет
„Физическа, денонощна, невъоръжена охрана на обект 1 в местността „***“
гр. Плевен, ведно със сградите и обект 2 в с. ***. На първо място от
класирането е „Атила Агро Секрюти“ ООД, с цена в размер на 403 200 лв. без
ДДС. С т. 2 от същото решение, е определен за изпълнител на обществената
поръчка класираният на първо място участник.
От приетата по делото справка от агенция по заетостта/л.96/ и трудова
книжка, е видно, че след прекратяване на трудовото правоотношение ищецът
е останал без работа в продължение на повече от шест месеца.
От показанията на свид. В. В., се установява, че зимата януари-март
месец са работили четири човека на 24 часа, три дни почивка, след което
единият от тях излязъл в болничен и другите взимали неговите смени. В един
момент, единият колега бил в отпуск, а друг в болничен, и така останали на
работа двама месеца и половина само двама човека. С ищеца заемали една и
съща длъжност, като охранявали обект в местност "***". Свидетелят не
работил вече в ИФК гр. Плевен от седем месеца, тъй като го съкратили. С
ищеца полагали труд през ден, като се редували.
От заключението на приетата ССЕ се установява, че в ответното
дружество не са налични някои от документите за извънреден труд(заповеди
за полагане на извънреден труд, месечно графици, заповеди за сумарно
изчисление на извънредния труд), а са налице платежни ведомости и
присъствени форми образец 76. Съобразно месечните отчетни формуляри –
76, за периода от 01.01.2023 г. до 31.03.2024 г., ищецът е положил труд в
размер на 744 ч, от които 504ч нормативно определени и 240ч извънредно
4
отработени. Главният счетоводител на дружеството уведомил вещото лице, че
на ищеца не е издадена заповед за начисляване и не е изплатен извънреден
труд. Стойността на отработените 240ч е в размер на 2443,20 лв. Вещото лице
е заключило още, че размерът на обезщетението за оставяне без работа за 6
месеца, е 6665,04 лв.
Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по
делото писмени доказателствени средства, показания на свид. и заключение
на вещо лице. Съдът дава пълна вяра на анализираните по-горе писмени
документи, тъй като същите се ползват с придадената им по чл. 178 и чл. 179
от ГПК доказателствена сила и стойност. Съдът не е взел предвид
представените от ищеца с исковата молба и допълнителна молба графици за
явяване и неявяване на работа, тъй като те касаят период от време(август-
ноември 2023 г.), предхождащ исковия период на иска по чл. 150 от КТ(
януари 2024 г. до март 2024 г.) Съдът не е взел предвид и представените
графици от работодателя за исковия период, тъй като не съответстват на
установеното от вещото лице, което е взело предвид не само материалите по
делото, а и индивидуално попълнените графици на служителите. Графиците
не съответстват и на показанията на свид. В., които установяват, че в
продължение на два месеца са работили само двама човека.
Съдът дава пълна вяра на показанията на свид. В., тъй като същите са
последователни, вътрешнологични и непротиворечиви с взетия предвид
доказателствен материал.
Съдът дава пълна вяра на заключението на вещото лице, тъй като същото
е обосновано, обективно и изготвено от компетентно вещо лице.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са допустими искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ вр.
чл. 225,ал.1 от КТ, чл. 150 от КТ вр чл.262 от КТ, и чл. 350,ал.1 от КТ.
По главния обуславящ иск по чл. 344,ал.1,т.1 от КТ, съдът намира, че в
разглеждания случай се установява посоченото в заповедта за прекратяване
основание – съкращаване на щата. Не е спорно, че между страните е
съществувало валидно трудово правоотношение, което е прекратено с
оспорената Заповед№ 3/25.03.2024 г. от компетентния орган на ИФК гр.
Плевен. Спорно е между страните кое от двете основание е осъществено и
дали действително е налице реално съкращаване на щата. На първо място,
следва да се отбележи, че е спорна практиката на ВКС по отношение на
въпроса дали е налице нарушение на правото на защита на служителя, когато
в прекратителната заповед са посочени две основание. Настоящият съдебен
състав споделя по-новата и трайно установила се практика, а именно, че дори
и работникът да не е узнал за точната хипотеза за прекратяване на трудовия
му договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ , уволнението не може да бъде отменено
като незаконно само на това основание. Двете основания по чл. 328, ал. 1, т. 2
КТ не са взаимоизключващи се. Работодателят може да съкрати щата поради
закриване на част от предприятието; възможно е и да закрие част от
предприятието и едновременно с това да съкрати щата по отношение на
5
незакритата част. Настъпването на двете или на едно от двете основания дава
право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, а доказването
на основанието се извършва в производството по оспорване на уволнението.
Правото на защита на работника не е нарушено, тъй като той разполага с
възможността да оспори настъпването и на двете основания, всяко съобразно
особените му изисквания / р. по гр. д. №1244/12 г. на ВКС; р. №52 по гр.д.
№4013/2019 г. на ВКС/. В разглеждания случай е налице вътрешна
реорганизация, придружена със съкращаване на щат, а не закриване на част от
предприятието, тъй като длъжностите „изпълнител невъоръжена охрана“
съществуват като част от отдел (структура на ИФК гр. Плевен). На практика,
работодателя е взел реорганизационно решение по отношение на обектите
които следва да се охраняват и цялостната дейност по тяхното охраняване.
Това следва именно от двата протокола, в които са постановени решенията на
работодателя по т.4,респ. т.3 и най-накрая е определен за изпълнител по
договора за охрана, първият от класираните. В тези случаи не е налице
закриване на самостоятелна част от предприятието, защото дейността
продължава да се осъществява, но под други организационни форми(договор с
външно за дружеството юридическо лице). Сама по себе си, реорганизацията
не е правопораждащо основание за упражняване правото на уволнение, но
може да е свързана с намаляване на броя на заетите с извършването на
съответната дейност лица, което да доведе до цялостно премахване на
длъжностите, свързани с осъществяването на дейността, или до намаляване на
щатните бройки, предвидени за тези длъжности. Именно тогава е налице
основанието по чл.328 ал.1 т.2 пр.2 от Кодекса на труда – „съкращаване на
щата“ за прекратяване на трудовия договор на работниците и служителите,
който заемат съкращаваната длъжност/ Тълкувателно решение №5/2019 г. по
тълк. д. № 5/2019 г. на ОСГК на ВКС/. Вследствие на взето от работодателя
решение за ефективност на работата по охрана на два обекта, е настъпило
цялостно премахване на длъжностите „изпълнител невъоръжена охрана“, т.е.
налице е реално съкращаване на щат. Протокол №2 съдържа решението за
съкращаване на щатовете изпълнител невъоръжена охрана от работодателя,
който е неоспорен и съдът няма съмнение в неговото достоверност. Този
правен извод за реално съкращаване на щата, следва от представените
заявление на служителите Мариновски и Блажев, показанията на свидетеля В.
и щатно разписание от 01.04.2024 г. Премахването на всички длъжности
„изпълнител невъоръжена охрана“ изключва необходимостта от извършването
на подбор, тъй като няма между кои служители да бъде извършен такъв
подбор. Видно от щатното разписание е че няма длъжности, които да са
близки по вид до съкратените за да се извърши подбор, тъй като задължението
по охрана на обекта не е възложено на друг служител от друг отдел или
същия, към който ищецът е полагал труд.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл.
344,ал.1,т.1 от КТ е неоснователен, тъй като се установява посоченото в него
основание за прекратяване на трудовото правоотношение – съкращаване на
щат „изпълнител невъоръжена охрана“, заемана от ищеца, а заповедта е
законосъобразна. Неоснователността на главния иск води до неоснователност
6
на обусловените от него искове по чл. 344,ал.1,т.2 и т.3 от КТ. Ето защо,
същите следва да бъдат отхвърлени като недоказани в своето основание.
По отношение на иска по чл. 350,ал.1 от КТ( в редакцията в сила към
датата на предявяване на иска) съдът намира същият за неоснователен, тъй
като в трудовата книжка на работника са отразени дължимите по закон
реквизити. Съгласно разпоредбата на чл. 349,ал.1, т.8 от КТ, в трудовата
книжка се вписва дата, основание за прекратяване ( член, алинея, точка и
буква от кодекса). В разглеждания случай е отразена дата и основание за
прекратяване, като е посочена нормата с член, алинея и точка. В същата не е
предвидена буква, а предложение, каквото изискване чл. 349 не поставя.
Именно поради това посоченото в трудовата книжка основание удовлетворява
изискванията на закона. Ето защо, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Предявеният иск по чл. 150,ал.1 от КТ вр. чл. 262 от КТ е доказан по
основание и размер за сумата от 2443,20 лв., за периода от 01.2024 г. до
03.2024 г., ведно със законната лихва, тъй като безспорно се установи, че в
този период от време ищецът е положил 240ч извънреден труд, на стойност
2443,20 лв./заключение на вещо лице и показания на свид. В./. Ето защо,
същият следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора и на осн. чл. 78,ал.1 и ал. 3 от КТ, всяка от
страните има право да претендира разноски съобразно уважената част от
претенцията, респ. отхвърлената. В случая ищецът не е установил
реализираните от него разноски по водене на производството (освободен на
осн. чл. 83,ал.1 ГПК и предоставена правна помощ на осн. чл. 95 от ГПК).
Същевременно, ответникът е сторил разноски за адв. възнаграждение в размер
на 950 лв., които са доказани по основание и размер/л.53/, поради което и на
осн. чл. 78,ал.3 ГПК, ищецът следва да понесе отговорността за тях
съразмерно отхвърлената част от претенцията, а именно за сумата от 659,20
лв. Единият от поставените въпроси на вещото лице, обхваща обстоятелства
от предмета на иска по чл. 150,ал.1 от КТ, но разноските за него са внесени от
бюджета на съда(330 лв. за три въпроса). Доколкото този иск е основателен
като доказан по основание и размер, на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК ответникът
следва да заплати 110 лв. по сметката на съда – възнаграждение за вещо лице
и 97,73 лв. държавна такса.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
искове с правно основание чл. 344,ал.1,т.1,т.2,т.3 вр. чл. 225,ал.1 от КТ, срещу
„Институт по фуражните култури“ гр. Плевен, ЕИК ***, с адрес: гр. ***,
представлявано от директор проф. Д-р И. Н., за отмяна на Заповед №
3/25.03.2024 г., с която прекратено трудовото правоотношение;
възстановяване на ищеца на заемната от него длъжност; осъждане на
ответника да заплати обезщетение за оставяне без работа в размер на 6665,04
лв., за повече от шест месеца, ведно със законната лихва.
7
ОСЪЖДА Институт по фуражните култури“ гр. Плевен, ЕИК ***, с
адрес: гр. ***, представлявано от директор проф. Д-р И. Н., да заплати на Р. В.
В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, на осн. чл. 150,ал.1 от КТ, сумата в
размер на 2443,20 лв., представляваща трудово възнаграждение за положен
извънреден труд в периода от 01.2024 г. до 03.2024 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба-21.05.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
срещу „Институт по фуражните култури“ гр. Плевен, ЕИК ***, с адрес: гр.
***, представлявано от директор проф. Д-р И. Н., иск с правно основание чл.
350,ал.1 от КТ, за попълване на обстоятелствата в трудовата книжа свързани с
прекратеното трудово правоотношение.
ОСЪЖДА Р. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, да заплати на
Институт по фуражните култури“ гр. Плевен, ЕИК ***, с адрес: гр. ***,
представлявано от директор проф. Д-р И. Н., на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК,
сумата от 659,20 лв., представляваща сторените от ответника разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от претенциите.
ОСЪЖДА Институт по фуражните култури“ гр. Плевен, ЕИК ***, с
адрес: гр. ***, представлявано от директор проф. Д-р И. Н., да заплати в полза
на съдебната власт по сметката на Районен съд Плевен сумата от 207,73 лв. за
държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните с въззивна жалба пред ОС Плевен.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8