Р Е Ш Е Н И Е

 .../24.1.2023 г.

                          В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

       ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети  състав, гражданско отделение в открито съдебно заседание, проведено на 24.1.2023 година в  състав:                                         

                                       Районен съдия: Даниела Павлова

 

        при участието на секретаря Кичка Иванова  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2275 по опис на ВРС за 2020 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е образувано по искова молба с пр.осн.чл.422 ГПК за установяване на вземането на кредитора по заповед за изпълнение, издадена по ЧГД № 16260/19 г. с която е  разпоредено длъжника  Х.В.Ж., ЕГН ********** *** да заплати на кредитора „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** сумите:  2010,03 лева, представляваща незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода 03.06.2016г. до 15.07.2019г. в обект на потребление находящ се в гр. Аксаково, ****по партида с аб. № 1193687, за което вземане са издадени фактури в периода 15.11.2016г. до 15.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 10.10.2019г. до окончателното погасяване на задължението и 326,54лева, представляваща сбор от обезщетенията за забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода от 15.12.2016г. до 07.10.2019 г.

     Ищецът моли ответникът да му заплати  разноските за заповедното производство в размер на 96,73 лева от които заплатена държавна такса  46,73 лева и 50 лева юриск. възнаграждение, както и разноски за исковото производство съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

     Твърденията са, че вземането произтича от задължения  за ползвани ВиК услуги за периода 03.06.2016г. до 15.07.2019г. в обект на потребление находящ се в гр. Аксаково, ****по партида с аб. № 1193687, за което вземане са издадени фактури в периода 15.11.2016г. до 15.07.2019г.

     Дружеството е изпълнило задълженията си по действащите Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор по чл.2, ал.1 от ЗРВКУ, обн.ДВ бл.18 от 2005 г. като в качеството му на оператор е предоставил ВиК услуги на ответника – абонат за посочения в заповедта за изпълнение обект на потребление в гр.Варна. Последният не е изпълнил насрещните си задължения по чл.5, т.6 като потребител да заплаща ползваните ВиК услуги в срока по чл.33, ал.3, който е 30 дни  след датата на фактуриране. След изтичане на този срок той изпада в забава.  Кредиторът е подал заявление по чл.410 ГПК, същото е уважено от съда и в негова полза е издадена заповед за изпълнение. Тъй като заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, заповедният съд му е указал, че може да предяви иск за установяване на вземането в едномесечен срок. От тези твърдения ищецът черпи права в производството.

       Задължението  може да бъде платено  по  банкова сметка ***  „ЦКБ“ АД, IBAN ***; BIC ***  „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, посочени на www.vikvarna.com, на „Информационно обслужване“, на „Фастпей“ или „Изипей“ или чрез електронните системи за разплащане ePey.bg или transcard.

       Исковата молба и доказателствата към нея са връчени  на ответника и в срока по чл.131 ГПК  не е постъпил отговор. Ответникът  не е направил оспорвания на  предявения иск по основание и по размер. Не е изразил становище по молбата, не сочи доказателства и не представя такива.

       В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа становището си.

       Ответникът е редовно призован за съдебно заседание,   не се явява  и не се представлява.  Същият не изразява становище по иска.

              Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и  въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

       Предвид вида на предявения специален установителен иск за установяване съществуването на вземането на кредитора по издадена против длъжника заповед за изпълнение и  разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване за установяване съществуването на вземането е  върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума и наличието на  задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си или други правно релевантни факти и обстоятелства по  възраженията си, водещи до неоснователност  на исковата претенция.  

       В производството по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да установи, че съществува  субективно относително право на кредитора към длъжника,  признато с издадената в негова полза заповед за изпълнение и  наличието на договорни отношения с ответника, по силата на които е изпълнил своето задължение да достави вода за битови нужди на ответника за обекта, който държи и ползва. Без значение е в случая обстоятелството  дали между страните е налице  писмен договор или не е налице  такъв.   

       От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 16260/2019 г. на РС Варна се установява, че със заповед № 7789 от 11.10.2019 г.  е разпоредено длъжник Х.В.Ж., ЕГН ********** *** да заплати на кредитор  „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** сумите  2010,03лева, представляваща незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода 03.06.2016г. до 15.07.2019г. в обект на потребление находящ се в гр. Аксаково, ****по партида с аб. № 1193687, за което вземане са издадени фактури в периода 15.11.2016г. до 15.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 10.10.2019г. до окончателното погасяване на задължението и 326,54лева, представляваща сбор от обезщетенията за забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода от 15.12.2016г. до 07.10.2019г., както и сумата 96,73лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена дължима държавна такса от 46,73лева и 50лева юк. възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.

     Вземането произтича от следните обстоятелства:  незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода 03.06.2016г. до 15.07.2019г. в обект на потребление находящ се в гр. Аксаково, ****по партида с аб. № 1193687, за което вземане са издадени фактури в периода 15.11.2016г. до 15.07.2019г.

   Всички представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства, които са допуснати до събиране с определението на съда по чл. 140 ГПК и надлежно заверени по реда на чл. 183 ГПК, а именно  Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ведно с извадка от решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР,  извадка от Решение № БП-Ц-3 от 28.04.2017 г. г. на КЕВР,  Решение № Ц-34 от 15.12.2017 г. г. на КЕВР,  Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. г. на КЕВР,  Решение № Ц-23 от 30.06.2016 г. г. на КЕВР със съответните  две обяви към решенията, Справка за недобора на частен абонат № 1193687 до 15.07.2019 г.  НЕ се оспорват от ответника по иска. Последният не прави искания за събиране на доказателства и не представя такива. 

    Ответникът не е оспорил начисленото количество вода и ВиК услуги за целия процесен период, както и не оспорва, че е ползвател  на същите услуги в обекта на потребление и с посочени абонатни и клиентски номера. Същият  не е реализирал правото си на възражение пред ищцовото дружество съгласно Общите условия. Не са налице  доказателства за подадени заявления и уведомления, които да указват, че има промяна в обстоятелствата, които са регистрирани в партидата на ответника така, както е посочено в разпоредбата на чл.59 от Общите условия според която, при промяна на обстоятелствата,  собственикът следва да ги уведоми за промяна на титуляра на партидата.  С оглед факта, че ответникът не е оспорил факта,  че е собственик, наемател или ползвател  на имота за който са доставени услугите,  съдът намира за доказан факта, че същият  има качеството на потребител съгласно легалната дефиниция в Параграф №1 от ДР  на Закон за регулиране на В и К услугите. Не се оспорват твърденията, че ищцовото дружество е издало фактурите и начисленото количество за ползвани услуги за процесния период след отчитане показанията на водомера, обслужващ абоната. 

       Предвид процесуалното поведение на ответника съдът намира, че  същият не оспорва  твърденията в молбата, както и задължението си към ищеца в претендирания размер.  Доказателства за извършено плащане не са ангажирани.

       Съдът намира, че от събраните в производството доказателства са установени по безспорен и категоричен начин  твърденията в молбата, че през процесния период ищецът е доставял, а ответникът е ползвал  вода и ВиК услуги  в  обекта,  по партида чийто титуляр е ответника.  С оглед горното, съдът  намира, че  кредиторът е установил по пътя на главно и пълно доказване вземането си от длъжника по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в посочените размери,  поради което предявеният иск е изцяло основателен  и следва да се уважи.

      Съдът като взе предвид, че ответникът не е оспорил твърденията в молбата, не е направил възражения по тях, не е ангажирал доказателства и не се е явил в съдебно заседание, както и  че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение намира, че предявените искове са основателни  в хипотезата на чл.238 и чл. 239 ГПК и следва да се уважат.

 

       По въпроса за разноските:

       При направено искане по реда на чл.78 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски за настоящото производство в размер на 83.67 лева държавна такса и 300.00 лева юриск.възнаграждение. Ответникът следва да заплати на ищеца разноски и за заповедното производство в размер на 46.73 лева държавна такса и 50.00 лева юриск.възнаграждение,  съгласно задължителната практика  по  въпроса за разноските, изразена в тълк. решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в тълк.решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

 

        Мотивиран от изложеното,  съдът 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

        ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Х.В.Ж., ЕГН ********** ***, че съществува вземане на  ищеца  „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***  по заповед за изпълнение на парично задължение № 7789 от 11.10.2019 г., издадена по ч.гр.д.№ 16260/2019 г. на РС Варна  за следните суми:  2010,03 лева, представляваща незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода 03.06.2016г. до 15.07.2019г. в обект на потребление находящ се в гр. Аксаково, ****по партида с аб. № 1193687, за което вземане са издадени фактури в периода 15.11.2016г. до 15.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 10.10.2019г. до окончателното погасяване на задължението и 326,54 лева, представляваща сбор от обезщетенията за забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода от 15.12.2016г. до 07.10.2019 г., на осн.чл.422 ГПК.

 

 

    ОСЪЖДА Х.В.Ж., ЕГН ********** *** да заплати на  „Водоснабдяване и канали зация- Варна” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** разноски  за исковото производство в размер на 383.67 лева  и за заповедното производство в размер на 96.73 лева, на осн.чл.78 ГПК.

 

    Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.239, ал.4 ГПК.

 

    Да се връчи препис от решението на страните.

 

 

                                              Районен съдия: