Р Е Ш E Н И Е № 53/31.1.2022г.
Гр. Пазарджик, 31.01.2022 година.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Административен съд – Пазарджик, в публично съдебно заседание проведено на двадесети
януари, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Николина Попова
при съдебния секретар Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдия Попова административно дело № 1318 по описа на
съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба на А.П.Н. ЕГН ********** с адрес *** чрез адв. Ф.Ф. от ПзАК , със съдебен адрес *** против отказ
№ 181833-68/05.11.2021 г. на Началника
на Районно управление /РУ/ Пазарджик към
ОДМВР Пазарджик, за издаване на
разрешение за съхранение и носене и
употреба на късо нарезно оръжие Пистолет
„Байкал 442“ издадено на А.П.Н..
Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен. Твърди , че указания
за посочване на основателна причина за
издаване на разрешение , не е получавал по надлежния ред. Възразява се в
жалбата и срещу мотивите в издадения отказ, като се твърди , че в акта не е посочено
фактическото основание,на което се постановява отказа и коя правна норма
е нарушена , като тези неясноти
поставяли заявителя в невъзможност да разбере , кои правни норми е
нарушил и от където се нарушава правото му на защита. Жалбоподателят моли съда
да постанови съдебно решение , с което постановения отказ да бъде отменен като незаконосъобразен.
Претендира се присъждане на сторените по
делото съдебни разноски.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
своя процесуален представител и поддържа жалбата. Моли съда да отмени издадения административен акт.
Ответникът по жалбата – началникът на РУ – Пазарджик към ОДМВР – Пазарджик,
редовно призован, не се явява. Представлява се от главен юрисконсулт П. , която
оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна.
Административен съд – Пазарджик, в настоящия съдебен състав, след като
обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните , а и от представените писмени доказателства се установява че жалбоподателят А.П.Н. е притежавал
Разрешение № 20160268994 ,
валидно до 16.11.2021 г. - за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие и боеприпаси, издадено му от РУ Пазарджик
.
Във връзка с горното по делото се установява, че жалбоподателят притежава огнестрелно
оръжие пистолет „Байкал 442“ , кал. 9х18
с № ХАН 1825, ведно със зачислени боеприпаси към него , като същото въз основа
на оспорения в настоящото производство отказ, както и с решение изх. № 1818з-577/10.11.2021 г. е било иззето
и на жалбоподател е отнето
издаденото разрешение.
Със Заявление вх. № 181800 – 14627 / 28.09.2021 година, А.П.Н. е поискал от началника на РУ – Пазарджик към
ОДМВР – Пазарджик, да бъде продължен
срока на разрешителното му за носене на оръжие .Посочено е в заявлението е, че
оръжието е закупено от него като физическо лице
и му е нужно за „самоохрана и
ловно оръжие „. Към заявлението е
приложена декларация за условията по
чл.98 ЗОБВВПИ, а в съдебно заседание жалбоподателят чрез своят пълномощник представя
своя писмена обосновка към подаденото заявление , както и счетоводни баланси на
„Химснаб – Пловдив „ ЕООД ,ЕИК ********* към 16.06.2020 г. и към 0.06.2021 г. -
заверени от жалбоподателя в качеството
му на ръководител и лице за контакт.
Към представената от ответника административна преписка са приложени - докладна записка рег. № 1818р-2580 от 15.10.2021
година, докладна записка рег. № 1818р-24122 от 11.10.2021 година., както и докладна записка рег. № 1818р-24123 от 11.10.2021
година, видно от които въз основа на направени служебни справки , длъжностни лица в РУ / началник –
участък, полицейски инспектор в участък „Изток „ и мл. Експерт МПИ по КОС/ са дали мотивирани мнения, да не се издава
разрешение на жалбоподателя, респективно да не се продължава срока за неговото
разрешително.
Съгласно представеното по делото копие от удостоверение изх. №
И-29216-14/19.10.2021 г. издадено от НСС , както и справка за съдимост от
27.09.2021 г. , към датата на издаването
на тези документи , срещу жалбоподателя А.Н. няма данни за обвинения по
неприключили наказателни производства и лицето се води неосъждано.
От другите представени по делото писмени доказателства / билет за лов
и членска книжка /безспорно се установява, че жалбоподателят е член на
Национално ловно-рибарско сдружение и е имал
валиден билет за лов до 31.12.2021 г.
На 05.11.2021 година началникът на РУ – Пазарджик към ОДМВР – Пазарджик е
постановил Отказ рег. № 1818з-586 по заявление вх. № 181800-144627/2021 г. относно
„ издаване на разрешение за съхранение и
носене на късо нарезно оръжие“, който
акт е предмет на настоящия съдебен контрол.
Отказът е мотивиран от фактическа страна с непосочване на „основателна
причина.“ Изложени са също мотиви, че А.Н.
не е посочил никакви конкретни обстоятелства , от които да е видно , че
той има нужда да се защитава именно със собствено оръжие. В диспозитива на акта
изрично е формулиран отказ да бъде издадено
разрешение за съхранение, носене и употреба на късо нарезно оръжие. Актът е съобщен на жалбоподателя на 10.11.2021
година, видно от саморъчно отбелязване и подпис
в инкорпорираната в акта разписка за връчване.
На 23.11.2021 година А.П.Н. е
депозирал до Административен съд – Пазарджик жалба срещу така постановения
отказ.
При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Пазарджик,
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна,
имаща правен интерес да оспори отказа, като неин адресат, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспореният акт е издаден от началника на РУ – Пазарджик към ОДМВР – Пазарджик
по постоянен адрес на заявителя, който е материално и териториално
компетентният орган във всички хипотези, отнасящи се до разрешителния режим за
носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях – чл. 81, ал. 1,
във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ, чл. 86, ал. 1, във връзка с
ал. 4 от ЗОБВВПИ, чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ и чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
Оспореният отказ е в писмена форма, но не съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59 от АПК. От изложените в съдържанието обстоятелства , не става ясно какви са конкретните фактически и
правния основания за издаване на акта , поради което същият е немотивиран.
Административният орган е приел от фактическа страна, че заявителят не е посочил
основателна причина за самоотбрана , но
не е указано какво е правното основание
за постановяване на процесния отказ, което въз основа на приетото от фактическа
страна, съдът да прецени , дали очертава
евентуално някоя от хипотезите на чл. 58, ал. 1, от ЗОБВВПИ за постановяване на
отказ за издаване на разрешение за придобиване на късо нарезно оръжие.
В производството по издаване на постановения отказ е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и е нарушен материалният
закон.
Разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ЗОБВВПИ регламентира реда за получаване на
разрешение, т.е. приложението й е предпоставено от липса на валидно разрешение
и необходимост от такова. Съгласно посочената норма „за получаване на
разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях,
български граждани, подават писмено заявление по образец до началника на РУ на
МВР по постоянен адрес“, към което прилагат изрично посочени документи.
Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ „при постъпване на документите по чл. 81, РУ
на МВР оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с
изискванията за издаване на разрешение и извършва при необходимост проверка на
място на обектите за съхранение. Съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ „началникът
на РУ на МВР издава писмено или по електронен път разрешение за съответната
дейност или мотивирано отказва издаването му“.
В отделно производство, обусловено
от наличие на издадено и валидно разрешение, е уредена хипотеза на подновяване
на срока на разрешението. Регламентът е в чл. 87 от ЗОБВВПИ, съгласно ал. 1 на
която разпоредба в едномесечен срок преди изтичане на срока по чл. 84, ал. 2 ,
лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях подава писмено или по електронен път
заявление по образец за подновяване на разрешението до съответния началник на
РУ на МВР, придружено от изрично посочени документи. Съгласно ал. 3 на чл. 87,
разрешението се издава по реда на чл. 83.
От доказателствата по делото се установи, за което страните и не спорят, че
жалбоподателят А.Н. е притежавал Разрешение № 20160268994 за съхранение, носене
и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, издадено му от РУ към ОДМВР - Пазарджик, със срок на
валидност до 16.11.2021 година.
Към датата на подаване на заявлението – 28.09.2021 година, срокът на
валидност на издаденото му разрешение не е бил изтекъл и поради това молбата е
за продължаване на този срок.
Въз основа на това подадено заявление началникът на РУ – Пазарджик към
ОДМВР – Пазарджик, се е произнесъл със спорния административен акт.
На първо място в титулната част на процесния отказ е посочено, че
производството е във връзка с издаване на разрешение. Не такова производство е водено в
процесния случай, нито такова производство е заявено. На следващо място в
обстоятелствената част на акта се съдържат мотиви, че в подаденото заявление не
е представена основателна причина. Така
посоченото бланкетно фактическо основание е относимо към хипотезата и на производството по издаване разрешение по
чл. 81, ал. 1 от ЗОБВВПИ и на подновяване на разрешение по чл. 87, ал. 1 от
ЗОБВПИ, но в диспозитива на акта изрично
е формулирано, че се отказва издаването на разрешение. Не на последно място в
оспорения акт въобще не е подлаган на преценка релевантният към процесния
случай факт – дали на заявителя са дадени указания за посочване на такава
основателна причина в съответствие с изискването на чл. 83 ал.2 ЗОБВВПИ.
Така, като резултат е издаден административен акт, с който
административният орган е посочил, че води производство по реда
на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ – за издаване на
разрешение. От фактическа страна приел,
че не е налице основателна причина , за да издаде, а не да поднови разрешението
и като краен резултат е формулирал отказ
да издаде разрешение въпреки наличието
на издадено такова, валидно и с неизтичащ срок на валидност. От така изложените
мотиви е абсолютно неясна волята на административния орган, с което е
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е
ограничено правото на защита на жалбоподателя.
Административният орган освен това е приложил превратно и материалния
закон.
В хипотезата на чл. 87 от ЗОБВВПИ – продължаване на срока на издадено разрешение за придобиване, съхранение
и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, притежателят на
разрешението подава в едномесечен срок от изтичането му заявление , като прилага конкретно посочените в закона документи.
При провеждането на тази процедура,
с оглед препратката на чл. 87, ал. 3 от ЗОБВВПИ, когато е необходимо, се
извършва проверка по реда на чл. 83, ал. 1 – ал. 3 от ЗОБВВПИ, на документацията
по ал. 2, и при
констатиране на непълноти или несъответствия с изискванията на закона
заявителят се уведомява и му се дават указания; а при неотстраняването им
производството се прекратява, като няма пречка, при наличие на основание за
това, да бъде образувано, но отделно производство по отнемане на разрешението.
Процедурата /по чл. 87 от ЗОПБВВПИ/ е различна от процедурата по издаване
на разрешение , както и от процедура по отнемане на издадено разрешение. Следва
да се посочи, че в рамките на срока на валидност на издадени разрешения
въпросът относно издаването им не може да бъде пререшаван – единствено е
възможно за издадено и валидно
разрешение да бъде продължен неговия срок или да бъде поставен отказ за
продължаване на този срок в хипотезата на чл. 87, ал. 1, във връзка с ал. 3 и във
връзка с чл. 83 от ЗОБВВПИ.
Като се вземе предвид изложеното, вместо да определи предмета на
производството съобразно извършените от А.Н. действия и данните във връзка с тях, и
съответно да го квалифицира правилно, началникът на РУ – Пазарджик е започнал
производство по издаване на разрешение, пренебрегвайки доказателствата за
наличие на издадено и валидно такова. Освен това вместо да укаже на притежателя на
разрешението, че следва да посочи основателна причина за самоотбрана и да му
даде срок за това и за представяне на доказателства на основание чл. 83
ал.3 ЗОБВВПИ, с действията си административният орган, нарушавайки правилата на
АПК, регламентиращи способите за откриване и водене на административно
производство е постановил оспорения в настоящото производство отказ. Това
ограничава възможността на лицето да упражни в пълен обем процесуалните права,
които законът му предоставя в качеството на страна в производството и винаги
води до издаване на порочен акт. Доказателствената тежест в този случай е на
административния орган, който, след като укаже на лицето, че следва да заяви
кои са обстоятелствата, представляващи
„основателна причина „ обосновали необходимостта да бъде продължен срок на
неговото разрешително и след като
провери какво е било основанието за издаване на разрешение в хипотеза на необходимост
от самоотбрана, следва да провери
съществуването му към момента на
произнасяне с административен акт за продължаване на срока на съответното разрешение.
С оглед на гореизложените мотиви,
настоящия съдебен състав намира, че жалбата е основателна и следва да се уважи,
като оспореният отказ бъде отменен. Преписката следва да бъде върната на административния
орган, който при съобразяване на указанията дадени в мотивите на настоящия
съдебен акт да проведе производство във
връзка с подаденото заявление за продължаване на срока на издадено разрешение,
като приложи и разпоредбата на чл. 83 ал.3 във връзка с чл. 87 ал.3 ЗОБВВПИ.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски е основателно. Списък на разноските по чл. 80 от ГПК не е представен. Като доказателство за сторени в производството разноски по
делото е приложена вносна бележка за заплатена държавна такса в размер на 10.00
лева, както и разписка инкорпорирана в договор за правна защита и съдействие ,
видно от която жалбоподателят е заплатил възнаграждение за адвокат в размер на
400,00 лв. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на
ответника за прекомерност на заплатеното възнаграждение, тъй като в случая то е
под минималния размер посочен в чл. 8 ал. 3 НМРАВ. Разноските в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени в общ размер от 410,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение
второ от АПК, във връзка с чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, настоящият съдебен
състав на Административен съд – Пазарджик :
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.П.Н. ЕГН ********** с адрес *** чрез
адв. Ф.Ф. от ПзАК , със съдебен адрес ***81833-68/05.11.2021
г. на Началника на Районно управление
/РУ/ Пазарджик към ОДМВР Пазарджик, за издаване
на разрешение за съхранение и носене и употреба на късо нарезно оръжие Пистолет „Байкал 442“ издадено на А.П.Н..
ВРЪЩА преписката на началника на Районно управление – Пазарджик
към ОДМВР – Пазарджик за произнасяне по реда на ЗОБВВПИ, във връзка с подаденото
заявление за продължаване на срока за издадено разрешение за съхранение и
носене и употреба на късо нарезно оръжие Пистолет „Байкал 442“ подадено от А.П.Н..
ОПРЕДЕЛЯ срок на за изпълнение на решението 1 /месец/ от
влизане в сила на настоящия съдебен акт.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
– Пазарджик да заплати на А.П.Н. ЕГН ********** с адрес *** представляван адв. Ф.Ф.
от ПзАК , със съдебен адрес ***
сторените в настоящото производство разноски в общ размер от 410,00 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия: /п/