Р Е
Ш Е Н
И Е № 565/1.8.2019г.
гр. ЯМБОЛ.01.08.2019.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на .........04.07.2019г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................Ст.М.…...................................……................и
в присъствието на
прокурора.....................................................................................………като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА………………….....гр.дело N .1968… ..
по описа
за 2018год.
и за да се произнесе взе предвид
следното........................................................................
Производството е образувано по искова молба, предявена от
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп” против Община Я., с която се претендира постановяване на решение, с което
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 299,08 лв., представляваща
изплатено от него обезщетение по застраховка „КАСКО Стандарт” на застрахованото
лице по застрахователна полица № *** във връзка с настъпило на 29.10.2017 г.
застрахователно събитие, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
– 21.05.2018 г. до окончателното изплащане и съдебно-деловодни разноски.
Ищецът твърди, че заедно с „Гея
Ком” ЕООД е страна по сключена застраховка „Каско
Стандарт” съгласно застрахователна полица № ***, валидна от 11.07.2017 г. до
11.07.2018 г. по отношение на л.а. „Ауди” А6 с рег.№
В хода на съдебното дирене
исковата претенция се поддържа изцяло.
Ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който не е оспорил механизма на настъпване на ПТП, както и
наличието на валидно застрахователно правоотношение със застрахованото лице, по
което е била изплатено обезщетение в размер на 299,08 лв. във връзка с настъпилото
ПТП, но сочи, че застрахователят е следвало да откаже плащането на осн.чл.408,
ал.1, т.3 от КЗ и т.1.4 от т.Х – Общи изключение на раздел „Общи положения” от
ОУ на ищеца, приложими към застраховка „Булстрад Каско Стандарт”, тъй като щетите са настъпили вследствие
нарушение от страна на водача на правилата за движение по пътищата и са били
причинени при груба небрежност, тъй като същият се е движил по улица, за която имало
поставен знак В1 – „ Забранено е влизането на пътни превозни средства”. В условията
на евентуалност, твърди се наличие на съпричиняване
на резултата от страна на водача. Моли се за отхвърляне на иска.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Ищецът е представил
застрахователна полица № *** „Каско стандарт” сключена на 10.07.2017г. за лек автомобил
марка „Ауди”, модификация А6 limousine 3.0, с рег.№ А7887ММ, собственост на „ГЕЯ КОМ” ЕООД със срок
на застраховката от 11.07.2017г. до
11.07.2018г.
На 30.10.2017г. „ГЕЯ КОМ” ЕООД е
подало заявление до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение
за станало ПТП на 29.10.2017г. в гр.Я. Представена е декларация подписана от Г.Г., в която същият е декларирал че ПТП е настъпило на
29.10.2017г. в гр.Я., между стара баня и Б.
с МПС „АУДИ-
Ищеца е отправил писмена молба до
Г.К.Г. за посочи точното място на въпросната дупка в гр.Я., в отговор на която
същият е отговорил, че мястото, където е станало събитието се намира в гр.Я.,
срещу ст. б. и сградата на EVN, покрай река Т., където е невъзможно да се кара повече от 20-
Ищецът е отправил до Община Я. регресна покана изх.№ ***/16.03.2018г., получена на
22.03.2018г., според представената обр. разписка,
както и 8 бр. снимки на вредите по колата.
От страна на ответника бяха представени,
зав. копие от генерален план за ОД на ЦГЧ гр.Я., в който е посочен знак В1 на
ул.”***”, констативен протокол съставен на 18.07.2018г. от специалист на СПОР,
с който е констатирано поставения пътен знак, 3 бр. снимки на пътния знак от
18.07.2018г., решение на 16-та сесия на Общински съвет – Я., проведена на
31.03. - 01.04.2005г., с което се утвърждава Генералния план за организация на
движението на Централна градска част.
По искане на ищеца по делото бе
изслушан като свидетел Г.К.Г.. На зададените му от ищеца въпроси същият
отговори, че ПТП-то е настъпило точно на улицата до светофарите към банята,
която била много разбита, по която не можеш да се движиш с не повече от
При така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл.410, ал.1 от КЗ, във р. с чл.49 от ЗЗД.
Съгласно чл.410,ал.1 от КЗ с плащането на
застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Ищеца е обвързал претенцията
си към ответника с възложените му задълженията да ремонтира и поддържа
общинските пътища съгл. Закона за пътищата.
Основателността на претенцията
предполага установяване по безспорен начин
на следните кумулативни предпоставки: наличието на валидно сключен
договор за застраховане между пострадалия и застрахователя-ищец, настъпило
застрахователно събитие от вещ, за която отговаря ответника, наличие на
причинно-следствена връзка между вредите и попадането на автомобила в дупката,
и изплащане на застрахователно обезщетение на застрахования от страна на
застрахователя-ищец.
Безспорно се установи, че
собственикът на лек автомобил - „Ауди”, модификация А6, с рег.№ А7887ММ – „ГЕЯ
КОМ” ЕООД , е застраховал същия при ищеца със застраховка „Каско
стандарт” със срок на действие от 11.07.2017 г. до 11.07.2018 год., включващ датата на
произшествието – 29.10.2017г.. Установи се, че ищецът е извършил плащане по
тази застраховка на застрахователно обезщетение в размер на исковата сума от
299,08лв.
Страните не спорят относно наличието на описаното в исковата молба застрахователно
правоотношение, относно настъпилото ПТП, относно механизма на същото и вредите,
за които ищецът е заплатил на пострадалото лице обезщетение в размер на 299,08
лв., поради което тези факти не се нуждаят от доказване. Спорят дали ищецът е
бил задължен да покрие вредите, дали е била налице изключваща неговата отговорност
предпоставка, дали водачът е действал и в нарушение на правилата на ЗДвП, дали
е налице съпричиняване.
Според чл. 408 КЗ
основанията, при които застрахователят може да се освободи от отговорност и да
откаже изплащане на застрахователното обезщетение, се определят със закон, като
са посочени изрично три от допустимите основания за отказ - умишлено
причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; умишлено причиняване на застрахователното събитие
от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго
лице; неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие.
С решение № 102 от 2.
10. 2012 г. по т. д. № 615/2011 г. по описа на ВКС на РБ, І ТО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че отказът за плащане на застрахователно обезщетение
по чл.
211 КЗ /стар/ е предвиден само като правна възможност, а не
безусловно. Не всяко неизпълнение на договорно задължение води до изключване
отговорността на застрахователя. Необходимо е още да не е изпълнено задължение,
което е предвидено в закона или договора и което е значително с оглед интереса
на застрахователя. Последният израз се свързва със значителност както на
неизпълнението, така и на самото задължение с оглед на неговия вид и характер.
Това е такова задължение на застрахования, което е от съществено значение за
застрахователя и без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за него
да осъществява своята дейност. Фактическият състав, пораждащ правото на
застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение, включва
виновно неизпълнение на предвидени в договора и закона задължения от страна на
застрахования и пряка причинна връзка със съществено увеличаване на риска или с
неговото реализиране, поради което следва да се приеме, че при изпълнение на
тези задължения не би се стигнало до настъпване на застрахователното събитие.
В случа от събраните по делото
доказателства съдът приема за безспорно установен факта, че водачът на процесното МПС Г.К.Г., който е
управител и едноличен собственик на капитала на „ГЕЯ КОВ” ЕООД, чийто автомобил
е бил застрахован при ищеца, е нарушил правилата за движение по пътищата, като
е нарушил пътен знак „В1” „Забранено е влизането на пътни превозни средства” на
ул.” ***”, при движение от Ст. б. към „ЕVN-B.”, т.е. той е влязъл да управлява
автомобила в забранена за движение улица, където е станало произшествието. За
наличието на този знак се установи от представените от ответника писмени
доказателства – генерален план за организация на движението в ЦГЧ на гр.Я.от
2004г. и констативен протокол от 18.07.2018г. с приложените към него снимки,
които не се оспориха от ищеца. По въпроса за движението на автомобила съдът
приема, че той се е движил в посока от Ст. б. към „ЕVN-B.”, а не обратно, както
заяви при разпита свидетелят Г.. В тази част съдът намира показанията за
предубедени и заинтересовани, с оглед обстоятелството, че е собственик на
застрахования автомобил, както и в
противоречие с представените от същия свидетел декларация за настъпване на
застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт”, където
е декларирал обратната посока на движение , чийто подпис не оспорва, както и в
декларация на Р.Г.М., който също е декларирал тази посока на движение на
автомобила. По този начин съдът приема, че водачът на МПС-то сам се е поставил
в риск, навлизайки със застрахования автомобил в забранена улица, поради
което приема, че поради това му
поведение се е стигнало до причиняване на нанесените на автомобила вреди, чиято
стойност не се оспорва, т.е. налице е причинно-следствена връзка между
задължението на застрахования произтичащо от закона и настъпилото застрахователно
събитие. Такова задължение е предвидено и в раздел Х, т.1.4 от Общите условия
на застраховката, поради което се касае и за договорно неизпълнение. Това
поведение на водача съдът намира за виновно, т.к. доказателства за противното
не се събраха. Същото е значително с оглед интереса на застрахователя, по
смисъл на чл.408, ал.1 ,т.3 от ЗК. С оглед на това съдът приема, че
застрахователят е следвало да откаже плащане на застрахователно обезщетение за
щетите по застрахования лек автомобил, причинени при ПТП, настъпило в резултат
на нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на лекия
автомобил-собственик на същия. Това води и до неоснователност на регресната му претенция към ответника за възстановяване на
изплатеното обезщетение, поради което предявеният иск следва да се отхвърли.
Липсват претенции за разноски от
страна на ответника, поради което съдът не присъжда такива.
Ваден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” със седалище и адрес на управление гр.София,
пл.”Позитано” №5 с ЕИК ********* иск по чл.410, ал.1
от КЗ, във р. с чл.49 от ЗЗД против Община Я. за заплащане на сумата от 299.08
лв., представляваща изплатено от него обезщетение по застраховка „КАСКО
Стандарт” на застрахованото лице по застрахователна полица № ***, като
неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: