Р Е Ш Е Н И Е
гр.Русе, 23.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд, пети наказателен състав, в публичното заседание на 24.02 през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:Велизар Бойчев
при секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от председателя АНД№2271 по описа за 2020год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
С.И.Х. *** подал жалба против наказателно постановление №20-1085- 002341/ 10.07.2021 г., издадено от началника на сектор ПП при ОД на МВР- Русе, с което на основание чл.178е във вр. чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв.
Жалбоподателят излага съображения, че не е извършил нарушението и иска отмяната на наказателното постановление.
Ответникът по жалбата твърди, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
РРП не взема становище по жалбата.
Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
На 31.01.2020г., около 14.15 часа, жалбоподателят паркирал лек автомобил с рег.№Р 1791 ВТ на бетонна площадка зад жилищен блок, намиращ се на №97 на ул."Александровска" в гр.Русе. От дадената територия се влизало през задни входове в магазин Mpulse и ресторант Enjoy. На същата дата на въззивника бил издаден фиш серия СТ №194719 в негово отсъствие, с който бил наказан на основание чл.178 във вр. чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП с глоба в размер на 50лв. На 5.02.2020г. жалбоподателят подал възражение срещу фиша, в което заявил, че не извършил вмененото му нарушение, тъй като е паркирал на разрешено за това място и по правилата на ЗДвП. На 20.05.2020г. бил съставен ауан . №20-1085- 002341, с който започнало настоящото производство.
Тази фактическа обстановка се доказва по напълно непротиворечив начин от всички събрани по делото доказателства и води на следните правни изводи:
В хода на досъдебното производство по делото са допуснати множество нарушения на процесуалния и материалния закони. На първо място към момента на издаване на ауан №20-1085-002341 е бил изтекъл предвидения в чл.34 от ЗАНН давностен срок за това. Чл. 186, ал. 2 от ЗДвП предвижда издаване на АУАН на лицето, оспорило фиша, като не предоставя възможност на наказващия орган да извърши проверка, в хода на която да установи друг извършител, на който да се състави акт. От изложеното следва, че тъй като в случая нарушителят е изначално известен на сектор ПП при ОД на МВР- Русе, на него е следвало да се издаде АУАН в 3-месечен срок, считан от 31.01.2020г. Нещо повече, макар и без пряко значение за правнорелевантните факти, жалбоподателят в подаденото възражение против фиша е потвърдил управлението на автомобила при процесиите обстоятелства и паркирането му на даденото място, като е оспорил извършването на нарушение с това си поведение. Поради това нарушителят за административнонаказващия орган е бил известен на 31.01.2020г., откогато до 20.05.2020г., датата на съставяне на ауан, са изминали повече от три месеца и съответно той не е следвало да бъде издаван. Наказващият орган неправилно е смесил процедурите по чл. 186, ал. 2 от ЗДвП и чл.189, ал.5 от ЗДвП, уреждащи различни правила за наказване на лицата и имащи коренно различни предпоставки за приложението им. Без всякакво основание на Х. е поискана декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, която винаги се предпоставя от наличието на издаден електронен фиш, какъвто в случая няма. Именно поради това и декларираното в нея и момента на това действие няма никакво отношение към момента на откриване на извършителя на разследваното нарушение, който, както стана дума по- горе, вече е бил известен на наказващия орган. На следващо място жалбоподателят е бил наказан/според диспозитива на обвинението в наказателното постановление/ за това, че паркирал на тротоара пред жилищна сграда или гараж, с което затруднил достъпа до тях. Тук следва да се отбележи, че състава на нарушението чл.178е от ЗДвП, послужил за основание за наказване лицето, предвижда санкция за лица, които паркират пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места. Безспорно сред възможните много изпълнителни деяния по анализираната разпоредба, няма паркиране пред жилищна сграда или гараж, с което да се затруднява достъпа до тях. До тази колизия на нормите от обвинението се е стигнало, тъй като разпоредбата на чл. 178е от ЗДвП не е релевантна към забраната по чл.
98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, тъй като касае случаи, при които паркирането на тротоара не затруднява достъпа до входа на жилищна сграда или гараж, а е направено на тротоар, но извън разрешените за това места. За нарушаването на забраната на чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП също е предвидена санкция, но в чл. 180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, при съотношението между двете административнонаказателни норми като специална/ чл. 178е от ЗДвП/ към обща /чл. 180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/. На последно място следва да се каже и че наказаното лице не е паркирало пред жилищна сграда или гараж, с което не са налице и основни елементи от обективната страна на вмененото му нарушение. Безспорно е установено, че процесният автомобил е паркиран до задните входове на магазин и ресторант, които не са жилищни помещения, нито пък гаражи, и паркирането на няколко метра от тях не затруднява по никакъв начин достъпа до тези обекти, входовете на които е можело да се ползват напълно безпрепятствано за всякакви нужди. Поради всичко изложено наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №20-1085- 002341/ 10.07.2021 г., издадено от началника на сектор ПП при ОД на МВР- Русе, с което на С.И.Х. *** на основание чл.178е във вр. чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв.
|
|
Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |