Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 254
гр.Свищов,
8.11.2019 год.
Свищовският районен съд в публично
заседание на 08.10.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ПЕНКА Й.
при секретаря Петя Братанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1222 по описа за 2018 год., за да
се произнесе, взема предвид:
Искове с правно
основание чл. 422 от
Ищецът „К.с.и п.“ЕООД ***, представляван от
управителя Т.Т. твърди, че дружеството е правоприемник на „ВИК-С.“ЕАД.
Заявява, че ответникът е абонат по две партиди с № 10019 и № 10020 на „ВИК-С.“ЕАД. Посочва, че
същият е потребител на услугите на ищеца в ползвания от него имот в гр. Свищов,
ул. ВИК-С.. Като абонат , той бил подчинен на Общите условия на „К.с.и п.“ЕООД,
одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6 ал.
1 т. 5 от Закона за регулиране на восдоснабдителните
и канализационните услуги, както и Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Посочва, че съгласно чл. 32 от Наредбата, заплащането
на изразходената и отведена вода се
извършва въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено
чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, а когато такива
липсват – по начин, подробно описани в чл. 39 ал. 5 от Наредбата. Сроковете за
плащане били уредени в чл. 40 от Наредбата, вр. чл.
33 ал. 2 от ОУ - 30 дни след датата на
фактурирането, като при забавено плащане, абоната заплащал и законоустановената лихва, съгласно чл. 44 от ОУ вр. чл. 40 ал. 1 вр. чл. 86 ЗЗД.
Същите правила били залегнали и в индивидуалния договор на ответника. Ответникът не бил подал възражение срещу
начислените суми. Заявява, че съгласно справка извлечение за неплатени фактури
за абоната 10019 от 16.07.2018г. за
периода м.януари 2015 година до м.май 2017 г. неизплатеното задължение на ответника
било в размер на 351,30 лева главница и
72,30 лева – лихва, като лихвите се изчислявали поотделно, спрямо падежа на
всяка дължима сума. Съгласно справка –
извлечение за неплатени фактури за абонат № 1020 от 16.07.2018г. за периода от м. ноември 2015 г. до м.
февруари 2017 г. неизплатеното задължение на ответника било в размер на 54,05
лева главница и 9,91 лева – лихва. Общата дължима сума от ответника била 487,56
лева, от които 405,35 лева главница и 82,21 лева лихва. Цените, по които
дружеството извършвало ВиК услуги били утвърдени от
Комисията за енергийно и водно регулиране и оповестени на интернет страницата
й. Посочва, че като доказателство за редовността на извършеното отчитане и
съответно начина на формиране на претендираните суми
представя справка за консумация на
абонат № 1019 и № 10020 за периодите 10.12.2014г. до 11.05.2017г. и
10.12.2014г. до 10.02.2017г.. като потребеното
количество вода личало от колоната озаглавена Пок –
показания на водомера. От същата справка била видна и хронологията на
плащанията, както и неплатените задължения. Твърди, че ответникът е абонат на
оператора „К.с.и п.“ЕООД, предоставящо услугата – Ви К на крайни потребители, в
съответствие с Закона за водител. Той бил потребител по смисъла на закона, като
ползвател на водоснабдения имот и като такъв дължал заплащането на сумите за
консумирана вода. Процесното количество потребена вода било доказано със справка ,съдържаща се и в
показателите на карнетните листи, с които бил отчитан
абонатът, като към момента нямало плащане на ползваните услуги. Твърди, че предявили претенцията си по реда
на чл. 410 от ГПК, като заповедта по ч.гр.дело № 745/2018 г. по описа на РС Свищов била връчена на
ответника по реда на чл. 47 ГПК. Моли да бъде постановено решение, с което да
бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата 405,35 лева – главница и 82,21 лева
– лихва, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски. В писмена защита по делото излага подробни
съображения за основателност на исковете.
Ответникът Ю.Р.П. в законоустановения
срок е
подал отговор на исковата молба,
чрез назначения му особен представител
по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, в който
взема становище за неоснователност на иска. Счита, че не се
представени доказателства които да обосновават исковата претенция. Липсвал
договор за предоставяне на услугата, от който да произтичат ликвидни и
изискуеми задължения. Оспорва
изложените в исковата молба твърдения. Взема становище , че не било изяснено
как ответникът е ползвал услугите на дружеството за процесния
период. Прави възражение за изтекла давност по отношение на част от
задълженията за лихва. Не били представени доказателства, че ответникът бил
уведомен за преобразуването на дружеството, както и че е приел общите условия,
чрез които се установява задължението му. В хода на устните състезания процесуалният му
представител взема становище иска да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан, тъй като липсвали доказателства за наличие на договор за
предоставяне на услугата, защото представения договор от 13.12.1999 г. не бил
достатъчно доказателство за наличие на облигационно правоотношение между
страните, поради това че лицето което е сключило договора било посочено само с
две имена, без ЕГН , а от съдържанието на договора не можело да се направи
предположение дали лицето П. е сключил
този договор за две партиди. Поддържа направеното възражение за давност за част
от претендираните лихви. Моли иска да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери
за установено следното:
Не се спори по делото, че „К.с.и п.“ЕООД
предоставя услуга – Ви К на крайни потребители, в съответствие със Закона за
водите. Спори се, че ищецът е правоприемник на „ВИК-С.“ЕАД, но това се установи
от приложените справки от Търговския
регистър. Приложени по делото са Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор, в които в чл. 2 ал. 1
т. 1 е уредено, че потребители на Ви К услуги са юридически или
физически лица – собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж
на имоти, за които се предоставят Ви К услуги. В чл. 33 ал. 2 от същите е
уредено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от
тях Ви К услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране, а в чл. 44 е
предвидено, че при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на
ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер
на законната лихва, съгласно чл. 86 ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Общите условия са одобрени от ДЕВР с Решение №
ОУ -09 от 11.08.2014г..
Приложен по делото е договор за предоставяне
на ВиК услуги от 13.12.1999г. между ВиК ЕООД гр. Свищов и абонат Ю. П., за адрес ***, с предмет
доставка на вода за питейно-битови нужди /стопански нужди, обществени нужди,
включително за нуждите на лицата на бюджетна издръжка, противопожарни и други
цели/ и отвеждане на отпадъчните води от имота на потребителя в гр. Свищов ,
ул. ****. В чл. 3 от договора е уговорено, че заплащането на
изразходената и отведена вода се извършва въз основа показанията на индивидуалните
и общи водомери, а когато такива липсват съобразно броя на обитателите в
жилищата, по начините, подробно описани в чл. 30 от Наредба № 9. Страните по договора постигнали съгласие в
чл. 5 , че абонатът се задължава до края на месеца да заплати стойността на
изразходваната и отведена вода за прехдония месец в
касата на доставчика, за което получава съответен документ. Ал. 2 на чл. 5 от
договора предвижда, че при забавено плащане след посочения сро,
абонатът заплаща и законоустановена лихва. Съгласно чл.
5 ал. 3 от договора възражението на абоната срещу начислените суми не го
освобождава от задължението да плати в определения срок.
Ищецът е представил карнетни листи – два броя,
в които са отразени показания относно консумирана от абонат Ю.П.- № 19 вода, който включва периода
м.октомври 2014. до м. април 2017г., като за този период има подписи срещу
показанията. Представени са и два карнетни листи в
които са отразени показания относно консумирана от абонат Ю.П. № 120 вода, който
включва периода м. октомври 2014 г. до за м.април 2017 г. , като за този период
има подписи срещу показанията с изключение
на месеци, в които има служебно начисляване на вода. На всеки от карнетните листи фигурира адрес на абоната – ул. ****,
съответно за доставяна вода за тоалетна
и за баня.
Представи се по делото и счетоводна справка от
ищеца за дължимите към ищеца от абонат Ю.Р.П. за периода от 10.12.2014г. до
11.05.2017г. суми, по която дължимите
суми по партида 10019 са в размер на
351,30 лева - главница и 72,30 лева лихва,
като дължимите суми по партида № 10020 за периода 10.12.2014г. до 10.02.2017г. са в размер на 54,05 лева
главница и 9,91 лева лихва, общо за двете суми дължима сума 487,56 лева, от
която 405,35 лева главница и 82,21 лева лихва. Приложена по делото е и справка
за консумация на абонат Ю. Р. П., според
която за периода 30.01.2015г. до 31.05.2017г. дължимата сума не е платена по
партидата за тоалетната на посочения адрес, както и за периода от 30.11.2015г.
до 28.02.2017г. не е платена дължимата сума и за паритадата
баня на същия адрес, като е посочен и размера. В същата са посочени и
показанията , като следва да се отчете, че те съответстват на записаните по карнетните листи, приложени по делото.
Вложено в настоящото дело е
ч.гр.дело № 745/2018г. на СвРС, по което е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от
При тези данни от фактическа страна, съдът намира
предявения иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 вр. вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД – установителен иск,
за основателен. В производството
по този иск, ищецът цели да установи, че ответникът Ю.Р.П. дължи сумата 405,35 главница,
представляваща незаплатена консумирана вода, за която сума главница е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 443/18.07.2018г. по ч.гр.дело №
745/2018г. на СвРС. Искът е допустим, тъй като е
предявен от заявителя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес,
с указването на ищеца, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Разгледан по същество, същият се явява
основателен. Ищецът е оператор по смисъла на Закона за водите,
предоставящ услуга - ВиК на крайни потребители, а
ответникът е лице, срещу което е
издадена заповед по чл. 410 ГПК .
В
настоящият случай беше установено, че
ответникът е потребител на ВиК услуги, подавани към този имот. Действително обстоятелството,
че партидата е записана на името ответника не доказва
качеството на потребител на ответника. Това е така, защото основанието за
плащането е предоставянето на услугата, а задължено е лицето потребител на тази
услуга. Партидата е само средство за идентификация на отделни потребители -
собственици или ползватели на водоснабдяван имот. Ищецът следваше да докаже
наличието на облигационни отношения между него и ответника. По делото бяха представени доказателства за валидно
правоотношение с правопораждащ юридически факт –
договор от 13.12.1999г. за предоставяне на В и К услуги до имота на длъжника, находящ се в гр.
Свищов, ул. ****, като действително абоната в договора е посочен само с две
имена, но следва да се посочи, че адреса съвпада с адреса и по карнетните листи и в справката за дължими суми , както и
тази за консумирана вода. Именно въз основа на договора за предоставяне на ВиК услуги са
заведени и партидите на името на ответника, и двете за този адрес. Представените
справка-извлечение на дължимите суми и справка за консумация на абонат, в която
са посочени номера на фактури със посочени главница и лихва, не бяха оспорени
от ответника. Ответникът чрез процесуалният си представител е възразил, че не
било ясно по какъв начин са отчетени съответните количества консумирана вода,
но не е оспорил тези частни документи. Представените
карнетни листи и за двете партиди включват процесния период. Този документ представлява извънсъдебно
писмено твърдение на заинтересованата страна.
Или карнетния лист като частен документ не
обосновава извод, че отразените в него обстоятелства са верни. Същевременно
обаче, не само карнетните листи не бяха оспорени, но
и показанията в тях съответстват на тези в справката за консумирана вода. След като се доказа, че ответникът е
ползвал предоставените към процесния имот ВиК услуги, за всяка от двете открити партиди, същия дължи на оператора възнаграждение за тези
услуги, за целия претендиран период.
Представиха се по делото
доказателства, които удостоверяват
реално доставеното
количество ВиК услуги за
периода от м.декември 2014. до м.май 2017г. за аб.№
10019 и за периода от м. декември 2014г. до м. февруари 2017г. за аб. № 10020, на посочения адрес, и
за ответника е възникнало задължение да
заплати стойността на представените В и К услуги за периода. С оглед
на това съдът счита иска за основателен и доказан и следва
да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата 405,35 лева главница – неплатено задължение за
водоснабдителни услуги за периода м. 01.2015г. до м.май 2017г. за аб. № 1019 и за периода м. 11.2015 г. до м. 02.2017г. за аб. № 10020., ведно със
законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК – 16 .07.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
С оглед уважаване на главния иск, но и предвид направеното от процесуалния представител на ответника възражение за изтекла погасителна давност на част от вземанията за лихва, частично основателен се явява и предявения иск за лихва за забава. Ответникът не ангажира доказателства за заплащане стойността на ползвана, но незаплатена питейна вода и канализация по издадени за периода от м.11.2015г. до м.02.2017г. фактури , аб. № 10020 и дължи лихва за този период. По представената от ищеца справка – извлечение, дължимата от ответника лихва за този период е в размер на 9,91 лева. Ответникът не оспорва представената счетоводна справка за дължими суми. Възражението за изтекла давност по отношение на лихвата за този абонатен номер се явява неоснователно, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в съда на 16.07.2018г. , и тригодишната давност не е изтекла за тези вземания. Ответникът не ангажира доказателства за заплащане стойността на ползвана, но незаплатена питейна вода и канализация по издадени за периода от м.12.2014г. до м.05.2017г. фактури , аб. № 10019 и дължи лихва за този период. По представената от ищеца справка – извлечение, дължимата от ответника лихва за този период е в размер на 72,30 лева. Ответникът не оспорва представената счетоводна справка за дължими суми. Възражението за изтекла давност по отношение на лихвата за този абонатен номер се явява основателно за част от претендираните лихви. В случая вземането за лихва се погасява с тригодишна давност съгласно чл. 110 б. в от ЗЗД, като за към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от който момент се считат предявени и исковете, предмет на настоящото производство са погасени по давност задълженията за лихва за отчетен период от 10.12.2014 г. до 09.07.2015 г., които са включени в първите седем издадени от ищеца фактури по справката извлечение или общо погасени по давност са вземания за лихва в размер на 13,65лева. Ето защо предявения иск за установяване на вземане за лихва за забава следва да бъде уважен в размер на 68,56лева , като иска до пълния претендиран размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен , като погасен по давност за задълженията за периода 10.12.2014 г. до 09.07.2015, за аб. № 10019.
Съдът, който разглежда
предявен иск по чл. 422 от ГПК следва
да се произнесе и за дължимите
в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното
производство, както и в исковото
производство, съобразявайки изхода
на спора. В този смисъл е
т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Събразно
изхода на исковото
производство и уважаване
частично на предявения установителен
иск за вземането за лихва , дължимите
разноски в заповедното производство следва да бъдат редуцирани на 24,30 лева и в този размер
следва да се присъдят на ищеца.
Ищецът претендира разноски за исковото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца
такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако
е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от
иска. Искът на ищеца за главницата е уважен изцяло, а иска за лихва е частично уважен.
Направените
от ищеца разноски по делото са в размер на 325,00 лева , от които 25,00 лева – ДТ и 300 лева – възнаграждение
на особения представител. Предвид това
и разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата 315,90 лева
– направени съдебни
разноски в хода на производството, съобразно уважената част от иска.
Въз основа на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Ю.Р.П.
с ЕГН ********** *** , че дължи на „К.с.и
п.“ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Т. –управител сумата 405,35 лева /четиристотин и пет лева и
тридесет и пет стотинки/ главница – неплатено задължение за водоснабдителни
услуги за периода м.януари 2015 г. до м.май 2017 г. за аб.
№ 10019 и за периода м. 11.2015г. до м. 02.2017г. за аб.
№ 10020, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата
на подаване
на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 16 .07.2018г.
до окончателното изплащане
на вземането, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 443 от 18.07.2018г.
по ч.гр.дело № 745/2018 г. по описа на Районен съд Свищов.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю.Р.П. с ЕГН ********** ***, че дължи на „К.с.и п.“ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Т. –управител сумата 68,56 лева /шестдесети осем лева и петдесет и шест стотинки/- лихва, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 443 от 18.07.2018г. по ч.гр.дело № 745/2018 г. по описа на Районен съд Свищов, като до пълната претендирина сума в размер на 82,21 лева искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД ОТХВЪРЛЯ като неоснователен – погасен по давност за задълженията за периода 10.12.2014 г. до 09.07.2015, за аб. № 10019.
ОСЪЖДА Ю.Р.П. с ЕГН ********** *** да заплати на „К.с.и п.“ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Т.Т. –управител сумата 24,30 лева – направени разноски в
хода на заповедното
производство, съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА Ю.Р.П. с ЕГН ********** *** да заплати на „К.с.и п.“ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Т.Т. –управител сумата
315,90 лева – направени
разноски по делото, съобразно
уважената част от исковете.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението след влизането му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 745/2018 г. по описа
на РС Свищов.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: