№ 122
гр. Пловдив, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Х. В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Х. В. Симитчиев Въззивно гражданско дело
№ 20235000500112 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх. №8719/22.08.2022 г. от И. Х. В., ЕГН
**********, с адресна регистрация: с. М. В., О. С. З., чрез пълномощника адв.
Б. П. - *АК против Решение №248/80.08.2022г., постановено по гр.д. №
1614/2021г. по описа на Окръжен съд - гр. Стара Загора, в частта му, с която
се отхвърля изцяло предявеният от жалбоподателката против ответниците П.
Х. М., ЕГН **********, с адресна регистрация: гр. С. З., кв. "К." ***, *, **,
***; Н. Х. М., ЕГН **********, с адресна регистрация: гр. Б., С., с. И.; М. Д.
П., ЕГН **********, с адресна регистрация: гр. С. З., ул. "М." ***, *, **, ***;
Х. Д. М., ЕГН **********, с адресна регистрация: гр. С. З., ул. "П. Р. С." ***,
**, ***; Л. Д. Р., ЕГН **********, с адресна регистрация: гр. С. З., кв. "К." №
**, ет. *, ап. **, ИСК за установяването на правото на собственост върху 1/8
ид.част от процесният имот в с. М. В., а именно: Д. м., находящо се в с. М. В.,
О. С. З., представляващо УПИ * - *** - ***, от кв. * по ПУП , утвърден със
Заповед под № **** от 21.10.1993г., с площ на УПИ от 915 кв.м., в това число
придаваеми от улица 15 кв.м., заедно с всички постройки в поземления имот,
в това число с построените в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА
1
СГРАДА и Стопански сгради, които са в режим на търпимост по смисъла на
ЗУТ , както и заедно с всички подобрения и приращения в поземления имот,
при граници и съседи на УПИ: от север - улица, от изток УПИ *-***, от юг -
УПИ **-*** и УПИ I**-***, от запад - о. м., предвид настъпило наследствено
правоприемство след смъртта на общия наследодател Х. М. И., починал на
14.06.1989г.
В жалбата се поддържа, че решението в обжалваната му част е
неправилно и незаконосъобразно, за което са изложени конкретни
съображения. Иска се съдът да се произнесе относно съществуването на
правото на собственост на ищцата по отношение на процесния имот.
По отношение предявените от И. Х. В. искове за обявяване
нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот с правно
основание чл.26, ал.2 от ЗЗД и за присъждане на обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди, първоинстанционното решение, с което същите са
отхвърлени, не е обжалвано и е влязло в законна сила.
В законния срок, отговори на жалбата са постъпили от ответниците М.
Д. П. и П. Х. М., двете чрез адв.Г., от ответника Л. Д. Р., чрез адв.В. и от
ответника Х. Д. М., чрез особения му представител адв.Н.. Със същите се
оспорва жалбата като неоснователна, за което се излагат подробни
съображения, като се иска от въззивния съд да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната част.
След преценка на материалите по делото, направените от страните
твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, в аспекта на
чл.269 ГПК, Пловдивският апелативен съд намира следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната
част.
Предмет на делото пред настоящата инстанция е предявеният от И. Х.
В. иск с правна квалификация чл.97, ал.1 ЗС за признаване за установено по
отношение на ответниците, че същата е собственик на 1/8 ид. част от
недвимим имот: Д. м., представляващо УПИ - * *** по стар, идентичен с УПИ
* ***, по съгласно сега действащия план за регулация на с. М. В., находящ се
в кв. 14 на селото, целият с обща площ от 900 кв.м., ведно с постройките в
2
него, който ищцата твърди, че е придобила по наследство от баща си Х. М. И.,
ЕГН **********, който бил собственик на имота на основание нотариален акт
за собственост № **, том **, дело № ****/**** г. на Нотариус при Районен
съд - С. З. Ф.Б..
По делото е представен горепосочения нот. акт, от който се установява,
че въз основа на проведено произовдство по обстоятелствена проверка по
чл.473 ГПК, Х. М. И. от с. М. В., С. окръг е бил признат за собственик по
давностно владение на следния имот: Д. м. от 900 кв. метра, с постройките в
него, находящо се в с. М. В., С. окръг, при граници: от Изток – С. И. П., от
запад – улица, от север – улица и от юг – Г. И. П., представляващо имот пл. №
***, в кв. **, кад. основа на парцела *-***, в кв. ** на същото село.
Съгласно представеното по делото Удостоверение за наследници с изх.
№ 074/08.06.2020г., издадено от кметство на с. М. В., О. С. З., ответниците П.
Х. М., Н. Х. М., М. Д. П., Х. Д. М. се явяват наследници по закон на Х. М. И.,
ЕГН **********, починал на 14.06.1989г.. Конкретно, общият наследодател
Х. М. И., б.ж. на с. М. В., починал на 14.06.1989г. и е оставил за свои
наследници ищцата И. Х. В. - негова дъщеря, както и първите четирима
ответници, от които П. Х. М. и Н. Х. М. са законни наследници на Х. М. И.,
починал преди смъртта на своя баща М. Х.в И., като последният е син на
общия на страните наследодател. Съответно, ответниците М. Д. П. и Х. Д. М.
са законни наследници на починалия син Д. М. Х.в, като последният се явява
внук на общия наследодател Х. М. И..
От доказателствата по делото (представените удостоверения за
наследници на ответниците, както и на Р. Б. И.), се установява, че към
12.03.1975 година, когато общият наследодател на ищцата и първите
четирима ответници Х. М. И., е бил признат за собственик въз основа
давностно владение на процесния имот с нотариален акт за право на
собственост на недвижим имот на основание обстоятелствена проверка № **,
н.д. №****/****г. на Нотариус при С. районен съд, същият е бил в брак със
съпругата си Р. Б. И., починала впоследствие преди него, на 18.05.1984г.
В тази връзка, съдът съобрази, че съгласно Постановление № 8 от
17.06.1981г. на Пленума на Върховния съд, когато придобивната давност е
започнала и е изтекла през време на брака, и двамата съпрузи са придобили
правото на собственост върху недвижимия имот и той е станал
3
имуществена общност. В такива случаи следва да се счита, че и двамата
съпрузи са упражнявали фактическа власт върху имота.
Същото разрешение следва и когато единият от съпрузите е започнал сам
да владее като свой собствен недвижим имот още от преди сключването на
брака, а придобивната давност изтече през време на брака. И в този случай,
щом имотът се придобие през време на брака, той става имуществена
общност, защото от значение е моментът на придобиването на имота - чл.
13, ал. 1 СК.
Това означава, че горепосоченият имот е бил придобит в условията на
съпружеска имуществена общност (СИО) при условията на чл.13, ал.1 от СК
от 1968г. /отм./ Със смъртта на съпругата Р. И. през 1984г., тази СИО е била
прекратена, в резултат на което преживелият съпруг Х. М. И. е станал
собственик на половината от процесния имот на основание чл.14, ал.3 от СК
от 1968г. /отм/, а другата половина е била наследена само от двете деца И. Х.
В. и М. Х.в И., с оглед разпоредбата на чл.14, ап.7 от същия СК. Това е така,
тъй като съгласно чл.14, ал.7 от действащия към този момент Семеен кодекс
от 1968 г., отменен, считано от 01.07.1985 г., „ При прекратяване на
имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите се
прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата. Но когато
преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не
получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество.“
Видно от представеното по делото пред първата инстанция
удостоверение № * от ********г. от Районен съд-С. З., на 07.01.1985г. И. Х.
В. се е отказала от наследството, останало след смъртта на майка й Р. Б. И.,
като отказът е бил вписан с специалния регистър под № * от ********г. при
Районен съд С. З..
Съгласно чл.53 от Закона за наследството, действал и към датата на
отказът от наследство на И. Х. В., „Частта на отреклия се или на оня, който
е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на
останалите наследници“. В случая, предвид изричната норма на чл.14, ал.7
СК (отм), цитирана по-горе, която изключва преживелият съпруг от кръга на
наследниците, имащи право да получат дела от прекратената СИО на
починалия съпруг, следва да се приеме, че отказът от наследствоно на едното
дете на починала – дъщеря й И. В., е уголемила дела само на брат й М. Х.в И.,
4
който е станал единствен собственик на ½ от имота. Това е така, тъй като
преживелият съпруг на Р. И. – Х. М. И. не е бил сред лицата, призовани към
наследяване на дела й, по силата на изричната норма на чл.14, ал.1 СК от
1968г. (отм.), поради което и няма как да се уголеми дела му вследствие
направения от дъщеря му отказ от наследство.
Установява се от доказателствата по делото, че на 07.02.1985г., общият
наследодател Х. М. И. е прехвърлил на сина си М. Х.в И. собствената си ½
идеална част от Д. м. с площ от 900 кв.м., съставляващо урегулиран парцел * -
п., с пл.№ ***, в кв. ** по плана на село М. В., при граници на дворното
място: от двете страни улици, и недвижими имоти *-*** r * - ***, както и ½
ид.част от всички постройки в описаното Д. м., срещу поето от
приобретателя М. Х.в И. задължение за всестранни грижи и издръжка на
прехвърлителя до края на живота му, като последният си е запазил пожизнено
и безвъзмездно обитаване на описания имот. Договорът за прехвърляне
правото на собственост върху процесният имот срещу задължение за
издръжка и гледане е сключен с нот.акт № **, том *, дело № *** от
********г. на Нотариус при С. районен съд, представен по делото.
Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че на
06.03.2020г., ответниците П. Х. М., Н. Х. М., М. Д. П., Х. Д. М., явяващи се
наследници по закон на М. Х.в И., сключват Договор за покупко-продажба на
процесния недвижим имот, по силата на който прехвърлят собствеността
върху същия на купувача Л. Д. Р., също ответник по иска, за покупна цена от
37 000 лв, която сделка е обективирана в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим № **, том *, рег. № ****, дело № **/****г. на
Нотариус С. Ч., с per. № *** и район на действие РС-С. З..
В обобщение, от изложената по-горе фактология, се налага извод, че
ищцата не е придобила и съответно не е собственик на 1/8 ид. част от
процесния имот по наследство от баща си Х. М. И., тъй като след смъртта на
съпругата му Р. Б. И. и отказът от оставеното от последната наследство,
направен от ищцата И. В. Х., останалата в наследство от Р. И. ½ ид. част от
имота след прекратяване на СИО е станала еднолична собственост само на
сина й М. Х.в И.. Другата ½ ид. част от имота, останала в собственост на
преживелия съпруг и общ наследодател на ищцата и първите четирима
ответници Х. М. И., последният е прехвърлил на сина си М. Х.в И. с договор
5
за прехвърляне правото на собственост върху процесният имот срещу
задължение за издръжка и гледане е сключен с нот.акт № **, том *, дело №
*** от ********г. Съответно, като са продали процесния имот на Л. Д. Р. с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим № **, том *, рег. № ****,
дело № **/****г. на Нотариус С. Ч., с per. № *** и район на действие РС-С.
З., първите 4-ма ответници са се разпоредили в полза на 5-я ответник с права,
които в действителност притежават.
Предвид изложеното, предявеният от И. Х. В. иск с правна
квалификация чл.97, ал.1 ЗС за признаване за установено по отношение на
ответниците, че същата е собственик на 1/8 ид. част от недвимим имот: Д. м.,
представляващо УПИ - * *** по стар, идентичен с УПИ * ***, по съгласно
сега действащия план за регулация на с. М. В., находящ се в кв. 14 на селото,
целият с обща площ от 900 кв.м., ведно с постройките в него, който ищцата
твърди, че е придобила по наследство от баща си Х. М. И., ЕГН **********,
който бил собственик на имота на основание нотариален акт за собственост
№ **, том **, дело № ****/**** г. на Нотариус при Районен съд - С. З. Ф.Б.,
се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Тъй като
първоинстанционния съд е стигнал до същия извод, първоинстанционното
решение ще се потвърди в обжалваната част.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, ищецът И. Х. В.,
ЕГН **********, с адресна регистрация: с. М. В., О. С. З., ще бъде осъдена да
заплати разноски за адвокатско възнаграждение от по 450 лв на ответниците
П. Х. М., ЕГН **********, с адресна регистрация: гр. С. З., кв. "К." ***, *, **,
*** и М. Д. П., ЕГН **********, с адресна регистрация: гр. С. З., ул. "М." ***,
*, **, ***, а на Л. Д. Р., ЕГН **********, с адресна регистрация: гр. С. З., кв.
"К." № **, ет. *, ап. ** – 400 лв за адвокатско възнаграждение
Следва да се разпореди да се изплати на адв.Л. Н., в качеството й на
особен представител на ответника Х. Д. М., ЕГН **********, внесеното за
осъщественото пред настоящата инстанция представителство възнаграждение
от 819,54 лв. Размерът на последното не би могъл да бъде изменен от
въззивният съд съобра, тъй като приложим за определянето му е моментът на
възникване на особеното представителство, т.е. на назначаване на особения
представител (23.02.2021г.), към който не са били в сила измененията на
6
минималните адвокатски възнаграждение по Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн. в ДВ, бр. 88 от
04.11.2022г. Освен това, същият съответства и на предмета на делото и
материалния интерес пред въззивния съд, който касае само иска за
собственост. Ще се укаже на адв.Л. Н. да посочи по делото банкова сметка, по
която да й бъде преведена сумата.
По отношение посочването в жалбата, че първоинстанционното
решение се обжалва и в частта относно присъдените за ответниците,
представлявани от адв. М. Г. - АК - гр. С. З., разноски в размер на 4600 лв.
като прекомерно високи, съгласно наредбата за адвокатските възнаграждения
и приложението й в ГПК, настоящата инстанция намира, че пред окръжния
съд не е направено своевременно възражение за прекомерност на същите,
нито е инициирано производство по чл.248 ГПК, поради което и въззивният
съд няма правомощия да намалява размерът им по реда на инстанционния
контрол.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №248/80.08.2022г., постановено по гр.д. №
1614/2021г. по описа на Окръжен съд - гр. Стара Загора, в ОБЖАЛВАНАТА
част, с която се отхвърля изцяло предявеният от И. Х. В., ЕГН **********, с
адресна регистрация: с. М. В., О. С. З. против ответниците П. Х. М., ЕГН
**********, с адресна регистрация: гр. С. З., кв. "К." ***, *, **, ***; Н. Х. М.,
ЕГН **********, с адресна регистрация: гр. Б., С., с. И.; М. Д. П., ЕГН
**********, с адресна регистрация: гр. С. З., ул. "М." ***, *, **, ***; Х. Д. М.,
ЕГН **********, с адресна регистрация: гр. С. З., ул. "П. Р. С." ***, **, ***;
Л. Д. Р., ЕГН **********, с адресна регистрация: гр. С. З., кв. "К." № **, ет. *,
ап. **, иск за установяването на правото й на собственост върху 1/8 ид.част от
процесният имот в с. М. В., а именно: Д. м., находящо се в с. М. В., О. С. З.,
представляващо УПИ * - *** - ***, от кв. * по ПУП , утвърден със Заповед
под № **** от 21.10.1993г., с площ на УПИ от 915 кв.м., в това число
придаваеми от улица 15 кв.м., заедно с всички постройки в поземления имот,
в това число с построените в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА и Стопански сгради, които са в режим на търпимост по смисъла на
7
ЗУТ , както и заедно с всички подобрения и приращения в поземления имот,
при граници и съседи на УПИ: от север - улица, от изток УПИ *-***, от юг -
УПИ **-*** и УПИ I**-***, от запад - о. м., по настъпило наследствено
правоприемство след смъртта на общия наследодател Х. М. И., починал на
14.06.1989г.
ОСЪЖДА И. Х. В., ЕГН **********, с адресна регистрация: с. М. В., О.
С. З. да заплати разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция от по 450 лв на ответниците П. Х. М., ЕГН **********, с адресна
регистрация: гр. С. З., кв. "К." ***, *, **, *** и М. Д. П., ЕГН **********, с
адресна регистрация: гр. С. З., ул. "М." ***, *, **, ***, а на Л. Д. Р., ЕГН
**********, с адресна регистрация: гр. С. З., кв. "К." № **, ет. *, ап. ** – 400
лв за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.Л. Н. Н. от Ак-С. З., вписана под № **** в
НРПП, с адрес гр. С. З., ул."Х. Б." № ***, ет. *, офис **, в качеството й на
особен представител на ответника Х. Д. М., ЕГН **********, внесеното за
осъщественото пред настоящата инстанция представителство възнаграждение
от 819,54 лв, като и указва да посочи по делото банкова сметка, по която да
й бъде преведена сумата.
В останалите необжалваните части, първоинстанционното решение е
влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8