Р Е
Ш Е Н И Е
№ 144/05.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година в
състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Антоанета Лазарова
разгледа
Адм.дело
№57/2020г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на чл.13, ал.5 от Закон за социалното
подпомагане (ЗСП) във вр. чл.145 и сл. от Административно-процесуален кодекс
(АПК)
Образувано е по жалба на Ц.П.Д. ***
против Заповед №ЗСП/Д-М/1865 от 16.12.2019г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Монтана, с която на основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.4, ал.4 и
чл.3, ал.3 от Наредба №РД 07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на
целева помощ за отопление (Наредбата), на оспорващия е отказана целева помощ за
отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2019/2020г. В жалбата се
развиват доводи за незаконосъобразност на оспореният административен акт и се
иска да бъде отменен. В съдебно заседание, оспорващия, чрез пълномощника си
адвокат Станева, поддържа жалбата си и моли да бъде отменен оспореният
административен акт.
Директор
Дирекция “Социално подпомагане” – Монтана, в писмено становище постъпило по
делото и чрез пълномощника си юрисконсулт Б*** , оспорва жалбата и развива
доводи в подкрепа на законосъобразността на оспорения отказ.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.16,8 ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са
следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед №ЗСП/Д-М/1865 от 16.12.2019г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Монтана, с която на основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.4, ал.4 и чл.3, ал.3 от Наредба №РД 07-5/16.05.2008г. за условията и
реда за отпускане на целева помощ за отопление (Наредбата), на оспорващия е
отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон
2019/2020г. В мотивите на оспорения административен акт е прието, че оспорващия
не живее на посочения настоящ адрес, на който е регистрирано и не декларира
адреса на който живее, което е основание да откаже исканата социална помощ.
От фактическа страна се
установява следното:
Видно от Заявление-Декларация
вх.№ЗСП/Д-М/1865/18.07.2019г. (л.59-62 по делото) подадена до Директор Дирекция
“Социално подпомагане” - Монтана, оспорващия е поискал отпускане на целева
помощ за отопление с твърдо гориво за 2019-2020г.
Видно от Протокол от 01.08.2019г.
(л.56 по делото), социални работници са извършили посещение на посочения от
оспорващия адрес, като след разговор със сина на оспорващия и съседи са
отразили, че оспорващия не живее на този адрес. На основание чл.27, ал.2 от
Правилник за прилагане на Закон за социалното подпомагане (ППЗСП от
02.08.2019г. (л.57,58 по делото), с която социалните работници са посочили, че
оспорващия не следва да получи исканата помощ, тъй като е декларирал настоящ
адрес на който не живее.
Със Заповед №ЗСП/Д-М/1865 от
06.08.2019г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Монтана, на
основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.4, ал.4 и чл.3, ал.3 от Наредба №РД
07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление
(Наредбата), на оспорващия е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво
за отоплителен сезон 2019/2020г. С жалба вх.№1204-94Ц-00-2304/02.09.2019г.
(л.51 по делото) отказа на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”
гр.Монтана е оспорен пред Директора на РДСП-Монтана, които с Решение
№12-РД06-0029/16.09.2019г. (л.44-46 по делото) го е потвърдил. От приобщеното
Адм.дело №488/2019г. по описа на Административен съд Монтана се установява, че
с влязло в сила Решение №579/14.11.2019г. е отменена Заповед №ЗСП/Д-М/1865 от
06.08.2019г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Монтана и
преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по
Заявление-Декларация вх.№ЗСП/Д-М/1865/18.07.2019г.
Видно от Протокол от 11.12.2019г.
(л.36 по делото), социални работници са извършили посещение на посочения от
оспорващия адрес в 8,10 часа, като не са открили оспорващия и след разговор със
съсед са отразили, че оспорващия не живее на този адрес от четири години.
Социалните работници са поставили на адреса уведомление (л.35 по делото), с
което са указали на оспорващия да се яви в тридневен срок с Дирекция „Социално
подпомагане“ - Монтана. Видно от Протокол от 13.12.2019г. (л.34 по делото),
оспорващия се е явил в Дирекция „Социално подпомагане“ – Монтана, като е
посочил, че е бил на работа по време на посещението на социалните работници.
Видно от Протокол от 13.12.2019г. (л.33 по делото),в 15,40 часа социални
работници са извършили посещение на посочения от оспорващия адрес, като са
отразили, че оспорващия не е открит, а по обяснение на сина на оспорващия е
излязъл на пазар. Констатациите от извършените проверки са отразени в социален
доклад изх.№30-125658/16.12.2019г. (л.31,32 по делото).
Със Заповед №ЗСП/Д-М/1865 от
16.12.2019г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Монтана, на
основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.4, ал.4 и чл.3, ал.3 от Наредба №РД
07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление
(Наредбата), на оспорващия е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво
за отоплителен сезон 2019/2020г. С жалба вх.№12-94Ц-00-1194/27.12.2019г.
(л.25,26 по делото) отказа на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”
гр.Монтана е оспорен пред Директора на РДСП-Монтана, които с Решение
№12-РД06-0003/10.01.2020г. (л.21,22 по делото) го е потвърдил.
Видно от приложеното на л.5 по
делото известие за доставяне на 15.01.2020г. оспорващия е надлежно уведомен за
издаденото Решение №12-РД06-0003/10.01.2020г., тоест жалбата с вх.№12-94Ц-00-0065/23.01.2020г.,
с която е сезирана настоящата съдебна инстанция, е подадена в рамките на
законоустановения срок и е допустима.
От така описаната фактическа
обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът,
стига до следните правни изводи:
По
отношение на административния акт, който е оспорен в настоящето съдебно
производство е осъществен контрол от по-горестоящия административен орган по
реда на АПК (Решение №12-РД06-0003/10.01.2020г.), тоест налице са процесуалните
предпоставките за осъществяване на настоящето съдебно производство по контрол
за законосъобразността му.
Съгласно
чл.13, ал.2 от ЗСП, помощите
по ал.1 се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално
подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на
всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета, тоест административния акт е
издаден от компетентен административен орган.
Административния
акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите
фактически и правни основания, който са мотивирали издаването му.
Не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да са нарушили правото на защита на оспорващия и да са опорочили
съществено воденото производство. Административния акт е издаден след
провеждане на социална анкета, каквото е императивното изискване на чл.13, ал.2 ЗСП, тоест в хода на воденото производство са спазени изискванията на
специалния закон.
По разбиране на настоящият съдебен състав,
основателно в жалбата се поддържа, че административния акт е незаконосъобразен,
тъй като е постановен в противоречие на материалния закон. Това е така, тъй
като от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин,
че са били налице предпоставките на приложимия материален закон, които да
обосноват основанията за постановяване на отказа за отпускане на исканата от
оспорващия целева помощ за отопление на твърдо гориво.
С оглед
изясняване на делото от фактическа страна по делото са разпитани свидетелите А***
С*** , който е син на оспорващия, И*** Л*** , който е домоуправител на входа, в
който е настоящия адрес на оспорващия и И*** Д., като съда кредитира техните
показания като безпристрастни и непротиворечиви, дадени под страх от
наказателна отговорност. Свидетеля А*** С*** , който е син на оспорващия,
изяснява, че социални работници са извършили три посещения в жилището им, като
оспорващия е отсъствал и при трите посещения. Свидетеля И*** Л*** , който е
домоуправител на входа, в който е настоящия адрес на оспорващия, изяснява, че е
виждал оспорващия на посочения адрес, според показанията му той живее там, като
този свидетел изяснява, че оспорващия редовно е заплащал необходимите разходи
по етажната собственост. Свидетеля И*** Д., който сочи, че е съученик и колега
на оспорващия, изяснява, че заедно излизат за работа около 8 часа сутринта,
като изяснява, че тръгват заедно от адреса на оспорващия.
С
оглед изясняване на фактическата обстановка по делото са разпитани и
свидетелите Л*** К*** и Г*** Й*** , които са социални работници извършили
проверки и изготвили социалните доклади, като съдът кредитира изцяло
показанията на тези свидетели, като безпристрастни и обективни. Свидетелите Л***
К*** и Г*** Й*** изясняват по категоричен начин, че не са открили оспорващия
при извършените проверки на посочения от него настоящ адрес. И свидетеля Л***
К*** и свидетеля Г*** Й*** са категорични, че са провели разговори със съседи
на оспорващия, без да могат да посочат имената им, при които им е споделена
информация, че оспорващия не живее на посочения адрес. По разбиране на
настоящия съдебен състав, тези свидетели са действали добросъвестно при
оформяне на протоколите от проверки и изготвяне на социалните анкети, като
изложеното от тях в съдебно заседание изцяло кореспондира с фактическата
обстановка, която са установили при посещенията си на адреса, който е посочил
оспорващия.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да се приеме, че
административния орган е издал административния акт при изпълнение на
изискването на чл.35 от АПК, съгласно който
индивидуалният административен акт се
издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и
се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и
организации, ако такива са дадени, съответно направени. Това е така, тъй като безспорно
по делото е налице индиция, че оспорващия не пребивава постоянно на посочения
от него настоящ адрес, като в тази връзка са протоколите от всички извършени
проверки на посочения от него настоящ адрес. Релевантния факт, който е
мотивирал административния орган да издаде оспорения административен акт е
следвало да бъде установен не само с протоколите от проверките на социалните
работници, в които те са посочвали данни от проведени разговори със съседи, а
със доказателствени средства по чл.39, ал.1 от АПК - обяснения, декларации на страните или на техни
представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства,
заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон. В тази връзка следва да се
посочи, че съгласно разпоредбата на чл.44, ал.1 от АПК, административният орган може да изисква
сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за
изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и
те не могат да бъдат установени по друг начин, тоест по отношение на изясняването на
релевантния факт, който е свързан с обстоятелството дали оспорващия живее на
посочения от него настоящ адрес, е следвало при спазване на реда предвиден в
АПК да се съберат надлежни доказателства, който да мотивират отказа за
отпускане на исканата социална помощ за отопление с твърдо гориво. Като не е изпълнил
така описаните си задължения да изясни факти и обстоятелства от значение за
случая, административния орган е постановил оспорения административен акт в
противоречие с материалния закон, тъй като събраните по делото доказателства не
установяват наличието на отрицателна предпоставка за уважаване на искането. Следва
да се посочи, че легалната дефиниция на настоящия адрес е дадена с разпоредбата
на чл.94 от Закон за българските лични документи, а по аргумента на чл.99б от
Закон за българските лични документи за социалните органи е налице възможност
да бъдат инициатори на проверки, който да установят, дали дадено лице е спазило
изискванията за извършване на адресна регистрация на настоящ адрес.
С оглед
горното отказа за отпускане на исканата помощ за отопление на твърдо гориво
следва да бъде отменен и делото върнато като преписка на административния
орган, който в рамките на правомощията си и въз основа на задължителните
указания по тълкуване и прилагане на закона да се произнесе по подаденото от
оспорващия Заявление-Декларация вх.№ЗСП/Д-М/1865/18.07.2019г. Съдът, счита на
необходимо да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК, актове и действия на административния орган,
извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, като в тази връзка
административния орган следва при издаване на административния акт да съобрази
мотивите на настоящето съдебно решение.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав счита, че оспорената Заповед №ЗСП/Д-М/1865
от 16.12.2019г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Монтана, с
която на основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.4, ал.4 и чл.3, ал.3 от Наредба №РД
07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление, на оспорващия е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво
за отоплителен сезон 2019/2020г е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, а жалбата да се уважи като
основателна, като на основание чл.173, ал.2 от АПК административната преписка
бъде върната на административния орган за произнасяне по Заявление-Декларация
вх.№ЗСП/Д-М/1865/18.07.2019г подадено от Ц.П.Д. *** при спазване на указанията
по тълкуване и прилагане на закона дадени в мотивите на настоящето съдебно
решение.
Водим от горното, на основание чл.173, ал.2 във вр. с чл.172, ал.2
от АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед №ЗСП/Д-М/1865 от
16.12.2019г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Монтана.
ИЗПРАЩА делото като преписка на
Дирекция „Социално подпомагане” гр.Монтана за произнасяне по Заявление-Декларация
вх.№ЗСП/Д-М/1865/18.07.2019г подадено от Ц.П.Д. ***, при спазване на задължителните указания по
тълкуване и прилагане на закона дадени в мотивите на настоящето съдебно
решение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: