Р Е Ш Е Н И Е
Номер 134 03.02.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, дванадесети състав, на шестнадесети
декември две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Диана Ганева
при секретаря Й. Б. като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 1582 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на К.В.В. *** и адрес за
получаване на съобщения и призовки гр. Бургас, ул. "Шейново" № 50,
ет. 3 против Решение № Ц1012-02-65#11/10.07.2020 г. на директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Бургас. С
обжалваното решение е оставено в сила Разпореждане № 2/08.05.2020 г. на ръководителя на
пенсионно осигуряване на ТП на НОИ-Бургас, с което на В., на основание чл. 10,
ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), е отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО в минимален
размер, съгласно чл. 70, ал. 13 от КСО до определяне на пенсията в действителен
размер по реда на КСО, добавка по чл. 84 от КСО и наследствена пенсия по чл.
82, ал. 2 от КСО. Иска се отмяна на оспорения акт, алтернативно връщане на
преписката на административния орган за ново разглеждане поради допуснати
съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. Р.Ц.,
БАК, която поддържа жалбата на основанията, изложени в нея. Заявена е претенция
за присъждане на разноски. Представя писмена защита.
Ответникът - директор
на ТП на НОИ-Бургас се представлява от главен юрисконсулт К. В., която оспорва
жалбата и иска потвърждаване на оспореното решение.
От фактическа страна по делото се установява следното:
Със заявление вх.
№ 1019-02-142/25.02.2020 г. до директора на ТП на НОИ-Бургас (л. 136) В. е
заявила изрично желание да й бъде отпусната полагащата й се пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО,
както и полагащата се към нея добавка по чл. 84 от КСО от пенсията на починалия
й съпруг.
Във връзка с така
предявеното заявление административният орган е изпратил до В. писмо изх. №
1029-02-10170/20.03.2020 г. (л. 139), в което е посочено, че В. следва да
подаде заявление по образец съгласно чл. 1, ал. 1 от НПОС, към което следва да
приложи необходимите оригинални документи за осигурителен (трудов) стаж. На В.
е указана възможността размерът на пенсията й да бъде определен по реда на §
22ц от ПЗР на КСО, както и какви са необходимите документи за тази цел. В
писмото е посочено още, че на основание чл. 1, ал. 5 от НПОС, ако в едномесечен
срок от датата на уведомяване с това писмо документите не са представени,
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване, ще издаде разпореждане въз основа на наличните редовни документи и
на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Писмото е връчено на В. на 24.03.2020
г., видно от приложеното на л. 140 известие за доставяне.
По повод дадените
й указания с цитираното писмо, В. е сезирала директора на ТП на НОИ-Бургас с
възражение (л. 143). В него се твърди, че заявлението й не е разбрано и
отправеното писмо има за цел да прикрие и омаловажи допусната грешка във връзка
с неправомерно спряната й пенсия. Посочва се, че исканите документи са
представени от В. със заявление от 11.11.2013 г. (л. 17). Изложени са доводи
относно направеното изявление за отпускане на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3
от КСО и полагащата й се добавка по смисъла на чл. 84 от КСО. Твърди, че след
като административният орган й е предоставил копие на поисканите от нея
документи, тя е достигнала до извода, че може да получи пенсия "най-малко" от навършването на
изискуемата възраст през 2019 г. Допълнително е изложила разсъждения относно
периода от трудовия стаж, който желае да се вземе предвид във връзка с
приложението на § 22ц от ПЗР на КСО. В. счита, че така изпратеното писмо е опит
да бъде "подведена да подаде друга
нова молба за пенсия". Разглеждайки съдържанието на Решение № 94К-3019-7/06.11.2014
г. (л. 90) посочва, че нейната пенсия не е прекратена, а е спряна. За нея
остава неясно защо административният орган не е предприел действия по изясняване
на случая и защо в периода от 06.11.2014 г. до момента на това възражение тя не
получава пенсия.
С Разпореждане № 2/08.05.2020 г. (л. 151) на ръководителя на пенсионно
осигуряване при ТП
на НОИ-Бургас по подаденато на 25.02.2020 г. заявление, на В., считано от
25.02.2020 г. са отпуснати пенсии, както следва:
·
Лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по чл.
68, ал. 3 от КСО при навършена възраст 66 г. и 10 м. в минимален размер до
определянето на нейния размер по реда на
КСО.
·
Наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване по
чл. 74 от КСО от С.К. В., починал на 07.05.2005 г. за трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане над 90% по чл. 82, ал. 2 от КСО.
·
Добавка от лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване
по чл. 74 от КСО на С.К. В., починал на 07.05.2005 г. за трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане над 90% по чл. 84 от КСО.
С разпореждането,
на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО, са спрени наследствената пенсия за
инавлидност поради общо заболяване, личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст и добавка по чл. 84 от КСО. Посочено е още, че с писмо е изискано от
контролен орган при ТП на НОИ-Бургас потвърждаване на данните за осигурителен
стаж и доход, върху който са внесени осигурителни вноски от самоосигуряващото
се лице за периода от 26.06.2007 г. до 30.09.2007 г. като след потвърждаване на
данните пенсията ще се измени в действителен размер. На основание чл. 94, ал. 1
от КСО пенсиите и добавката се отпускат от 25.02.2020 г. (датата на
заявлението), тъй като искането е подадено след изтичане на двумесечния срок от
придобиването на правото на пенсия. Разпореждането е получено на 04.06.2020 г.,
видно от приложеното по преписката известие за доставяне (л. 155).
В. е оспорила Разпореждане
№ 2/08.05.2020 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Бургас с жалба
вх. № Ц1012-02-65/ 12.06.2020 г. (л. 172) като неправилно,
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и материалния закон. Релевират се нарушения на чл. 35 и чл. 36, ал. 3
от АПК, като са изложени аргументи и за липсата на
мотиви. Твърди се, че адмнитистративният орган не се е
произнесъл по спрените за изплащане пенсия по чл. 68, ал. 1 от КСО и надбавка
по чл. 84 от КСО. Според В. "Липсва основание за отпускане на
постановеното в разпореждането основание на чл. 68 ал.3 от КСО"
(л. 173, абзац трети отдолу нагоре). Прави се оплакване, че длъжностното лице,
в нарушение на множество административнопроцесуални правила, се е произнесло по
несъществуващо искане на В. от 25.02.2020 г., а е следвало да се произнесе
относно спряната пенсия на жалбоподателката, като спирането е без законово
основание. Според В., след като тя е сезирала ТП на НОИ-Бургас със заявление от
11.11.2013 г., в разпореждането е следвало да бъде изложена информация за
действията и бездействията на административния орган във връзка със спирането
на нейната пенсия. Развити са подробни съображения относно необходимостта от
излагане на мотиви в тази насока в съдържанието на обжалваното разпореждане,
като жалбоподателката възприема тяхната липса за "демонстративен отказ от изпълнение на служебни
задължения от страна на Ръководител ПО на ТП на НОИ - Бургас" (л. 174,
абзац втори отдолу нагоре). Според К.В. всички посочени нарушения са съществени.
Иска при произнасяне на своето решение
директорът на ТП на НОИ-Бургас да вземе предвид релевантните факти и
обстоятелства по случая като съобрази същите с нормите на чл. 6, ал.1; чл. 7;
чл. 9ал. 2и ал. 4 и чл. 12, ал. 1 от АПК.
Достига се до извод, че административният орган, издал процесното
разпореждане, е опорочил административното производство, тъй като е постановил
акт на непоискано от В. основание (визира се чл. 68, ал. 3 от КСО), което е
довело до неблагоприятни за жалбоподателката последици. Иска се от решаващият
орган да отмени обжалваното разпореждане и да разпореди "повторна
проверка на случая при спазване на процесуалните правила
за обективно и пълно разследване и прилагайки служебното начало по отношение
установяването на действителните факти и обстоятелства и доказателства, налични
и релевантни по заявлението ми за пенсиониране от 11.11. 2013 год., а така също
и предвид постановеното спиране на пенсии и добавки от 01.09.2014 год. до
настоящия момент, след което административния орган в съответствие с
процесуалните правила и материалния закон, да постанови административен акт, с
който да бъде признато наличието на основание и да ми бъдат отпуснати дължимата
пенсия и/ или дължимите към нея добавки за времето - от момента на тяхното
спиране - от 01.09.2014 година
до настоящия момент" (л. 176 накрая - л. 177 в
началото)
По делото е
приложено Разпореждане № 2/24.06.2020 г. (л. 188), с което е изменена личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст на В.. В разпореждането подробно е
изяснен механизма на прилагане на § 22ц от ПЗР на КСО и на чл. 70, ал. 4-7; ал.
10, т. 1 и ал. 11 от КСО. Посочени са приетите от административния орган
индивидуални коефициенти за определяне размера на пенсията на В..
След разглеждане жалбата
на В. против Разпореждане № 2/08.05.2020 г. директорът на ТП на НОИ-Бургас
се е произнесъл с Решение № Ц1012-02-65#11/10.07.2020
г. (л. 190) като е оставил същото в сила. В мотивната част на решението са
изложени аргументи защо разпореждането е издадено във връзка със заявлението на
В. от 25.02.2020 г. за отпускане на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО,
като е посочен механизма, по който се определя правото на лицето при навършване
на определена възраст да получи този вид пенсия. Направено е позоваване на чл.
94, ал. 1 от КСО за определяне началния
момент на отпускане на пенсията и добавките към нея. Разгледан е срокът, в
който сезираното длъжностно лице за отпускане на пенсията следва да се
произнесе. Посочено е, че длъжностното лице е проверило дали са отпаднали основанията, довели до спирането на пенсията
като е установено настъпването на друго основание - именно това, което е
заявила В. на 25.02.2020 г. Прави се
извод, че административният
орган трябва да бъде сезиран от заинтересованото лице, и едва след това да се
пристъпи към изясняване на фактите и обстоятелствата по отпускане на друго
правно основание на пенсията за осигурителен стаж и възраст. По тази причина с
Разпореждане № 1054-02- 16/2/30.04.2020 г. (л. 149) спряната лична пенсия за
осигурителен стаж и добавка за починал съпруг е възобновена. Това разпореждане
е получено лично от пълномощника Николай Вълчев на 12.05.2020 г., не е
обжалвано и е влязло в сила. Описани са действията, предприети за изясняване
действителния осигурителен стаж и осигурителен доход на В., поради което се
отрича твърдението, че в хода на административното производство са нарушени
нормите на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Посочва се, че са спазени изискванията на
чл. 59, ал. 2 от АПК за форма и необходимите реквизити на административния акт.
Изложени са доводи поотделно относно размера на личната пенсия, относно размера
на наследствената пенсия и относно добавката от пенсията на починалия съпруг.
Твърди се, че с издаването на разпореждането безспорно е защитен интереса на В.
да получи пенсия в кратък срок, макар и в по-малък размер. При това е преценен
най-благоприятния за жалбоподателката вариант - да получава лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО и добавка по чл.
84 от КСО, спрямо наследствена пенсия по чл. 82, ал. 2 от КСО, като последната
на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО е спряна като по-неблагоприятна. По
посочените причини решаващият орган е оставил в сила атакувания акт като
правилен и законосъобразен. Решението е връчено на В. на 20.07.2020 г., видно
от приложеното на л. 195 от делото известие за доставяне.
Недоволна от така
постановеното решение, В. обжалва същото в настоящото производство с доводи за
неправилност и незаконосъобразност; съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Обобщено за съдържанието на тази жалба може да се посочи, че тя е
почти идентична с жалбата до директора на ТП на НОИ-Бургас
срещу Разпореждане № 2/08.05.2020 г., макар доводите да са изложени в различен
графичен порядък и навсякъде, където е посочено разпореждането, е цитирано и
решението. Направени са искания по доказателствата - да бъде приложена
административната преписка в цялост; да бъде дадена възможност след това на
жалбоподателката да ангажира допълнителни доказателства и да бъде назначена
съдебно-икономическа експертиза.
С Определение №
1560/14.08.2020 г. (л. 203) съдът е определил предмета на спора - Решение №
Ц1012-02-65#11/10.07.2020
г. на директора на ТП на НОИ -Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 2/08.05.2020
г. на ръководителя на пенсионно осигуряване на ТП на НОИ-Бургас. С това
определение съдията-докладчик е конституирал страните по делото и е разпределил
доказателствената тежест между тях. На основание чл. 170, ал. 1 от АПК е указал
на ответника, че трябва да установи съществуването на фактическите основания,
посочени в обжалвания административен акт и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му. На основание чл. 171, ал. 4 от АПК е указал на
жалбоподателя, че негова е доказателствената тежест за установяване на фактите
и обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици, както и
твърдяната незаконосъобразност на обжалвания акт, включително чрез съдебно -
икономическа експертиза.
В първото по
делото съдебно заседание, проведено на 14.10.2020 г. (л. 213) жалбоподателката
чрез процесуалния си представител е заявила, че поддържа исканията по
доказателствата. Съдът е определил нов срок за представяне на пълната преписка.
Относно искането за допускане на експертиза, за която жалбоподателката е
представила нарочна молба в същото съдебно заседание, съдът е посочил, че ще се
произнесе в закрито заседание след представяне на преписката. Представянето в
цялост на преписката е потвърдено от процесуалния представител на ответника с
писмено становище вх. № 9128/21.10.2020 г. (л. 217), като е изразено и
становище относно връщането на оригиналните трудови книжки на В. още при
издаването на разпореждане за отпускане на пенсия през 2013 г., с което е
изпълнено изискването на чл. 9 от НПОС в приложимата към онзи момент редакция.
В писмено
становище вх. № 9574/03.11.2020 г. (л. 229) ответникът е посочил, че предмет на
настоящото производство е само оспорването на Решение № Ц1012-02- 65#11/10.07.2020 г. на директора
на ТП на НОИ - Бургас, съответно потвърденото с него Разпореждане №
2/08.05.2020 г., с което на жалбоподателката е признато субективното право на
пенсия и е определен минимален размер на пенсия за осигурителен стаж и възраст
и добавка за починал съпруг, като всички останали правоотношения между
жалбоподателката и ТП на НОИ-Бургас са приключили и са ирелевантни. Поискал е
от съда преди да се произнесе по искането за допускане на съдебно-икономическа
експертиза да бъде отделено спорното от безспорното, като в тази връзка, следва
жалбоподателката да изясни точно и ясно кои факти счита за спорни и кои за
безспорни. Направено е искане жалбоподателката да бъде задължена да заяви дали
оспорва установените с акта фактически обстоятелства и кои от тях точно. Ако
оспорва някои от тях, да посочи какво точно и конкретно твърди в противовес на
тези факти
В отговор на
двете писмени становища на ответника, В. е представила Становище вх. №
10583/27.11.2020 г. (л. 240). В същото се твърди, че на практика ответникът не
ангажира доказателства относно представянето на преписката в цялост; относно
извършването на проверка в пълен обем по пенсионната преписка на В.; относно
връщането на оригиналните трудови книжки на жалбоподателката и относно
наличието/липсата на приключило разследване по спряната пенсия на В.. Отново се
оспорва факта, че със заявлението си от 25.02.2020 г. В. е поставила начало на
ново административно производство. Излагат се съображения относно
бездействието на административния орган и задължението му служебно да възобнови
административното производство по спряната пенсия на В. в изпълнение на чл. 55
от АПК от първото действие, при което административното производство е било
спряно. Изложени са подробни възражения във връзка с представената преписка,
която жалбоподателката продължава да възприема като непълна. Правят се искания
за задължаване на ответника да отговори дали разполага с информация за
приключване на разследването от Софийска градска прокуратура, по повод на което
е спряна пенсията на В. от 2014 г. и за допускане на съдебно-икономическа
експертиза.
В проведеното по делото второ (последно) съдебно заседание на 16.12.2020 г.
(л. 247) съдът е допуснал с определение исканата от жалбоподателката
съдебно-икономическа експертиза, определил е размера на депозита и вещото лице,
което да извърши същата. Веднага след това процесуалният представител на
жалбоподателката е оттеглил искането за допускане на експертиза и съдът е
отменил протоколното си определение.
В. е представила
писмена защита вх. № 11476/23.12.2020 г. (л. 249), а процесуалният представител
на директора на ТП на НОИ-Бургас - писмено становище вх. №
11522/29.12.2020 г. (л. 255). Мотиви във връзка с изложените в тях аргументи
съдът ще изложи при разглеждане на спора по същество.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, след
проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна процесуална
предпоставка за реализиране на съдебно обжалване. Подадена е от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията
за това са следните:
Преди да пристъпи
към излагането на мотиви по съществото на спора съдът намира за необходимо да
изясни следното:
В. е подала жалба
срещу Решение № Ц1012-02-65#11/10.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ-Бургас, с което е
оставено в сила Разпореждане № 2/08.05.2020 г. на ръководителя на пенсионно
осигуряване на ТП на НОИ-Бургас. Съгласно на чл. 118, ал. 1 от КСО предмет на
обжалване е решението на директора на ТП на НОИ-Бургас. Както с Определение №
1560/14.08.2020 г. (л. 203), така и в първото по делото заседание съдът е
определил предмета на спора - цитираното решение. В хода на съдебното
производство този предмет не е оспорен от В. нито лично, нито чрез
процесуалният й представител. Необходимо
е да се посочи, че както в сезиращата
съда жалба, така и в представените по делото становища В. се опитва да обжалва
Разпореждане № 2/08.05.2020 г., а също и административни актове, свързани с
други административни производства, вече развили се или развиващи се към
настоящия момент по нейната пенсионна преписка - тези относно спирането на
пенсията й и тези, свързани с нейното възобновяване. В преписката се съдържат
множество писмени доказателства относно осигурителния/трудови стаж на В. за
различни периоди; спори се по тяхната валидност и представянето им по делото,
но както съдът вече посочи, те не са свързани с отпускането на пенсия на В. по
реда на чл. 68, ал. 3 от КСО. В този смисъл съдът ще изложи мотиви относно
законосъобразността единствено и само относно Решение № Ц1012-02-65/11/10.07.2020
г. на директора на ТП на НОИ-Бургас, тъй като провеждането на косвен съдебен контрол
на други административни актове в настоящото производство, за които е приложим
реда на обжалване, уреден в АПК, е недопустимо.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен административен орган – директорът
на ТП на НОИ-Бургас, в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на
чл. 118, ал. 3 от КСО, в съответната писмена форма по смисъла на чл. 59, ал. 2
от АПК и съдържащ необходимите реквизити. В решението са посочени фактическите и правни основания, въз основа на
които е потвърдено обжалваното разпореждане.
Предвид факта,
че в жалбата, с която е сезиран съда, са въведени множество оплаквания, съдът
ще следва в изложението си нейната структура:
По т. 1 от жалбата (л. 6 - л. 7) относно наличието на
съществено нарушение на административнопроизводствените правила - в жалбата се
сочи нарушение на основни принципи, които регламентират провеждането на
административното производство, както следва:
ü
на
чл. 6, ал. 1 от АПК, според който административните органи упражняват
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Не е посочено в
какво точно се изразява нарушението на принципа на съразмерност, въведен с
посочената правна норма и съдът счита, че той не е нарушен. Напротив,
решаващият орган се е произнесъл относно обжалваното пред него разпореждане.
Ако се има предвид самото разпореждане следва да се съобрази факта, че
административният орган се е произнесъл по заявлението, с което е сезиран и е
упражнил добросъвестно правомощията си, включително е събрал доказателства за
положения от В. труд като учителка в детска градина в гр. Несебър.
ü
на
чл. 7 от АПК, въвеждащ принципа на истинността - според ал. 1 административните
актове се основават на действителните факти от значение за случая; ал. 2 - на
преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая и ал. 3 -
истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този
кодекс. Не се сочи в какво се изразява нарушението на този принцип, който в
обжалваното решение е спазен и приложен точно. Според съда решаващият орган е
обсъдил и преценил всички факти, които действително имат значение за отпускане
на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО. В случая с жалбата до директора на
ТП на НОИ-Бургас не е поискано събиране на други доказателства. В пенсионната
преписка, съхраняваща се в НОИ, и представена в цялост пред съда според
ответника, се съдържат множество доказателства, които (както вече съдът изясни)
са свързани с други производства и които нямат отношение към отпускането на
пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО.
ü
на
чл. 9, ал. 2 от АПК, съгласно който административният орган събира всички
необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица.
Директорът, в качеството си на решаващ орган, е преценил, че за да се произнесе
относно законосъборазността на атакуваното пред него разпореждане разполага с
цялата необходима информация. Служебното събиране на доказателства е
реализирано, като административният
орган е събрал доказателства за стажа на В.;
ü
на
чл. 9, ал. 4 от АПК, който задължава административният орган и съдът да
осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и
справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, включително със
споразумение. В жалбата до директора В. е поискала извършване на повторна
проверка по казуса. Директорът е възприел подадената жалба като такава,
свързана само с производството по обжалваното пред него разпореждане, поради
което е достигнал до извода, че исканата проверка не е необходима. В случая
остава неясно за какво друго процесуално съдействие претендира В.. Съдът
намира, че във връзка със заявлението на В. от 25.02.2020 г. административният
орган е указал подобно съдействие - предприел е мерки за събиране на
необходимата информация във връзка
с отпускане на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО, дал е указания както на В.,
така и на трети лица и максимално бързо е разпоредил отпускането на пенсията
ü на чл. 12, ал. 1 от АПК,
съгласно който органите са длъжни да осигуряват откритост, достоверност и
пълнота на информацията в административното производство - във връзка с
обжалваното решение по делото са приложени доказателства, че както решаващият,
така и административният орган са изпълнили това задължение - уведомявали са
своевременно В. за действията си във връзка със заявлението й от 25.02.2020 г.
Административният орган е предоставил копие на документи, поискани от пълномощника
на жалбоподателката - нейният син Николай Вълчев.
В тази част от жалбата е посочено, че "не
почиват на законови административно - процесуални правила" (л. 7) без да се уточни кои точно правила са нарушени, като съдът вече
установи, че сочените принципи на административното производство са спазени от органа.
По т. 1.1. от
жалбата (л. 7 - л. 10) в тази част
от жалбата се сочи, че пред директора на ТП на НОИ-Бургас е обжалвано изцяло
Разпореждане № 2/08.05.2020 г. като многократно е посочено, че това
разпореждане е "неправилно,
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
административнопроизводствените парвила и материалния закон ... при съществени
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон..." (л. 7, л. 8 и др). Жалбоподателката достига до
извода, че след като разпореждането съдържа всички тези пороци, то неговото
потвърждаване автоматично пренася същите пороци в обжалваното пред съда решение
на директора на ТП на НОИ-Бургас.
Основното
нарушение, което се разглежда в тази част от жалбата, се отнася до факта, че
административният орган е възприел в издаденото от него Разпореждане №
2/08.05.2020 г. заявлението на В. от 25.02.2020 г. като заявление за отпускане
на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО заедно с полагащата й се добавка по
смисъла на чл. 84 от КСО, докато в жалбата се сочи, че това заявление е било
такова за възобновяване на спряната през 2014 г. лична пенсия за осигурителен
стаж на В..
Съдът
намира всички сочени оплаквания относно направеното от В. писмено заявление от 25.02.2020
г. за неоснователни. Както административният орган, така и решаващият правилно
са възприели ясно изразената воля на К.В.В. за отпускане на различни по вид
пенсии, които до този момент тя не е получавала. Както и да се опитва жалбоподателката
да твърди, че е направила искане за възстановяване на изплащането на спряната
през 2014 г. пенсия, подобно искане в заявлението от 25.02.2020 г. не се
установява. Възстановяване е поискано само относно получаваната добавка по чл.
84 от КСО. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че правилно
административният орган е възприел заявленето като ново такова по реда на чл.
1, ал. 1, изречение първо от НПОС за отпускане на друг вид пенсия. Не могат да
се приемат за достоверни твърденията в жалбата, че административният орган сам
си е измислил правното основание и сам е достигнал до извода за отпускане на
т.нар. социална пенсия, без да е сезиран с подобно искане. Възражението в
жалбата, че самият орган е възприел
заявление вх.№1019-02-142/25.02.2020г. като искане за възобновяване поради вида
на печата, с който същото е регистрирано, е несъстоятелно. Представеното по
делото заявление на л. 136 не позволява съдът да направи оценка относно текста,
изписан в печата, но същия текст е без значение, защото определящо за вида на
документа и последващите действия не е вида на поставения печат за регистрация
и даже не е неговото наименованието, а съдържанието му. Още веднъж трябва да се
посочи, че В. е изразила собствената си воля ясно, категорично, безсъмнено и
еднозначно и именно тази нейна воля предопределя действията на сезирания
административен орган. Посочените искания са разгледани от административния
орган и по тях има постановен диспозитив. Именно тези искания са разгледани от
решаващия орган и той е преценил действията на ръководителя на пенсионно
осигуряване към ТП на НОИ-Бургас за правилни и законосъобразни. Ирелевантни за
изхода на спора са въведените оплаквания относно сравнението на текстове от
обжалваното решение с Решение изх. № 94К-3019-7/06.11.2014 г.
Като
доказателство, че административният орган не е следвало да се позовава на
заявлението на В. от 25.02.2020 г., а да продължи действията си във връзка със
спряната пенсия, жалбоподателката се позовава ан Разпореждане изх. № 1054-02-16/2/30.04.2020
г., с което на В. се възобновява изплащането на спрените от 01.09.2014 г. лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл. 84 от КСО. Съдът не
намира за необходимо да обсъди изложените доводи във връзка с това разпореждане,
тъй като същото не е предмет на решението на директора на ТП на НОИ-Бургас,
което да е предмет на контрол за законосъобразност в настоящото съдебно
производство.
По т. 2 от жалбата
(л. 10 - л. 13) - за пореден път се въвежда твърдение, че обжалваното решение и
разпореждане са издадени при съществено нарушение на
администартивнопроизводствените правила, като се сочи нарушение на чл. 35 от АПК (Индивидуалният административен акт се
издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и
се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и
организации, ако такива са дадени, съответно направени.) и на чл. 36, ал. 3 от АПК (Всички събрани доказателства се проверяват и
преценяват от административния орган.)
Нормите са цитирани с техния текст, но не се посочва в какво точно се изразяват
нарушенията. По-нататък в жалбата са изложени и възражения за липсата на мотиви;
информация какво точно са съобразили тези административни органи от наличните
документи по пенсионната преписка на В.; информация относно основанието за
спирането на пенсията от 2014 г. и дали същото е отпаднало; произнасяне по спряната от 01.09.2014 г.
пенсия; произнасяне относно спряната добавка, отпусната на В. на основание чл.
84 от КСО; основание да бъде отпусната
пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО; произнасяне относно дължимата на самостоятелно
основание по чл. 82 от КСО, наследствена пенсия в размер на 50% от определения
размер на пенсията на наследодателя, за времето от 01,09.2014 год. до настоящия
момент; произнасяне относно основанието за отпускане на друг вид наследствена
пенсия по смисъла на чл. 80-83 от КСО; произнасяне как е установено и "въз основа на какви документи, от къде и
как административния орган е установил «ново заявление/ нова молба за отпускане на нова
пенсия по чл. 68 ал.З от КСО»,
т.к. такова искане никога не съм правила и в пенсионна преписка липсва такова
искане за разглеждане и обсъждане правото ми на пенсия от 25.02.2020 год.
Единственото с искане за пенсия и добавка към нея съм направила със Заявление
вх. № МП-41780/ 11.11.2013 год. в ТП на НОИ - Бургас" (л. 11). Съдът намира, че при издаване на обжалвания
акт е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и той съдържа както
фактически, така и правни основания, поради което твърдението за липса на
мотиви е необосновано. В мотивите се съдържа и исканата информация, като
липсата на произнасяне в частта за периода преди 25.02.2020г. не е предмет на
настоящото производство.В този смисъл твърдяните нарушения в т. 2.1. от жалбата
не се установяват.
По т. 2.2. от
жалбата (л. 12 - л. 13) - въведени са твърдения за нарушения на административно
производствените правила изразяващи се във факта, че административният орган се
е произнесъл по "несъществуващо
заявление" на В.. В жалбата
е записано "Видно от
логическото и смислово изложение на заявеното от 25.02.2020 год. се
удостоверява, че същото е подадено само и единствено с цел да бъде за пореден
път търсено изпълнение на служебно задължение. и нуждата от търсене на доходи,
от които НОИ неправеморно ме лиши от 01.09.2014 год. Изброяването от моя страна
на различни алтернативни законови основания за получаване на пенсия за този
период, не обуславя и не освобождава длъжностните лица от императивната норма
за прилагане на служебното начало и прилагането на най- благоприятните за
лицата разпоредби, които не са в моята компетенция." (л. 12). Посочва се още, че В. е подала само
едно заявление - Заявление по обр. УП-1 вх. № МП-41780/11.11.2013 г. и вх. №
МП-41781/ 11.11.2013 г. по чл. 84 от КСО и въпреки, че е бил сезиран от В. на
25.02.2020 г., административният орган е дължал произнасяне само по всяко от
тях. Отново се разглежда вече цитираното решение на директора на ТП на
НОИ-Бургас изх. № 94К-3019-7/06.11.2014 г. и се търси произнасяне за спряната
пенсия на В.. Достига се до извода за липса на мотиви и се сочи каква е
константната практика на ВАС в този случай. Съдът вече изложи мотиви по тези
релевирани оплаквания в предходната част на настоящото съдебно решение.
По т. 3 от жалбата
(л. 13) - въведените оплаквания изцяло се отнасят до спряната от 01.09.2014 г.
пенсия на В.; какви действия е следвало да предприеме административния орган;
какви актове е следвало да постанови и по кои въпроси е следвало да се произнесе. Така посочените
възражения нямат отношения за изхода на настоящото производство. В тази част
единствено следва да бъде отбелязана фразата "Липсва искане от моя страна за възобновяване по чл. 97, ал. 1 от КСО.", която само доказва, че заявлението от 25.02.2020
г. не е подадено във връзка с факта, че В. иска да бъде възобновено изплащането
на спряната пенсия.
По т. 4 от жалбата (л. 13 - л. 14) - В. изразява становище, че спрямо
нея е "демонстрирана
загриженост в мотивите на решението" отнасяща се до приложението на чл. 101 от КСО относно правото на
получаване на повече от една пенсия. Твърди, че за нея е неясно от кой момент
нататък за нея настъпват по-благоприятни последици. В тази връзка
жалбоподателката счита, че са допуснати съществени нарушения на императивни
правни норми. Съдът намира
възражението е необсновано. В решението си
директорът на ТП на НОИ-Бургас е изложил подробни мотиви относно определянето
на пенсията на В. по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО. Отделно от това, същият е
възприел за законосъобразно обжалваното пред него разпореждане, в което в
подробности са посочени съобразените при определянето на този вид пенсия и
съответно другите видове пенсии и добавката по чл. 84 от КСО правни норми,
представени са математически изчисления и е обосновано какъв вид осигурителен
стаж и доход на В. се признават за действителни по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО, поради което възражението и по т.4.1 от жалбата е неоснователно.
По т. 4.2. от жалбата
(л. 14) - съдът не счита, че е налице посоченият в жалбата "пълен абсурд", изразяващ се в спиране на пенсия, която
според В. въобще не й е отпусната. Видно от съдържанието на Разпореждане №
2/08.05.2020 г. такава пенсия е отпусната именно във връзка със заявлението на В.
от 25.02.2020 г. и едновременно с това е спряна като по-неблагоприятна, като
административният орган е изложил мотиви в тази връзка и те са възприети от
решаващия орган.
В
заключение, съдът намира за необходимо да отбележи следното: Безспорно се
установи липсата на нарушения на административнопроизводствените правила във
връзка с постановяването на обжалваното решение; спазена е изискваната от
закона форма и съдържание - налични са фактически и правни основания, решението
съдържа разпоредителна част и е указана възможността за обжалването му по
съдебен ред; издадено е от компетентен орган. Решението е постановено при
правилно приложение на материалния закон - решаващият орган е изследвал
събраните от административния орган доказателства; не е било необходимо събирането
на нови такива и е преценил действията на административния орган, издал
обжалваното пред него разпореждане като правилни и законосъобразни. Спазена е и
целта на закона - при наличие на определени предпоставки да бъде отпусната
определена по основание и размер пенсия от видовете, предвидени в КСО и
съответните добавки.
По изложените съображения
съдът намира оспореното решение
за правилно и законосъобразно, поради което жалбата на В. следва да бъде
отхвърлена.
Жалбоподателката е предявила искане за
присъждане на съдебно-деловодни разноски. Съдът като съобрази изхода на делото
и на основание чл. 143 от АПК счита, че такива в полза на В. не се следват.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети
състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.В.В. *** и адрес за получаване на
съобщения и призовки гр. Бургас, ул. "Шейново" № 50, ет. 3 против Решение
№ Ц1012-02-65#11/10.07.2020 г. на директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт - Бургас.
Решението
може да се обжалва по касационен ред пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните.
СЪДИЯ: