№ 836
гр. Пловдив, 05.05.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, XХIII касационен състав, в
открито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Председател: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
Членове: 1. ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря
Румяна Агаларева и с участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Ингилизов КАД №
845 по описа за 2023 година на Административен съд – Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Делото е образувано е по касационна жалба на адв.В.С. –
процесуален представител на Р.Ф.Д. против Решение № 370/23.02.2023 г.,
постановено по адм. дело № 331/2022 г. по описа на Административен съд гр.
Пловдив.
С подадената от адв.В.С. – процесуален представител на Р.Ф.Д.
жалба се обжалва в отхвърлителната му част, като се излагат аргументи защо
предявената искова претенция следва да се уважи изцяло.
В съдебно заседание, касаторът Р.Ф.Д. не се явява, не се
представлява. Постъпило е писмено становище от адв.С., в което се излагат
аргументи, че следва да се уважи предявения иск изцяло.
В съдебно заседание, ответникът Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието не се
представлява, в отговор на касационната жалба се сочи, че решението е правилно
и следва да бъде потвърдено.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за
неоснователност на подадената касационна жалба.
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният
акт е неблагоприятен в обжалваната му част, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството
пред АС Пловдив е образувано и се е развило по искова молба от Р.Ф.Д. с ЕГН ********** ***,
депозирана чрез пълномощника му адв. В.С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.София. С исковата молба се иска осъждане на ответника да
заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди размер на 50 000 лева,
причинени му по време на задържане на ищеца в Затвора Пловдив по изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ в периода от 12.03.2020 г. до момента на
подаване на исковата молба – 07.02.2022 г., настъпили като резултат от
нарушения по чл.3 от ЗИНЗС и съответно чл.3 от ЕКЗПЧОС на затворническата
администрация.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба,
становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл.
284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора
доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи.
С решението си по делото административният съд е уважил
частично като основателен искът на ищеца и е присъдил като обезщетение сумата
от сумата в размер на 900 (деветстотин) лева за претърпени неимуществени вреди
от незаконосъобразно бездействие от неосигуряване на минимална жилищна площ за
период в Затвора гр. Пловдив от 22.05.2020 г. до 07.02.2022 г. за общо 159 дни
в сочения период. В останалата част е отхвърлил
предявения иск за разликата до 50 000 лв. като неоснователен и недоказан.
За да постанови този резултат, съдът е приел от
фактическа страна следното :
За времето от
12.03.2020 г. до 21.05.2020 г. ищецът Д. ***, като през този период е бил
задържан по реда на ЗМВР и НПК, но реално е постъпил в Затвора Пловдив на 22.05.2020
г., като първоначално е бил настанен в стая „ОП-2“ на Приемно отделение, където
е пребивавал до разпределението си в 3-та група на 29.05.2020 г. През посочения
период Д. е пребивавал в стая „ОП-2“ с други трима лишени от свобода. Стаята била
с площ от 26.28 кв.м. и разполагала с два прозореца с размери 0,44м. х 1,18 м.
и 0,98м. х 1,18 м. Имало санитарен възел, който разполагал с течаща студена
вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. В стаята били
налични две осветителни тела и имало достатъчно дневна светлина. На 29.05.2020
г. ищецът бил настанен в спално помещение № 39, където престоял до 17.08.2021
г. Помещение № 39 било с площ от 47,80 кв.м. и разполагало с два отваряеми
прозореца с размери 1,20 х 1,20 м и 0,60 х 1,20 м, като в същото имало и
обособен санитарен възел с достъп до течаща студена вода. За периода от
29.05.2020 г. до 17.08.2021 г. ищецът бил настанен в помещение № 39 в Затвора
Пловдив, заедно с още най-много с още четиринадесет лишени от свобода и
най-малко с още петима. Считано от 17.08.2021 г. до 09.12.2021 г. ищецът бил
настанен в стая № 36 в Затвора Пловдив, която била с площ от 15,06 кв.м и
разполагала с един отваряем прозорец с размери 1,20 х 1,20 м и със санитарен
възел с площ 2,52 кв.м. с достъп до течаща студена вода. През периода от
17.08.2021 г. до 09.12.2021 г. в помещение № 36 в Затвора Пловдив ищецът
пребивавал най-много с още двама лишени от свобода и най-малко с още един. От
09.12.2021 г. до 21.12.2021 г. Р.Д. бил изведен и настанен за лечение в болница
към затвора гр. София. От 22.12.2021 г. до края на исковия период - 07.02.2022 г. ищецът отново пребивавал в стая
№ 36, като е бил настанен в същото помещение с най-много с още трима лишени от
свобода и най-малко с още един.
Както се посочи, във
всяко от помещенията по задържането на ищеца в Затвора Пловдив било осигурено
наличието на постоянно течаща студена вода, а топла вода лишените от свобода
можели да ползват в банята при затвора по график минимум два пъти седмично,
като за Д., като работещ, била осигурена възможност да използва баня и всеки
ден след приключване на работа. Спалните помещения в затвора били добре
осветени и с отваряеми прозорци, осигуряващи проникване на естествена светлина,
както и било изградено изкуствено осветление. Проветряването на стаята се
осъществявало по желание на лишените от свобода чрез отваряне на прозорците.
Хигиената се осъществявала също от настанените в помещенията като за целта
същите получавали съответните прибори, както и можели да закупуват от лавката
на затвора вещи, предмети и др., които да ползват и държат при себе си.
Отговорник на спалното помещение изготвял график за почистване, което било на
доброволен принцип.
В рамките на описаните периоди на престой на
ищеца в Затвора Пловдив действали договори между ГДИН и съответно дружество за
осъществяване на периодични дейности по дезинсекция и дератизация на
помещенията на затвора, включително и спалните такива, за изпълнението на които
следвало да се съставят и съответни протоколи, като се установява, че такива
протоколи са били съставени за извършвани два пъти дейности по ДДД обработка
през 2020 г., както и четири пъти през 2021 г., последната от които през
ноември 2021 г. По възложена финансова инспекция на ГДИН, извършена в периода
от 15.09.2021 г. до 11.04.2022 г. бил изготвен доклад № ДИД1-СФ-48/11.04.2022
г., в рамките на който като т.2 от предметния обхват била включена проверка за
законосъобразност при провеждане на обществена поръчка с предмет „Извършване на
дезинсекция и дератизация на сградите на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ и териториалните ѝ служби“ с УИН 02030-2020-0008, в това
число и изпълнение на сключения договор от 20.01.2021 г. Като констатации и
заключения по доклада конкретно досежно изпълнение на въпросния договор било
отчетено несъответствие между реално фактурираните и реално третираните площи,
като конкретно били разгледани и приемо - предавателните протоколи, част от
които са били представени по делото от страна на ответника за извършване на ДДД
обработка на площи в Затвора Пловдив от месеците август и септември на 2020 г.
и февруари, май, август и ноември на 2021 г. Отчетено било недължимо плащане на
суми по договора, предвид установени нарушения при оформяне на отчетната
документация, включваща и липса на контрол по отношение изпълнението на
договора от дружеството-изпълнител, липса на подробна информация относно
обработени площи, часови диапазон на обработката, приемане на дейностите от
неупълномощени лица и т.н., като в тази връзка и било прието, че приемо -
предавателните протоколи за извършена дейност по ДДД - обработка не
удостоверяват надлежно нейното действително извършване и не дават основания за
извършените разходи по заплащане на дейностите, в която връзка се приело и че е
налице индикатор за измама.
За периода на престой
на ищеца в Затвора Пловдив до 09.01.2022 г. на длъжност „готвач“ в
затворническата кухня била назначена мл.инспектор Ю.В.А., която поради
навършване на пенсионна възраст била освободена на 09.01.2022 г., като в хода
на производството по настоящото дело започнала процедура за избор и назначаване
на готвач. Изпълняващата до посочения момент длъжността готвач мл.инспектор А.
притежавала удостоверение за професионално обучение за професия „Главен
готвач“, специалност „Производство на кулинарни изделия и напитки“. В периода
на престой на ищеца в Затвора Пловдив ежедневната хранителна дажба за един
лишен от свобода се съобразявала с полагащото му се количество и калориен
състав, като за приготвената храна в затворническата кухня се изготвял и дневен
лист, в който се отразявало какви ястия са приготвени, количеството на порцията
и количеството калории. На лишените от свобода, които имали здравословни
проблеми по указания на лекаря се приготвяла диетична храна. В тази връзка е установено, че на ищеца Д. е
било изготвено индивидуално меню като му била предписана „Диета № 5“.
Посочената диета била съгласувана с директора на медицинска служба при затвора,
като на ищеца били издавани периодично и медицински бележки за да получаване на
допълнителна храна, съдържащи и предписания на лекаря при затвора.
Съгласно Заповед № Л
3251/16.12.2019 г., издадена от Началника на Затвора – Пловдив били определени
обособени помещения /стаи/ за непушачи в корпуса на Затвора Пловдив, каквито
били стая № 81 на пост № 2, стая № 24 на пост № 3, стая № 18 на пост № 6, стая
№ 65 на пост № 5, като определянето на така посочените помещения, не изключвало
и обособяване на други стаи по желание и инициатива на лишените от свобода по
групи. Въпреки наличието на такава стая
и на пост трети, ищецът Д. не изявил
изрично желание да бъде настанен в стая № 24 (за непушачи), но напротив, по
негова молба бил настанен в стая № 36.
За времето на
пребиваването на ищеца Д. *** на същия били провеждани множество медицински
прегледи – на 12.01.2021 г., 13.07.2021 г., 16.12.2021 г., 21.12.2021 г. и
извършвани изследвания – на 07.12.2020 г., 13.07.2021 г. По повод на негови
оплаквания няколко пъти през 2020 г. и
2021 г. бил извикван екип на СМП, като на л.св. Д. били поставяни диагнози:
хроничен гастрит, астматичен пристъп, ХОББ астматична форма и радикулит. По
време на престоя му в Затвора Пловдив и в рамките на заявения исков период
ищецът бил приет на лечение в Специализирана болница за активно лечение на
лишени от свобода - гр.София (СБАЛЛС), където постъпил на 09.12.2021 г. и бил
изписан на 22.12.2021 г. с поставена диагноза остър „Гастродуоденитис хроника“
и придружаващо заболяване „Бронхиална астма – неалергична форма“. Д. бил
изписан от лечебното заведение по негово настояване. Назначено му било
медикаментозно лечение с препоръка за спазване на ХДР, като изрично било
посочено в изготвената епикриза, че е без значими оплаквания. Съгласно
изготвено за Д. становище № 27 на ЛКК при СБАЛЛС, изх. № 18/31.03.2021 г.
същият страдал от „Хроничен гастродуоденит“, като му било определено да
получава назначената му медикаментозна терапия в МЦ на Затвора - Пловдив.
По искане на ищеца по делото е допусната и приета без
възражения на страните съдебно-медицинска експертиза (СМЕ). Заключението по
същата съдът кредитира, като професионално и обективно изготвено. Съгласно
изводите на експертизата се установява, че при престоя му в Затвора Пловдив,
преди исковия период, на Д. е била поставена диагноза – Неалергична астма, а по
време на заявения исков период лицето е било диагностицирано с
„Гастродуоденитис хроника“ и придружаващо заболяване – „Бронхиална астма –
неалергична форма“. На 13.07.2021 г. на Д. била поставена диагноза амбулаторно
– „Хроничен гастрит – неуточнен“. При многократните повиквания на бърза помощ
му били поставяни и други диагнози -
астматичен пристъп, остър гастродуоденит, радикулит, ХОББ астматична
форма. Според вещото лице, налице са били данни, че при престоя му в затвора Д.
е страдал от посочените заболявания. В експертизата е прието, че в болничните
заведения, в които два пъти е бил приеман ищецът за лечение са били прилагани
съответните медикаментозни терапии спрямо изискванията на добрата медицинска
практика. В тази връзка и е заключено,
че престоят на Д. *** няма отношение към развитието на установените
заболявания. По въпроса дали представената на Д. хранителна диета е била
необходима и адекватно ли е била изготвена, с оглед конкретните му заболявания,
вещото лице е посочило, че същата е била необходима с цел избягване на
обострянето на хроничният гастродуоденит и е била напълно адекватно изготвена
спрямо изискванията на това заболяване за избягване на съответния вид храни и
начина на приготвяне на останалите хранителни продукти. При разпита на вещото
лице в съдебно заседание изрично е конкретизирано, че за заболяването астма е
препоръчително проветряване на помещенията за недопускане запрашаване, което е
възможно да доведе при някои случаи до обостряне състоянието, но водещо е
провеждането на назначеното лечение. Установява се от доказателствата по
делото, че ищецът още от преди исковия период е започнал лечение за
заболяването си неалергична астма, като е бил обучен при пролежаване в
медицинско заведение как да прилага назначената му терапия.
От правна страна, първоинстанционния съд е приел, че е налице противоправно поведение на затворническата
администрация, изразяващи се в неосигуряване на достатъчно жилищна площ за 159
дни в периода 22.05.2020 г. до 07.02.2022. Подробно са анализирани събраните
доказателства и са изведени правни изводи за неоснователност на останалите
претенции. По отношение на периода 12.03.2020 г. до датата на реалното му постъпване
в Затвора Пловдив, за която има доказателства, а именно 22.05.2020 г. е прието,
че не следва да се разглежда по същество, тъй като за този период не се
установява изобщо същият да е бил настанен в затвора Пловдив по изтърпяване на
наказание.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Изложените в
касационната жалба на касатора Д., чрез процесуалния му представител адв. С.
аргументи за пълна доказаност на изложените факти в исковата молба се намират
за неоснователни. От доказателствата по делото безспорно се установява, че в
исковия период са включени периоди, през които на ищецът е била осигурена
минималната законоустановена площ от 4 кв.м. С оглед на това и няма как да се
присъди обезщетение за тези периоди, които са подробно описани в решението на
контролираната съдебна инстанция.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото,
събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и
при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни
изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал.
2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът на административния съд, изведен от
установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице частично законовите предпоставки, обуславящи
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, тъй като са
установени незаконосъобразни бездействия или действия на затворническата
администрация за сочените в решението периоди от време. Размерът на
обезщетението е правилно определен. Същевременно не е доказано от касатора Д. и
процесуалния му представител да е била налична пренаселеност за целия период,
за който е подадена исковата молба. С оглед на това и съдът счита, че правилно
са определени периодите, за които е било дължимо обезщетение за причинени
неимуществени вреди.
По отношение на останалите оплаквания в исковата молба, то
същите правилно са отхвърлени като неоснователни. Установени са активни
действия на ответника по ДДД обработка на помещенията на Затвора Пловдив, както
и предписване на специална диета на ищеца. На същия с оглед обстоятелството, че
е работещ е осигурена възможност и за всекидневно използване на банята. Следва
изрично да се подчертае, че ненастаняването в килия за непушачи всъщност е и по
желание на самия ищец, който въз основа на подадена от него молба е бил
настанен в помещение № 36. С оглед на всички тези обстоятелства, както и след
правилна оценка и на заключението на вещото лице, първоинстанционния съд е
стигнал до верен извод, че е налице единствено нарушение с оглед пренаселеност
и то не за целия период, а за констатираните 159 дни в периода 22.05.2020 г. до
07.02.2022.
Обобщено казано, касационната инстанция заключава, че при
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Административен съд - Пловдив следва да бъде оставено в сила, а
касационните жалби като неоснователни - без уважение.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд гр. Пловдив, XХIII – състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 370/23.02.2023
г., постановено по адм. дело № 331/2022 г. по описа на Административен съд гр.
Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………..
ЧЛЕНОВЕ: 1……………………..
2………………………