Решение № 115/06.07.2018г.
по гр. д №557/2018г.
Съдът счете делото да изяснено и обяви приложеното решение:
Съдът, като взема предвид молбата от молителя и събраните по делото
доказателства намери за установено следното:
Постъпила е молба от В.Д.П. *** против С.В.П. *** по Закона за защита
от домашно насилие, с искане за издаване на заповед за защита срещу ответника с
посочените в нея мерки. Молителят В.Д.П. *** твърди, че ответникът С.В.П. е
негов син. Твърди се в молбата, че молителят е баща на ответника, че
притежава жилище в с. *******,
представляващо дворно място с построена в него жилищна сграда, лятна кухня и
стопански постройки на посочения адрес. Твърди се, че системно бил
подлаган на домашно насилие от ответника, обикновено под влияние на алкохол.
Навежда се твърдение, че на 01.06.2018г. около 21:00 часа се прибрал в дома им,
като на пейката пред двора бил седнал ответника, очевидно пиян. Започнал да го
обижда, а след влизането на молителят в стаята му, ответникът влязъл след него
и започнал да го удря с юмруци по лицето и главата, от което залитнал и паднал
на пода, като се твърди, че ответникът продължил да го удря по главата.
Посочва, че преди около 14 години загубил зрението на едното си око, а на
другото имал заболяване „перде” и зрението му било силно намалено. Твърди се,
че докато ответникът го удрял, крещял дали искал да ме убие, като молителят се
уплашил, че може да изпълни заканите си. Твърди се няколко дена след това
посетил личния лекар, като били констатирани описаните в молбата увреждания и
му бил издаден медицински документ.
Искането е да бъде издадена
заповед, с която на ответника да бъдат наложени посочените в молбата мерки.
Ответникът в съдебно заседание не оспорва твърденията в молбата.
Съдът като взема предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установи се от удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. №
06-08-16/07.06.2018г., че ответникът е син на молителя.
С приложената по делото декларация молителят е декларирал извършен акт
на домашно насилие на 01.06.2018 г. от страна на ответника.
Видно от етапна епикриза от 06.06.2018г. на ИППМП д-р А.Й. ЕООД с.
*******, че заключението е, че се касае за пациент с множество охлузвания и
синини по главата и лицето, което съответства и на приложената по делото
фотоснимка.
Както се посочи, представена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като твърдяното в молбата не се оспорва от
ответника.
С оглед приложената по делото декларация, съобразно разпоредбата на чл.
13 ал. 3 от Закона за защита от домашното насилие, според която съдът издава
заповед за защита на основание тази декларация, когато няма други
доказателства, предвид неоспорването от ответника и приложените писмени
доказателства, съдът намира за установено изложеното в молбата относно
случилото се на 01.06.2018г. – нанесени множество удари с юмруци по лицето и
главата, и заплашване с викове дали иска да го убие. Нанесените спрямо молителя
удари представляват акт на физическо насилие, а с отправената закана, съдът
приема, че същите представляват акт на психическо насилие, включително и на
емоционално насилие.
От гореизложеното съдът приема, че молбата се явява основателна.
Депозираната молба по Закона за защита от домашното насилие е процесуално
допустима, депозирана от процесуално легитимирано лице, като ответникът също е пасивно процесуално легитимиран да
отговаря по молбата, тъй като молителят е баща на ответника (попада в кръга на
лицата по чл. 3, т. 5 от ЗЗДН).
Разгледана по същество молбата се явява основателна по следните
съображения: на първо място, молителят П. е депозирал към молбата декларация по
чл. 9, ал. 3 от Закона за защита от домашното насилие, в която е изложил
обстоятелства по отношение на датата и ситуациите за претърпяното домашно
насилие. Съгласно разпоредбите на Закона за защита от домашното насилие, а
именно чл. 13, ал. 3 от същия закон, съдът издава заповед за защита само на
основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от същия закон, когато няма
други доказателства. В конкретния случай освен приложената декларация по чл. 9,
ал. 3 от закона, съдът намира, че се събраха писмени доказателства, които
потвърждават изложеното в молбата - епикриза. Отправената закана, представлява
акт на психическо насилие, а нанесения побой – физическо насилие, поради което
следва да издаде исканата заповед за защита. Ответникът следва да бъде задължен
да се въздържа от домашно насилие спрямо молителя. Ответникът следва да бъде
отстранен от съвместно обитаваното с молителя жилище в с. * **** за максимално
предвидения срок от една година и шест месеца, който срок беше съобразен с
обстоятелството, че се касае за отделни случаи на извършено домашно насилие,
макар и на една и съща дата при отчитане на тежестта им, включително и
възрастта на молителя. Следва да му бъде забранено да приближава, жилището, в
което живее молителят в с. **” *******, както и местата му за социални контакти и
отдих в същото населено място за срок от една година и шест месеца, който срок
е съобразен с обстоятелството, че се касае за няколко акта на домашно насилие,
макар и на една и съща дата и тежестта им. По този начин съдът намира, че
молителят В.П. ще получи адекватна защита от домашно насилие. На основание чл.
5, ал. 4 от Закона за защита от домашното насилие на ответника следва да бъде
наложена глоба в минимално предвидения размер - 200,00 лева, която същият да
заплати по сметка на РС Свищов. При този изход на делото, на основание чл. 11,
ал. 2 от Закона за защита от домашното насилие на ответника следва да се
възложи ДТ за разглеждане на делото – 25,00 лева, която да внесе по сметка на
РС Свищов. Ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от молителя разноски в
размер на 150,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 от Закона за защита от домашното насилие съдът
Р Е Ш И:
ЗАДЪЛЖАВА С.В.П. с ЕГН ********** *** ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ на каквито и да е действия, представляващи акт на
ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо В.Д.П. с ЕГН **********
***.
На основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН ОТСТРАНЯВА С.В.П.
с ЕГН ********** от съвместно обитаваното с В.Д.П. с ЕГН ********** ***, за
срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН
ЗАБРАНЯВА на С.В.П. с ЕГН **********
*** да приближава ползваното от В.Д.П.
с
ЕГН ********** ***, както и местата за социалните му
контакти и отдих в същото населено място, за максимално предвидения в закона
срок от ОСЕМНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА.
ОСЪЖДА С.В.П. с ЕГН ********** *** да заплати ГЛОБА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН в размер на 200,00 лева (двеста
лева), която да заплати по сметка на Районен съд Свищов.
ОСЪЖДА С.В.П. с ЕГН ********** *** да заплати ДТ в размер на 25,00 лева по сметка на СвРС, както и 5,00 лева – такса за издаването на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С.В.П. с ЕГН ********** *** да заплати на В.Д.П. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 150,00 лева – адвокатски хонорар.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С.В.П. с ЕГН ********** ***, че при неизпълнение
на тази заповед, ще бъде подведен под наказателна отговорност.
Въз основа на решението да се издаде заповед за защита, която подлежи на незабавно изпълнение.
В заповедта за защита да бъдат вписани последиците от неизпълнението, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН, а именно при неизпълнение на заповедта на съда полицейския орган констатирал нарушението задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
ПРЕПИСИ от заповедта и от решението, да се връчи на нарушителя С.В.П. с ЕГН ********** ***, В.Д.П. с ЕГН ********** ***, за сведение и изпълнение.
Решението подлежи на обжалване в
7-дневен срок от връчването му на страните чрез Районен съд Свищов пред Окръжен
съд В. Търново.
Обжалването на решението не спира
действието на издадената заповед.
Заседанието приключи в 11:30 часа.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Секретар: