Р Е Ш Е Н И Е
№ 261138 / 8.11.2021г.
гр. Перник, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х - ти състав, в открито съдебно
заседание на шести октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Маринела Маринова-Стоева
при секретаря Божура Антонова, като
разгледа докладваното гр. д. № 01717 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото e образувано по
искова молба на “Юробанк България” АД срещу К.Й.К. с искане да бъде признато за
установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 2068,64 лева,
представляваща главница по договор за кредитна карта от 20.06.2007 г., сумата в
размер на 3292,85 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.04.2009
г. до 28.05.2012 г., сумата от 1360, 26 лева – такси разноски по договора за
кредит за периода от 10.04.2009 г. до 28.05.2012г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното й изплащане.
В исковата молба се посочва, че на 20.06.2007
г. между „Банка Пироес България“ АД, чийто правоприемник е ищеца по силата на
закона, поради настъпило преобразуване чрез вливане, и ответника е сключен договор за издаване и
обслужване на кредитна карта Visa Classic при
промоционална програма Cash back. С
подписването му картодържателят удостоверявал, че е запознат с Общите условия
на банката, както и с Тарифата за лихви, такси и комисионни и ги приема изцяло.
По силата на този договор банката предоствила на ответника кредитен лимит в
размер на 2000 лева. Договорът пораждал действие от подписването му и срокът му
на действие изтичал 2 месеца след срока на валидност на картата и автоматично
се подновявал при преиздаването й. Картодържателят ползвал безлихвен период ако
погаси в срок до 45 дни всички дължими суми до датата на падежа. Съгласно
уговореното падежът настъпва на 15 –тия ден след дата на последното месечно
извлечение. В случай че картодържателят погаси част от дължимите суми, равна и
по-голяма от минималната погасителна вноска, банката начислява лихва върху
формираното задължение, която се обявява като дължима в следващото месечно
извлечение. Минималната погасителна вноска се изчислява като 5 процента от
общото задължение, изчислено към датата
на последното извлечение, плюс непогасените суми по МПВ от предходните
извлечения, но не по-малко от 20 лева. В случай че общото задължение по картата
не надвишава 20 лева, картодържателят трябва да го погаси в пълния му размер. Съгласно чл. 15 от договора
използваната част от кредитния лиммит се олихвява с ГЛП в размер на 16
процента. Според договора ако МПВ не бъде погасена до датата на падежа, върху
непогасените дължими суми се начислява наказателна лихва в размер на
договорения лихвен процент плюс надбавка 10 % на годишна база, като се
начислява, считано от деня, следващ датата на падежа до момента, в който
задължението бъде погасено и се обявява за дължимо в следващото месечно
извлечение. Ищецът твърди, че картодъжателят не е погасил задълженията си,
поради което „Банка Пироес България“ АД е подала заявление по ч. 417 ГПК, по
което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ ****г. по описа на ПРС, по което на осн. 415, ал.1, т.2 и ал. 2 ГПК са дадени
указания за предявяване на настоящите исове.
С разпореждане от 21.05.2020г. съдът е
оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца да конкретизира
претенциите си за възнаградителна лихва и такси по основание, размер и период.
С молба от 23.06.2020 г. ищецът е
посочил начина на формиране и начисляване на възнаградителната лихва, която за
периода от 10.04.2009 г. до 28.05.2012 г. претендира в размер на 3292, 85 лв. Досежно претенцията за начислени
такси е посочил, че същите се дължат на осн. чл. 8 от Договора и Тарифата за
таксите и комисионните на банката, като дължимите такси и комисионни се
заплащат от картодържателя или се събират служебно от банката за сметка на
разрешения и неусвоен крудитен лимит. Картодържателят не бил погасил
начислените банкови такси, посочени в месечните извлечения, за периода от
10.04.2009 г. до 28.05.2012 г. в общ размер на 1360, 26 лв., която сума и
период са посочени в извлечението от счетоводните книги на Банката, въз основа
на което е издадена заповед за незабавно изпълнение.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК назначеният
особен представител е депозирал такъв, с който оспорва основателността на
предявените искове. Твърди, че на ответника не е предоставена кредитна карта,
липсвали каквито и да било доказателства за установяване на това обстоятелство.
Възразява, че подписът на стр. пета от договора не е положен от лице, което да
е упълномощено от законните представители на банката и в този смисъл не е
възникнала облигационна връзка между страните. Твърди, че ответникът никога не
е използвал кредитната карта. Сумите за лихва и такси са начислени произволно и
без основание, именно защото ответникът не е ползвал картата, а също и не е
уведомяван за насляването им. Релевира възражение за нищожност на договора
поради противоречие с чл. 21, ал.1, чл. 22,вр. с чл. 10 и чл. 11 и чл. 33, ал.1
и ал. 2 от ЗПК, както и поради противоречие с чл. 143 и сл. от ЗЗП. Оспрова на
ответника да са били представени Общите условия на Банката и Тарифата за
таксите и комисионните. Релевира се възражение за погасяване по давност на
вземанията. Оспорва редовността на воденото счетоводство на праводателя на
ищеца и счетоводните документи.
По делото е конституирано като трето
лице-помагач на страната на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, на
което с договор от 14.01.2016 г. са прехвърлени процесните вземания. В своето
становище от 07.06.2021 г. третото лице помагач по изложени подробно
съображения счита предявените искове за основателни.
Пернишкият районен съд, след
като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
На 30.05.2012 г. “Банка Пиреос България” АД е депозирала пред районния съд заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу К.Й.К. за вземанията – предмет на настоящите искове. В тази връзка за посочените суми районният съд е издал заповед № 2079 от 31.05.2012 г., както и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 02370 по описа за 2012 г. на Пернишкия районен съд. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал.1 ГПК и на основание чл. 415, ал.1, т.2 и ал.2 ГПК са дадени указания на заявителя да предяви иск за установяване съществуването на вземанията си. Ищецът е надлежно процесуално легитимиран да предяви настоящите искове, като универсален правоприемник на заявителя, в полза на когото е издадена заповед за незабавно изпълнение.
Съгласно т. 10б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС при универсално правоприемство, настъпило в периода между издаване на заповедта за изпълнение и предявяването на иска, правоприемниците участват в делото на основание чл. 227 ГПК. В случая ищецът е правоприемник на „Банка Пиреос България“АД, поради настъпило преобразуване на търговското дружество чрез вливане и е легитимиран да предяви иска по реда на чл. 422 ГПК. Въпреки твърденията, че вземането е прехвърлено на третото лице помагач по силата на договор, сключен на 14.01.2016г. - между издаване на заповедта за изпълнение и предявяването на иска, то пак съгласно постановките на соченото ТР легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл. 226 ГПК.
С молбата, подадената в изпълнение на дадените указания молба ищецът не е отстранил констатираните от съда нередовности в предявения иск, в частта относно претендираната сума от 1360, 26 лв., представляваща банкови такси, тъй като не е изложил факти и обстоятелства какъв вид такса се претендира и кога е начислена същата. Единствено е препратил към клауза в договора, предвиждаща задължение за заплащане на такси и към Тарифата за тях, но не става ясно за какви точно такси се предявява искът. Препращането към извлечение от счетоводно книги, не е изпълнение на изискването на чл. 127, ал.1, т.4 ГПК ищецът да посочи фактите и обстоятелствата, от които произтичат правата му.
Надлежното упражняване на правото на иск е условие за допустимост на процеса и за постановеното по съществото на спора съдебно решение. С оглед неотстраняването на указаните на ищеца нередовности на исковата молба в съответната част, производството по делото в тази му част следва да се прекрати.
Съгласно т.13 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г., постановено по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТ, когато производството по делото се прекрати, издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист следва да бъдат обезсилени от исковия съд. Ето защо издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № **** г. на ПРС следва да бъде обезсилена в частта, в която се прекратява производството, както и изп. лист за съответната част.
В останалата част исковата молба е редовна и следва да бъде разгледана по същество.
Установява
се, че праводателят на ищеца и ответника по делото сключили на 20.06.2007 г. договор за издаване и обслужване
на международна кредитна карта. Съгласно него банката поела задължение за
издаване на кредитна карта на ответника, както и да отпусне кредит под формата
на кредитен лимит в размер на 2000 лева. В договора страните са уговорили банката
ще издаде банкова кредитна карта и предаде на картодържателя същата, заедно със
съответния ПИН-код. Картата се предоставя за ползване за срок от две години.
Срещу ползването на картата картодържателят се задължава да заплаща такси и
комисионни съгласно Тарифата на банката. Същите ще се внасят от него или
събират служебно за сметка намаляване на разрешение и неусвоен кредитен лимит.
Уговорено е в случай на неизпълнение на клауза от договора, че банката има
право служебно да събира дължимите суми по описания начин. Предвидено е
картодържателят да ползва безлихвен период със срок от 45 дни, при положение че
извършва пълно погасяване на дължимите по картата суми, най-късно до датата на
падежа, като веднъж месечно ще получава извлечение от извършените с картата
трансакции. Използваната част от кредитния лимит ще се олихвява с годишен
лихвен процент в размер на 16%, в случай че до датата на падежа, която настъпва
на 15 – тия ден след датата на последното месечно извлечение картодържателят
погаси част от дължимите суми, равна и по-голяма от минималната погасителна
вноска, банката начислява лихва върху формираното задължение в размера на
договорения лихвен процент, която се обявява като дължима в следващото месечно
извлечение. Минималната погасителна вноска се изчислява като 5 процента от
общото задължение, изчислено към датата
на последното извлечение плюс непогасените суми по МПВ от предходните извлечения,
но не по-малко от 20 лева. В случай че общото задължение по картата не
надвишава 20 лв., картодържателят трябва да го погаси в пълен размер. Според договора ако МПВ не бъде
погасена до датата на падежа, върху непогасените дължими суми се начислява
наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка 10 % на
годишна база, като се начислява, считано от деня, следващ датата на падежа до
момента, в който задължението бъде погасено и се обявява за дължимо в
следващото месечно извлечение.
Неразделна част от договора са
"Общите условия " и „Тарифата
за лихвите, таксите и комисионните“ на банката, които са приети от
кредитополучателя, поради което са станали задължителни за него.
От заключението на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че за периода 20.06.2007 г. до 10.04.2009
г. ответникът е ползвал картата, като е усвоявал, чрез теглене на пари в брой, главница в общ размер на 4990 лева по
дати, отразени в изготвена таблица. По договора ответникът извършвал плащания в
размер на 3500 лв., отнесени както следва: 2975,25 лв. за главница, 462,52 лв.
за договорна лихва за периода от
20.06.2007 г. – 10.04.2009г., 10 лв. за такса извлечение и 50 лв. годишна
такса. Спрял е плащанията на 10.04.2009г. Според вещото лице непогасени
останали задълженията за главница в размер на 2014,75 лв., за договорна лихва
за периода от 10.04.2009г. до 20.08.2009г. в размер на 184,37 лв., лихва за просрочие
за същия период в размер на 55,49 лв. и законна лихва за забава в размер на
575,59 лв. за периода от 21.08.2009г. до 28.05.2012г., такса извлечение в
размер на 1 лев и такса надхвърлен лимит на размер на 1463,02 лева за периода
от 10.09.2009г. до 28.05.2012г. Експертът е посочил, че при отчитане на
плащанията без да се вземат предвид допълнителните такси и разноски, то остават
непогасени главница в размер на 1954,75 лв., договорна лихва за периода от 10.04.2009г. до
20.08.2009г. в размер на 184,37 лв., лихва за просрочие за същия период в
размер на 55,49 лв. и законна лихва за забава в размер на 558,73 лв. за периода
от 21.08.2009г. до 28.05.2012г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл.
422, вр. чл. 415 ГПК с правна квалификация чл. 430 ТЗ, вр. с чл. 4 ЗПК /отм./
вр. с чл. 79 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже освен сключването
на договор за кредит и неговото съдържаните (размер на кредита, лихвата и
таксите, дата на падеж), така и изпълнението на поетите от него задължения –
предоставяне на парични суми (усвояване на кредита) и предаването респ.
получаването на кредитната карта от ответника.
Неоснователно е възражението на
ответника за липса на представителна власт на лицето подписало договора от
името на Банката. На първо място следва да се посочи, че само търговецът може
да оспори изявленията, направени от негово име, без представителната
власт. На следващо място, приложение
намира разпоредбата на чл. 301 ТЗ, въвеждаща презумцията, че търговецът
потвърждава извършената без представителна власт сделка, ако не се
противопостави веднага след узнаването й. В случая той се позовава на нея, като
правопораждащ правата му факт.
Поради изложеното настоящият състав
намира, че е възникнало валидно правоотношение по договор за банкова /кредитна/
карта между праводателя на ищеца и ответника. По делото обаче не е установено
предаването на издадената кредитна карта.
Съществено задължение на банката по процесния договор е да предаде кредитната карта на картодържателя, за да може да бъде използвана за извършване на платежни операции. В тежест на ищцовото дружество е доказването на изпълнението на това задължение, за което са му дадени съответните указания. Доказването може да стане с всички допустими доказателствени средства. Съдът намира, че в настоящия случай не са ангажирани никакви доказателства за установяване получаването на кредитната карта. Фактът, че с картата са теглени пари в брой, не може да обоснове извода, че именно ответникът е теглил сумите с издадената карта. Внасянето на сумата в общ размер на 3500 лева също не води до извода, че ответникът е ползвал паричните средства, тъй като липсва данни кое лице е внесло тази сума.
С решение № 10 от 19.07.2016 г. по т. д. № 3386 по описа за 2014 г. на ВКС, I т. о. е даден отговор на въпроса относно правилата за фактическо предаване на кредитна карта. Пояснено е, че в Наредба № 16 от 02.03.1995г. за плащанията с банкови карти, приложима и към процесното правоотношение, са уредени съществените характеристики на договора за банкова карта, а също и редът за издаване и правилата за използване на банковите карти. Съгласно чл.2 от същата наредба, банковата карта е електронен платежен инструмент и представлява пластмасова карта, върху която е записана информация по електронен начин и която се използва многократно за идентификация на картодържателя, отдалечен достъп до банкова сметка ***:1. теглене на пари в брой чрез терминални устройства А.;2. плащане на стоки и услуги и получаване на пари в брой чрез терминални устройства ПОС; 3.плащане на стоки и услуги чрез виртуални терминални устройства ПОС; 4.превод между сметки чрез терминални устройства А.; 5.плащане на услуги чрез терминални устройства А.; 6. справочни и други платежни и неплатежни операции. Банковата карта се издава въз основа на договор за банкова карта. Тя е собственост на издателя, издава се за определен срок и може да се използва само лично от картодържателя. Името на картодържателя, номерът на картата и датата на изтичане на срока на валидността на картата се поставят върху лицевата й страна. Съгласно чл.10 от Наредба № 16 от 02.03.1995г. банковата карта се издава въз основа на писмен договор между издателя и картодържателя, при условие че за операциите с картата е открита банкова сметка ***редоставил на издателя правото да съобщава на националния оператор информация за състоянието на сметката, включително данните по чл. 12, ал. 5 от Наредбата. С договора за банкова карта издателят се задължава да извършва по нареждане на картодържателя операциите по чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Наредба №16 от 02.03.1995г. не съдържа изрична разпоредба относно задължението за предаване на банковата карта на картодържателя. Такава разпоредба се съдържа в действащата Наредба №3 от 16.07.2009г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти /обн. ДВ бр.62/2009г./. Независимо от липсата на изрична регламентация в Наредба №16 относно срока и реда за предаване на банковата карта, безспорно едно от задълженията на издателя й е да я предаде на картодържателя, за да може да бъде използвана за извършване на платежни операции. Такова задължение е уговорено в договора. Няма изрично изискване за предаването на банковата карта да бъде съставян протокол, но доколкото предаването е съществено задължение по договора, то при спор между страните относно изпълнението на договора в тежест на издателя е да докаже изпълнението на това задължение. При липса на съставен протокол, няма пречка доказването да стане с всички допустими доказателствени средства – други писмени документи, в които получаването на картата е удостоверено от издателя, свидетелски показания и т.н. Когато за предаването на картата се съставя двустранен протокол, за да удостовери изпълнението на задължението на банката, той следва да бъде подписан от страните по договора, в него следва да бъде индивидуализиран точно както получателят, така и банковата карта, както и да бъде посочена датата на съставяне на протокола. Ако в протокола не е посочена дата, същият не съставлява доказателство за точния момент на изпълнение на задължението на банката и съответно той подлежи на допълнително установяване с други допустими доказателства.
В случая е налице изрично оспорване на факта на предаването, но не са ангажирани доказателства за установяването му. Не може да се формира извод съобразно данните от заключението на вещото лице за извършвани плащания от ответника, че е налице признание на факта на предаване на картата, защото вещото лице не е посочило въз основа на какви данни е стигнало до този извод, не е посочило по какъв начин ответникът и извършвал плащания, дали са му предостави платежни нареждания, от кого изхождат те, предвид и уговореното в договора, че банката може служебно да пристъпи към събиране на дължимите суми от неусвоения лимит. Съдът намира заключението относно констатациите, че ответникът е получил картата и сам той е извършвал плащания за необосновано и не го кредитира. Ответникът е оспорил с отговора си редовността на воденото от банката счетоводство и всички счетоводни записвания и счетоводни документи, изготвени от него, като дати и операции, както и редовността на воденото счетоводство.
Видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, същото е изготвено само въз основа на счетоводните записвания в счетоводството на банката. Счетоводните записвания на банките не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила на официални удостоверителни документи. Установената в чл.60 ал.2 от ЗКИ възможност когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си книги, се отнася само за заповедното производство. При постъпило възражение срещу заповедта, банката ищец по иска по чл.422 от ГПК носи доказателствената тежест да установи по безспорен начин своето вземане, като в това производство извлечението от счетоводните книги не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Съгласно чл.182 от ГПК вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото, като те могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите. По въпроса за доказателствената сила на вписванията в счетоводните книги е постановена богата и последователна казуална съдебна практика / ТР 39-2 от 05.03.1954 ОСГК на ВС , реш. № 413 / 16.08.2005 год. по т.д.№ 964 / 2004 год. на ТК , реш. № 423 от 01.06.2006 г. по т.д.№ 9 / 2006 год. на ТК , реш.№ 155 от 13.03.2007 год. на ТК/, разрешенията на която са споделени в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения № 2 / 20.01.2011 год. по гр.д.№ 478 / 2010 год. на ВКС, ІІІ г.о.. Вписванията в счетоводните /търговските / книги са частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила не е равнозначна на материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи, независимо от разпоредбите на чл.182 ГПК, респ. чл.55 ТЗ . По смисъла на закона те имат възможна /при съгласие на страните/ доказателствена сила. Като производна, основана на доказателствената сила на първични счетоводни документи, тази доказателствена сила не се презумира и при оспорване подлежи на доказване, а по начало - на преценка, с оглед всички обстоятелства по делото - / чл.182 ал.1 ГПК/. Разпоредбите на чл.182 ГПК, респ. чл.55 ТЗ не въвеждат изключение от общото правило за разпределение на доказателствената тежест, по отношение установяването на факти, възпроизведени в счетоводните записи, в качеството им на носители на диференцирана вторична информация, по смисъла на чл.6 ал.1 т.2 от Закона за счетоводството и доказателствено средство в процеса . Съгласно чл.154 ал.1 ГПК , всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Според общото правило на чл.154 ал.1 ГПК, при оспорване вписванията в счетоводните /търговските / книги, тежестта за доказване редовността им, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и /или Търговския закон, носи ползващата се от оспорените вписвания страна.
В случая обаче други доказателства, потвърждаващи извършените от банката счетоводни записвания, не са ангажирани. Установените от вещото лице погашения по картовата сметка не могат да се приемат като признание на задълженията от страна на ответника, доколкото той оспорва изцяло счетоводните записвания.
Щом ищцовото дружество не доказва изпълнението на това задължението по договора, то претенциите му са неоснователни и същите следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото в тежест
на ищеца следва да си останат направените от него разноски в производството.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. № 1717/20 г. по описа на РС-Перник, в частта, по предявения от “Юробанк България” АД, ЕИК 00694749, със
седалище и адрес на управление град София, р-н Витоша, ул. «Околовръстен път»№
260 / правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД/ иск за признаване за
установено по отношение на К.Й.К., ЕГН **********,***, че последният дължи на
ищцовото дружество сумата от 1360,26 лева – такси по договора за кредит за
периода от 10.04.2009 г. до 28.05.2012г., като недопустимо.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение № 2079/31.05.2012
г. по ч.гр.д. № **** г. на ПРС, в частта, в която е разпоредено К.Й.К., ЕГН **********
да заплати на „Банка Пиреос България“ АД, сумата 1360,26 лева – такси по
договора за кредит за периода от 10.04.2009 г. до 28.05.2012г. и издадения
изпълнителен лист за тази сума.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от “Юробанк
България” АД, ЕИК 00694749, със седалище и адрес
на управление град София, р-н Витоша, ул. «Околовръстен път»№ 260 260 /правоприемник
на „Банка Пиреос България“ АД/ искове за признаване за установено по отношение на К.Й.К., ЕГН **********,***, че последният дължи на
ищцовото дружество сумата от 2068,64 лева, представляваща главница
по договор за кредитна карта от 20.06.2007 г. и сумата в размер на 3292,85 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 10.04.2009 г. до 28.05.2012 г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното й
изплащане.
Решението е постановено при участието
на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: