Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
София, 11.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети май през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Любомир Игнатов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 5731 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 12.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 56154/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 76
състав, по предявени от „Т.С.“
ЕАД- *** /ЕИК ******/ установителни искове по „чл.124, ал.1 вр. чл.415 ГПК вр.
чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД“ е признато за установено, че Г.М.М. /ЕГН
**********/ дължи на „Т.С.“ ЕАД /ЕИК ******/ сумата 418.88
лв.- главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода 22.03.2015 г.-
30.04.2017 г., ведно със законната лихва от
22.03.2018 г. до окончателното й изплащане, като този иск е отхвърлен за
горницата до пълния предявен размер от 518.23 лв. и за периода 1.05.2014 г.- 21.03.2015
г., като частично
неоснователен и частично погасен по
давност; и сумата 51.11 лв.- мораторна лихва за периода 22.03.2015
г.- 30.04.2017 г., като този иск е отхвърлен за
горницата до пълния предявен размер от 51.86 лв. и за периода 1.05.2014 г.- 21.03.2015 г., като погасен по давност. На
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответницата Г.М. е осъдена да
заплати на ищеца „Т.С." ЕАД сумата 41.23 лева- разноски
за заповедното производство, и сумата 927.60
лв.- разноски за исковото производство /вкл. юриск. възнаграждение/, съобразно
уважената част от исковете. Със същото решение са отхвърлени като неоснователни предявените от „Т.С." ЕАД /ЕИК ******/ срещу Б.Т.Т. /ЕГН **********/ установителни искове
„с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.415 ГПК вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД“ за
признаване за установено, че Б.Т.Т. /ЕГН **********/
дължи на „Т.С." ЕАД /ЕИК ******/
сумата 518.23 лева- главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 1.05.2014 г.- 30.04.2017 г., и сумата 51.86 лв.- мораторна лихва за периода 1.05.2014 г.-
30.04.2017 г.
Постъпила
е въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД- *** /ищец по делото/, в
която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното
от СРС решение в частта му, в която са отхвърлени предявените срещу Б.Т.Т. установителни искове, с искане
да бъде постановена отмяната му в тази част и да бъде постановено решение за
признаване дължимостта на горепосочените вземания, претендирани от ответника Т.,
с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна Б.Т.Т. /ответник по
делото/- чрез назначен от съда особен представител по чл.47 ГПК оспорва жалбата
и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна.
Третото
лице- помагач на ищеца- „Т.С." ЕООД- *** не изразява становище по жалбата.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
По
същество решението е и правилно в обжалваната отхвърлителна част и следва да
бъде потвърдено.
Основателността на предявените по делото установителни
искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация
на ответниците да отговарят по същите. Ищецът основава претенциите си към
ответниците Г.М. и Б.Т. на твърдението, че са собственици на процесния имот, в
която връзка представя Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №
193/ 10.05.2005 г. на софийски нотариус, легитимиращ ги като собственици на
апартамент № 14 на V етаж в сградата на ******в жк „Младост- 3“ в гр. София,
кв.“Лозенец“, ведно с принадлежности /процесния имот/. Представено е от страна
на ищеца и заявление- декларация от 13.05.2005 г. на ответницата Г.М.М. за
откриването на клиентска партида на абонат на топлинна енергия, приета от ищеца-
топлопреносно предприятие /л.19- 20 от делото на СРС/, като откритата на името
на ответницата клиентска партида е с № 234204.
Основният
спорен по делото въпрос, предвид релевираните и във въззивната жалба доводи, е
дали между ищеца и ответника Т. е съществувало валидно договорно правоотношение
за продажба на топлинна енергия. Действащата през процесния период нормативна
уредба предвижда две алтернативни основания, при които такова договорно
отношение възниква- писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на право на
собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
топлоснабдена сграда- етажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153,
ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона
собственика на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право
на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 5731/ 2019 г.-
СГС, ГК, ІV- Е с-в
уредба на задълженията на носителя на
ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта.
Тази хипотеза е приложима, доколкото относно доставката на топлинна енергия до
определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се
по правило основен източник на облигационните правоотношения. Сключването
на писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е
приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1 ЗЕ
изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз
основа на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди- т.3, съответно-
между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда-
етажна собственост- т.6. При наличието на такъв договор, сключен относно
доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали
освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент,
потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота, какъвто е
настоящият случай.
В
случая в подадения по делото писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК
ответникът Т. е оспорил наличието на обвързващо го с ищеца договорно
правоотношение, поради което и съобразно чл.154, ал.1 ГПК в тежест на последния
е било да докаже обосноваващите спорното право факти и обстоятелства, каквото
доказване от негова страна в процеса не е проведено. Според представените от
ищеца доказателства ответникът се легитимира като съсобственик на процесния
имот въз основа на цитирания по- горе нотариален акт, но предвид подаденото от
другия съсобственик Г.М. заявление- декларация за откриването на клиентска
партида на абонат на топлинна енергия, следва да се приеме, че между нея и
топло-преносното предприятие е сключен индивидуален писмен договор за доставка
на топлинна енергия по смисъла на чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ.
При
така събраните доказателства следователно се налага извод, че независимо от
легитимацията на ответника Т. като съсобственик на процесния топлоснабден имот,
отговорността му за заплащане цената на доставената в него топлинна енергия при
условията на чл.153, ал.1 ЗЕ не може да бъде ангажирана. Липсват доказателства
ответникът Т. също да е подал заявление- декларация за откриването на клиентска
партида на абонат на топлинна енергия при ищеца- топлопреносно предприятие. При
това положение, тъй като относно доставката на топлинна енергия в процесния
имот е бил сключен договор по смисъла на чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ само с
ответницата в първоинстанционното производство Г.М., същата следва да заплати
цената на потребената в имота през исковия период топлинна енергия на
претендираното от ищеца договорно основание. Този извод е в съответствие и с
дадените в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/ 2017 г.
на ВКС, ОСГК, тълкувателни разрешения.
Предвид горното, при
установената по делото фактическа и правна обстановка се налага извод, че
ответникът Б.Т. не е пасивно материално- правно легитимиран да
отговаря по предявените искове. Наличието на сключен договор между ищеца-
топлопреносно предприятие и ответницата
Г.М., явяваща се клиент на топлинна енергия, доставена в
процесния имот, не позволява обосноваването на извод, че ответникът Т.- като
съсобственик на имота, е също носител на задължението за плащане цената на
доставена в него топлинна енергия през исковия период. Предвид непроведеното от
ищеца пълно главно доказване на производящите спорното материално право факти и
отнасяне на неблагоприятните последици от недоказването в негова вреда,
исковете му по чл.422 ГПК срещу Б.Т. като недоказани и неоснователни следва да
бъдат отхвърлени. Неоснователността на иска
относно главницата- чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, обуславя извод за
неоснователност на иска за признаване дължимостта и на акцесорното вземане за
лихви за забава по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Поради
съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора постановеното от СРС
решение като правилно в обжалваната отхвърлителна част следва да бъде
потвърдено.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
12.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 56154/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 76
състав, в обжалваната част, в която са отхвърлени като неоснователни
предявените от „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК ******/ срещу Б.Т.Т. /ЕГН **********/ установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено, че Б.Т.Т. /ЕГН **********/
дължи на „Т.С." ЕАД /ЕИК ******/
сумата 518.23 лева- главница, представляваща стойност на потребена в
имот с аб.№ 234204 през периода 1.05.2014 г.- 30.04.2017 г.
топлинна енергия, и сумата 51.86 лева-
мораторна лихва за периода 1.05.2014 г.-
30.04.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
гр.д.№ 19033/ 2018 г. на СГС, 76 състав.
Решението
по гр.д.№ 56154/ 2018 г. на СРС, ІІ ГО, 76 състав, е влязло в сила като необжалвано в
останалата част.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД- *** като трето лице- помагач на
ищеца в производството по делото.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.