РЕШЕНИЕ
№ 1762
гр. София, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. Н. СТ.
при участието на секретаря Б. ХР. Р.
като разгледа докладваното от М. Н. СТ. Гражданско дело № 20231110126525
по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от „(фирма)“ ЕАД срещу
Д. Г. К., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми:
сумата от 597,64 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, общ. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***,
за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 17.05.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 131,99 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2020
г. до 03.05.2023 г., сумата от 40,21 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м. 04.2020 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от
17.05.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 9,85 лв., представляваща лихва за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.06.2020 г. до 03.05.2023 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: ап.
***, находящ се в гр. ***, общ. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, като ответникът, в качеството
си на собственик на топлоснабден недвижим имот, придобит по наследство от Г. Д. К. и Р.
Б. К., е битов клиент на ТЕ, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия
на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в
забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на
законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на
услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и
лихва за забава върху това вземане. Моли съда да осъди ответника да му заплати исковите
суми. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Д. Г. К., с
която оспорва предявените искове по основание и по размер. Твърди, че топлоподаването до
всички радиатори в топлоснабдения имот е прекъснато. Посочва, че до 2020 г. е заплащал
редовно задълженията си, като средните суми за доставената ТЕ са били около 300 лв.
Твърди, че след 2020 г. ответникът не е получавал фактури за стойността на доставената
топлинна енергия, а след като е отишъл на клиентския център на бул. „***“ №*** е
установил, че претендираната от ищеца сума е в размер на 1760 лв., като служителите на
ищцовото дружество не са му предоставили никаква справка за начина на формиране на
сумата. Оспорва претенцията за мораторна лихва, твърди, че не е изпадал в забава. Моли
съда да отхвърли предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „(фирма)“ ЕООД не изразява становище
по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца
по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил
на ответницата топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на
претендираната стойност, а за ответницата е възникнало задължението за заплащане на
продажната цена.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия период)
„клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В конкретния случай с оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК
като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото (с доклада) е отделено
обстоятелството, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
2
отношение на недвижим имот, находящ се в гр. ***, общ. ***, ул. „****“ № ***, ет. ***, ап.
***.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, която
съдът след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и
компетентно изготвена. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия
период е осъществявано от „(фирма)“ ЕООД. Вещото лице е установило по данни на
фирмата за дялово разпределение, че в имота има монтирани шест отоплителни тела и
съответно шест топлоразпределители, ползва се топла вода и има един водомер за
отчитането й. През процесния период ответникът не е ползвал ТЕ за отопление на имот и
такава не е била начислявана от ищеца, като е била начислявана ТЕ отдадена от сградна
инсталация и ТЕ за доставка на БГВ. Вещото лице посочва, че от м. 05.2019 г. до м.04.2021
г. не е извършвано дялово разпределение на ТЕ за отопление от шестте броя ИРРО, като
показанията на радиаторите са занулени. Количеството топлинна енергия за сградна
инсталация е изчислявана съобразно изискванията на действащата през периода нормативна
уредба, като към нея се включва и топлинна енергия от общите части на сградата. За
периода м.05.2019 г. до м.04.2019 г. потребление на топла вода липсва – показанията на
водомера са занулени. През периода м.05.2020 г. до м. 04.2021 г. е потребено минимално
количество топла вода. Технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани по
Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна
енергия, преди нейното разпределение между абонатите. През процесния период общият
топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно
изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са
преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и
експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. Съгласно
заключението на вещото лице размерът на непогасената главница за доставена топлинна
енергия за периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г. възлиза на сумата от 597,78 лв., след
отчитане на разликата между прогнозно начислената стойност и действителната такава,
изчислена по изравнителни сметки.
С оглед изложеното искът за главница за доставена топлинна енергия е основателен и
доказан в пълния предявен размер от 597,64 лв.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия, съдът приема следното:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „(фирма)“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
3
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответника за задължението, считано
15.09.2020 г. При изчисляване на дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът
приема, че лихвата за забава, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 03.05.2023 г. възлиза на сумата от 131,99 лв.
По отношение на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, съдът
приема следното:
За основателността на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да се установи от ищеца, че
през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот,
поради което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 22 от Общите условия на „(фирма)“ ЕАД дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната
собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
По силата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при
спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Според чл. 36 от Общите условия на „(фирма)“ ЕАД клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на
един уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
В настоящия случай измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните
собственици на „(фирма)“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен представител на
етажните собственици, като третото лице – помагач на ищеца е осъществявало услугата
дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период. С договора от 03.06.2020
г., сключен между ищеца и „(фирма)“ ЕООД страните са договорили заплащане от
„(фирма)“ ЕАД на извършваните услуги съгласно Приложение № 1, въз основа на броя
обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях. Договорено е цената да се
определя първоначално и да се актуализира ежегодно. Ангажирани са и доказателства
установяващи, че през процесния период дяловото разпределение в топлоснабдения имот,
находящ се в сграда – етажна собственост, е осъществявано от „(фирма)“ ЕООД. Предвид
изложеното ищецът се легитимира като носител на вземане за стойността на извършваната
услуга дялово разпределение, поради което предявеният иск се явява основателен за сумата
4
от 40,21 лева за периода от м.04.2020 г. до м.04.2021 г.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху цената на услугата дялово
разпределение, съдът приема следното:
В Общите условия на ищцовото дружество не е предвиден срок за заплащане на
цената на услугата дялово разпределение, поради което по аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД,
ответникът би изпаднал в забава за заплащане на цената на услугата дялово разпределение
едва след изпращането на покана, но доказателства за отправянето на такава от страна на
ищеца не са ангажирани. Ето защо искът срещу ответника за сумата от 9,85 лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.06.2020 г. до 03.05.2023
г. върху вземането за дялово разпределение, следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. В производството ищецът е направил разноски в общ размер на
450 лв., от които 50 лв. – заплатена държавна такса, 300 лв. – депозит за съдебно-техническа
експертиза, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК). Съобразно уважената част от претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът „(фирма)“ ЕАД има право на разноски в размер на 444,32 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите, но до
приключване на устните състезания, същият не е ангажирал доказателства такива да са били
извършени.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, ап.
***, да заплати на „(фирма)“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
ул. „***“ № ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 131,99 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху
главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 03.05.2023 г., и
сумата от 40,21 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода от м. 04.2020 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 17.05.2023 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 9,85 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 03.05.2023 г.
ОСЪЖДА Д. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, ап.
***, да заплати на „(фирма)“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 444,32 лв. – сторените по делото
разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „(фирма)“ ЕООД.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6