Решение по дело №746/2020 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 260308
Дата: 2 август 2021 г. (в сила от 2 август 2021 г.)
Съдия: Албена Георгиева Миронова
Дело: 20201620100746
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2020 г.

Съдържание на акта

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

Гр. Лом, 02.08.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Ломски районен  съд, в публично съдебно заседание на втори февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 746 описа за 2020 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искове с правно основание с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и вр. чл. 99 ЗЗД. Акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД.

 

Предявени са обективно съединени искове от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, ю.к. срещу С.И.Г.,  ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.

ИЩЕЦЪТ твърди, че по силата на Договор за паричен заем № 191225/21.06.2018 год., сключен с третото лице Сити Кеш ООД,  ответникът е получил кредит в размер на 300 лв., които е следвало да върне, заедно с договорената лихва на 43 седмични вноски, всяка в размер на 15,00 лв., при първа вноска с падеж на 28.06.2018 год. и последна – на 18.04.2019 год.

Начислена /още с погасителния план/ е и неустойка за неизпълнение на договорното задължение за представяне на обезпечение.

По договорът за кредит не са извършвани плащания от страна на длъжника.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.06.2019 год., сключен между третото лице Сити Кеш ООД и ищеца (цесионер) било прехвърлено и вземането към ответника по Д Договор за паричен заем № 191225/21.06.2018 год., за което му било изпратено уведомително писмо на посочения от него адрес.

За това по заявление на ищеца била издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №  201/2020 на ЛРС, по което ответникът се възползвал от правото на възражение в срока по чл. 414 ГПК и за ищеца е налица правен интерес да предяви иск за установяване на вземането си.

Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ответникът дължи на ищеца, следните суми, за които има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1330/2018 год. на ЛРС:

- 300,00 лв. главница за периода 28.06.2018 – 18.04.2019 год.,

- 55,08 лв. – договорна лихва за периода от 28.06.2018 год.  до 18.04.2019 год. – датата на настъпване на падежа на последната погасителна вноска,

- 163,05 лв. – обезщетение за за забава за  периода 28.06.2018 – 14.02.2020 год. /датата на подаване заявлението по чл. 410 ГПК в съда/,

Ведно със законната лихва върху главницата от подаване заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото исково производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.

 

Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът е приел, че между страните са няма спорни фактически твърдения.

              Приложено е ч.гр.д. № 201/2020 год. по описа на РС – Лом, видно от което по Заявление на ищеца и в негова полза е издадена Заповед № 112 от 20.02.2020 год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника – длъжник за посочените в исковата молба суми.

              Заповедта е връчена на длъжника на 23.02.2020 год. чрез И.И., дъщеря, със задължение да предаде  и длъжникът е подал възражение срещу нея в законоустановения срок, поради което съдът с Разпореждане от 17.03.2020 г. е указал на заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението. Последното е получено от заявителя-настоящ ищец на 14.05.2020 г.

              Искът по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок (видно от п.клеймо).

Предявеният иск е допустим. Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.

              В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен такъв.

              Страните са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.

              Ищецът не се представлява. В писмено становище поддържа предявения иск.

Моли да бъде постановено неприсъствено решение, предвид неявяването на ответника и неупражняването от негова страна на правото на отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Претендира да им бъдат присъдени направените в исковото и заповедното производство разноски.

              Ответникът, редовно и своевременно призован не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът намира, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, ведно с Разпореждане от 02.07.2020 год., с оглед упражняване правото на подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/, които са получени от него на 14.07.2020 год. при отказ и призовка за страна за открито съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с Определение от 17.11.2020 г. по чл. 140 ГПК, връчено на 18.01.2021 год. отново при отказ, на страната, са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, предявеният иск се явява вероятно основателен.

На основание горното, съдът намира, че с оглед направеното искане и наличието на предвидените в чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено решение, като главният иск да бъде уважен в предявения размер.

Предвид уважаването на главния иск, не се дължи произнасяне по евентуалния.

Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.

На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за тази инстанция съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 700лв., от които 475 лв. по исковото и 225 лв. по заповедното производство.

Мотивиран от горните съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът

Р  Е  Ш  И :

              ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.И.Г.,  ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, по силата на Договор за паричен заем № 191225/21.06.2018 год., сключен с третото лице Сити Кеш ООД, следните суми, за които има издадена Заповед № 112/20.02.2020 год. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 201/2020 год. на ЛРС:

- 300,00 лв. (триста лева) главница за периода 28.06.2018 – 18.04.2019 год.,

- 55,08 лв. (петдесет и пет лева, 08 ст.) – договорна лихва за периода от 28.06.2018 год.  до 18.04.2019 год. – датата на настъпване на падежа на последната погасителна вноска,

- 163,05 лв. (сто шестдесет и три лева, 05 ст.) – обезщетение за за забава за  периода 28.06.2018 – 14.02.2020 год. /датата на подаване заявлението по чл. 410 ГПК в съда/,

 ведно със законната лихва върху главницата от подаване заявлението по чл. 410 ГПК /14.02.2020 год./ до окончателното изплащане на дължимите суми.

 

              ОСЪЖДА С.И.Г.,  ЕГН **********,*** да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, сторените разноски в исковото и в заповедното производство, в общ размер на 700,00 лв. /седемстотин лв./  

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

Районен съдия: