№ 120
гр. Разград, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгЛ. докладваното от Атанас Д. Христов Гражданско дело №
20233300100086 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 240, ал.1 вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявени от
ищеца С. Д. С., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника адвокат Г.
Г. М., СРЕЩУ ответника Л. С. В. ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите:
36 000 лева - представляваща главница по Договор за заем от 02.08.2017
г., заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
12.12.2022г., до окончателното плащане, на осн. чл. 240, ал.1 вр. чл. 86,
ал.1 ЗЗД,
15 770 лева - представляваща законната лихва за забавено плащане
върху заемната сума по Договор за заем от 02.08.2017 г., за периода от
02.07.2018 г. / датата на падежа/ до 25.10.2022 г. / датата, на която е
подадена молбата за обезпечение на бъдещия иск/, на осн. чл. 86, ал.1
ЗЗД във вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД,
180 лева - представляваща законната лихва за забавено плащане върху
заемната сума по Договор за заем от 02.08.2017 г., за периода от
26.10.2022г. до датата на предявяване на иска – 12.12.2022г., на осн. чл.
86, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД.
Ищецът сочи, че между страните е налице сключен договор за заем от
02.07.2017 г. за сумата от 36 000 лв. Въз основа на този договор, на 07.08.2017
г. ищецът предоставил по банкова сметка на ответника сумата от 36 000 лв.
Съгласно договора за заем, ответникът трябвало да върне заемната сума не
по-късно от 01.07.2018 г. Ответникът обаче не върнал сумата, дори и след
като на 30.03.2022 г. ищецът изпратил на ответника нотариална покана за
1
плащане на дължимите суми, чрез Нотариус И. П. Б.-Й. с рег.№ *** от НК, с
район на действие PC - Кубрат, която е получена на 01.04.2022 г. Претендира
разноски.
Ответникът, чрез пълномощника си адвокат Д. С. Д. от САК-София, в
указания законоустановен срок за отговор по чл. 131 от ГПК излага
становище за неоснователност на исковата претенция. Сочи, че
представеният договор за заем е недействителен, защото е привиден, за което
прави съответното възражение. Реалното правоотношение е съвсем различно
и няма нищо общо с така заявената претенция. Твърди, че е получи
процесиите 36 000 лева, но не като заемател, а точно обратното - като
заемодател. Това плащане, направено от ищеца С. С., представлявало
връщане на дълга - заем, който А. Д. имал към ответника и попада в
хипотезата на чл. 73 от ЗЗД. През 2017 г. ответникът спечелил проект за
изграждане на птицеферма с капацитет от 40 000 бройки и след като получил
финансиране и от банка, със сестра си Ю. избрали дружеството „Аква
Конструкшън ЕООД за строител на обекта. В процеса на работа създали
приятелски отношения с управителя на фирмата А. Д. Д.. Той пътувал често
от София до село *** и отсядал в къщата на ответника, която била на около
100 метра от обекта, или пък преспивал в град Кубрат. При една от поредните
ми срещи в средата на месец Юли 2017 г. А. заявил, че има нужда от пари на
заем и поискал от ответника 50 000 лева. Ответникът му отговорил, че може
да му помогне единствено със сумата от 36 000 лева. Ответникът бил получил
тези средства поетапно от баща си въз основа на пет договора за паричен заем
и възнамерявал да ги инвестира в птицефермата. Решил да помогне на А.,
защото му имал доверие като свой строител и не се усъмнил, че няма да ги
върне, а и той често ходил с крупни суми в чантата си. Парите били
предадени в брой, но не изготвили разписка. Няколко дена по-късно А. се
обадил на ответника по телефона, за да му каже, че има леки финансови
затруднения и ще се забави с връщането на парите. След още няколко дена и
по-точно на дата 26.07.2017 г. ответникът получил на електронната си поща
бланка на процесния договор за паричен заем. Видно от приложената
разпечатка имейлът бил първоначално изпратен от адвокат Г. М., който е
процесуален представител на настоящия ищец, на фирмената поща на „АКВА
КОНСТРУКШЪН" ЕООД и в последствие А. го е препратил на ответника.
Веднага се чули по телефона и А. помолил ответника да си напише личните
данни, да го подпише, след което да го върне сканиран. Обяснил му, че това
се правело с цел да има счетоводно основание да си получи заетите пари
обратно по банков път, тъй като не е възможно да му ги плати в брой.
Ответникът се възпротивил и му казал, че ще говорят лично, когато дойде в
село ***. Още с пристигането си А. показал същия договор за паричен заем,
само че вече подписан от С. Д., както и предварително попълнен Запис на
заповед с място на издаване град София, дата 02.08.2017 г. и падеж 01.07.2018
г. Тогава А. му казал в прав текст, че ако въобще желае да си получа парите
обратно, то единственият начин това да стане е да подпише тези два
2
документа. Притиснат от обстоятелствата и със страх да не попадне в някаква
схема, ответникът се съгласил на тези условия, подписал договора, записа на
заповед и на дата 07.08.2017 г. получил обратно 36 000 лева, които бил дал в
заем. След като изминало известно време, притесненията на ответника
започнали да се разсейват. Строежът вървял, а приятелските им отношения с
А. се запазили. През месец декември 2017 г. птицефермата била окончателно
завършена, но ответника и А. продължили да се чуват, тъй като планували
някога да строят втори обект заедно. В един разговор ответникът отново
повдигал въпроса за тези 36 000 лева, тъй като сумата фигурирала в
счетоводството му като заем, а в действителност това не било така, но А. му
заявил категорично, че не трябва повече да мисли за това, защото той отдавна
е скъсал документите и при него нищо не фигурирало. Дори казал, че малко
по-късно ще разкрие на ответника как да ликвидира въпросната сума в отчета
си. За съжаление, до такова разкритие така и не се стигнало, защото около
коледните празници на 2021 г. ответникът разбрал, че А. внезапно е починал.
На дата 03.05.2022 г. ответникът получил, чрез Нотариус И. Б.-П. с район на
действие PC – Кубрат, приложената нотариална покана. Успял да открие
телефонния номер на ищеца и му се обадил, за да възрази категорично, че не
дължи пари, тъй като всички много добре знаели какви били действителните
отношения. Попитал го защо точно сега го търси, а докато А. беше жив
никога не се е интересувал и едва 2 месеца преди да изтече 5-годишната
давност внезапно се е присетил. На тези въпроси ищецът не дал никакъв
отговор.
Въз основа на така изложените факти, ответникът счита, че може
напълно обосновано да се приеме, че е налице едно привидно
правоотношение по сключен договор за паричен заем. В действителност
ответникът е получил процесиите 36 000 лева, но не като заемател, а точно
обратното като заемодател. Това плащане, направено от г-н С. С., всъщност
било връщане на дълга, който А. Д. имал към ответника и попада в хипотезата
на чл. 73 от ЗЗД. И тъй като А. към този момент не разполагал със собствени
средства, се наложило ответникът да бъда вкаран в тази изкуствена правна
конструкция. Ответникът никога не е взимал пари на заем от ищеца, нито е
водил някога разговори с него на такава тема. Ответникът не познава ищеца,
той никога не е стъпвал на територията на птицефермата, нито пък
ответникът е ходил в град София, за да се среща с него.
При условие на евентуалност, ответникът прави възражение за изтекла
погасителна давност, на осн. чл. 111, буква „в" от ЗЗД, по отношение на
натрупаните лихви за периода от 02.07.2018 г. до 25.10.2019 г.
В случай, че иска бъде уважен, при условие на евентуалност, се прави
искане, на осн. чл. 241, ал. 1 ГПК, съда да разсрочи изпълнението на
решението.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, ищецът
не се явява. Пълномощникът му адвокат Г. Г. М. от САК поддържа исковата
3
претенция, излага подробни съображения, претендира разноски и представя
подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
ответникът не се явява. Пълномощникът му адвокат Д. С. Д. от САК
поддържа исковата претенция, излага подробни съображения, претендира
разноски и и прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК относно
претендираните разноски от насрещната страна. Уточнява, че възраженията в
отговора на исковата молба следва да се квалифицират и като такива за
нищожност на договора поради липса на съгласие, на осн. чл. 26, ал.2, пр.2
ЗЗД.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните няма спор, а и се установява от доказателствата по
делото, че на 02.08.2017г. страните /ищецът като заемател, а ответника като
заемополучател/ подписали договор за заем за сумата от 36 000 лв. /л. 4 дело
СГС/, която следвала да се преведе по посочена в договора банкова сметка на
ответника, а ответника като заемател следвало да върне сумата не по късно от
01.07.2018г. На 07.08.2017г. ищецът превел по посочената в Договора банкова
сметка на ответника сума размер на 36 000 лв. с основание „плащане по
договор“ /л. 6 и л.9 дело СГС/. На 01.04.2022г. ищецът връчил на ответника
нотариална покана от дата 30.03.2022г. за плащане на главницата и лихви за
забава по гореописания договор /л. 7-10 дело СГС/. Няма спор между
страните, че плащане не е последвало.
Ответникът признава, че е получил горепосочената сума, но твърди, че
подписания от него договор за заем е привиден, тъй като получената сума
представлявала връщане на заем, който ответникът бил дал на трето лице –
починалия понастоящем А. Д. Д.. Признава и факта, че в качеството си на
земеделски производител сумата е осчетоводена в счетоводството му като
заем получен от ищеца.
На 25.10.2022г. ищецът е подал молбата с вх. № 69836 по описа на СГС
за обезпечение на бъдещи искове, на осн. чл. 390 ГПК /л. 90-94 РОС/. С
определение № 10960 от 26.10.2022г. по гр.д. № 11190/2020г. по описа на
СГС, IV-Б състав, е допуснато обезпечение, на осн. чл. 390 вр. чл. 391 ГПК на
бъдещите искове, чрез запор върху банкови сметки на ответника /л. 95-98
РОС/.
Ищецът е депозирал молба с вх. № 30841/13.12.2022г. по описа на ЧСИ
Г. С., рег. № *** от КЧСИ, с която на осн. чл. 426 и сл. ГПК поискал да бъде
образувано изпълнително дело, като приложил и издадената обезпечителна
заповед /л. 99-103 РОС/. Било образувано изпълнително дело №
2022***0401467 по описа на ЧСИ Г. С., рег. № *** от КЧСИ.
По делото са разпитан в качеството на свидетели Ц. Н. Д.а / бивша
съпруга на починалия А. Д. Д. – лицето на което ответника твърди, че е
предоставил процесната сума като заем/ и Ю. С. В. /сестра на ответника/.
4
Свидетеля Ц. Д.а твърди, че през 2017г. ответникът многократно се е
обаждал у дома й и е искал от съпруга й А. Д. Д. да й даде суми, които й
трябвали спешно. Договора за заем бил в два екземпляра – по един за
страните, бил подписан от ищеца й екземплярите стояли в дома на свидетеля.
Сочи, че е редяла багажа на съпруга си и знае, че той е предприемал
пътувания в гр. Кубрат, където е носил подписаните от ищеца договори за да
ги подпише и ответника, като чак след като ги върнел подписани, ищецът е
щял да преведе парите на ответника. След като съпругът й се върнал от гр.
Кубрат, видяла че договора е вече е подписан от ответника. Сумата била
30 000 лв., през м. август 2017г. били дадени в заем на ответницата, която
трябвала да ги върне през 2018г. Свидетелят твърди, че съпругът й А. Д. Д.,
не е искал пари на заем от ответника, а и финансовото състояние на фирмата
му „Аква конструкшън“ ЕООД е било добро и не е имало нужда от заеми.
Съдът кредитира с доверие показанията на този свидетел, като
логични, пълни и последователни.
Свидетелят Ю. С. В. твърди, че през летните месеци на 2017г. А. Д. Д.,
чиято фирма „Аква конструкшън“ ЕООД строяла птицеферма на ответника,
докато си пиел кафето в дома на ответника, поискал от ответника заем в
размер на 50 000 лв., тъй като му трябвали за да направи плащания.
Ответникът му предоставил веднага в брой сумата от 36 000 лв., тъй като
нямал повече. С тази сума ответникът разполагал, тъй като му била
предоставена от баща му по договор за заем. А. взел парите и казал, че до
няколко дни ще ги върне. За предаването на сумата не бил съставен никакъв
документ. На следващото му идване, той обаче не донесъл парите, а донесъл
подписани от ищеца документи и запис на заповед, които дал на ответника да
подпише, като обяснил, че няма друг вариант да си получи парите обратно.
Ето защо, ответникът подписал тези документи, а след това и получил парите
си по банковата си сметка. Съдът, като прецени показанията на този свидетел
относно предоставения от ответника заем на А. Д. и подписването на
процесния договор за заем, по реда на чл. 172 ГПК не ги кредитира с доверие,
тъй като са изолирани от всички други данни по делото.
По делото са приети и писмо от електронна поща да ответника от
електронна поща на пълномощника на ищеца и проекти на договор за заем и
запис на заповед /л. 28-30 СГС/. Приети са и документи относно финансовото
състояние на ответника и договори за заем сключени между него и баща му С.
В. Н..
По производството по чл. 193 ГПК.
По искане на ищеца бе открито производство по чл. 193 ГПК
оспорване истинността договорите за заем сключени между ответника и баща
му, като твърденията на ищеца са, че същите са изготвени за нуждите на
настоящото исково производство. Във връзка с това оспорване бе назначена
СИЕ. Видно от заключението на същата, което съдът приема за пълно ясно,
обосновано и правилно, е че:
5
Договори за заем от 13.01.2017 година за сумата от 8 000,00 лева;
15.02.2017 година за сумата от 8 000,00 лева; 17.03.2017 година за сумата
от 7 000,00лева; 12.04.2017 година за сумата от 7 000,00 лева; 17.05.2017
година за сумата от 6 000,00 лева и 03.08.2017 година за сумата от 8 418,00
лева или на обща стойност от 44 418,00 /четиридесет и четири
четиристотин и осемнадесет 0,00/ лева със „заемодател" по договорите С.
В. Н. ЕГН ********** и Л. С. В. ЕГН ********** „заемател" по същите са
декларирани и от двете страни по договорите пред НАП с ГДД по чл.50 от
ЗДДФЛ и съответните изискуеми приложения. Видно от дейността на ЗП
Л. С. В., счетоводни записвания сочат, предоставените парични средства по
въпросните договори са осчетоводени в счетоводството на ЗП Л. С. В..
Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, намира за
недоказано оспорването по чл. 193 ГПК на горепосочените договори за заем,
сключени между ответника и баща му.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 240, ал.1 вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно нормата на чл. 240 ЗЗД, заемът е договор, с който
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество. Договорът по своята същност е реален, т. е.
сключва се с предаването на парите /вещите/. С оглед реалния характер на
договора за заем, предоставянето на заемната сума, представлява съществен
елемент на договора, поради което установяването на предаването на сумата с
поемане на задължение за нейното връщане е въпрос на доказване. При
наличие на частни документи, подписани от страните, които са ги съставили,
които не са оспорени, същите съставляват доказателство, че изявленията
които се съдържат в тях са направени от посочените в тях лица и
удостоверените факти са се осъществили така, както са посочени /в този
смисъл е Решение № 43 от 26.03.2015 г. по гр. д. № 4638/2014 г. на ВКС, ІІІ г.
о/. Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат
доказани в производството по иска за връщане на предоставената на заем
сума: 1/ съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на
заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при
настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на
заемателя. Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на така
установените елементи от фактическия състав на договора за заем носи
ищеца-заемодател, защото той извлича търсената от него изгода от доказване
на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължения
на последния. Същевременно ответникът провежда насрещно доказване на
своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да
6
извлече благоприятни правни последици. Така и Определение № 633 от
9.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4571/2017 г., IV г. о., ГК.
В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД
върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни
средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че
средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че
задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения.
Тежестта да докаже съществуването на договора за заем е за страната, която
търси изпълнение по него. В тежест на оспорващия реалното предаване на
благото (пари или други заместими вещи) е да установи отрицателния факт на
неполучаването (сравни решение № 379 по гр. д. № 171/2012 г., IV г. о., ВКС).
Така и Решение № 205 от 28.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 278/2016 г., IV г.
о., ГК.
По възражението на ответника за нищожност на договора поради
липса на съгласие, на осн. чл. 26, ал.2, пр.2 ЗЗД. По възражението на
ответника, че сключеният договор за заем е привиден, поради което
нищожен, на осн. чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 ЗЗД. По възражението, че
ищецът е предал на ответника процесните суми на основание чл. 73 ЗЗД, с
което е изпълнил задължението А. Д. Д., който бил получил тази сума от
ответника, въз основа на договор за заем.
Привидното основание е равнозначно на липса на съгласие за
сключване на съответния договор Така и Решение № 108 от 24.09.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 1113/2020 г., III г. о., ГК.
При въведено в предмета на спора твърдение за нищожност на сделка
като привидна, следва да е установено, че страните са постигнали помежду си
съгласие, сделката да не прояви правните си последици между тях или че със
сделката те желаят да прикрият друго съглашение, чиито правни последици
целят. Уредената в чл. 26, ал. 2, пр. 5-то ЗЗД санкция законодателят е
установил само за тези страни и за тези договори, при които е налице
съзнателно постигнато съгласие да се сключи договор, който въобще да не
породи за тях своите правни последици. Това съгласие следва да бъде
установено, съгласно чл. 165, ал. 2 ГПК със съставен нарочен документ.
Изявлението на страните, че не желаят правното действие на сделката, следва
да е писмено /при това следва да е посочено, че не се желае действието на
привидната сделка, като са посочени съществените елементи на прикритата/.
За да приеме съдът, че съществуват "обективни факти и обстоятелства за
съществуването на относителна симулация по договора", страната
претендираща съществуването на прикрито съглашение следва до го е
установила, както и да е доказала че и двете страни не желаят последиците по
сключената между тях явна сделка, а в случаят това не е направено. Вж. и
Определение № 597 от 30.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1418/2022 г., III г. о.,
ГК.
Възражението за симулативност е неоснователно, защото не са
7
ангажирани доказателства за наличие на факти и обстоятелства, сочещи, че
сключеният договор е привиден. Ответникът не е ангажирал други
доказателства в подкрепа на горепосочените възражения, освен показанията
на своята сестра, които ценени по чл. 172 ГПК не водят до доказване на тези
възражения, а негова е тежестта за установяване на наведените пороци на
атакуваната правна сделка.
За да бъдат уважени предявените искове е необходимо да се установи
наличието на предвидените законови предпоставки на чл. 240 от ЗЗД, а
именно наличие на валидно възникнало облигационно задължение по
сключен между страните договор за заем. Доколкото договорът за заем е
реален, то необходимо е да се установи предаването в собственост от
заемодателят на заемателя на уговорената парична сума или друга заместима
вещ. Едва тогава възниква и задължението на заемателя да върне заетата сума
или вещ предмет на заемното правоотношение.
По исковата претенция с пр. осн. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за сума в
размер на 36 000 лева– главница по договор за заем;
Представеният договор на постигнато съглашение за предоставяне на
паричен заем, като е установено и предаване на сумата от заемодателят на
заемателя, предвид което е възникнало и задължение за връщането й в размер
на 36 000 лв.
Падежа на задължението е 01.07.2018г.
От ответната страна не са представени доказателства за връщане на
сумата, поради което исковата претенция е основателна за сума в размер.
Считано от 02.07.2018г. ответникът е изпаднал в забава и дължи законна
лихва върху главницата, на осн. чл. 86, ал.1 във вр. 84, ал.1, изр.1 ГПК.
Главницата следва да се присъди ведно със законната лихва считано от
датата на подаването на исковата молба – 12.12.2022г. до окончателното й
изплащане.
По релевираното възражение от ответната страна по реда на чл.
120 от ЗЗД за изтекла погасителна давност за лихвите за периода от
02.07.2018г. до 25.10.2019г., на осн. чл. 111, б. "в" от ЗЗД
Относно задължението за лихва е приложима тригодишна давност
съобразно чл. 111, б. "в" от ЗЗД. Между страните няма спор, че за периода за
който ответника прави възражение за изтекла погасителна давност за
претендираните лихви по чл. 111, б. "в" от ЗЗД , а именно от 02.07.2018г. до
25.10.2019г., погасителната давност е изтекла. Следва да се изтъкне, че
съгласно, чл. 120 ЗЗД „Давността не се прилага служебно“, а възражението
на ответника за изтекла погасителна давност на лихвите е само за периода от
02.07.2018г. до 25.10.2019г.
Ето защо, ответникът дължи законна лихва за периода 25.10.2019г. –
25.10.2022г. в размер на 10 970 лв. /сумата е определена по реда на чл. 162 от
ГПК, чрез използване на счетоводна програма за изчисляване на размера на
8
същата/, и за периода 26.10.2022г. – 12.12.2022г. – датата на предявяването на
иска, в размер на 180 лв. /която сума по размер не се оспорва от ответника/.
За периода от 02.07.2018г. до 24.10.2019г. включително и за разликата до
пълния претендиран размер от 15 770 лв. /т.е. за сумата от 4 800 лв./ иска за
законна лихва следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като е
погасен по давност.
По молбата на ответника съдът да разсрочи изпълнението на
решението, на осн. чл. 241, ал. 1, предл. 2-ро ГПК.
Направено е с отговора по исковата молба на ответника искане по чл.
241, ал. 1, предл. 2-ро ГПК. Съдът, с оглед имотното състояние на страната
намира искането за основателно, като следва да разсрочи плащането на
дължимите от ответника съгласно настоящото решение суми за главница,
лихви и разноски, по следния начин: 12 равни последователни месечни
вноски, с падеж на първата вноска – един месец от датата на влизане в сила на
решението, заедно със законната лихва за забава върху неплатената част от
задълженията, дължима от влизане в сила на решението до окончателното им
погасяване. Налице е задължението на съда да присъди и законна лихва върху
неизплатената част от задължението – така и Определение № 337 от
29.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4750/2021 г., IV г. о., ГК.
По разноските:
Съобразно изхода на делото на присъждане подлежат и направените от
ищеца разноски в производството по обезпечаване на предявените искове –
така изрично и задължителното за съдилищата т. 5 от Тълкувателно решение
№ 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Така и
Определение № 2827 от 1.09.2018 г. на САС по в. ч. гр. д. № 4093/2018 г.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, с оглед
уважената част от иска, вразмер на 7 377.00 лева. Съдът намира възражението
на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за неоснователно, с оглед фактическата и
правна сложност на делото и извършените процесуални действия от страна на
пълномощника. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че
предвид интереса по настоящото исково производство, минималното
адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 4 806 лв., а
ищеца е заплатил и претендира такова в размер на 4 300 лв.
С оглед отхвърлената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, на
ответника се дължат разноски, в размер на 240.23 лв.
Мотивиран от горното, съдът,
РЕШИ:
На основание чл. 194, ал. 2 вр. ал. 3 ГПК, ПРИЗНАВА ЗА
9
НЕДОКАЗАНО направеното от С. Д. С., ЕГН **********, с адрес ***
ОСПОРВАНЕТО на Договори за заем от 13.01.2017 година за сумата от 8
000,00 лева; 15.02.2017 година за сумата от 8 000,00 лева; 17.03.2017 година за
сумата от 7 000,00лева; 12.04.2017 година за сумата от 7 000,00 лева;
17.05.2017 година за сумата от 6 000,00 лева и 03.08.2017 година за сумата от
8 418,00 лева или на обща стойност от 44 418,00 /четиридесет и четири
четиристотин и осемнадесет 0,00/ лева сключени между заемодател С. В. Н.
ЕГН ********** и заемател Л. С. В. ЕГН **********.
ОСЪЖДА Л. С. В. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***
да заплати на С. Д. С., ЕГН **********, с адрес ***, следните суми:
36 000 лева /тридесет и шест хиляди лева/ - представляваща главница
Договор за заем от 02.08.2017 г., заедно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 12.12.2022г., до окончателното плащане,
на осн. чл. 240, ал.1 вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД,
10 970 лева /десет хиляди деветстотин и седемдесет лева/ -
представляваща законната лихва за забавено плащане върху заемната
сума по Договор за заем от 02.08.2017 г., за периода от 25.10.2019 г. до
25.10.2022 г., на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, като
отхвърля иска за разликата до пълния претендиран размер от 15 770 лв.,
както и за периода от 02.07.2018г. до 24.10.2019г. включително,
отхвърля иска като неоснователен, тъй като е погасен по давност,
180 лева /сто и осемдесет лева/ - представляваща законната лихва за
забавено плащане върху заемната сума по Договор за заем от 02.08.2017
г., за периода от 26.10.2022г. до датата на предявяване на иска –
12.12.2022г., на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД,
7 377.00 лева /седем хиляди триста седемдесет и седем лева/ -
представляващи деловодни разноски по производството, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК, банковата сметка, по която
ответникът може да плати присъдените суми е, както следва:
„Банка ДСК“ ЕАД,
IBAN: ***,
BIC: ***
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Л. С. В.
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** сумата в размер на 240.23
лева /двеста и четиридесет лева и двадесет и три стотинки/ -
представляващи деловодни разноски по производството, на осн. чл. 78, ал. 3
от ГПК.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал.1 от ГПК изпълнението на
дължимите съгласно настоящото решение суми за главница, лихви и
разноски, като постановява Л. С. В. ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес *** да ги заплати на С. Д. С., ЕГН **********, с адрес *** на 12 равни
последователни месечни вноски, с падеж на първата вноска – един месец от
10
датата на влизане в сила на решението, заедно със законната лихва за забава
върху неплатената част от задълженията, дължима от влизане в сила на
решението до окончателното им погасяване.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
11