№ 989
гр. П., 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220103127 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата си молба срещу ЕЛ. Г. П. с ЕГН ********** от град П., ул.“Т.“№7, ет5,
ап.14 ищецът П. СТ. П. с ЕГН ********** от град П., ул.“О. м.“№2, вх.А, ет.5, ап.15
твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на 11.06.1995г. в град П.. От брака
си имат роден на 21.05.1996г син К., който понастоящем е пълнолетен. Твърди се, че в
началото семейството е заживяло при родителите на съпруга в град П. и след време се
отделят в самостоятелно тяхно жилище на ул.“О. м.“№2. През 2009г ответницата заминава
в чужбина и трайно се установява да живее и работи в Англия. Отсъствията и били дълги и
продължителни и се прибирала в България само по време на отпуски и празници, но в по-
голямата част от годината отсъствала. Това довело до отчуждаване на съпрузите и до
настъпването на фактическата им раздяла. Преди години ищецът водил разговори с
ответницата, но отчуждението им е трайно и двамата намират за невъзможно да
продължават да живеят заедно, макар и в кратките периоди от време, когато ответницата е в
България . Повече от 10 години продължава фактическата им раздяла и не са правили опити
на подобрят отношенията си . Моли се съда да постанови решение, с което да се прекрати
брака им без произнасяне по въпроса за вината . Ползването на семейното жилище ,
находящо се в град П., ул.“О. м.“№2, вх.А, ет.5, ап.15 да се предостави на ищеца. В
подкрепа на твърденията са ангажирани доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответницата е подаден писмен отговор, с който не се
оспорва брачния иск и съединените с него небрачни искове. Изрично изявява желание да
продължи да носи брачното си фамилно име П..
1
В съдебно заседание ищецът се явява лично. Поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответницата не се явява и не се представлява.
Пазарджишкият районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в
исковата молба,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
по вътрешно убеждение прие за установено следното:
От представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа
на акт за граждански брак №194 от 11.06.1995г, съставен от община П. е видно, че ищецът и
ответницата са сключили граждански брак на 11.06.1995г.Видно от удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане №746/28.05.1996г, съставен от община П.,
че от брака си страните имат родено едно дете – К. Петков П. с ЕГН **********,
понастоящем пълнолетен.
От ангажираните от ищеца гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Е. Г. Т., който е брат на ответницата, се установява, че от повече от десет години
ищецът и ответницата са разделени . Ответницата трайно се е установила да работи и живее
в чужбина . Двамата не поддържат никакви контакти и не са правили опити да заздравят
брачната си връзка.
Въз основа на така очертаната и възприета по делото фактическа обстановка от
правна страна съдът прави следните изводи:
Районният съд е сезиран с брачен иск за развод по реда на чл.318, предл.първо от
ГПК във вр. с чл.49, ал.1 от СК, съединен с небрачен иск по чл.56 от СК.
По отношение на брачния иск- съдът намира същия за основателен по следните
съображения:
Законът допуска прекратяването на брака при хипотезата на чл.49, ал.1 от СК в
случаите когато бракът е “дълбоко” и “непоправимо” разстроен. Безспорно се установи след
анализ на доказателствената съвкупност, че бракът между ищеца и ответницата съществува
формално и само по документ, тъй като от повече от десет години съпрузите не живеят
заедно. Ответницата трайно се е установила да живее и работи в чужбина..Между съпрузите
не съществува дължимата съпружеска близост, чувство на взаимна привързаност, уважение
помежду им. Същите са във фактическа раздяла от дълъг период от време.Разделното
живеене на съпрузите е в отклонение от законовото предписание на чл.15 от СК.
Фактическата раздяла между страните по делото е довела до прекъсване на съпружеските
им отношения. Прекъсната е духовата и физическата връзка между тях. Фактическата
раздяла между съпрузите е предизвикала дълбокото и непоправимо разстройство на
брачната им връзка, като това обективно състояние според съда не може да се преодолее
предвид пълната им дезинтересираност един към друг като брачни партньори / предвид
събраните в тази насока гласни доказателства/. При това положение формалното
съществуване на брака не е в интерес на съпрузите. Бракът им не би могъл да изпълни и
социалната си функция, която обществото отрежда на една пълноценна и хармонична
брачна връзка, поради което и на основание чл.49, ал.1 от СК следва да бъде прекратен с
2
развод.
Въпросът за вината в този брачен съдебен процес не се поставя, тъй като ищцовата
страна изрично в исковата молба е направила искане съдът да не се произнася по
въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Ищецът предявява претенция за ползване на семейното, находящо се в град П.,
ул.“О. м.“№2, вх.А, ет.5, ап.15. Ответницата не се противопоставя на това искане, поради
което ползването на семейното жилище следва да се предостави на ищеца.
С отговора на исковата молба ответницата е заявила изрично, че желае да носи
брачното си фамилно име П.. С оглед нормата на чл.326 от ГПК, която изисква съдът
изрично да се произнася по въпроса за фамилното име, което съпрузите ще носят ,следва да
се постанови съпругата ЕЛ. Г. П. да продължи да носи брачното си фамилно име П..
Въпросите досежно упражняване на родителските права , лични отношения и
издръжка не подлежи на уреждане, тъй като роденото от брака дете е пълнолетно.
По разноските:
Съдът определя окончателна държавна такса за производството по допускане на
развода в размер на 50 лв.,половината от която е внесена при образуване на делото. Ето
защо следва да се осъди П. СТ. П. да внесе сумата от 25 лв., представляващи разликата
между окончателната ДТ и внесената при завеждане на делото. Предвид липсата на
произнасяне по въпроса за вината на основание чл.329, ал.1, изр.2 ро от ГПК направените от
ищеца разноски в производството остават за негова сметка.
Воден от горното и на основание чл.49, ал.1 от СК Пазарджишкият районен
съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака между П. СТ. П. с ЕГН ********** от град П.,
ул.“О. м.“№2, вх.А, ет.5, ап.15 и ЕЛ. Г. П. с ЕГН ********** от град П., ул.“Т.“№7, ет.5,
ап.14 , сключен на 11.06.1995г. в град П./ акт за граждански брак №194/11.06.1995г./ като
дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по въпроса за вината.
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ
И ИЗДРЪЖКА: Не подлежи на уреждане, тъй като роденото от брака дете е пълнолетно.
ОТНОСНО СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ: Семейното жилище, няходящо се в град
П., ул.“О. м.“№2, вх.А, ет.5, ап.15 се предоставя за ползване на П. СТ. П..
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.53 от СК във вр. с чл.326 от ГПК след
прекратяване на брака съпругата ЕЛ. Г. П. да носи брачното си фамилно име- П..
ОСЪЖДА П. СТ. П. с ЕГН ********** от град П., ул.“О. м.“№2, вх.А, ет.5, ап.15 да
заплати в полза на РС-П. държавна такса в размер на 25лв. за производството по допускане
3
на развода.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4