Решение по дело №623/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Г. М. Ф. от [населено място], депозирана чрез пълномощник, насочена против Заповед № 4074з-691 от 25.06.2024г. на Директора на РД“Гранична полиция“-Смолян, към ГД“Гранична полиция“.

В жалбата се твърди, че обжалваният акт е незаконосъобразен поради издаването му при наличие на отменителните основания по чл. чл.146,.т.2,т.3,т.4 и т.5 от АПК.

Сочи се, че оспорената заповед не е съобразена със законовите изисквания за форма и съдържание, установени в разпоредбата на чл.210 от ЗМВР, което е основание за обявяването й за незаконосъобразна по смисъла на чл.146, т.2 от АПК, тъй като в същата липсвали основни и задължителни елементи от необходимото по закон нейно съдържание - посочване на датата и мястото на извършване на нарушението. От описаните фактически обстоятелства. Непонятно било и кой точно нормативен акт не е спазил, кое разпореждане на горестоящ началник не изпълнил и по отношение на кои подчинени и какъв контрол не е осъществил. Неясна и противоречива била и правната квалификация на твърдяното за извършено нарушение. Сочело се, че служителят е осъществил:„неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз онова на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, зам. министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“ - нарушение по чл. 194, ал. 1, т.1 от ЗМВР;„неизпълнение на служебните задължения'''' - нарушение по чл.194, ал. 1, т.2 от ЗМВР;„неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, зам. министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“ — квалифицирано като нарушение по чл.200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР; „неупражняване на контрол над подчинени“ — чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР.

Очевидно било съответно, че жалбоподателят бил обвинен в извършването на няколко на брой нарушения без никое от тях да е конкретизирано и описано със своите обективни и субективни признаци.

Наред с това при налагане на наказание за многото на брой нарушения издателят на заповедта нарушил императивната норма на чл.197, ал.3 от ЗМВР. Същата го задължавала след като определи наказание за всяко нарушение, да приложи по - тежкото от определените наказания или едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционираните нарушения са предвидени еднакви по вид наказания. В оспорената заповед визираната правна норма въобще не била приложена и дори не била обсъждана и цитирана.

Излагат се и доводи, че в заповедта липсват каквито и да било мотиви относно наличието на субективната страна на твърдяното нарушение. Неразбираемо било кое от всичките нарушения било извършено по непредпазливост и кое умишлено.

В този смисъл съдържанието на заповедта затруднявало служителя да проведе своята защита срещу обвиненията, а и не давало възможност на съда да упражни адекватен съдебен контрол за законосъобразност.

Твърди се също, че определянето на вида и размера на наложеното наказание било в противоречие с разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР, тъй като същата само формално била визирана като основание за индивидуализация на отговорността. Изложените в заповедта мотиви за наличие на налагани на служителя наказания не отговаряли на действителността.

Заповедта била издадена и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т.З от АПК. В тази насока се сочи, че на жалбоподателя не била връчена нарочна заповед, от която той да разбере за воденото срещу него дисциплинарно производство, за твърдяното нарушение и доказателствата, които го уличават. Изисканите от него писмени обяснения не били във връзка с конкретиката на случая.

Не били налице и фактическите и правни основания за издаване на заповедта, тъй жалбоподателят не бил извършил нарушения на служебната си дисциплина. В тази смисъл обжалваната заповед противоречала на материалния закон, което било основание за нейното оспорване по смисъла на чл.146, т.4 от АПК, като изложените в нея твърдения били неверни и не почивали на конкретни факти и доказателства.

Налагането на наказание за неясно и неизвършено нарушение и при липса на вредни за службата последици, при всички положения било несправедливо и ненужно за постигане на целите на дисциплинарното наказание, насочено към санкциониране, поправяне и превъзпитание на нарушителя. Ето защо оспорената заповед била несправедлива и не съответствала на целта на закона .

По изложените в жалбата съображения се моли да бъде осъдена ответната страна да заплати на жалбоподателя всички направени разноски във връзка с воденето на делото. Претендират се разноски.

Ответникът в писмени бележки депозирани чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски и алтернативно прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за един адвокат, като моли същото да се определи под законовия минимум , поради факта че делото не се отличавало с правна и фактическа сложност.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че към 25.06.2024г. датата на издаване на оспорената в настоящото производство заповед), жалбоподателят - Г. М. Ф. е изпълнявал длъжността “Началник група “Оперативно-издирвателна дейност“ от ГПУ Ново село при РДГП Смолян.

За изясняване на постъпили данни с докладна записка рег.№ 4537р-5934 от 29.03.2024г. от началника на ГПУ-[община](л.32), със Заповед № 4074з-383 от 04.04.2024г. на Директора на РД“ГП“ Смолян (л.30), е заповядано да се извърши проверка, като се установят причини за неизпълнение на вербовъчния план и липсата на мотивирано предложение за промяна или изменение на плана, както и допуснато ли е нарушение на служебната дисциплина от страна на старши инспектор Г. М. Ф.. Със същата заповед е определен поименно състава на комисията, която да извърши проверката, като е наредено за резултата от проверката да се изготви от комисията писмена справка, която да се докладва на издателя на заповедта в срок до 02.05.2024г. Заповедта е връчена на Г. Ф. на 17.04.2024г. в 13.30ч.

На 17.04.2024г. на Г. Ф. е връчена покана рег. № 4074р-5198 от 16.04.2024г. за даване на обяснения по повод образуваната проверка, по конкретно посочени в поканата въпроси, в срок до 14.00ч. на 18.04.2024г.

С рег. № 4537р-7339 от 18.04.2024г. в ГПУ-Ново село са регистрирани представени от Г. Ф. сведения.

Проверката приключила със съставяне на справка рег. № 4074р-5524 от 22.04.2024г., в която назначената комисия обективирала фактическите си и правни изводи, като приела, че от събраните в хода на проверката доказателства се установява неизпълнение на служебни задължения от страна на стари инспектор Г. Ф. – началник на група ОИД от ГПУ-Ново село при РДГП-Смолян. Комисията счела, че с действията си Г. Ф. не е изпълнил своите длъжностни задължения, както и не е осъществил последващ контрол на подчинените му служители, в нарушение на свое основно длъжностно задължение, а именно да организира изпълнението на заповедите на министъра, заместник-министрите, главния секретар на МВР, директорите на ГДГП и РДГП и Началника на ГПУ, свързани с ОИД, вменено му със специфична длъжностна характеристика рег. № 3282р-17255/14.08.2015г. утвърдена със заповед № 3282з-2084 от 19.08.2015г. на Директора на ГДГП, представляващо нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМВР, съставомерно по чл. 200, ал.1, т.11 от ЗМВР и т.6 от ЗМВР. Предвид това комисията предложила на Г. Ф. да бъде наложено дисциплинарно наказание „Порицание“.

Справката е връчена на Г. М. Ф. на 29.04.2024г. в 11.35ч., като същия саморъчно удостоверил в нея, че е запознат както със същата, така и с материалите към нея, и е уведомен за правото си в срок до 24 часа да даде допълнителни обяснения или възражения(л.22-л.25).

На 27.05.2024г. на Г. Ф. е връчена покана с рег. № 4074р-6823 от 07.05.2024г. (л.26), с която му е предоставена възможност да даде в 24 – часов срок след връчването й, писмени обяснения и възражения , адресирани до Директора на РДГП-Смолян.

Според удостовереното в писмо рег. № 4537р-10059/29.05.2024г. на Началник на ГПУ – [община], такива не са постъпили в срок до 17.00ч. на 29.05.2024г.

Със Заповед № 4074з-691 от 25.06.2024г.на Директора на РД“ГП“ Смолян при ГД“ГП“-МВР на основание чл. 204, т.4, чл.197, ал.1, т.3, чл. 194, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМВР, поради това че не е изпълнил своите длъжностни задължения, като не е осъществил последващ контрол на подчинените му служители, в нарушение на основно свое длъжностно задължение - да организира изпълнението на заповедите на министъра, заместник-министрите, главния секретар на МВР, директорите на ГДГП и РДГП и Началника на ГПУ, свързани с ОИД, вменено му със специфична длъжностна характеристика рег. № 3282р-17255/14.08.2015г. утвърдена със заповед № 3282з-2084 от 19.08.2015г. на Директора на ГДГП, чл. 200, ал.1, т.11 от ЗМВР и неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители и на чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР- за неупражняване на контрол над подчинените, на старши инспектор Г. М. Ф. – Началник на група „Оперативно – издирвателна дейност“ от ГПК Ново село при РДГП – Смолян е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от една година.

Видно от отбелязването под текста й, заповедта е връчена срещу подпис на оспорващия на 26.06.2024г. в 16.00ч. Жалбата срещу заповедта е подадена в АдмС-Хасково на 04.07.2024г. и заведена вх.№4638 от същата дата.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна, чийто права и законни интереси са засегнати от него и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 168 ал. 1, вр. чл. 146 т. 1 от АПК, съдът намира проверяваният административен акт за изхождащ от материално и териториално компетентен орган, по смисъла на чл.204 от ЗМВР.

Спазено е изискването на чл. 206, ал.1 от ЗМВР, а именно –дисциплинарно наказващият орган преди налагане на наказание алтернативно да изслуша държавният служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.

Съдът намира за основателни възраженията изложени в жалбата касаещи неспазване на установената от закона форма при издаване на оспорената заповед. Действително обжалваният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма. Задължителните реквизити, които следва да съдържат административните актове от вида на оспорения, са императивно посочени в чл. 210, ал.1 от ЗМВР, а именно: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В тази връзка следва да се посочи, че фактическото описание на нарушението следва да е сторено по такъв начин от наказващият орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на посочено в закона нарушение, които да са конкретизирани чрез конкретното им проявление в съответния случай - конкретно извършените от служителя действия или осъщественото от него бездействие и по какъв начин се е проявило то в обективната действителност. В случай, че се твърди извършването на няколко нарушения, то всяко едно следва да е описано по посочения начин. Надлежното описание на нарушението от неговата обективна страна е изключително важно и нарушението в тази насока според настоящия съдебен състав би довело от една страна до нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като същия ще е в невъзможност да организира същата, тъй като е поставен в невъзможност да узнае всички елементи на нарушението, а от друга страна препятства и възможността за адекватен съдебен контрол относно законосъобразността на административният акт. В заповедта е налице неяснота относно извършеното нарушение, датата и мястото на осъществяването му и правните основания обосновали издаването й. От една страна в административният акт е посочено, че са осъществени деяния с които оспорващия е бездействал да осъществи вменените му с чл. 200, ал.1, т.6 и т.11 от ЗМВР задължения. Нито едно от тези нарушения обаче не е описано по изискуемия начин с посочване на всички негови съставомерни признаци от обективна и субективна страна. От съдържанието на заповедта не става ясно кое от тях се възприема от органа като нарушение на чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР и кое като нарушение по чл.192, ал.2, т.2 от ЗМВР. Доколкото се касае за различни въведени от закона правни основания за налагане на дисциплинарни наказания, респ. и нарушения ясно е че не би могло и двете едновременно да са относими спрямо посочените в заповедта две бездействия. Следва да се посочи, че всяка една от посочените бездействия по чл. 200, ал.1, т.6 и т.11 от ЗМВР представлява неизпълнение на отделно и различно задължение, което следва да бъде вменено на държавния служител в МВР със съответен акт и респ. неизпълнението на всяко едно от тези задължения, представлява отделно нарушение. Съобразявайки разпоредбите на чл. 197, ал.2 и ал.3 от ЗМВР за всяко нарушение следва да се определи отделно наказание, след което да се наложи едно такова - респ. или по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания или едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания.

Определянето на отделни наказания за отделните нарушения е необходимо, доколкото е и свързано с проверката на издадената заповед от материална страна, т.е. с доказаността на всяко от извършените нарушения и оттук с оглед преценката за законосъобразното определяне на отделните наказания. Това в случая не е сторено, а същото следва и по аргумент за обратното от нормата на чл. 197, ал.2 от ЗМВР, съгласно която за едно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

Допълнително е уместно да се посочи, че от съдържанието на заповедта не става ясно и кои точно заповеди, или разпореждания не е изпълнил жалбоподателя и от кое длъжностно лице са били издадени те.

В заповедта не са посочени и съществени реквизити от обективната страна на дисциплинарните нарушения, а именно дата и място на извършването им. Последните обаче са съществен елемент от обективната страна на изпълнителното деяние на всяко дисциплинарно нарушение. Това е така защото посочването им е свързано с преценката относно компетентността на дисциплинарно наказващият орган, установяване на релевантните за спора факти, териториалната компетентност на съдебната инстанция, спазени ли са сроковете за провеждане на дисциплинарното производство и налагане на дисциплинарно наказание, а и поради създаване на необходимите гаранции за упражняване правото на защита на наказаното лице, тъй като същото се поставя в невъзможност да узнае всички съставомерни елементи на вмененото нарушение и оттук да се защити пълноценно. В тази насока следва да се допълни и че съгласно трайната практика на ВАС извличането по тълкувателен път на тези два признака е недопустимо.

Допуснатите неясноти при описанието на нарушението, респ. липсата на законоустановени реквизити, представляват нарушение на формата на административният акт, ограничават правото на защита на наказаното лице, доколкото същия се поставя в невъзможност да разбере за какво точно нарушение/я е наказан и оттук да организира правото си на защита. Това обстоятелство препятства и възможността съдът да извърши адекватен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения акт и съставлява самостоятелно основание за отмяната на обжалваната заповед.

Предвид изложените съображения съдът намира, че оспорения административен акт не отговаря на изискванията на чл. 146, ал.1, т.2 от АПК, поради което и заповедта, с която на Г. М. Ф. е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” подлежи на отмяна като незаконосъобразна. Предвид основанието за отмяна, съдът е в невъзможност да изложи мотиви по същество на спора.

При този изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени претендираните и действително направени по делото разноски в размер на 1210.00 лева, от които 10.00 лева ДТ и 1200 лева заплатен адвокатски хонорар. Възражението за прекомерност на същия е своевременно заявено, но неоснователно, тъй като посочения размер съответства на действителната и правна сложност по делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 4074з-691 от 25.06.2024г. на Директора на РД“Гранична полиция“-Смолян, към ГД“Гранична полиция“.

ОСЪЖДА ГД“Гранична полиция“-МВР да заплати на Г. М. Ф. [ЕГН] от [населено място] разноски по делото в размер на 1210 лева .

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.