№260046
гр.
Силистра, 25.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският
окръжен съд, в открито заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател: Пламен Неделчев
Членове: 1. Кремена Краева
2. Огнян Маладжиков
при
съдебния секретар Галина Йовчева, като разгледа докладваното от мл.съдия
Маладжиков въззивно гражданско дело № 30 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „Застрахователно
акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД с ЕИК ********* срещу
Решение № 260524 от 24.11.2020 г. по гр.д.№ 1303/2019 г. на Районен съд
Силистра, с което е отхвърлен осъдителният иск на жалбоподателя против Агенция „Пътна
инфраструктура” гр. София, бул. Македония № 3, чрез Областно пътно управление
Силистра, за заплащане на сумата от 4907,84 лева, представляваща регресна претенция за
заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” на МПС с марка
„Киа“ с рег.№ СВ 02 93 ВМ, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2019 г.
до изплащане на задължението.
За да постанови обжалвания акт, районният съд е приел,
че не е налице нито една от кумулативно предвидените предпоставки за ангажиране
на отговорността на ответника, а именно: 1/ застрахователно правоотношение по
договор за имуществена застраховка; 2/ в изпълнение на този договор
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение,
респектвино да е възстановил щетите върху автомобила; 3/ отговорност на прекия
причинител на вредите по правилата на деликта, за които следва да бъдат
установени в процеса: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка и вина.
Жалбоподателят намира решението за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Изтъква оплаквания за неправилен
доказателствен анализ от страна на решаващия съд. Навежда доводи за доказаност
на исковата претенция. Моли за отмяна на първоинстанционния акт и постановяване
на решение от въззивния съд, с което да уважи осъдителния иск.
Въззиваемата страна оспорва жалбата, моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение, претендира възнаграждение за
юрисконсулт.
Въз основа на събраните пред първоинстанционния съд
доказателства и съобразно закона Силистренският окръжен съд намира от
фактическа и правна страна следното:
Дружеството жалбоподател е застраховател, с когото
собственикът на автомобил „Киа“ с рег.№ СВ0295ВМ и номер на рамата е сключил
застраховка „Каско“ с период на покритие 09.05.2018-09.05.2019 и е издал застрахователна полица №
5С072884733.
На 28.11.2018 г. свидетелят П И управлявал същия
автомобил, което се установява от протокола за ПТП. Идентичността на автомобила
следва от отбелязания в него номер на рамата, както и от номера на
свидетелството за регистрация на МПС част 2 (л. 8 от първоинст.дело), които
съвпадат напълно. Колкото до регистрационния номер, въззивният съд намира, че и
той съвпада, въпреки че цифрата „5“ вдействителност е написана толкова
нечетливо, че заблуждава да е като „3“. Оттам и грешката, която е допуснал
ищецът в исковата си молба, намерила място и в мотивите на обжалваното решение,
което е дало повод на районния съд да приеме, че става въпрос за различни
автомобили.
На 28.11.2018 г. пътната обстановка в района,
поддържан от Областно пътно управление Силистра, по думи на свидетеля била
отвратителна, със слаба видимост, никакво пътно почистване, имало може би 5-10
см сняг, всичко било заледено отдолу. Малко след бензиностанция „Шел“-Тутракан,
5-10 минути по-нататък в посока София, при движение зад друг автомобил, със
скорост не повече от 50-60 км/ч, предният автомобил направил маневра, като се
изнесъл встрани – вляво, за да избегне спряло МПС, свидетелят И не успял да
стори същото, защото в насрещното платно вече приближавал друг автомобил, и за
да избегне удар в спрялото МПС или челен удар в насрещно движещото се МПС,
излязъл извън пътя в канавката. Така е настъпило пътно-транспортното
произшествие, описано в КП № 1321493. Отбелязани в него са видими щети в зона
„3“ по схемата на автомобила – което е предният десен калник. Свидетелят
споделя, че калникът бил счупен, автомобилът бил одран отстрани, но не страшно,
отдолу също имало счупен калник, страничния праг бил счупен и той. Видимо
повредата не била грандиозна.
Същият ден имало три ПТП-та, идентични с
гореописаното, свидетелства В П – младши автоконтрольорът към РУ – гр.
Тутракан, който е посетил произшествието и е съставил протокола. Валяло обилно
сняг, видимостта била намалена, пътното платно изобщо не било почистено от
навалелия сняг. Трудно се управлявало МПС. Имало много сняг и било хлъзгаво.
Свидетелските показания са еднопосочни, че пътната
настилка не е била почистена, поради което съдът ги приема за достоверни.
От констатираното в протокола за ПТП, че поради силен
снеговалеж и необработено пътно платно водачът е изгубил контрол над автомобила
и е излязъл вдясно от платното за движение в крайпътната канавка, не може да се
направи извод, че бездействието на ответника да почисти пътя е причина за
ПТП-то, а не например поведението на шофьора, който е бил длъжен при избиране
скоростта на движението да се съобрази с атмосферните условия, със състоянието
на пътя, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие –
чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Според въззивния съд, от описаните фактори, оказващи
влияние за избор на скоростта, същата не е била избрана правилно, така че да се
избегне спрял автомобил, за който става ясно, че е бил предвидима опасност, щом
другият водач, движещ се пред свидетеля Иванов, се е изнесъл в последния
момент. Поведението на този водач няма как да не е подействало като
предупредителен сигнал за автомобилистите зад него, че има опасност на пътя.
Силистренският окръжен съд намира, че ако причината за ПТП-то беше
непочистеният от сняг път, това означава спрелият автомобил да не е фактор от
значение за произшествието. След като обаче свидетелят Иванов споделя, че
катастрофата се случва в резултат на спасителна маневра, целяща да избегне удар
в спрелия автомобил, означава, че именно съзнателното въздействие върху
механизмите и лостовете на управляваното МПС е причината то да напусне пътното
платно; а не състоянието на пътя. Тази констатация изключва отговорността на
ответника.
На следващо място, Силистренският окръжен съд приема,
че дори лошото снегопочистване да беше причина за инцидента, случил се на
28.11.2018 г. по път II-21 от гр. Силистра по посока гр.
Русе, на километър 43+850 м, от събраните доказателства няма как да се установи
дали същият е довел до щетите по автомобила, които са обезщетени от
застрахователя. Причината за това е фактът, че на следващия ден, 29.11.2018,
със същия автомобил е настъпило друго ПТП, на път 7, между Елхово и Ямбол, със
зона на повреждане – същият преден десен калник, което се установява от
заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение от дата 30.11.2018 г.
Като се имат предвид показанията на свид. И, че според него повредата от
катастрофата на 28.11.2018 г. не била грандиозна, още повече – след като му е
помогнато да изкара колата от канавката, автомобилът е продължил на собствен
ход до летище София, у съда възникват съмнения и затова не приема, че
по-голямата част от щетите са възникнали именно от този инцидент. Към видимите
за свидетеля щети, той добавя, че „също казаха, че и отвътре се е скъсало
окабеляването за термостати, термометри и някакви такива неща“. Очевидно е, че
тези повреди свидетелят сам няма как да ги установи там, на място, в канавката,
при „отвратително“-то време, което е било; дори добавя, че не е оглеждал
внимателно колата. Интересен е въпросът защо някой му е казал какви са
установените щети? Отговорът навярно се намира в причинна връзка с изявлението
на свидетеля, че същият има „фактура за това нещо, 4800 лева ми струваше
удоволствието, за което мисля, че нямах никаква вина“. Няма как свидетелят да
знае каква е била действителната стойност на повредите, ако някой наистина не му
е предявил фактура за 4800 лева, която сума е съвсем близка по стойност до
исковата претенция. Тези факти навеждат на извода, че някой се е опитал да
прехвърли върху свид. Иванов цялата отговорност за настъпилите повреди по
автомобила, вследствие на инцидента от 28.11.2018 г., без да му бъде споделен
фактът, че е станала катастрофа със същото МПС ден по-късно. Именно второто ПТП
е заявено пред застрахователя, който също е платил стойността на повредите в
размер на 4882,87 лева – л. 24 от първ.дело. Впрочем, при такива сериозни
повреди, струващи почти 5000 лева (включващи смяна на преден амортисьор,
радиатор на климатика, тампон на преден амортисьор, халоген десен, термозащита
на средно гърне и още други – л. 14), немислимо е процесният автомобил на „Юро
кар“ (рент-а-кар компнания) да бъде даден под наем на друг клиент; което
навежда на извода, че по-голямата част от повредите са възникнали при втората
катастрофа – на 29.11.2018 г. между Елхово и Ямбол. Разграничение на щетите
обаче не се твърди от ищеца, респективно не е проведено доказване по нетвърдян
факт, оттук и въззивният съд няма как да приеме за доказано, че сумата от
4882,87 лева е отишла за обезвреда на щета, която е в причинна връзка с ПТП-то
от 28.11.2018 г.
Заключението на експерта, че описаните от него повреди
по дясната част на автомобила (най-вече отпред вдясно) отговарят на описания в
протокола за ПТП механизъм за настъпване на произшествието от 28.11.2018 г., не
изключват те да са причинени от второто ПТП на 29.11.2018 г., за което също е посочено,
че зоната на повредата е отпред вдясно. Цялото допълнително изложение на
автоексперта по допълнителната задача, която му е възложена по въпрос първи от
експертизата, не следва да се приема за доказателство по делото, тъй като в
него вещото лице прави доказателствен анализ на документите, от които приема,
че става въпрос за едно ПТП, настъпило в района на гр. Тутракан – на 28.11.2018
г.; а описаното ПТП в заявлението до застрахователя счита за грешка. Факт е, че
в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение, което е попълнено от
лице с имена Васил Захариев Христов, е посочен като водач на катастрофиралия на
29.11.2018 г. между Елхово и Ямбол автомобил именно свидетелят Преслав Иванов.
Това обстоятелство действително насочва към някаква грешка, защото по това
време Иванов е бил в Лондон – извод, който следва от показанията му, че предния
ден е бързал да стигне до летището. Грешката съдът приема, че е в имената на
шофьора, а не във факта на двете катастрофи, най-вече заради заявеното от незаинтересования
свидетел И, че на него му е представена фактура за причинените щети и че те са
му стрували 4800 лева, макар че същата тази сума е платена на специализирания
сервиз от застрахователя, който сега ги претендира от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Не е предмет на делото дали някой, кой точно, и с колко се е обогатил от
настъпилите пътно-транспортни произшествия на 28 и 29 ноември 2018 г.
Гореизложеното кара въззивният съд да приеме за
недоказан искът на застрахователното дружество, тъй като не се установи: първо,
че ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ е отговорен за пътно-транспортното
произшествие с процесния автомобил, случило се на 28.11.2018 г. по път II-21 от
гр. Силистра по посока гр. Русе, на километър 43+850 м; и второ, че щетите по
автомобила, които съдът приема за безспорно установени като вид и стойност, са
в причинна връзка с това произшествие. Самостоятелната липса на която и да е от
тези предпоставки, а в съвкупност – на още по-голямо основание, прави излишно
изследването на останалите кумулативно необходими условия за ангажиране
регресната отговорност на ответника.
Като е отхвърлил искът на застрахователя по чл. 213,
ал. 1 КЗ във вр. чл. 49 от ЗЗД, и акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД срещу твърдения
от ищеца причинител на щетата, която е обезвредил, Силистренският районен съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като не се доказва тя да е
представлявана от юрисконсулт. Навсякъде се сочи, че г-жа П.К. е началник отдел
„Административно обслужване“ в ОПУ-Силистра.
Водим
от горните съображения, Силистренският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 260524 от 24.11.2020 г. по гр.д.№ 1303/2019 г. на Районен съд
Силистра.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.