Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2019г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесети март, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 6199 по описа за 2015г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
В исковата молба В.Г.Й. твърди, че на 13,04,2014г., около 21,15ч, на
ул.“Димитър Благоев“ в гр.Перник, пострадал при настъпило ПТП, причинено
виновно от Р.М.К., водач на л.а. марка „Мерцедес“, модел 240Д, per. № *****, за което е съставен Констативен протокол с
пострадали лица № 7/2014г., от ОД на МВР - Перник и одобрено споразумение обективирано в
Протокол от 16,01,2015г. съставен по НОХД № 51/2015г. по описа на PC гр.
Перник, за това това, че на 13,04,2014г., по
ул.“Димитър Благоев“ в гр.Перник, при управление на л.а. марка „Мерцедес“,
модел 240Д, per. № *****, нарушил правилата за
движение по пътищата регламентирани в чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, - на пътно
платно с двупосочно движение, когато платното за движение има две пътни ленти,
нарушил забраната да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение,
освен при изпреварване и заобикаляне, чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗДвП – като водач на пътно превозно средство е нарушил забраната
да застъпва и пресича надлъжната маркировка „двойна непрекъсната линия“ – М2 и
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – нарушил забраната и управлявал пътното превозно
средство под въздействието на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта му от
0,86 на хиляда, при което виновно, по непредпазливост причинил на В.Г.Й. средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движенията на десен горен
крайник /ръка/, за период от време около 2,5 – 3 месеца, като деянието е
извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. І-во, б. „А“, пр. ІІ-ро, вр. чл. 343, б. „Б“, ал.
1, вр. чл.
342, ал. 1 от НК, вр. чл. 54, вр.
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му се налага наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца,
изпълнението на което е отложено за срок от три години, считано от влизане на
споразумението в сила, на основание чл. 66 НК. С одобряване на споразумението
наказателното производство е прекратено. Отговорността на ответника била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със
ЗАД „ОЗК З.” АД, със застрахователна
полица № 23114000641259, валидна от 20.02.2014 г., до 20.02.2015г.
Твърди, че след ПТП е откаран по спешност в изключително тежко състояние, в
МБАЛ “Рахила Ангелова” АД, гр. Перник, с болки в
гърдите, снагата, дясна ръка и ляв крак, в тотален шок и силно дезориентиран.
Установено било, че вследствие ПТП е получил следните травматични увреждания:
счупване на дясната лъчева кост на типично място, с разместване на фрагментите
по ширина, което травматично увреждане е причинило трайно затруднение на
движенията на десен горен крайник за период от около 3 месеца; контуция на лява тазобедрена става; травма на нервните
коренчета в шийния отдел на гръбначния стълб;
контузии в областта на главата и гръдния кош, като последните две увреждания
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Престоял в болничното заведение за първи път от 13.04.2014 г., до
17.04.2014г. Била му поставена имобилизациян а дясна
ръка и гипсова лонгета на дясна гривнена
става. На 07,05,2014г. бил приет в УСБАЛО „Проф. Б.Бойчев“ ЕАД за оперативно
лечение. На 08,05,2014г. му били наместени фрагментите на ръката и извършена фиксационна остеосинтеза с три
К-игли, и поставена гипсова шина. Изписан е на 10,05,2014г. с предписение за двигателен режим и лечебна физкултура, както
и антикоагулантна профилактика до 14-ти
следоперативен ден. На 08,07,2014г. отново постъпил в УСБАЛО „Проф. Б.Бойчев“
ЕАД за продължаване на поетапното оперативно лечение, като на 09,07,2014г. са
извадени трите К-игли. Изписан е на 10,07,2014г. отново с указания за
двигателен режим и лечебна физкултура.
Твърди, че бил нетрудоспособен за период от 17,04,2014г. до 07,11,2014г. –
близо 8 месеца, за което са съставени болнични листове. Твърди, че вследствие
злополуката изпитва болки в лявата тазобедрена става, с болезнена външна
ротация и абдукция. С надлежни изследвания е
установено, че има изразени остехондрозни промени на
ниво Л4 и Л5, широка дискова протрузия и ортрозни промени на дясната интервертебрална
става на ниво Л5 – Ес1.
Твърди, че след изписването продължил лечението и възстановяването си в
домашни условия. Получените наранявания довели до трайно – за повече от 30 дни
от датата на травмата затруднение в движенията на десен горен крайник, както и
на левия долен крайник.
В резултат на ПТП изпитвал силни физически болки и страдания, които
продължават и до настоящия момент на счупените места, като не може да движи и
към момента свободно ръката си, изпитва болки в нея, не може да хваща и задържа
предмети. Болки със силен интензитет изпитвал и изпитва и в областтан
а шийния отдел, както и в лявата тазобедрена става.
Вследствие телесните увреждания и последвалата имобилизация
движенията му били изключително затруднени.
Твърди и, че пътният инцидент се отразил изключително тежко на психиката
му. Бил със съзнанието, че се движи правомерно в собствената си пътна лента и
към него се насочила и го блъснала кола. Не можел да се отърси от случилото се
и от шока, който изживял от опасността да загуби живота си. Търпял и към
момента емоционални болки и страдания в
резултат на ПТП, които го правят емоционално нестабилен, влияят неблагоприятно
на нормалното му съществуване и пълноценно общуване. Споменът се отразява
негативно на пътуванията му с автомобил или пеша.
Претендира присъждане на сумата 80000,00лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на
увреждането – 13,04,2014г., до окончателното и изплащане, претърпени в резултат
на ПТП настъпило на 13,04,2014г., виновно причинено от Р.М.К., който нарушил
правилата за движение по пътищата регламентирани в чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
- на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение има две
пътни ленти, нарушил забраната да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение, освен при изпреварване и заобикаляне, чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗДвП – като водач на пътно превозно средство е нарушил
забраната да застъпва и пресича надлъжната маркировка „двойна непрекъсната
линия“ – М2 и чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – управлявал пътното превозно средство
под въздействието на алкохол въпреки забраната, с концентрация на алкохол в
кръвта му от 0,86 на хиляда, чиято отговорност била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД „ОЗК З.” АД, със застрахователна полица №
23114000641259, валидна от 20.02.2014 г., до 20.02.2015г.
В отговора на исковата молба
постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответника не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение с виновния водач по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД „ОЗК З.” АД, със застрахователна полица №
23114000641259, валидна от 20.02.2014 г., до 20.02.2015г. както и, че на на твърдяната дата е настъпило ПТП с пострадал ищеца.
Оспорва твърдението за изключителна вина на водача на лекия автомобил.
Оспорва механизма на ПТП. Навежда довод за съпричиняване
на вредоносния резултат от ищеца с твърдението, че същият не е поставил
предпазен/обезопасителен колан, с което е допринесъл
за настъпването на конкретните телесни увреждания. Оспорва твърдението, че в
резултат на процесното ПТП за ищеца са възникнали
описаните в ИМ като вид и характер вреди. В условие на евентуалност възразява,
че претенцията за неимуществени вреди е прекомерно завишена по размер и
несъответстваща на степента и характера на претърпените вреди.
Претендира иска да бъде отхвърлен, а в отношение на евентуалност претендираното обезщетение да бъде намалено.
В допълнителната искова молба
постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищецът оспорва
възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат.
В допълнителния отговор депозиран в
срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът не е
направил нови възражения.
Третото лице помагач на страната на
ответника Р.М.К. в депозирания отговор оспорва твърдението, че ПТП
е настъпила по негова, изключителна вина като водача на лекия автомобил.
Оспорва механизма на ПТП и навежда довод за съпричиняване
на вредоносния резултат на възражението, че ищеца е пътувал с несъобразена
скорост и под въздействие на алкохол. Не оспорва, че като пряка и
непосредствена последица от ПТП е настъпил вредоносен резултат за ищеца –
травма изразяваща се в трайно затруднение на движенията на десен горен крайник
/ръка/ за период от време 2,5-3 месеца, което е установено със сила на пресъдено нещо с одобреното споразумение. За него оспорва
продължителността на твърдяния оздравителен период.
Възразява, че останалите твърдяни неимуществени вреди
възникнали за ищеца от травматични увреждания извън тези по споразумението не
могат да бъдат репарирани в настоящото производство.
Претендира иска да бъде отхвърлен, а в отношение на евентуалност претендираното обезщетение да бъде намалено.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
С одобрено споразумение обективирано в Протокол от 16,01,2015г. съставен по НОХД №
51/2015г. по описа на PC гр. Перник Р.М.К., водач на л.а. марка „Мерцедес“,
модел 240Д, per. № ***** е признат за виновен в това,
че на 13,04,2014г., по ул.“Димитър Благоев“ в гр.Перник, при управление на л.а.
марка „Мерцедес“, модел 240Д, per. № *****, нарушил
правилата за движение по пътищата регламентирани в чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
- на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение има две
пътни ленти, нарушил забраната да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение, освен при изпреварване и заобикаляне, чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗДвП – като водач на пътно превозно средство е нарушил
забраната да застъпва и пресича надлъжната маркировка „двойна непрекъсната
линия“ – М2 и чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – нарушил забраната и управлявал
пътното превозно средство под въздействието на алкохол, с концентрация на
алкохол в кръвта му от 0,86 на хиляда, при което виновно, по непредпазливост
причинил на В.Г.Й. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение
движенията на десен горен крайник /ръка/, за период от време около 2,5 – 3
месеца, като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на
основание чл. 343, ал. 3, предл. І-во,
б. „А“, пр. ІІ-ро, вр. чл.
343, б. „Б“, ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр.
чл. 54, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му се налага
наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 9 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години, считано от
влизане на споразумението в сила, на основание чл. 66 НК. С одобряване на
споразумението наказателното производство е прекратено. Въз основа влязлата в
сила присъда и на основание чл. 300 от
ГПК съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на
водача Д.М.М.и настъпилите в причинно-следствена
връзка от това поведение телесни увреждания на ищеца, за установени в настоящия
процес.
За ПТП е съставен Констативен протокол с пострадали лица № 7/2014г., от ОД
на МВР – Перник.
Видно от представенат полица за увреждащия
автомобил е налична задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена
със ЗАД „ОЗК З.” АД, със застрахователна
полица № 23114000641259, валидна от 20.02.2014 г., до 20.02.2015г.
От приетото по делото първоначално и
допълнителни заключение на СМЕ и обясненията на в.л. в о.с.з. се установява, че
в резултат на ПТП ищеца е получил травматични увреждания,
а именно: счупване на дясната лъчева кост на типично място с разместване на
фрагментите по ширина, което е причинило трайно затруднение на движенията на
десен горен крайник за период по дълъг от 30дни; навяхване в шийната област /дисторзио коли/ с
травматична увреда на нервните коренчета в шийния отдел на гръбначния стълб, контузии в областта на
главата, гръдния кош и левия долен крайник, които са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съгласно заключението уврежданията са получени в резултат от действието на
твърди, тъпи предмети по механизма на действието с или върху такива и отговарят
да са получени по начин и по време, както се съобщава в материалите по
досъдебно производство. Съгласно заключението твърдяните
травматични увреждания са в причинно следствена връзка с процесното
ПТП, т.к. е възможно да се получат при ПТП с челен удар между два леки
автомобила, като процесното. Съгласно заключението по
спешност ищеца е приет в МБАЛ “Рахила Ангелова” АД,
гр. Перник и след изследвания му е поставена диагноза: счупване на дясната
лъчева кост на типично място, с разместване на фрагментите по ширина. Направена
е мануална /безкръвна/ репозиция
и поставена гипсова имобилизация /лонгета/.
Поради усилващите се болки пострадалия е консултиран и приет за лечение на
07,05,2014г. в УСБАЛО „Проф. Б.Бойчев“ ЕАД за оперативно лечение. На
08,05,2014г. е направенанова репозиция
на разместените фрагменти и извършена фиксационна остеосинтеза с три К-игли. На 08,07,2014г. отново постъпил
в УСБАЛО „Проф. Б.Бойчев“ ЕАД за продължаване на поетапното оперативно лечение
- на 09,07,2014г. изваждане на трите К-игли. След зарастване на фрактурата е
насочен за провеждане на лечебна физкултура.
Съгласно заключението ищеца е бил нетрудоспособен за период от 17,04,2014г.
до 07,11,2014г. – близо 8 месеца, за което са съставени болнични листове. От
направения преглед на 04,12,2016г. на ищеца е
установено, че оздравителният процес не е завършен – няма движения в
дясната гривнена става – дорзална
и воларна флексия. Получена е посттравматична артродеза – пълно обездвижване на гривнената
става.
Болките и страданията в началния период след травмата и времето за
започване на процеса на зарастване на счупените кости /15-20ти ден/ са били с
голям интензитет, като болевите симптоми зависят също
и от типа нервна система.
Обездвижването в дясната гривнена става е довело
до затруднено ползване на този крайник, като физическите функции за обслужване трабва да се поемат почти изцяло от левия горен крайник,
което също се е отразило негативно на психичното състояние на ищеца. От
заключението се установява и, че за подобряване функциите – движенията в
областта на дясна гривнена става е необходимо
извършване на реконстуктивна оперативна интервенция –
остеотомия, открито наместване на разместените
фрагменти и метална осеосинтеза със заключваща се
плака и втора операция. Увредените нервни коренчета в шийния
отдел на гръбначния стълб подлежат на консервативно лечение с
противовъзпалителни медикаменти.
Съгласно заключението във връзка с придружаващото заболяване, което има
ищеца в областта на лява т.б. става, само и единствено в резултат на травмата
на левия долен крайник при ПТП болевите симптоми са
се увеличили и могат да бъдат отстранени само с поставяне на изкуствена т.б.
става.
Съгласно заключението ищеца е бил с правилно поставен обезопасителен
колан и ако не е поставил обезопасителен колан
травматичните увреждания са щели да бъдат много по значителни. Установените в
кръвта на ищеца 0,33 промила етилов алкохол към момента на процесното
ПТП, не е повлияло на концентрацията и рефлексите му при управление на МПС.
От заключението първоначалната и
допълнителни САТЕ се установява следното:
Механизма на ПТП онагледен на приложената към заключението скица отговаря
на установения с констативен протокол на място и със споразумението. Л.а.
„Мерцедес“ се е движил с 35км.ч., а л.а. „Ситроен“ с 50км.ч. Водачът на л.а.
„Ситроен“ не е разполагал с техническа възможност да реагира на появата на
навлезлия в пътната му лента л.а. „Мерцедес“, респ. да спре преди мястото на
удара и не допусне настъпване на ПТП. Основна причина за настъпване на ПТП е от
субективен характер и се свежда до отклоняване на вниманието на водача и
непрофесионално действие с органите за управление на автомобила, в резултат на
което същият е отклонен наляво с навлизане в насрещната пътна лента.
Допустимата скорост за участъка на ПТП е 40-50км.ч. л.а. „Ситроен“ е оборудван
с предпазни колани на предни и задни седалки. Ударът между двата автомобила е
настъпил изцяло в пътната лента за движение на л.а. „Ситроен“.
Установеният механизъм на ПТП сочи, че причинените травматични увреждания
по тялото на ищеца са в пряка причинно-следствена връзка и са последица от процесното ПТП.
От показанията на свидетеля Ж.А.Й.,
съпруга на ищеца, разпитана по негово искане се установява следното:
Сутринта след инцидента заминала за болницата в Перник, където бил приет
съпругът и, заведен до там от негов приятел полицай. От него узнала за
инцидента. На място установила, че лицето на съпруга и е превързано, защото
имал стъкла. От ПТП гръдният му кош бил наранен и не можел да се движи, и имал
наранявания на таза, на врата и гръбначния стълб. Дясната му ръка била счупена.
На нея претърпял две операции с пирони. Имал много болки. След като се прибрал
от болницата свидетелката се грижела за него, както и до момента. В болницата
също по цял ден била до него. Грижела се, защото бил обездвижен и не можел сам
да се обслужва и да се храни. Не можел да става и свидетелката го изправяла. Не
можел дори да седне, т.к. болките били непоносими. В домът им две седмици идвал
физиотерапевт и след това започнал да се изправя с патерици, но повечето време
лежал, защото болките били непоносими. Един месец бил на легло, осем месеца в
болнични. После вземал все отпуска, болничен. За да го изправят помагали колеги
и приятели. Водели го и на прегледи в болницата. От обездвижването наддал много
килограми. До днес се движел с патерици, но имало дни, когато се влошавал и
изобщо не може да ходи. Правел и дихателни упражнения заради обездвижването.
Свидетелката постоянно го масажирала. Сложили му наскоро шина на ръката. Ако я
натовари го заболявала. В София му казали, че трябва да смети тазобедрената
става, защото много го боли. От показанията се установява, че ПТП се отразило
много зле на емоционалното състояние на ищеца. Много бил изнервен, не можел да
спи, скачал на сън. Педи ПТП нямал други заболявания освен подагра.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., Дв, бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016 г./, вр. Пар. 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г.,
вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента,
трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяния
вредоносен резултат.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за
установено, че по отношение на увреждащия автомобил л.а. марка „Мерцедес“,
модел 240Д, per. № ***** и водача Р.М.К. е имало
валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД
„ОЗК З.” АД, със застрахователна полица № 23114000641259, валидна от
20.02.2014 г., до 20.02.2015г.
Съобразно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, на която
се приравнява и одобреното от съда по н.о.х.д. споразумение, е задължителна за
съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, относно
това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно
и дали деецът е виновен и какви са настъпилите травматични увреждания, поради
което съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача Р.М.К.,
както настъпилите в пряка причинно-следствена връзка с това поведение телесни
увреждания на ищеца фиксирани в споразумението, а именно: средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затруднение движенията на десен горен крайник
/ръка/, за период от време около 2,5 – 3 месеца, са установени в настоящия
процес с одобреното от съда споразумение обективирано
в Протокол от 16,01,2015г. съставен по НОХД № 51/2015г. по описа на PC гр.
Перник.
Няма пречка в настоящото производство пострадалият от ПТП да установи главно
и пълно, съобразно правилата за разпределение н доказателствената
тежест и допълнителни телесни увреждания настъпили в резултат на процесното ПТП. Съдът намира заключението по първоначалната
и допълнителни СМЕ за обективни и безпристрастно дадени и съответстващи на
останалите доказателства по делото. Затова му дава вяра изцяло. Въз основа него
и писмените доказателства приема за установено, че в резултат на ПТП, като
пряка и непосредствена последица, ищеца
е получил освен установеното със споразумението травматично увреждане -
счупване на дясната лъчева кост на типично място с разместване на фрагментите
по ширина, което е причинило трайно затруднение на движенията на десен горен
крайник за период по дълъг от 30дни, също и
навяхване в шийната област /дисторзио коли/ с травматична увреда
на нервните коренчета в шийния отдел на гръбначния
стълб, контузии в областта на главата, гръдния кош и левия долен крайник, които
са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Въз основа заключението и писмените доказателства приема за установено и,
че като пряка и непосредствена последица от ПТП, в резултат на травмата на
левия долен крайник, ищеца е получил във връзка с придружаващото заболяване,
което има в областта на лява т.б. става увеличение на болевите
симптоми. Същите могат да бъдат отстранени само с поставяне на изкуствена т.б.
става.
Поради изложеното приема, че със споразумението и събраните в
производството доказателства са установени елементите на непозволеното
увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно,
както и установена вреда-причинените травматични увреждания на ищеца съгласно
споразумението, както и установените в настоящото производство.
Съдът цени показанията на св. Йорданова при условията на чл. 172 ГПК и им
дава вяра, т.к. са резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно
непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото.
Въз основа заключението на в.л. по приетата СМЕ приема за установено, чече ищеца е бил нетрудоспособен за период от 17,04,2014г.
до 07,11,2014г. – близо 8 месеца, че оздравителният процес не е завършен – няма
движения в дясната гривнена става – дорзална и воларна флексия и е
получена посттравматична артродеза – пълно обездвижване на гривнената
става, че болките и страданията в началния период след травмата и времето за
започване на процеса на зарастване на счупените кости /15-20ти ден/ са били с
голям интензитет, че обездвижването в
дясната гривнена става е довело до затруднено
ползване на този крайник, като физическите функции за обслужване трабва да се поемат почти изцяло от левия горен крайник,
което също се е отразило негативно на психичното състояние на ищеца и, че за
подобряване функциите – движенията в областта на дясна гривнена
става е необходимо извършване на нови две оперативни интервенции, за увредените
нервни коренчета в шийния отдел на гръбначния стълб -
консервативно лечение, а за преодоляване на обострените
болеви симптоми на лява т.б. става - поставяне на
изкуствена т.б. става.
Въз основа показанията на свидетеля и заключението по приетата СМЕ приема
за установено, че ищеца е търпял и търпи
твърдяните физически и емоционални болки и
страдания причинени в резултат на ПТП.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в
границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на
тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в
резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са
безспорно установени.
Предвид горното предявения иск за неимуществени вреди се явява основателен.
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение разнородни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на
нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от
застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди
Наредби за задължителното З. лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице
и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали
лица. Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително
по-високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ /отм./,
а именно: към датата на процесното застрахователно
събитие /11.03.2016 г./, в сила от 11.06.2012 г. тези суми са както следва: до
2 000 000 лева за всяко събитие при едно пострадало
лице и до 10 000 000 лева - при две и повече
пострадали лица. Конкретните икономически условия и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент
/в случая настъпилото ПТП, в резултат на което са причинени травматичните
увреждания на ищеца/ следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о,
решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: касае се за мъж в
трудоспособна възраст /53 години към датата на произшествието/, претърпял
множество увреждания, доказани съобразно заключението на СМЕ: счупване на
дясната лъчева кост на типично място с разместване на фрагментите по ширина,
което е причинило трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за
период по дълъг от 30дни; навяхване в шийната област
/дисторзио коли/ с травматична увреда
на нервните коренчета в шийния отдел на гръбначния
стълб, контузии в областта на главата, гръдния кош и левия долен крайник, които
са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота; в резултат
на травмата на левия долен крайник при ПТП, във връзка с придружаващото
заболяване, което има в областта на лява т.б. става, увеличение на болевите симптоми, които могат да бъдат отстранени само с
поставяне на изкуствена т.б. става.
Ищецът следва да бъде обезщетен и за остатъчните увреждания, като се
съобрази, че за тях може да се постигне пълно възстановяване посредством
оперативни интервенции, консерватилно лечение и смяна
на т.б. става.
Ищецът следва да бъде обезщетен за претърпените болки и страдания, за
претърпените неудобства вследствие необходимостта от чужда помощ, през първите
месеци, когато е провеждал лечение при постелен
режим, както и необходимстта да се придвижва с
помощни средства след началото на втория месец, по време на рехабилитацията,
както и за търпяните през 8месечния период след ПТП болки и страдания,
като през първите двадесет дни непосредствено след злополуката и по време на проведената рехабилитация
болките са били с по интензивен характер. След този период е търпял и търпи
периодично явяващи се болки.
Съдът намира заключението на приетата САТЕ за обективно и компетентно
дадено и в съответствие с останалите доказателства по делото, поради което му
дава вяра изцяло. Въз основа него приема за установено, че ищеца е бил с
поставен обезопасителен колан при настъпване на ПТП,
движел се е с допустимата по закон скорост с управлявания от него л.а. и не е
употребил алкохол над допустимата норма.
Въз основа заключението по САТЕ и останалите доказателства по делото съдът
приема, че ответника не е установил главно и пълно, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест заявеното съпричиняване от страна на пострадалия. Съпричиняване
ще е налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в
движението по пътищата и в нарушение на правилата за това движение, е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието, при
което е пострадал. Такива доказателства не са събрани.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 20000,00лв.
Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то
това обезщетения се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Предвид горното искът следва да бъде уважен за сумата от 20 000,00лв.
и отхвърлен за сумата 60000,00лв., която е разлика над присъдените 20000,00лв.
до общо претендираните 80000,00лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателен и доказан е акцесорния
иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху
главницата за неимуществени вреди, считано от датата на увредата
– 13,04,2014г., до окончателното изплащане на главницата.
По разноските:
Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят и на двете страни.
На основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищецът е освободен от държавни такси и
разноски в производството, поради което такива не му се присъждат.
Претендираните от ищеца разноски са в
размер на 3630,00лв., формирани от хонорар за защита от адвокат в размер на
2930,00лв., дължим на основание чл. 38, вр. Чл. 36,
ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, и внесени 700,00лв. депозит за изготвяне на
експертиза. Съдът, предвид изричното възражение на третото лице помагач за
прекомерност и като съобрази фактическата и правна сложност на спора и
извършените процесуални действия намира, че адекватният размер на разноските е
2930,00лв. така, както е поискан, съответен на установения в наредбата минимум
за дела с идентичен материален интерес. Възражението за прекомерност е
неоснователно.
Ответникът е направил разноски в общ размер 5250,00лв., от които 4600,00лв.
хонорар за защита от адвокат и 650,00лв. депозити за експертизи.
Съобразно уважената и отхвърлена част от иска ответникът следва да заплати
на ищеца сумата 907,50лв., а ищеца на ответника сумата 3937,50лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 800,00лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д. – изп.директори, ДА
ЗАПЛАТИ на В.Г.Й. ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис 7 – адв. Т.Х., при участието
на Р.М.К. ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството на трето лице помагач
на страната на ответника, сумата 20000 /двадесет хиляди/лв.,
която е част от общо претендираната в размер на
80000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие травматични увреждания,
които се намират в пряка причинна връзка с ПТП настъпило на 13,04,2014г., около
21,15ч, на ул.“Димитър Благоев“ в гр.Перник, виновно причинени от Р.М.К., водач
на л.а. марка „Мерцедес“, модел 240Д, per. № *****,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със ЗАД „ОЗК З.”
АД, със застрахователна полица № 23114000641259, валидна от 20.02.2014 г., до
20.02.2015г., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на
настъпване на деликта - 13,04,2014г., до окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата 60000,00 /шестдесет хиляди/лв., която е разлика над присъдените 20000,00лв.
до пълния претендиран размер от 80000,00лв., на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005г., отм. от 01.01.2016г./, вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г.,
вр. с чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д. – изп.директори ДА
ЗАПЛАТИ на В.Г.Й. ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис 7 – адв. Т.Х. сумата
907,50 /деветстотин и седем,
0.50/лв. представляваща сторените пред СГС съдебни разноски съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В.Г.Й. ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис 7 – адв.
Т.Х. ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д. – изп.директори сумата 3937,50 /три хиляди деветстонин тридесет и седем, 0.5/лв., представляваща
сторените пред СГС съдебни разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д. – изп.директори ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД сумата 800,00
/осемстотин/лв., представляваща държавна такса, съобразно уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: