Определение по дело №95/2018 на Военен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 септември 2018 г. (в сила от 20 юни 2019 г.)
Съдия: Георги Панев Георгиев
Дело: 20186500200095
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юли 2018 г.

Съдържание на акта

      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                              № 18

 

                                   гр.Сливен, 27 септември 2018 година

 

Военен съд - Сливен на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:полк. ГЕОРГИ ПАНЕВ Г.

 

            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

                             1.ст. серж. К.С.И.

 

                                    2.ст. серж. К.А.Г.

 

 

при участието на секретар С.Ганева и в присъствието на военен прокурор полк.Чернев разгледа ЧНД № 95/2018 година по описа на Военен съд - Сливен и след съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен материал по делото, установи следното:

 

Постъпила е молба от адвокат И.Н.К. ***, в качеството на защитник на И. ***, с която се прави искане да бъде постановена съдебна реабилитация по отношение на осъденият П. по влезли в сила присъди по НОХД № 133-00/2000 г., Присъда № 133/18.02.2003 година на Военен съд Сливен, по НОХД № 78 – 06/2006 година, Споразумение № 47/24.07.2007 година на Районен съд Царево, и по НОХД № 253 - 98, Присъда 444 - 98 на Бургаски районен съд.

 

 В съдебно заседание молителят и неговият защитник не се явяват.

 Прокурорът прави искане да не се постановява съдебна реабилитация, тъй като по делото не се представят доказателства по чл.87 от НК.

Видно от приложеното по делото Свидетелство за съдимост И.П.П. с ЕГН:********** е осъждан, както следва:

 

1.С Присъда № 133/18.02.2003 година по НОХД № 133-00/2000 година по описа на Военен съд – Сливен, за деяние, извършено на 29.07.1999 година, молителят е осъден на четири години „Лишаване от свобода“ на основание чл.152, ал.3, т.1, вр. с ал.1, т.2, вр. чл.54 от НК. Присъдата е обжалвана пред Военно-апелативен съд на Република България и с Решение № 134/10.10.2003 година по НД № 99-03 г., присъдата е изменена, като е намален размерът на наказанието на три години „Лишаване от свобода“. Решението на Военно-апелативен съд е обжалвано и с Решение № 176/02.05.2007 година по НД № 650-06 г. на ВКС на РБ същото е оставено в сила.

 

С Определение от 19.10.2007 г. по НЧД № 9/2007 г. Районен съд – Царево, на основание чл.306, ал.1, т.1 НПК, вр. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК е определено общо наказание по НОХД № 133/2000 г. на Военен съд – Сливен и НОХД № 78/2006 г. на Районен съд – Царево в размер на три години „Лишаване от свобода“. На основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наказание по НОХД 253/1998 г. на Районен съд – Бургас,в размер на една година „Лишаване от свобода”, като на основание чл.25, ал.2 НК, съдът е приспаднал изтърпяната част от това наказание, считано от 27.06.2007 г. Определението е влязло в законна сила на 06.11.2007 г.

 

С определение на Бургаския окръжен съд 143-09 г. по НЧД № 255-09 г. молителят е освободен условно предсрочно осъден по НЧД № 9-07 г. на Царевски районен съд, като е определен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, а именно: една година и единадесет дни. Определението е влязло в сила на 05.11.2009 година. Наказанието е изтърпяно на 28.10.2009 година.

 

2.Със Споразумение № 47/24.07.2007 г. по НОХД № 78-06/2006 г. на Районен съд – Царево, деяние извършено на 29.08.2000 г., на основание чл.195, ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр.1, т.5, т.7, вр. с ал.1, т.1 НК молителя е осъден на шест месеца „Лишаване от свобода“. Споразумението е влязло в сила на 24.07.2007 г.

 

3.С Присъда № 444-98 г. по дело № 253-98 г. на Бургаския районен съд, на основание чл.197, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.54 НК, П. е осъден на една година „Лишаване от свобода“. На основание чл.66 НК, изпълнението на така определеното наказание е отложено за срок от три години. Присъдата е влязла в законна сила на 20.06.1998 г.

 

 Съгласно изискванията на чл.87 от НПК, за да бъде постановена съдебна реабилитация е необходимо молителят в течение на три години от изтичане срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание да не е извършил друго престъпление наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, да е имал добро поведение и да е възстановил причинените вреди.

Производството за съдебна реабилитация е особено съдебно производство, предвидено в част VII, глава XXXIV, раздел II от НПК. Процесуалните предпоставки за неговото започване са изброени в чл.434 от НПК и се свеждат до подаване на молба от осъдения, към която се прилагат препис от присъдите /присъдата/, а когато делото е унищожено – препис от бюлетина за съдимост и доказателства, че са налице условията на чл.87 от НК.

 

Видно от материалите по делото с разпореждане на съдия -докладчика от 23.07.2018 година е указано на молителя да представи доказателства по чл.87 от НК, най- късно до насроченото на 23.08.2018 година съдебно заседание. Видно от съдебен протокол от това заседание молителят и неговият защитник не се явяват и не се представят доказателства по чл.87 от НК. Въпреки дадените указания и срок не се представят изискуемите доказателства и в съдебно заседание насрочено за 27.09.2018 година.

 

В това особено производство в тежест на осъденото лице претендиращо реабилитация е да представи доказателства по чл.87 от НПК.

 

         По изложените съображения съдът счита, че не са налице изискуемите предпоставки, визирани в чл.87 от НК за постановяване на съдебна реабилитация по отношение на влезли в сила присъди, с които П. е бил осъден.

 

Предвид изложеното и на основание чл.436, ал.1 от НПК, вр. чл.87 ал.1-3 от НК съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

        

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И.П.П. - роден на *** ***, настоящ адрес:***, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН:**********, за допускане на съдебна реабилитация по влезли в сила присъди, както следва: Присъда № 133/18.02.2003 година, по НОХД № 133-00/2000 година по описа на Военен съд – Сливен; Споразумение № 47/24.07.2007 година по НОХД № 78-06/2006 година на Районен съд – Царево и Присъда № 444-98 г. по дело № 253-98 г. на Бургаския районен съд.

Нова молба може да се подаде не по рано от една година от постановяване на определението.

         Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Военно-апелативен съд на РБ в седемдневен срок от връчване на определението.

        

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:полк.

 

  СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

                                                           1.ст. серж.

 

                                                           2.ст. серж.