Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2018г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание проведено на седми ноември, през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
МЛ.С-Я
НИКОЛА ДОЙЧЕВ
При участието на секретаря Галина Славова,
като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
въззивно
гражданско дело № 2252 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
въззивно. Образувано е по жалба на В.В.Д. срещу Решение № 2966/21,06,2018г.
постановено по гр.д. № 18622/2017г. на Варненският районен съд, с което е
осъдена ДА ПРЕУСТАНОВИ БЕЗДЕЙСТВИЕТО СИ, с което пречи на ищцата К.К.М. да
упражнява правото на собственост върху Апартамент № 4, находящ се в гр.Варна,
ул.“Тодор Димов“ № 22, ет. 2, КАТО ИЗВЪРШИ НЕОБХОДИМИЯ РЕМОНТ на открита тераса
на Апартамент № 8, находящ се в
гр.Варна, ул.“Тодор Димов“ № 22, ет. 3 с оглед преустановяване на
теча в спалнята на Апартамент № 4,
находящ се в гр.Варна, ул.“Тодор Димов“ № 22, ет. 2, на основание чл. 109 ЗС,
както и ДА ЗАПЛАТИ на К.К.М. сумата 1536,00лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в спалнята на Апартамент № 4, находящ се в
гр.Варна, ул.“Тодор Димов“ № 22, ет. 2 вследствие на теч от открита тераса на
Апартамент № 8, находящ се в гр.Варна,
ул.“Тодор Димов“ № 22, ет. 3, изразяващи се в намокрена вътрешна топлоизолация
на тавана, шпакловката на тавана и компрометирането на боята на стените, на
основание чл.45 ЗЗД, както и ДА ЗАПЛАТИ на К.К.М. сумата 501.44лв.,
представляваща сторените пред ВРС съдебни разноски.
Въззивницата инвокира доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като
постановено в противоречие с материалния и процесуален закон и необоснованост.
Претендира неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковете да бъдат
отхвърлени.
Въззиваемата К.К.М. изразява
становище за неоснователност на жалбата.
В исковата молба К.К.М.
твърди, че е собственик
на Апартамент № 4, находящ се в гр.Варна, ул.“Тодор Димов“№ 22, ет. 2, по силата на трансформация на придобитото в резултат на взаимно
учредяване на право на строеж с н.а. № 148, том L, дело № 13227/1996г., в право на собственост,
чрез изграждане на сградата, както и, че ответницата е собственик на Апартамент
№ 8 на същия адрес, находящ се над собственият и Апартамент № 4. Сградата била
въведена в
експлоатация с Протокол за установяване на годността за ползване на строежа от 19.12.1997г.
Твърди, че отделни части от апартамента й били многократно наводнявани с вода стичаща се от
апартамента отгоре. През 2015г. вследствие на теч от същия били
причинени щети в банята и кухнята и, които била принудена да отстрани
за своя сметка. През месец октомври 2016г. отново се появил теч в спалнята на апартамента и, отново от горния
апартамент. Вследствие на този теч се появила влага по тавана на помещението, която
компрометирала вътрешната топлоизолация на тавана и се налагало тя да бъде
подменена, след което да се извърши шпакловане и боядисване.
Излага, че по нейно
искане по реда на чл. 207 ГПК е образувано ч.гр.д. № 12432/2016г. по описа на ВРС за обезпечение на
доказателства, с цел
установяване размера на вредите и причината за втория теч. От приетата по делото
СТЕ се установило, че причината за появата на течовете е свързана с
подов сифон с долно отичане, разположен в средата на терасата на ап. 8, явяваща
се част от тавана на спалнята на ап. 4. Вероятните причини за течовете са липса на
хидроизолация, компрометирана връзка между сифона и тръбата на вертикалния
щранг или силно корозирал сифон следствие използването на агресивни почистващи
препарати.
Твърди, че причината за
течовете е поведението на собственика на ап. 8, изразяващо се в неполагане на грижа
на добър стопанин, довело до неблагоприятно въздействие и нанасяне на щети върху
личния и имот. Твърди, че и към момента причината за течовете не е отстранена
и с оглед честите дъждове отново започнали да избиват мокри петна по тавана.
Твърди, че по апартамента и в резултат на течовете са причинени следните вреди: намокрени 13.44 кв.м.
от вътрешната топлоизолация на тавана на
спалнята, намиращ се под терасата на апартамента на ответницата, което води до
компрометиране на нейните функции и предполага образуването на плесен, на стойност 596 лева; компрометиране на шпакловката на тавана на спалнята с
площ 13.44 кв.м., на стойност 133 лева; поради наличието на влага и в ъглите на
тавана компрометиране на боята по стените на спалнята с площ 50.94 кв.м., на стойност 706 лева; необходимост от изхвърляне на строителни отпадъци на стойност 110 лева, във връзка с извършването на ремонтни
дейности за отстраняване на вредите в това число отстраняване на старата
топлоизолация, замяната й с нова, шпакловане на тавана и боядисване на тавана и
стените.
Претендира ответницата да бъде осъдена да преустанови бездействието, с което пречи на ищцата да упражнява правото си на
собственост върху Апартамент № 4, находящ се в гр.Варна, ул.“Тодор Димов“ № 22, ет. 2, както и да бъде осъдена да извърши необходимия ремонт на терасата на Апартамент № 8, находящ
се в гр.Варна, ул.“Тодор Димов“ № 22, ет. 3, с оглед преустановяване на теча към
жилището на ищцата, както и присъжданане на сумата 1536,00лв., представляваща обезщетение за
причинените от теча имуществени вреди.
Ответникът В.В.Д.
излага становище за недопустимост на исковете, поради нередовност на исковата
мола, а в отношение на евентуалност за неоснователност на същите.
По иска с правно
основанование чл. 109 ЗС възразява, че ищцата и ответницата не са собственици на твърдяните в
исковата молба жилища както и, че твърдяните вреди са причинени от нейни действия или бездействия във връзка с
неотстраняване на причините за поява на теч в жилището на ищцата.
Възразява и, че процесната тераса,
за която ищцата твърди, че причинява течове в жилището и съставлява обща
част на сградата - покрив, а не прилежаща такава към апартамент нейна
собственост. Затова счита, че отстраняването на евентуални повреди на сифона,
респ. течове причинени от същия и настъпили в резултат на такъв вреди е
задължение на етажната собственост.
В отношение на евентуалност възразява, че причините за твърдяния теч и
вреди настъпили в жилището на ищцата не е резултат от повреди на терасата,
респ. на сифона.
По иска за вреди възразява, че твърдяните вреди в апартамента не са
резултат от противоправното и поведение, както и не са в причинна вързка с
такова.
Претендира исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът след като
съобрази предметните предели
на въззивното производство очертани
с въззивната жалба, възраженията на страните и всички
доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от н.а. за учредяване на право на строеж срещу строителство № 148, том L, дело
13 227/21.12.1996г. и Протокол на
държавна приемателна комисия за установяване годността за ползване на строеж „Жилищна
сграда на ул.“Тодор Димов“ №22 гр.Варна,
К.К.М. е собственик на Апартамент № 4, находящ се в гр.Варна, ул.“Тодор
Димов“№ 22, ет. 2 с площ от 51.42 кв.м.
Видно от н.а. за учредяване на
право на строеж срещу строителство № 148, том L, дело 13 227/21.12.1996г.,
т. 5, Камен Антонов Катев се задължгава да построи със свои труд и средства на
собствениците учредители и за себе си обекти в сградата в гр.Варна, ул.“Тодор
Димов“ № 22 съгласно договора, включително за себе си обект - Апартамент №
8, находящ се в гр.Варна, ул.“Тодор
Димов“ № 22, ет. 3.
От представеното
извлечение от архитектурен проект за обект: жилищна сграда в гр.Варна, ул.“Тодор
Димов“ № 22, разпределение на етаж трети се установява, че частта от етажа –
тераса без обозначен номер, съставлява част от апартамент № 7.
Видно от Определение от 05,06,2017г. от о.с.з. проведено по гр.д. №
12432/2016г. по описа на ВРС, в производство по чл. 207 и сл. ГПК е изготвена и
приета СТЕ, с която се установява следното: Откритата тераса на ап. 8 се явява
част от тавана на спалнята на ноходящия се под него ап. № 4, представляващ
жилище. Отводняването на тази тераса се извършва от подов сифон с долно
оттичане, разположен в средата на терасата. Същият е замонолитен с мозайка и
повдигната с около 10 мм над подовата търкана мозайка на терасата и създава
условия за задържане на течност около него. Вероятните причини за течовете са
липса на хидроизолация, компрометирана връзка между сифона и тръбата на
вертикалния щранг или силно корозирал
сифон вследствие на използването на агресивни почистващи препарати. При огледа на ап. 4 вещото лице е установило,
че има вътрешна топлоизолация от ерудирани плоскости, шпакловани и
боядисани. По тавана са налични петна от
влага вследствие намокряне в ъглите и така са очертали фугите между
плоскостите. Съгласно заключението за възстановяване на вредите е необходимо
подмяна и замонолитване на сифона на терасата, демонтиране на съществуващите
плоскости, предвид че не могат да изпълняват предназначението си на топлоизолация
и предполагат образуване на плесен, монтиране на гипсокартонена изолация,
окачена на метални профили,шпакловка на ъглите и боядисване на стените. Санитарно-хигиенното
състояние на терасата на ап. 8 е обичайното при нормална експлоатация. Пазарната стойност за отстраняване на
повреденото имущество вкл. труд и материали възлиза на 1536 лева. Съгласно
становището на в.л. при приемане на СТЕ причината за наводнението в спалнята е
сифона, който е монтиран на терасата на горния апартамент и се явява таван за
имота на молителката, респ. използването на прекалено силни препарати, които са
компрометирали сифона, което е довело до подмяната му, след което и към момента
той е на около 10 см от останалото ниво.
От заключението по приетата пред ВОС СТЕ се установява следното:
Появилият се теч не се дължи и не е резултат от естественото изхабяване на
сградата, в това число и на ВиК инсталацията. Същият е резултат от некачествено
изпълнение на СМР при строителство на сградата, за което свидетелства пукната
ПВЦ тръба към подовия сифон с долно
оттичане, намиращ се в средата на терасата на ап. 8. Същият е бил неуплътнен
към вертикалния клон, с по-високо ниво и
не добре замонолителен със свързващ разтвор към мозайката на терасата, което е
установено при огледа на предходната експертиза. С течение на времето от
влиянието на атмосферните температурни разлики и ползване на дезинфекциозни
разтвори при почистване и миене, са се появили и активизирали невидимо
неплътностите довели до течовете на вода от процесната тераса. При това
задържащата се вода, вследствие на по-високото монтажно ниво на сифона е довело
до увеличаващото се увлажняване на стомано бетонната плоча, която разделя
терасата на ап.8 от спалнята на ап. 4. От заключението се установява и, че терасата
на ап. 8, която се явява таван на спалнята на ап. 4 е открита част с подов,
точков, прав сифон с долно отичане почти на средата. Същата представлява
стоманобетонна част от тавана/покрива/
на спалнята само на ап.4, като над тази тераса няма друга тераса и жилищна
част. Над жилищните помещения на ап.8 има друг етаж, ползван по проект за
ателие. Покривът на сградата е над това ателие и представлява дървена
конструкция, покрита с ламперия, изолация
и керемиди. След направена проба с разливане на вода на терасата на ап. 8
експертът е установил, че има добър наклон към сифона в момента на огледа, водата се отича добре и не
се задържа около новия сифон. Огледал демонтирана ПВЦ тръба, която била
пукната, което се получавало при армирането на бетонната плоча или при друго
механично въздействие при отливане на бетона или при направата на подовата
мозаечна настилка. Освен това сифонът е бил положен в слаб, свързващ разтвор
при изпълнение на строителството и не е бил добре уплътнен към ПВЦ тръбата и
подовата бетонна плоча. При огледа няма видими следи от влага по фасадата, тъй
като преди това е извършен ремонт и са подменени ПВЦ тръба ф 110 мм и подовия
сифон. Съгласно становището на в.л. в о.с.з. овлажняването може да бъде
избегнато, само ако мястото на точковия отводнителен възел или сифон бъде
изместено или сифон бъде изместено извън обсега на спалнята, защото изолацията
задържа влагата на бетонна плоча и след време отново ще се появи влага и мухъл
на тавана.
При така установеното съдът
намира следното:
За да се приеме, че предявените искове с правно основание чл. 109 ЗС са
основателни в тежест на въззиваемата – ищец в първоинстанционното производство
е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, че е собственик на Апартамент № 4 на твърдяното
основание – трансформация на право на строеж в право на собственост чрез
реализация на сградата, за която е учредено, както и, че ответницата е
собственик на Апартамент № 8 в същата сграда, разположен над собственият и
Апартамент № 2, част от който съставлява процесната тераса, която е покрив над
спалнята в последния. В нейна тежест е да установи главно и пълно и, че с
бездействието си свеждащо се в неизвършване на необходимия ремонт на терасата
на Апартамент № 8, с оглед преустановяване
на теча към жилището на ищцата, ответницата и пречи да упражнява правото си на
собственост върху жилището си, както и че в резултат на виновното противоправно
поведение на ответницата изразяващо се в неизвършване на ремонт на терасата за
ищцата са настъпили като пряка и непосредствена последица твърдяните
имуществени вреди на обща стойност 1536,00лв.
В тежест на въззивника – ответник в първоинстанционното производство е да
установи възраженията си по исковете.
Въз основа н.а. за
учредяване на право на строеж срещу строителство № 148, том L, дело
13 227/21.12.1996г. и Протокол на държавна приемателна комисия съдът
приема за установено, че сградата, за
която е взаимно учредено право на строеж, респ. е запазено и учредено право на
строеж в полза на К.К.М.
за Апартамент № 4, е реализирана. Следователно К.К.М. е собственик на
Апартамент № 4, находящ се в гр.Варна, ул.“Тодор Димов“ № 22, ет. 2, на
твърдяното придобивно основание.
Въз основа събраните доказателства съдът
намира, че К.К.М. не е установила главно и пълно, че В.В.Д. е собственик на
обект в сградата в гр.Варна, ул.“Тодор Димов“ № 22, а именно: Апартамент № 8.
Надлежни доказателства – документ за собственост в задължителната форма на
нотариален акт не са събрани. Не е установила главно и пълно и, че процесната
тераса съставлява прилежаща част към Апартамент № 8, а не обща част на сградата
в гр.Варна, ул.“Тодор Димов“ № 22. Съдът дава вяра за заключението на вещото
лице прието пред ВОС, като обективно и компетентно дадено и съответстващо на
останалите доказателства по делото, но от него се установява само, че терасата
съставлява покрив над спалнята на К.К.М. в Апартамент № 4, както и, че
съоръжение покрив с керемиди се намира нада находящото се над Апартамент № 8
ателие. Заключение, че терасата съставлява прилежаща част към Апартамент № 8, а
не обща част в сградата етажна собственост не е дадено. От друга страна дори да
се приеме въпреки изричното оспорване от страна на В.В.Д., че
същата е собственик на Апартамент № 8, както и, че терасата съставлява
прилежаща част към жилище в сградата, а не обща част, то въз основа отбелязването
върху приетото като доказателство извлечение от архитектурен проект съдът
приема за установено, че находящата се на този етаж тераса, която е покрив на
спалнята на Апартамент № 4, съставлява част от Апартамент № 7, който е различен
от Апартамент № 8.
Изложеното обезмисля
обсъждане на останалите предпоставки за основателност на иска с правно
основание чл. 109 ЗС и е достатъчно за да се приеме, че е неоснователен. Като
такъв подлежи на отхвърляне.
Поради изхода от спора по иска с правно
основание чл. 109 ЗС следва да се приеме, че К.К.М. не е установила главно и
пълно и, че твърдяните вреди в апартамента на К.К.М. са резултат от виновното,
противоправно поведение на В.В.Д.. Това е достатъчно за да обоснове извод, че
искът с правно основание чл. 45 ЗЗД е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Предвид несъвпадане
на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционният съд
обжалваното решение подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено
ново в изложения смисъл.
Съобразно изхода от
спора и направеното искане в полза на В.В.Д. следва да бъдат присъдени сторените
във въззивното и първоинстанционно производство съдебни разноски. Същите са в
претендиран размер от 1000,00лв. сторени пред ВРС и 872,72лв. пред въззивната
инстанция. Съдът, предвид изричното
възражение за прекомерност намира, че претендираното възнагнаждение е адекватно
на правната и фактическа сложност на спора по предявените два иска, и на
извършените пред ВРС и ВОС процесуални действия. Затова разноските следва да се
присъдят в претендирания общ размер от 1872,72лв.
По изложените
съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
2966/21,06,2018г. постановено по гр.д. № 18622/2017г. на Варненският районен
съд, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на К.К.М., ЕГН ********** с адрес ***
предявени срещу В.В.Д., ЕГН ********** с адрес ***, ДА ПРЕУСТАНОВИ БЕЗДЕЙСТВИЕТО СИ, с което пречи на К.К.М. да
упражнява правото на собственост върху Апартамент № 4, находящ се в гр.Варна,
ул.“Тодор Димов“ № 22, ет. 2, КАТО
ИЗВЪРШИ НЕОБХОДИМИЯ РЕМОНТ на открита тераса на Апартамент № 8, находящ се
в гр.Варна, ул.“Тодор Димов“ № 22, ет. 3
с оглед преустановяване на теча в
спалнята на Апартамент № 4, находящ се в гр.Варна, ул.“Тодор Димов“ № 22, ет.
2, на основание чл. 109 ЗС, както и ДА
ЗАПЛАТИ на К.К.М. сумата 1536,00
/хиляда петстотин тридесет и шест/лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в спалнята на Апартамент № 4, находящ се в
гр.Варна, ул.“Тодор Димов“ № 22, ет. 2 вследствие на теч от открита тераса на
Апартамент № 8, находящ се в гр.Варна,
ул.“Тодор Димов“ № 22, ет. 3, изразяващи се в намокрена вътрешна топлоизолация
на тавана, шпакловката на тавана и компрометирането на боята на стените, на
основание чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.К.М., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на В.В.Д., ЕГН ********** с
адрес ***72,72 /хиляда осемстотин
седемдесет и два, 0.72/лв., представляваща направените пред първата и
въззивната инстанция съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
в едномесечен срок от връчване на препис от същото на страните, с касационна
жалба пред Върховен касационен съд – гр.София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1,
2,