РЕШЕНИЕ
№ 3448
гр. Варна, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110111222 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена искова молба от Р. Д. М., ЕГН **********,
с адрес: гр. В* с която срещу *“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за ОСЪЖДАНЕ на
ответника да заплати на ищцата:
1/ сумата от 4 800 лв. /четири хиляди и осемстотин лева/, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на предна броня, десен мигач, преден десен калник и подкалник, предно дясно окачване,
дясна врата комплект, десен праг и арка над врата, предна и средна десни колонки,
арматурно табло до степен „тотална щета“ на лек автомобил марка „*", с per. № *,
собственост на ищцата, в резултат на настъпило на 03.08.2016 г. застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по Договор № 22116001505199 от 29.05.2016 г. за застраховка
„Гражданска отговорност“, на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 429, ал. 1 КЗ, ведно със
законната лихва от датата на увреждането /03.08.2016 г./ до окончателното изплащане на
задължението;
2/ сумата от 5 200 лв. /пет хиляди и двеста лева/, представляваща дължимо
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в
резултат на настъпило на 03.08.2016 г. застрахователно събитие, представляващо покрит
риск по Договор № 22116001505199 от 29.05.2016 г. за застраховка „Гражданска
отговорност“, на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 429, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва от
датата на увреждането /03.08.2016 г./ до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищцата Р. Д. *твърди, че на 03.08.2016 г. около 22,15 ч.,
управлявайки собствения си лек автомобил марка „*", с per. № **, по ул. „***“ в посока ул.
„*“ при навлизане на зелен светофар по бул. „*“, вследствие на отнето й предимство е била
блъсната странично от лек автомобил марка „*", с per. № *. Ищцата сочи, че заедно с нея, в
автомобила й са пътували * и *. Вследствие на произшествието всички пътници са получили
травми, а на автомобила са нанесени материални щети. Сочи се, че имуществените вреди се
1
изразяват в увреждане на предна броня, десен мигач, преден десен калник и подкалник,
предно дясно окачване, дясна врата комплект, десен праг и арка над врата, предна и средна
десни колонки, арматурно табло до степен „тотална щета“, за които е съставено опис-
заключение на вещо лице и инспектор при ответното дружество, доколкото се твърди, че
към момента на процесното ПТП, виновният водач е имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № *от *" АД. Твърди се, че в
резултат на претърпяното ПТП ищцата е изпитвала силни болки и страдания от травмите за
дълъг период от време, което довело до невъзможност същата да упражнява професията си с
нужната за това концентрация и сръчност, а уплахата от инцидента довела до изпитване на
страх при управление на автомобил. Излага, че във връзка с инцидента, по образувана щета
№ * г., е отправено искане за заплащане на обезщетение, но ответното дружество е отказало
такова да бъде изплатено.
Ответникът *АД, подава отговор на исковата молба, с който изразява становище за
недопустимост на исковете, доколкото счита, че вина за инцидента има ищцата, поради
което не е налице правен интерес за нея от предявяването на претенциите. Не оспорва
настъпилото на 03.08.2016 г. ПТП, а неговия механизъм, доколкото счита, че вина има
ищцата поради преминаването й на неразрешен червен светофар. Изложено е, че участвалия
в произшествието лек автомобил марка „*", с per. № *, собственост на *Д. А., управляван от
М. К. М., е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ с полица №
BG/22/116001505199, със срок на действие от 29.05.2016 г. до 28.05.2017 г. Твърди, че с
оглед липсата на вина на водача, на ищцата не следва да бъде изплащано обезщетение. В
условията на евентуалност моли за отхвърляне на предявените претенции като
неоснователни и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковете.
В съдебно заседание ответникът не се явява, но подава молба, с която поддържа
отговора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Представено е свидетелство за регистрация от МВР на лек автомобил марка Сеат
Ароса с рег.№ В 6643 ВВ, от което е видно, че ищцата е вписана като собственик на същия.
Установява се от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
2461 от 03.08.2016 г., че на същата дата дежурен инспектор към ОД на МВР е посетил
мястото на произшествието и е установил, че е настъпило ПТП между водачите на лек
автомобил марка * с рег.№ *(Р. Д. М.) и лек автомобил * с рег. № * (М. К. М.), от което са
пострадали лица, включително ищцата. Записано е, че участник 1 (ищцата) преминава на
неразрешен червен светофар и е блъсната от участник 2. На ищцата е издаден АУАН №
749058 от 03.07.2016 г., който е представен от ответника /л. 39/. Подадено е възражение от
ищцата срещу същият. Няма данни за издадено наказателно постановление или за
становище срещу подаденото възражение.
Установява се от Болничен лист № Е20165483828 от 04.08.2016 г., че ищцата е
посетила лечебно заведение, поставена й е диагноза – контузия на гръдния кош и е
определен отпуск по болест от 04.08.2016 г. – 17.08.2016 г.
Ищцата е уведомила застрахователя за събитието, за което е съставен опис-
заключение, в който са описани увредените детайли на автомобила * с рег.№ *. На
19.12.2016 г., по повод на щетата, ответникът е изпратил писмо до ищцата, с което са
поискани доказателства за установяване на фактическата обстановка и механизъма на
осъществяване на ПТП, както и вината на водача, застрахован със застраховка „Гражданска
отговорност“. Представена е и самата преписка по щетата, която е предоставена на вещите
лица по делото.
Представена е справка, че за лек автомобил с рег. № * е била налице валидна
2
застраховка „Гражданска отговорност“ при *“ АД за периода 29.05.2016 г. – 28.05.2017 г.,
като самата полица е представена със застрахователната преписка, като този факт не се
оспорва.
Представени са постановления на Окръжна прокуратура-Варна, от които е видно, че е
прекратено наказателното производство срещу М. К. М. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
От заключението на вещото лице инж. А. В. по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че приема описаните от застрахователя увреждани и определя
обща стойност на щетите на процесния автомобил по средни пазарни цени в размер на
12 586,02 лв. Определя средна пазарна стойност на автомобила към датата на
застрахователното събитие /03.08.2016 г./ в размер на 2 200 лв. Цената на автомобила за
скрап е в размер на 238,29 лв.
Заключението на инж. В. е оспорено от ищцата, поради което е допусната тройна
съдебно-автотехническа експертиза, по която вещите лица инж. Т. Т., А. М. и Й. М. дават
заключение, че средната пазарна стойност на процесния автомобил към датата на ПТП е
била 3 773 лв.
От заключението на вещото лице д-р Д. Г. по допуснатата съдебномедицинска
експертиза се установява, че след извършените преглед и изследвания на ищцата й е била
поставена диагноза „контузия на гръден кош“. Възстановителния период от тази травма е в
рамките на един месец. Непосредствено след инцидента при пострадалата са отчетени
високи стойности на артериалното налягане и е предприето веновно въвеждане на
медикамент, от който се е получил очаквания ефект с нормализиране на показателите. Към
момента на експертизата пострадалата е на постоянна терапия с медикаменти относно
придружаващите състояния. В съдебно заседание вещото лице допълва, че тези състояния са
хиперТ.чна болест и захарен диабет, които са се проявили преди инцидента.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка * се установява, че е пътувала в
колата, заедно с ищцата и още една тяхна приятелка, когато е настъпило процесното ПТП.
Разказва, че когато навлезли в кръстовището и излизали от него видяла в посока от ХЕИ да
идва такси към тях без да спре. Автомобилът ги е ударил, тяхната кола се завъртяла и
свидетелката е била със счупена ръка. Дошла е линейка и имало момчета, които са казали, че
ще свидетелстват. Качили се в линейката и отишли до болницата. След инцидента разказва,
че ищцата не искала да се качва в кола, включително да шофира, защото е започнала да се
страхува. На местопроизшествието не са дошли служители на КАТ. Впоследствие отишли
до КАТ и там им дали протокол, който описвал катастрофата, но не отговарял на истината.
Било записано, че тяхната кола е минала на червено, но това не било вярно.
От показанията на разпитания по делото свидетел Д. В. *се установява, че
съжителства с ищцата от 10-12 години. Същата в началото след произшествието е била
много стресирана, с болки в рамото и гърдите. Не е можела да спи и постоянно се стряскала
през нощта. Все още има последствия от травмата и вече не е същият човек, защото
постоянно е стресирана и под влияние на случката. В началото ръката й е била обездвижена
и е имала затруднения с дишането. Започнала да вдига кръвно. В началото й е помагал в
обслужването в домакинството и в банята. След инцидента ищцата има страх да шофира и
да я возят, и като шофира кара много бавно.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявени са осъдителни искове от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди, с правни основания чл. 432, ал. 1, вр. чл.
429, ал. 1 КЗ.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е следвало да
докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните по договор
3
за застраховка “Гражданска отговорност”, с включено покритие на осъществения риск, със
срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие и че на сочената дата е
настъпило застрахователно събитие (не се спори); че вследствие на събитието е претърпяла
твърдените имуществени и неимуществени вреди по основание и размер; наличието на
причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат (включително
механизма на настъпване на ПТП); както и че е уведомила застрахователя за увреждането
(не се спори). Ответникът е следвало да докаже, че е изпълнил надлежно задължението си за
репариране на претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди.
Доказателства за последното не са представени по делото.
Между страните няма спор, че е налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност" по застрахователна полица № BG/22/116001505199 на лек автомобил „*", с per.
№ * със срок на действие от 29.05.2016 г. до 28.05.2017 г., както и че ищцата е уведомила
застрахователя за претенцията си за заплащане на обезщетение.
Главният спорен въпрос в производството е по отношение на механизма за
настъпване на процесното ПТП и кой е бил виновният водач за произшествието. Във връзка
с този въпрос по делото са събрани писмени и гласни доказателства. В констативния
протокол за ПТП, съставен от длъжностно лице при ОД на МВР, е записана ищцата като
виновен водач на база на показанията на свидетеля *. Същевременно, във връзка със
съмнения за извършено престъпление от страна на другия водач М. М., е образувано
досъдебно производство, по което след проведено разследване е прието, че обвиняемият е
нарушил ЗДвП. В настоящото производство е допуснат разпит на свидетеля М. М., но след
многократни опити за призоваването му същият не беше открит от съда, за да даде
показания. Застрахователят не ангажира други доказателства за доказване на твърденията
си, че ищцата е виновна за настъпване на произшествието. По делото е разпитана
свидетелката *, която дава категорични показания, че е била в автомобила на ищцата и вина
за настъпилото ПТП има водачът на другия автомобил, а не Р. М..
На първо място следва да се отбележи, че доколкото липсва влязла в сила присъда
или споразумение, в които ясно да е описано извършено противоправно деяние, то и
настоящият състав не е обвързан от констатациите на служителите на МВР в процесния
констативен протокол (доколкото същите не са присъствали на ПТП), нито от констатациите
в процесния АУАН (който е съставен във връзка с протокола), нито от приетото в
постановлението на Прокуратурата по прекратеното досъдебно производство (доколкото
производството е прекратено без да е налице влязла в сила присъда или споразумение). На
следващо място в настоящия процес на самостоятелно изследване е подлежал въпроса за
механизма на ПТП. Горните писмени доказателства могат да служат единствено за косвено
доказване на фактите, като в случая пряко доказателство се явяват единствено
свидетелските показания на свидетелката *, която е била очевидец на инцидента. Тези
показания с категоричност посочват като виновен за инцидента водача на лек автомобил * с
рег. № * - М. М., а не ищцата Р. М.. Съдът отчита факта, че свидетелката и ищцата са
приятелки, но този факт не е достатъчен да опровергае свидетелските показания на първата,
като следва да се съобрази, че за достоверността на същите свидетелката носи наказателна
отговорност. Ответникът не е провел насрещно доказване на твърденията си, като следва да
се счита за опровергано отразеното в процесния протокол за ПТП с пострадали лица, както и
отразеното в АУАН, съставен във връзка с него. От съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства съдът приема, че виновния водач за настъпилото ПТП е М. М.. При
така установената вина и доколкото няма спор по останалите елементи на фактическия
състав, то и застрахователят ответник отговаря за причинените на ищцата имуществени и
неимуществени вреди по реда на Кодекса за застраховането, доколкото делинквентът е бил
застрахован с валидно действаща застраховка „Гражданска отговорност“
Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително
4
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователят отговоря както
делинквента. Доколкото по делото се установи деяние, противоправност и вина, то следва да
бъде установено и дали за ищеца са настъпили твърдените вреди и да се извърши преценка
от съда как същите да бъдат справедливо остойностени. Според константната съдебна
практика /напр. Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г.
по т.д. № 667/2008 г., І т.о. на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., ІІ
т.о. на ВКС, Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./
актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението
по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от
разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по
застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по
пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и
коефициент за овехтяване.
От заключението по първоначална автотехническа експертиза се установява, че
средната пазарна стойност за възстановяване на автомобила е 12 586,02 лв. Приети са
уврежданията в изготвения от застрахователя опис, като е посочен и възможния механизъм
за настъпването им, който отговаря на твърденията на ищцата. Налице е причинна връзка
между поведението на виновния водач и настъпилите вреди, която връзка се установява по
делото. От заключението по комплексната автотехническа експертиза се установява, че
пазарната стойност на автомобила към датата на увреждането е била 3 773 лв. Съдът намира
за по-обективно заключението по комплексната експертиза, по отношение на използвания
метод за изчисляване размера на вредите. Касае за претърпяна тотална щета по смисъла на
чл. 390, ал. 2 КЗ, доколкото стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70
на сто от действителната стойност на имуществото. Предвид горното и предявеният иск за
заплащане на обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди е основателен до
размера на посочената от вещите лица сума в размер на 3 773 лв., като за разликата над тази
сума до претендираните 4 800 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Във връзка с твърдението за претърпени от ищцата неимуществени вреди са
представени писмени доказателства, изслушано е заключение на вещо лице и са ангажирани
свидетелски показания. От представените документи и заключението на вещото лице се
установява, че ищцата е претърпяла контузия на гръдния кош, като от самия инцидент е
отчетено и повишаване на артериалното й налягане. Възстановителният период от самата
травма е бил в рамките на един месец. От свидетелските показания се установява, че у
ищцата се е появил страх от возене в автомобил и шофиране. Същата за известен период от
време трудно се е обслужвала, имала е болки в рамото и гърдите, както и затруднения в
дишането. Започнала е да се стресира по-лесно.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД и съгласно
задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът
на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли
са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези
5
обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази
насока съдебна практика /Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г.; р. №
142/01.10.2012 г. по т. д. № 957/2011 г. на ВКС, II ТО, 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010
г. на ВКС, II ТО, р. № 73/16.09.2013 г. по т. д. № 964/2011 г. на ВКС, II ТО и други./
С оглед характера и тежестта на увреждането на здравето на пострадалата,
изхождайки от получените травматични увреждания, продължителността на понесените във
връзка с травмата болки и техният интензитет, проведеното домашно лечение,
обстоятелството, че към момента пострадалата се е възстановила изцяло от злополуката,
както и че няма данни занапред да изпитва неприятни усещания, вследствие на полученото
увреждане (освен страхът от шофиране, който съдът отчита), при условия на пълно и главно
доказване се установи настъпването на неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие на претърпяното ПТП, както и наличието на причинна връзка между
настъпилите вреди и същото застрахователно събитие.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че за репарация на
причинените на ищцата болки и страдания следва да се определи обезщетение по
справедливост в размер на 3 000 лв., което е съобразено и с икономическата обстановка в
страната, и практиката на съдилищата за сходни случаи, като за разликата над тази сума до
претендираните 5 200 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен. При
определянето на този размер съдът отчита най-вече лекият интензитет на самата травма,
сравнително краткия възстановителен период и липсата на усложнения, извън типичните за
такъв тип инцидент.
По отношение на претендираната законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане във връзка с претендираните имуществени вреди, съдът намира
следното: Разпоредбата на чл. 390 КЗ предвижда, че изплащането на обезщетение по този
ред при тотална щета е обусловено от представяне на удостоверение за прекратена
регистрация на МПС. Задължението е въведено ex lege, т. е. не е в зависимост от ОУ на
отделния застраховател. Инициирането на административна процедура не е поставено в
зависимост и от това дали застрахователят е изискал документ за дерегистрация или не.
Предприемането на тази процедура е в правомощията на потребителя на застрахователна
услуга и в негова тежест е представянето на предвидените в закона доказателства с оглед
интереса му от поставяне на длъжника в забава. /В този смисъл е постановената
непроменена практика на ВКС, изразена в Решение № 44/2015 г. по т.д № 775/2014 г., I т.о;
Решение № 59/2015 г. по т.д. № 1256/2014 г., II т.о. и др./ В настоящия случай, доказателства
за прекратяване на регистрацията на МПС /талон/, обезщетение за чието увреждане е
предмет на спора, не е депозирано и не се твърди. Представянето на такова доказателство
няма отношение към дължимостта на застрахователното обезщетение, но е релевантно към
изпадане на застрахователя в забава в зависимост от момента, в който това задължение е
изпълнено от потребителя на застрахователна услуга. Не е спорно по делото, че
задължението по чл. 390 КЗ не е изпълнено от потребителя, поради което и искът за
присъждане на мораторна лихва е неоснователен за периода преди изпълнението на това
условие. Ищцата не е ангажирала доказателства относно изпълнение на това изискване.
Същевременно, по делото липсват доказателства застрахователят недобросъвестно да е
попречил за настъпване на дерегистрацията на МПС, с цел да се освободи от заплащане на
претендираното обезщетение, поради което и последиците на чл. 25 ЗЗД не намират
приложение. Освен това, извод за тотална щета би могъл да бъде направен единствено в
хода на исковото производство и въз основа на установените суми за възстановяване на
щетите. Не е налице забава на кредитора. С оглед на горното и доколкото вземането за
лихва има акцесорен характер спрямо главния дълг, обезщетението за забава - законната
лихва, следва да се присъди, считано от датата на представяне пред застрахователя на
доказателства за настъпване на обстоятелствата по чл. 390 КЗ.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди не е налице такова изискване,
доколкото размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди не зависи от
6
това дали автомобилът е дерегистриран, поради което и законната лихва за същите се дължи
от датата на уведомяването на застрахователя. Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ
лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими
от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В Решение № 128 от 4.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г., I т.о. на ВКС се приема, че
основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на
произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху
обезщетението за вреди за собствената си забава. В този смисъл и съобразно практиката на
ВКС дължимата от застрахователя законна лихва следва да се начислява от датата на
уведомяването му от пострадалото лице, която дата е 11.08.2016 г. /видно от посочената дата
в уведомлението за щета – л. 83/ Претенцията за законна лихва следва да се отхвърли за
периода 03.08.2016 г.-10.08.2016 г.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати на другата страна
сторените разноски, съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете. Ищцата е
представила списък и доказателства за плащане, като съдът приема за реално сторени
разноски по делото тези в размер на 400 лв. държавна такса, 940 лв. депозити за вещи лица и
1 800 лв. адвокатско възнаграждение. Ответникът е представил списък и доказателства за
плащане на сумата от 20 лв. за депозит за свидетел и 500 лв. адвокатско възнаграждение,
които съдът приема за реално извършени. Страните не са релевирали възражения за
прекомерност на адвокатските възнаграждения на процесуалните представители.
Съразмерно с уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата в размер от 2 126,72 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Съразмерно с
отхвърлената част от исковете ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
разноски в общ размер от 167,80 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. След съдебна
компенсация ответникът остава задължен за разноски в размер на сумата от 1 958,92 лв., за
която сума следва да бъде осъден с решението.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. * ДА
ЗАПЛАТИ на Р. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 3 773 лв. /три хиляди
седемстотин седемдесет и три лева/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение
за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня, десен
мигач, преден десен калник и подкалник, предно дясно окачване, дясна врата комплект,
десен праг и арка над врата, предна и средна десни колонки, арматурно табло до степен
„тотална щета“ на лек автомобил марка „*", с per. № *, собственост на ищцата, в резултат
на настъпило на 03.08.2016 г. застрахователно събитие, представляващо покрит риск по
Договор № 22116001505199 от 29.05.2016 г. за застраховка „Гражданска отговорност“, на
основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 429, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от представяне на удостоверение от ищцата за прекратена регистрация на МПС, на
основание чл. 432, вр.чл. 390 КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 1 027 лв.
/хиляда двадесет и седем лева/, представляваща горницата над присъдените 3 773 лв. до
претендираните 4 800 лв..
ОСЪЖДА ЗК „*, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Д.
7
М., ЕГН **********, с адрес: гр. * сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща
дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, в резултат на настъпило на 03.08.2016 г. застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по Договор № 22116001505199 от 29.05.2016 г. за застраховка
„Гражданска отговорност“, на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 429, ал. 1 КЗ, ведно със
законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя /11.08.2016 г./ до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 2 200 лв. /две
хиляди и двеста лева/, представляваща горницата над присъдените 3 000 лв. до
претендираните 5 200 лв., както и искането за заплащане на законната лихва върху
главницата от датата на увреждането /03.08.2016 г./ до датата предхождаща уведомяването
на застрахователя /10.08.2016 г./.
ОСЪЖДА ЗК * АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на Р. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 1 958,92 лв. /хиляда
деветстотин петдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща сторени по
делото разноски за заплатени държавна такса, възнаграждения за вещи лица и адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Дължимите от ответника суми могат да се заплатят на ищцата по посочената от нея
банкова сметка с IBAN: *.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8