МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен обв.акт против Г.П.Г.
– за престъпление по чл.182ал.2 вр. с чл.26ал.1 от НК- за това,че в условията на продължавано престъпление, през периода
от м.август.2017г. до м.април.2018г.,в гр.Казанлък, като родител,не е изпълнила
и осуетила изпълнението на съдебно решение № 109718 /03.05.2017г. на Софийски
районен съд, III гражданско отделение, по гражданско дело № 17094/2016г.,
влязло в законна сила на 26.05.2017г., относно личните контакти на бащата А.П.П. с роденото от брака дете И.А.П. /роден на ***г./, а
именно да го вижда и взима при себе си,без преспИ.е,
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10,00часа до
20,00часа на съответния ден,в населеното място по местоживеене на детето,както
следва : на 5 и 6 август.2017г.,трета събота и неделя от месеца, като е
представила молба за отпуск;на 19 и 20 август.2017г.,трета събота и неделя от
месеца, като е представила молба за отпуск; на 16 и 17 септември.2017г., трета
събота и неделя на месеца, като е представила болничен лист на детето;на 7 и 8
октомври.2017г., като е заявила, че датите се явяват втора събота и неделя от
месеца;на 21 и 22 октомври.2017г., като е заявила, че датите се явяват четвърта
събота и неделя от месеца;на 16 и 17 декември.2017г., като е представила
болничен лист на детето;на 6 и 7 януари.2018г., като е представила молба за
отпуск;на 20 и 21 януари.2018г., като е представила молба за отпуск; на 3 и 4 февруари 2018г., като
е представила болничен лист на детето, на 17 и 18
февруари.2018г., като е представила болничен лист на детето; на 17 и 18 март.2018г.,
като е представила болничен лист на детето ; на 7 и 8
април.2018г., като е заявила, че датата се явява втора събота и неделя от
месеца ; на 14 и 15 април.2018г., като е представила болничен лист на детето - престъпление
по чл.182 ал.2, вр. чл.26 ал.1 от НК.
В хода на разпоредителното заседание, съдът първоначално прекрати
съдебното производство и върна делото на РП-Казанлък за отстраняване на
съществени нарушения на процесуалните правила в обв.акт.,което
определение обаче бе протестирано
и отменено от въззивната инстанция,с мотиви ,че изложените в обстоят.част на обв.акт факти,не
съдържат неяснота и непълнота.Изложени са последователно факти за посещенията на бащата
на адреса на Г.,на съответните първа и трета събота и неделя от месеца,както и под какъв предлог,тя
е отказвала да предаде детето дори при условията регламентирани в обв.акт. Достатъчно
ясно било записано, че отказа на Г. в съответната събота ,е същия,с който тя
отказва да изпълни съдебния акт на
следващия ден - неделя.Не са констатирани
непълноти и неясноти във връзка с посещението на св.П. на 05.08.2017г. /първа събота от
м.август /и действията на Г. ,с които е осуетила изпълнението на съдебното решение на 19.08. и 20.08.2017г./ третите събота и неделя от август/. Съдът в хода на съдебното
производство се съобразява с тези указания,които имат характер на задължителни.
В хода на разпоредителното заседание
при обсъждане на въпросите по чл.248 от НПК и след като взе становището на
страните,съдът обяви,че производството
ще се проведе по реда на гл.27 от НПК / по чл.378ал.1 и сл. от НПК/.Съставът на
престъплението по чл.182ал.2 от НК, уреден в гл.4 от НК, не визира настъпването
на определен противоправен резултат от който да има
пострадал по см.на чл.74 НПК. Или с
други думи, престъплението не включва в
себе си причинени имуществени вреди за което не може да има лице, притежаващо
качеството на пострадал.
РП-Казанлък,редовно призована,изпраща
представител, който взема становище, че следва нарушителката да бъде призната за виновна,като й се наложи
предвиденото в закона адм.наказание,в размер над
минималния предвиден в закона.
Подс.Г.Г. не
се признава за виновна и не желае да дава обяснения по обвинението.Адв.Л.Д. – неин защитник взема становище,че не са събрани
доказателства,които да уличават Г. в извършване на престъплението по чл.182ал.2
от НК и моли същата да бъде изцяло
оправдана.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства,
от съвкупната преценка, на които Съдът намира за установена следната фактическа
обстановка :
Св. А.П. и подс.Г.Г. били съпрузи, като по време на брака им се родило дете -
синът им И.А.П..
Отношенията им се влошили и с Решение № 109718
от 03.05.2017г. по гр. дело № 17094 по описа за 2016г. на Софийски районен съд,
III г.о., 80-ти състав, бракът им бил прекратен, упражняването на родителските
права било предоставено на майката - Г.Г., и съдът е
определил режим на лични контакти на бащата - св. Ал. П. с детето И.П. както
следва: до навършването на четири години
и половина от детето, бащата има право да го вижда и взима при себе си, без преспИ.е, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за
времето от 10.00 часа до 20.00 часа на съответния ден, в населеното място по
местоживеене на детето, като първите шест срещи да са в присъствието на майката
или определено от нея друго пълнолетно лице.След навършване на четири
години и половина на детето, бащата има право да го вижда и взима при себе си
всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца,за времето от 17.00 часа в
петък до 20.00 часа в неделя, с преспИ.е, както и за
един месец през лятото,който не съвпада с платеният годишен отпуск на майката,
всяка нечетна година по време на Великденските празници,а всяка четна година по
време на Коледните празници, за времето от 9.00ч. на първия ден от празника до
18.00ч. на последния ден, на осн. чл.59 ал.2 от СК.
На 05.08.2017г. около 10.00 часа, понеже 05 и
06 август 2017г. се падали първа събота и неделя от месеца, св. Ал. П. заедно с
майка си св. В.Ф. отишъл на адреса,където живеела Г.Г.
***, за да осъществи определения му от съда режим на лични контакти.На адреса
били Г., синът им И.П. и родителите на подсъдимата - св. П.Г. и св. К.Г..Г.Г. отказала да предаде детето И.П. на св. Ал. П., като му
представила нейна молба за платен отпуск и заявила,че докато е в отпуск той
нямал право да вижда детето. Родителите й я подкрепяли в отказа й да предаде
детето на неговия баща и се държали грубо.Св. Ал. П. се обадил на тел. 112 и
дошлият полицейски патрул в състав -св. С.П. и св.Т.С.установили, че детето е
на адреса и въпреки опита им да убедят майката да предостави детето на бащата,
в изпълнение на съдебното решение, тя отказала и обяснила отказа си с платения
си отпуск, като представила съответно молба и заповед от работодателя й за
разрешаване на платен отпуск от 04.08. до 21.08.2017г. / на л.28 от ДП/. Тъй
като платеният отпуск на Г. продължавал до 21.08.2017г.,съответно бил използван
от нея за отказ от личен контакт на бащата с детето им и през третата събота и
неделя през месец август 2017г. - 19.08.2017г. и 20.08.2017г.
На 16.09.2017г. св. Ал. П. отишъл на адреса на Г.,
за да осъществи контакт с детето си през третата събота и неделя от месеца - 16 и 17 септември
2017г., но тя му отказала достъп до детето им, като му представила болничен
лист на нейно име за 5 дни - от 15 до 19.09.2017г. /л.37 от ДП/, издаден от личния лекар - св. Р.С. , за гледане на детето
поради заболяване - „Остра инфекция на горните дихателни пътища,
неуточнена". В болничния лист бил посочен режим на лечение „Свободен - с
право да напуска населеното място в границите на РБългария",
но въпреки това Г. отказала да предостави достъп на св. Ал. П. до детето.Св.
Ал.П. подал сигнал на тел.112,пристигнал полицейски екип в състав св. С.Т. и М.
М.,на който подс.Г. показала детето, като според тях то
привидно изглеждало добре. За посетения сигнал съставили докладна записка и
протокол за полицейско предупреждение на Г., да не осуетява изпълнението на
съдебното решение относно осъществяването на режима на лични контакти с другия
родител.
На 07.10.2017г. около 10 часа св. Ал. П.
заедно с майка си - св. В.Ф. отново отишъл да види синът си на адреса на Г.,като
този път му бил отказан контакт с обяснението, че не било първа събота и неделя
от месеца, а втора - 1 октомври се падал в неделя и се считало,че това било
първа събота и неделя на месеца.Съгласно решението на съда, режимът на контакти
бил всяка първа и трета събота и неделя от месеца,като се има предвид двата
почивни дни за седмицата - събота и неделя, и се счита ,че месецът има четири
пълни съботи и недели.Така за м.
октомври 2017г. първата пълна събота и неделя за месеца е именно 7 и 8
октомври. Волята на съдът е родителят да осъществява контакт с детето си два
пъти в месеца за по два пълни почивни дни / първа и трета събота и неделя/. Отделно
от това Г. е представила болничен лист
на нейно име за 8 дни - от 06 до 13.10.2017г. /л.79 от ДП/, издаден от МЦ „Ескулап-В" ЕООД, за гледане на детето поради
заболяване - хрема.В болничния лист е посочен режим на лечение „Свободен - без
право да напуска населеното място“.
Когато св. Ал. П. отишъл на 21 октомври 2017г.
да осъществи контакт с детето си, на 21 и 22 октомври 2017г. му бил отказан достъп до него от Г. отново с обяснението, че датите се падали
четвърта събота и неделя от месеца. Тези дати обаче се явяват трета събота и
неделя, т.к. 1 октомври е бил в неделя, и ако се счита че се явява първа събота
и неделя от месеца, се ощетява родителят с право на лични контакти с
детето.Отделно от това, същата е представила болничен лист на нейно име за 6
дни - от 19 до 24.10.2017г. /л.78от ДП/, издаден от личния лекар на детето - св. Р.С., за гледане,поради същото
заболяване - „Остра инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена". В
болничния лист също е посочен режим на лечение „Свободен - с право да напуска
населеното място в границите на РБългария“.
На 16 декември 2017г. св. П. отишъл на адреса
на подсъдимата,за да осъществи контакт с детето през третата събота и неделя от
месеца - 16 и 17 декември 2017г., но същата му отказала достьп
до детето им, като отново му представила болничен лист на нейно име за 7 дни -
от 14 до 20.12.2017г. /л.58 от ДП/, издаден от същият лекар - св. Р.С. , за
гледане на детето поради заболяване - „Остра инфекция на горните дихателни
пътища,неуточнена".В болничния лист също е посочен режим на лечение
„Свободен - с право да напуска населеното място в границите на РБългария ", но въпреки това подсъдимата отказала да предостави достъп на св. Ал. П. до
детето.Св. Ал. П. подал сигнал на тел. 112, отзовал се екип на РУ-Казанлък в
състав св. Т. М. и Кр.Д., на които П. представил
решението на Софийски РС за правото му на лични контакти с детето.Пред
полицейските служители Г. отново отказала да предостави детето на бащата, и им
представила болничния лист.
На
06.01.2018г. около 10 часа,св. Ал. П. отишъл на адреса на Г., за да осъществи
контакт с детето си през първата събота и неделя от месеца - 6 и 7 януари
2018г., но тя му отказала да види детето им и да осъществи определеният му от
съда режим на лични контакти, като му представила нейна молба и заповед за
платен отпуск от 05 до 22 януари 2018г. /л.57 от ДП/, и му заявила че докато е
в платен отпуск той няма право да вижда синът си. Св. Ал. П. около 10.30ч. на
06.01.2018г. подал сигнал на тел.112,пристигнал полицейски екип в състав св. С.Т.
и св.Иво Пекин, на които Г. показала съдебното решение на Софийски районен съд
относно личните контакти на бащата и молба и заповед за платен отпуск. По-късно
същия ден около 12.30ч. отново бил подаден сигнал на тел.112 от св. Ал. П. и на
адреса на Г. пристигнал същия полицейски екип, които констатирали отказ от
страна на Г. да предостави детето на
неговия баща, като отново им представила същото решение на Софийски районен съд
и молба и заповед за платен отпуск. За посетения сигнал полицейския екип
съставил докладна записка.
Въпреки, че през първата
събота и неделя от месеца Г. му отказала
да види синът си, представяйки му посочените по-горе молба и заповед за платен
отпуск от 05 до 22 януари 2018г., на
20.01.2018г. преди обяд св. Ал. П. отишъл отново на адреса на Г.,за да
осъществи контакт с детето си през третата събота и неделя от месеца - 20 и 21
януари 2018г., но същата не му
отворила.Св. Ал. П. около 10.45 ч. на същия ден подал сигнал на тел.112,
пристигнал полицейски екип в състав Пл. Ф.и С. П.,но и в тяхно присъствие Г. не отворила вратата на домът си и св. П. не
могъл да се срещне с детето си.
На 07.04.2018г. св. Ал. П.
отишъл на адреса на Г.,за да осъществи контакт с детето, полагащ му се за първа
събота и неделя от месеца /за 7 и 8 април/, но същата отказала да му предаде
детето отново с мотива, че 7 и 8 април се падали втора събота и неделя, като
първа събота и неделя от месеца според нея били на 1 април, който се падал в
неделя. Тези дати /7 и 8 април/ обаче се явявали първа събота и неделя от
месеца, т.к. 1 април е бил в неделя, и ако се счита че това е първа събота и
неделя от месеца, се ощетява родителят с право на лични контакти с детето, като
вместо да види детето си през двата почивни дни, би могъл да го види само един
ден - на 1 април / неделя/.
Във всички описани по-горе случаи, когато Г. не
му е предоставяла детето,св. Ал. П. е подавал сигнал на тел.112 и се е
отзовавал полицейски патрул на РУ-Казанлък, който констатирал отказа й да
изпълни съдебното решение.
В отдел „Закрила на
детето" при ДСП-Казанлък бил заведен случай от 06.04.2016г. относно детето
И.А.П. по жалба от бащата св. А.П., че
след като са се разделили с майката Г.Г. му се
възпрепятствал контакта с детето.След влизане в сила на съдебното решение и
след определяне на режим на лични контакти,бащата многократно бил търсил
съдействие от социалните работници при отдел „Закрила на детето" за
осъществяване контакт със сина му. Във връзка с неизпълнението на съдебното
решение от страна на майката - подс.Г.,от отдел
„Закрила на детето" били издадени задължителни за изпълнение писмени
предписания към нея, придружени от Социален доклад /л.98-100/, които тя
обжалвала пред Административен съд - Стара Загора, и които предписания били
потвърдени.
Констатациите на отдел
„Закрила на детето" при ДСП-Казанлък били, че няма реална причина майката
да възпрепятства контакта на детето с бащата,въпреки че го правела.След
всичките им посещения след представянето на болничните листове от страна на
майката,не били констатирали детето да е във влошено здравословно състояние,
което да не позволява да се срещне с баща си.Въпреки активната социална работа
с майката и детето от страна социалните работници и съпътстващите социални
услуги, не се наблюдавали резултати.
По молба на св. Ал. П. за тълкуване на съдебното решение, съставът на
Софийски районен съд, постановил съдебното решение по гр. дело № 17094 от
2016г. е оставил същата без уважение /л.93 от ДП /, т.к. е приел че съдебното
решение е ясно и недвусмислено. Уточнено е обаче , че правото на бащата в
настоящият случай на лични контакти с детето, определени от съда, не може да се
препятства от това дали майката е или не в платен годишен отпуск, поради което
съдът не е намерил основания за тълкуване на съдебното решение в тази му част.
В съдебното решение нямало вписани други ограничения при осъществяване на
контактите на бащата с детето до навършване на 4 години и половина, освен
контактите да са без преспИ.е, в определеното от съда
време, а след навършване на тази възраст - да го вижда и взима при себе си
всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, за времето от 17.00 часа
в петък до 20.00 часа в неделя, с преспИ.е, както и
за един месец през лятото, който не съвпада с платеният годишен отпуск на
майката. Правото на бащата да взима детето за един месец през лятото можело да се
осъществи в периода от 22 юни до 22 септември, когато е астрономическото
лято,през произволно избрани от него четири последователни седмици, стига те да
не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.В решението на съда се има предвид платеният годишен отпуск на майката
през лятото, но не и ползвания от нея няколко пъти през останалото време на
годината отпуск, и то точно в дните, когато се полага на бащата да осъществи
контакти с детето си. Оттам е и задължението на майката, за да не се
създават конфликтни ситуации, предварително в разумен срок,да уведоми бащата за
това кога ще ползва платения си годишен отпуск през лятото.Съдът изрично е
посочил задължението на майката да е готова да предостави детето на бащата с
оглед осъществяване режима на лични контакти, за определеното от съда време,
неизпълнението на което задължение влече наказателна отговорност по чл.182 от НК.
По делото бяха събрани множество гласни доказателствени средства /свидетелски показания/, които
могат да бъдат групирани в две групи.От
една страна са показанията на св.А.П.,неговата майка- св.В.Ф., полицейските
служители – С.П.,С.Т.,Т.М., Д.Р. - Началник отдел „Закрила
на детето“.От друга са показанията на св.К.Г. и П.Г. /родители на
подсъдимата/.Същата в хода на съдебното следствие не пожела да даде
обяснения,което е и нейно законно право.
Св.Ал.П. в с.з. подробно обясни,че в
инкриминирания период е бил възпрепятстван от Г. да осъществи контакти с детето
си,както е определено в съдебното
решение на Софийски РС.Тези проблеми възникнали
на 05.08.2017г., когато за първи
път отишъл да вземе детето си след влизане в сила на съдебното
решение.Представена му била заповед от Г. за ползване на платен отпуск. Същият
извикал полиция,но не бил допуснат до детето си,тъй като Г. тълкувала
решението,че при положение ,че е в платен отпуск не следва да го предоставя. В
други случаи същата представяла болничен лист на нейно име за гледане на
детето, като същото според свидетеля изглеждало видимо добре.Не отрича,че част от
тези писмени доказателства са му били
предоставяни от майката по и-мейл или по вайбър предварително, но същият не ги възприемал като основателна причина за
отказ за срещите с детето.Според
свидетелят здравословното състояние на детето в повечето случаи позволявало да
се осъществят срещите с него.
В този смисъл са и показанията на св.Ф. /майка на св.П./, която обясни в
с.з.,че в повечето случаи е присъствала пред дома на подсъдимата, когато св.П. е искал да осъществи контактите си със своя син И..Това ставало в
присъствието и на бабата и дядото на
детето,като се представяли документи за платен отпуск на майката или
болничен лист и контакта бил възпрепятстван.
Полицейските служители – св.С.П., С.Т. и Т.М. са
присъствали пред дома на подсъдимата, след като св.П. е
сигнализирал на тел.112 че му е
отказан достъп до детето. След като
пристигали на място, констатирали това обстоятелство,представени им били
писмени доказателства,но същите не можели да вземат отношение
по случая.
Св.Д.Р., която заемала длъжност Началник отдел „Закрила на детето“,
се е занимавала с постъпили сигнали от страна
на св.П. за невъзможността му да осъществява лични контакти с детето си. Били
издавани предписания на Г.,които същата атакувала пред Административен съд.
Св.Р.С.- З. е била личен лекар на детето през инкриминирания период,като
коментира приложените по делото болнични листове,които са били предмет на проверка от страна на компетентните
органи и не са били отменени. Същата обясни,че детето е било болно,но никъде не
била отразила в издадените болн.листове,че не е възможно да се вижда с бащата извън
дома си.
В
показанията си св.К.Г. и св.П.Г. ,които са родители на Г. твърдят,че никой от тях не е възпрепятствал бащата да
вижда детето си, според регламентираното от съда.Съдебното решение било
съобразено,но тъй като св.П. идвал по време,което съвпадало с платения отпуск
на майката и когато детето било болно не следвало да го вижда.Понастоящем
нямали проблеми с режима на контакти с детето.
Съдът намира,че двете групи показания следва
да се анализират наред с всички събрани по делото писмени доказателства,тъй
като в значителната си част свидетелите твърдят,че не си спомнят конкретно
датите на които Г. не е изпълнила съдебното решение.
Независимо от това,съдът кредитира в
значителната им част показанията на първата група свидетели,тъй като в показанията на втората група от тях се
правят избирателно тълкувания на закона и съдебното решение ,което и според
съда е напълно ясно и безпротиворечиво в мотивите си и не се нуждае от
допълнително тълкуване.
От представените молба от Г. П./Г./
от 04.08.2017г. за ползване на
платен отпуск и заповед № 339/04.08.2017г. на „Дюлгеринг“ООД
на нейно име за периода от 04.08.-21.08.2017г. се установява ,че същата е била в платен годишен отпуск, като
тези писмени доказателства са били
предоставени от нея на св.П. и са станали основание същата да не
изпълни съдебното решение.
На 16.09.2017г. при отИ.ето на П. на адреса на
подсъдимата, за да осъществи контакти с детето си,същата му представила болн.лист за периода
от 15.09.-19.09.2017г. за гледане на детето И.П. с диагноза „остра инфекция на горните дихателни пътища“, като
режима бил свободен.
За
периода от 06-13.10.2017г., Г. също ползвала болн.лист за гледане на детето / приложен на л.79 от
ДП/.
По
делото също така е представен и болн.лист за 7 дни за
периода от 14.12. до 20.12.2017г./ на л.96 от ДП/ с диагноза „остра инфекция
на горните дихателни пътища,неуточнена“,
като е посочен режим на лечение – свободен, с право да напуска населеното място в границите на РБългария.
Видно от представената молба от Г.Г. от 05.01.2018г. и
заповед от работодателя й за
разрешаване на отпуска за периода от 05.01.-22.01.2018г. / л.57 от ДП/ се
установява,че разрешения й платен годишен отпуск за този период е станал повод,
същата да откаже на св.П. да се срещне със сина им на 06. и 07. 01.2018г. и на 20 и 21.01.2018г.
Съдът намира, че не се установи по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства,че подс.Г.П.Г.
в условията на продължавано престъпление през периода м.август 2017г. до м.април
2018г. в гр.Казанлък,като родител е осуетила
изпълнението на съдебно решение №
109718/03.05.2017г. на Софийски районен съд, III гражданско отделение, по
гражданско дело № 17094/2016г., влязло в законна сила на 26.05.2017г., относно
личните контакти на бащата А.П.П. с роденото от брака
дете И.А.П. /роден на ***г./, а именно да го вижда и взима при себе си, без преспИ.е, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за
времето от 10,00часа до 20,00часа на съответния ден,в населеното място по
местоживеене на детето,както и за това да не е изпълнила съдебното
решение съответно на 3 и 4 февруари 2018г.,като е представила болничен лист на детето;
-на 17 и 18 февруари.2018г., като е
представила болничен лист на детето;
-на 17 и 18 март.2018г., като е представила болничен
лист на детето;
-на 14 и 15 април.2018г.,като е представила болничен лист на детето,поради
което следва да я признае за НЕВИННА и ОПРАВДАЕ по така предявеното й първоначално обвинение.
На първо място съдът не възприема
обвинителната теза ,изложена в обв.акт,че чрез обективираните си действия в инкриминирания период – от
м.август 2017г. до м.април 2018г., подс.Г. е осъществила едното от изпълнителните деяния
залегнали в чл.182ал.2 от НК,а именно е осуетила изпълнението на съдебното решение
на СРС по гр.д.№ 17094/16г. В съдебната
практика на ВКС/ Решение №212/24.10.2018г. на ВКС по н.д.№848/18г.,II н.о./ се
приема,че престъпния състав на чл.182
ал.2 от НК съдържа две различни форми на изпълнително деяние а именно „неизпълнение на съдебно решение“, което е формално
престъпление ,за разлика от другата форма на
изпълнителното деяние – „осуетяване на
изпълнението на съд.решение“,когато пък се
създава обстановка съпроводена
със спънки ,за да не може да се изпълни решението и става въпрос за резултатно
престъпление. Неизпълнението може да се състои
в непредаване на детето или във
фактическо недопускане на съответния правоимащ да осъществява лични контакти ,като именно такъв е и
конкретния случай за установените
инкриминирани дати.
Образуването на изпълнително производство за
неговото изпълнение обаче никога не е бил елемент
от състава на престъплението по чл.182 ал.2 от НК.
В този смисъл съдът намира,че от
страна на Г. не е осъществено изпълнителното деяние „ осуетила“ изпълнението на
съдебното решение на СРС по гр.д.№
17094/16г.,касаещо личните контакти
на детето с баща му - св.И.П., като чрез обективираните
си действия /представила болнични листове,заповед за платен годишен отпуск
и непредоставила детето да се срещне с
баща си,тъй като неправилно тълкувала съдебното решение,кога е първа и трета
седмица от месеца / е осъществила изпълнителното деяние „ неизпълнение“
на съдебно решение ,изразяващо се във фактическо недопускане на съответния правоимащ да осъществява личните си контакти с детето.
На второ място,съдът намира,че не се установи по безспорен и несъмнен
начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства , че подс.Г.Г. е осъществила
изпълнителното деяние „ не е
изпълнила съдебното решение“ на СРС по
гр.д.№ 17094/16г. относно личните
контакти на детето със св.А.П. съответно на 3 и 4 февруари 2018г., като е представила болничен лист на детето;
-на 17 и 18 февруари.2018г., като е
представила болничен лист на детето;
-на 17 и 18 март.2018г., като е представила болничен
лист на детето;
-на 14 и 15 април.2018г., като
е представила болничен лист на детето.
По делото липсват писмени
доказателства в тази връзка ,като тези твърдения в обстоят.част
на обв.акт не се подкрепят от показанията на
разпитаните в о.с.з. свидетели,които
не конкретизират действията на подсъдимата ,точно на тези дати.
Съдът намира в този смисъл,че постановения съдебен акт не може да се базира на
предположения, поради което следва да
оправдае подсъдимата по така
предявеното й първоначално обвинение.
По изложените по-горе съображения и обсъдените
в тяхната съвкупност гласни и писмени доказателства, съдът намира,че подс.Г.Г. следва да бъде призната
за виновна и наказана за престъпление по чл.182ал.2 вр. с чл.26ал.1 от НК- за това,че в условията на продължавано престъпление, през периода
от м.август.2017г. до м.април.2018г., в гр.Казанлък, като родител не е
изпълнила съдебно решение № 109718 /03.05.2017г. на Софийски районен съд, III
гражданско отделение, по гражданско дело № 17094/2016г., влязло в законна сила на
26.05.2017г., относно личните контакти на бащата А.П.П.
с роденото от брака дете И.А.П. /роден на ***г./, а именно да го вижда и взима
при себе си, без преспИ.е, всяка първа и трета събота
и неделя от месеца, за времето от 10,00часа до 20,00часа на съответния ден,в
населеното място по местоживеене на детето,както следва: на 5 и 6 август.2017г.,трета събота и неделя
от месеца, като е представила молба за отпуск;
-
на 19 и 20
август.2017г.,трета събота и неделя от месеца, като е представила молба за
отпуск;
-
на 16 и 17
септември.2017г., трета събота и неделя на месеца, като е представила болничен
лист на детето;
-
на 7 и 8
октомври.2017г., като е заявила, че датите се явяват втора събота и неделя от
месеца;
-
на 21 и 22
октомври.2017г., като е заявила, че датите се явяват
четвърта
събота и неделя от месеца;
-
на 16 и 17
декември.2017г., като е представила болничен лист на детето;
-
на 6 и 7
януари.2018г., като е представила молба за отпуск;
-
на 20 и 21
януари.2018г., като е представила молба за отпуск;
- на 7 и 8
април.2018г., като е заявила, че датата се явява втора събота и неделя от
месеца.
Престъплението е извършено
при условията на чл.26 ал. 1 от НК, тъй като деянията са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват
продължение на предшестващите,поради което се касае за продължавано
престъпление.
От
субективна страна подс.Г.Г.
е осъществила престъпното деяние при
форма на вина – пряк умисъл.Съзнавала е обществената опасност на деянието,
предвиждала е общественопасните му последици и е
искала тяхното настъпване, поради което ще следва да бъде призната за виновна и
наказана.
Делото се проведе по реда на чл.378ал.1 и сл.
от НПК,като са налице предпоставките на чл.78а ал.1 от НК за освобождаване на подс.Г. от наказателна отговорност и налагане на адм.наказание, тъй като същата е пълнолетна и неосъждана.За извършеното
престъпление по чл.182ал.2 вр. с чл.26ал.1 от НК се
предвиждат наказания- пробация или глоба от 100 до
300лв.От деянието не са причинени имуществени вреди.
При определяне вида и размера на наложеното адм.наказание
съдът не отчита отегчаващи вината обстоятелства.Като смекчаващи такива цени - добрите характеристични данни,
обстоятелството,че работи и личните мотиви, които са я подтикнали да извърши
деянието - прекалената й привързаност и загриженост за детето.При това
положение наказанието следва да се определи при наличие на смекчаващи вината
обстоятелства в размер на 1 000лв.
По делото не са направени съдебни разноски.
В този смисъл е постановеното решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :