Р Е Ш Е Н И
Е
№
Гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-E
въззивен състав в закрито заседание, проведено на
давесет и четвърти март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл. съдия АНТОАНЕТА ИВЧЕВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от младши
съдия Ивчева в.гр.дело № 2767 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20256627 от 20.11.2020 г., постановено по гр.д. № 20421/2019 г.
по описа на СРС, II
ГО, 56 състав, е отхвърлен предявеният от З. „Б.И.“ АД срещу Н.С.А. иск с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. първо КЗ за заплащане на сумата от
692,60 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, в
т. ч. и 15 лв. ликвидационни разходи, сторени за определянето му, за вреди от
ПТП, настъпило на 26.06.2016 г. в района на гр. Несебър, на ул. ********причинени
от виновно и противоправно поведение на
ответника, чиято гражданска отговорност била застрахована от ищеца, и който управлявал
лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № ********, под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Недоволен
от постановеното решение останал ищеца в първоинстанционното производство З. „Б.И.“
АД,
с оглед на което подал въззивна жалба срещу съдебния акт. Жалбоподателят обосновава
оплаквания за неправилност на извода на СРС относно липсата на доказателства за
управление на МПС от страна на ответника под въздействие на алкохол с концентрация
на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Искането до
въззивната инстанция е да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови
друго, с което да уважи предявения иск, както и да присъди в полза на
жалбоподателя разноските, сторени в настоящото производство.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия (ответник) Н.С.А..
Софийски
градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При
служебната проверка настоящият съдебен състав установи, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Досежно неговата правилност настоящият въззивен
състав намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл.
първо КЗ.
Възникването на предявеното регресно
право на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ срещу застрахования
при него водач на моторното превозно средство се обуславя от пораждането в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между страните по делото; 2) настъпване на застрахователното
събитие, причинено вследствие на виновното и противоправно поведение на застрахования
в срока на покритие на застраховката; 3) при настъпването на пътнотранспортното
произшествие застрахованият да е управлявал моторното превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма; 4) изплащане
на дължимото застрахователно обезщетение от застрахователя по силата на
сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
увреденото лице или на встъпилото в неговите права лице при настъпване на
застрахователно събитие. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи
доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства
при условията на пълно и главно доказване.
С Определение № 23392 от 24.01.2020 г., постановено по гр.д. № 20421/2019 г.
по описа на СРС, II ГО, 56
състав, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: че ищецът, в качеството си на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е изплатил
на собственика на увредения , лек автомобил „Ситроен Ксара“, с рег. ********застрахователно
обезщетение в размер на 677,60 лв. Следователно, правният спор между страните
се концентрира върху първите три материални предпоставки за възникване на
спорното право.
Наличието на първата материална предпоставка се установява
еднозначно от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства,
а именно: справка от
Информационния център към Гаранционния фонд и
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 15297/27.06.2016 г.
По силата на чл.
39, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд (отм.)
справката по ал. 1, която всеки застраховател предоставя на Информационния
център се подава по начин и във формат, определен от Управителния съвет на
Фонда във вр. с изискванията на системата за автоматизирана обработка на
информацията, която се гарантират автентичността и сигурността на подадените
данни. Следователно предоставената информация от Информационния център към
Гаранционния фонд, която е публично достъпна, има официално оповестително
действие и издадената въз основа на нея справка от Фонда, притежава правната
характеристика на официален свидетелстващ документ, който обвързва съда с
материална доказателствена сила относно съществуването и прекратяването на
договорите за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, до доказване на противното (така Решение № 55 от 24.08.2020 г.
по т. д. № 1842/2019 г. на ВКС, II т. о.). В този смисъл и доколкото по делото
не е проведено успешно обратно доказване на спорния факт, то съдът приема за
установено, че към момента на настъпването на процесното ПТП е била в
действие задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ищцовото застрахователно дружество,
обективирана в застрахователна полица № BG/02/116000232901,
с период на застрахователно покритие от 07.01.2016 г. до 06.01.2017 г., с
предмет МПС, с рег. № ********.
Представеният по
делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
15297/27.06.2016 г. е съставен от полицейски служител при ОД на МВР – Бургас,
РУ – гр. Бургас, който е посетил мястото на процесното ПТП. Този протокол, чието съдържание е нормативно
установено с Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009
г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд, като изготвен от компетентен полицейски
орган в кръга на законовите му правомощия, след извършено посещение на
местопроизшествието и съобразно предвидените в закона ред и форма, съставлява
официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените
в него непосредствено възприети от длъжностното лице факти (така Решение № 24 от 10.03.2011 г. по т. д. 444/2010 г. на
ВКС, І т.о., Решение № 73 от 22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, І т.о.,
Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I т.о. и др.). Затова и
доколкото страните не са оспорили авторството на протокола, обективираните в
него изявления на полицейския служител следва да се кредитират по отношение на
удостоверените дата, място и участници в инцидента, както и по отношение на
установените при заварената обстановка обстоятелства, в т.ч. концентрация на
алкохол в кръвта на водачите на МПС и установените ѝ стойности, както и
наличие на застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечаваща деликтната
отговорност на водачите на МПС, участващи в произшествието. Като отчита този характер
на документа, съдът приема за установено, че гражданската отговорност на
ответника като водач на лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № ********, е била
обект на застрахователно покритие по сключена с ищеца застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № BG/02/116000232901, със срок на застрахователно покритие до
06.01.2017 г. От отразените в протокола данни и обозначената схема на
произшествието съдът установява, че процесното ПТП се е състояло на 26.06.2016 г. в района на гр. Несебър, на ул. ********с
участието на четири МПС – лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № ********, с водач Н.С.А., лек автомобил „Ситроен Ксара“, с
рег. ********с водач Н.Б.К., паркиран лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № *****,
и паркиран лек автомобил „Рено Туинго“, с рег. №*****. Съобразно удостовереното
в протокола в резултат от ПТП са причинени материални щети по участвалите в
него МПС, като установените по лек автомобил „Ситроен Ксара“, с рег. ********видими
щети са по детайлите преден ляв
калник, предна лява врата, задна лява врата, ляв праг, преден капак, предна
броня, средна лява колона. Установява се още, че ответникът е управлявал лек
автомобил „Ауди А3“, с рег. № ********, с концентрация на алкохол в кръвта от
1,99 ‰.
Релевантните факти относно механизма на осъществяване на
процесното ПТП съдът намира да се установяват от съвкупната преценка на събраните
гласни доказателства и приетото заключение на допуснатата съденоавтотехническа
експертиза (САТЕ).
Разпитаната по делото свидетелката Н. К. – водач на лек
автомобил „Ситроен Ксара“, с рег. ********заявява, че си спомня за настъпило в
гр. Несебър ПТП. Посочва, че при извършване на забранена маневра „завой“ в
посока паркинг на хотел била блъсната от друго МПС, чийто водач видимо
изглеждал да е употребявал алкохол. Събраните свидетелски показания са дадени
от незаинтересовано от изхода на делото лице, като възпроизвеждат ясно,
последователно и житейски логично непосредствено възприетите от свидетеля
обстоятелства по настъпване на процесното ПТП и се подкрепят от отразеното в
съставения констативен протокол за ПТП. Като съобразява това и като прецени
показанията поотделно и в съвкупност с останалия доказателствен материал по
делото – аргумент от чл. 172 ГПК, съдът кредитира същите с доверие.
От изслушаното в
първоинстанционното производство заключение на САТЕ, прието по делото като неоспорено от
страните, което настоящата инстанция кредитира
като извършено обективно, компетентно и добросъвестно, се изсянява следния
механизъм на процесното ПТП: на 26.06.2016 г.
около 15:40 часа в гр. Несебър лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № ********, се движи по
ул. ********и срещу № 6 водачът му предприема маневра „изпреварване“, като
пресича пътна маркировка М1, не пропуска и реализира ПТП с извършващия маневра
„ляв завой“ за влизане в паркинг на хотел „Оазис“ лек автомобил „Ситроен
Ксара“, с рег. ********и паркираните лек
автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № *****, и лек автомобил „Рено Туинго“, с рег.
№*****. Вещото лице
при съпоставка на механизма на процесното ПТП, щетите в описа на застрахователя
и отразените в протокола за ПТП видими увреждания дава заключение, че
уврежданията по лек автомобил „Ситроен Ксара“, с рег. ********се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното
ПТП, както и че стойността, необходима за тяхното възстановяване се равнява на
сумата от 3546,85 лв.
При така установените обстоятелства по реализиране на
процесното ПТП въз основа събраните по делото доказателства съдът намира, че
същото е настъпило в резултат от виновното противоправно поведение на ответника.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т.
1 ЗДвП установява обща забрана за всички участници в движението по пътищата с
поведението си да създават опасност или пречки за движението, да поставят в
опасност живота и здравето на хората, както и да причиняват имуществени вреди.
В закона са разписани и множество конкретни предписания за водачите на превозни
средства, които същите са длъжни да спазват с оглед осигуряване безопасност на
движението. Установеното в случая поведение на ответника като водач на лек
автомобил „Ауди А3“, с рег. № ********, от една страна представлява нарушение
на установената в разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП (в редакцията към
изм., ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г. – действаща към
момента на настъпване на процесното ПТП) забрана да управлява пътно превозно
средство под въздействие на алкохол, а от друга страна, се явява предприето в
нарушение на вмененото на участниците в движението съгласно чл. 6, т. 1 ЗДвП
задължение да съобразяват своето поведение с пътната маркировка, изобразена с
единичната непрекъсната линия М1, въвеждаща забрана за пътните превозни
средства да я застъпват и пресичат – аргумент от чл. 11, ал. 1 от Наредба № 2
от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка. Същевременно е
допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно която
водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе
между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност
за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди,
че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. По делото нито се
твърди от ответника, нито са ангажирани, съответно събрани доказателства, от
които да може да се изведе извод за липса на вина у ответника, нито последният
релевира своевременно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на другите участници в произшествието. Ето защо следва да се приеме, че
произшествието е настъпило като последица само от поведението на ответника,
реализирано в нарушение на визираните правила.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП (в редакцията към
изм., ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г. – действаща към
момента на настъпване на процесното ПТП) вменява абсолютна забрана за
управление на МПС след употреба на алкохол. Както бе вече посочено, фактът, че
деликвентът е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта от 1,99 ‰, т.е. в нарушение на законовата забрана по чл. 5, ал. 3, т.
1 ЗДвП, се установява от официалното удостоверително изявление на разследващия
орган, обективирано в процесния Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
15297/27.06.2016 г., доколкото неговата обвързваща съда
материална доказателствена сила не е била успешно оборена от ответника.
При посочените съображения, настоящият
въззивен състав намира, че са установени всички материални предпоставки за пораждане
на регресна отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. първо КЗ на ответника,
поради което предявената срещу него искова претенция е основателна и като
такава следва да бъде уважена в пълен размер.
С
оглед на изложеното, въззивната жалба следва да бъде
уважена – решението на първоинстанционния съд подлежи на отмяна, а уваженият
със същото иск следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
В
резултат от изводите, до които въззивният съд достигна – за основателност на
предявения иск, първоинстанционното решение следва да се ревизира и в частта за
разноските, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да
бъдат поставени сторените от ищеца разноски в общ размер на 550 лв., от които
50 лв. – държавна такса, 300 лв. – възнаграждение за участието на особен
представител по чл. 47 ГПК и 200 лв. – депозит за възнаграждение на вещо лице
по допуснатат и изготвена САТЕ. Доколкото по делото не са представени документи,
удостоверяващи извършването на разходи за адвокатско възнаграждение за
осъществена правна защита и съдейтвие, то претенцията на ищеца за разноски в
тази част се явява неоснователна.
Разноски
за въззивното производство се следват само на въззивника, в полза на който на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъди сумата от 125
лв., от които 25 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение
(определено от съда в минимален размер съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП, след преценка на ниската фактическа и правна сложност на
спора и начина на протичане на настоящата фаза на производството).
С
оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд, ГО, IV-E въззивен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
в цялост Решение № 20256627 от 20.11.2020 г., постановено по гр.д. № 20421/2019 г.
по описа на СРС, II
ГО, 56 състав, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
на основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. първо КЗ Н.С.А., ЕГН **********,
да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК********, сумата от 692,60 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, в т. ч. и 15 лв. ликвидационни разходи,
сторени за определянето му, за вреди от ПТП, настъпило на 26.06.2016 г. в
района на гр. Несебър, на ул. ********причинени от виновно и противоправно поведение
на ответника, чиято гражданска отговорност била застрахована от ищеца, и който
управлявал лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № ********, под въздействие на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.С.А., ЕГН **********, да
заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК********, сумата от 550 лв., представляваща разноски
за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК Н.С.А., ЕГН **********, да
заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК********, сумата от 125 лв., представляваща разноски
за въззивното производство.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.