РЕШЕНИЕ
№ 2614
гр. Бургас, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20242120104408 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на П. Г. М., ЕГН
**********, от град Б., против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, за
ОСЪЖДАНЕ на този ответник да й заплати сумата от 200 лева,
представляваща недължимо платена договорна лихва по недействителен
договор за потребителски кредит ******* г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба на 01.07.2024 г. до окончателното изплащане,
както и против „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, за ОСЪЖДАНЕ на този
ответник да й заплати сумата от 1000 лева, представляваща недължимо
платено възнаграждение за поръчител по недействителен договор за
предоставяне на поръчителство от 23.02.2023 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба на 01.07.2024 г. до окончателното изплащане.
Претендират се и разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е страна по
сключен с първия ответник договор за потребителски кредит ******* г., по
силата на който е получила сумата от 2050 лева. Твърди се, че на 23.02.2023 г.
ищцата е сключила с втория ответник Договор за предоставяне на
поръчителство, по силата на който следвало да заплати сумата от 1700 лева.
Сочи се, че ищцата е заплатила по договора за потребителски кредит *******
г. сума в размер на 2250 лева, а по договора за предоставяне на поръчителство
23.02.2023 г. – сумата от 1000 лева. Навеждат се съображения, че договорът за
потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22
1
от ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и че договорът за предоставяне
на поръчителство също е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл.
26, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП.
В сроковете по чл. 131 ГПК по делото са постъпили писмени отговори
от всеки от двамата ответници, които молят за отхвърляне на предявените
искове и за присъждане на разноски.
Първият ответник признава, че с ищцата са страни по договор за
потребителски кредит ******* г., по който ищцата е заплатила сумата от 200
лева за договорна възнаградителна лихва. Навежда доводи, че договорът
потребителски кредит е действителен, като оспорва наличието на сочените от
ищцата основания за недействителността му.
Вторият ответник признава, че с ищцата са страни по договор за
предоставяне на поръчителство от 23.02.2023 г. Твърди се, че поради
предсрочното погасяване на задълженията по кредита ищцата е заплатила по
договора за предоставяне на поръчителство сумата от 697, 45 лева, а не 1000
лева. Навежда доводи, че договорът за предоставяне на поръчителство е
действителен, като оспорва наличието на сочените от ищцата основания за
недействителността му.
С протоколно определение от 06.11.2024 г. е допуснато изменение на
осъдителния иск срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД чрез намаляване на
размера му от първоначално предявения размер от 1000 лева до намаления
размер 697, 45 лева, като производството по делото е прекратено поради
оттегляне в частта за сумата над изменения размер от 697, 45 лева до
първоначалния размер от 1000 лева.
Правната квалификация на предявените пасивно субективно съединени
осъдителни искове е чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Ищцата носи доказателствената
тежест да установи, че е предала процесните суми на всеки от ответниците, а
ответниците следва да установят при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно договорно основание за получаването им.
Приложен е по делото сключен от разстояние между „Кредисимо“ АД и
ищцата договор за потребителски кредит № ******* г., ведно с Приложение
№ 1 и Общи условия към него. По силата на този договор кредитодателят
„Кредисимо“ АД е отпуснал заем на ответницата в размер на 2050 лв. срещу
задължението за заплащане на 24 броя вноски в срок до 28.02.2025 г., при
фиксиран лихвен процент в размер на 40, 00 % и годишен процент на
разходите по кредита в размер на 48, 21 %, с общ размер на всички плащания
от 3038, 29 лева.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, в случай че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение
на кредита, той следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на
обезпечението да предостави на „Кредисимо“ ЕАД банкова гаранция съгласно
общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД
2
юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по
предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението. В случай
че в посочения срок кредитополучателят на предостави съответното
обезпечение на кредита, се счита, че заявлението не е одобрено от
„Кредисимо“ ЕАД, съответно договорът не поражда действие между страните
(чл. 4, ал. 2). Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора в случай че кредитополучателят
е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни
от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението,
договорът не поражда действие.
Не е спорно по делото, че ищцата е погасила предсрочно задълженията
си по договора. Безспорно е, че ищцата е заплатила в полза на първия
ответник „Кредисимо“ АД сумата от 200 лева, представляваща договорна
лихва по сключения между тях договор за потребителски кредит ******* г.
По делото е представен и договор за предоставяне на поръчителство от
23.02.2023 г. г., сключен от разстояние между „Ай Тръст“ ЕООД и
ответницата, ведно с приложение № 1 към него. По силата на този договор
„Ай Тръст“ ЕООД се задължава да сключи с „Кредисимо“ АД договор за
поръчителство, съгласно който да отговаря пред него солидарно с потребителя
за изпълнението на задълженията му по договора за потребителски кредит,
както и за всички последици от неизпълнението му. Договорът за
предоставяне на поръчителство предвижда (чл. 8), че потребителят заплаща в
полза на поръчителя възнаграждение за обезпечаване на задълженията му по
договора за кредит в размер и условия съгласно Приложение № 1. То
предвижда, че възнаграждението на поръчителя е в размер на 1713, 18 лева.,
дължимо за целия период на действие на договора за кредит и платимо на
месечни погасителни вноски съгласно погасителен план с краен срок и
падежи, съответстващи на тези по договора за кредит. Съгласно чл. 8, ал. 4 от
договора за предоставяне на поръчителство потребителят има право да
заплаща възнаграждението на поръчителя по следните начини: 1. По банкова
сметка на поръчителя; 2. По посочена банкова сметка на „Кредисимо“ АД или
по начините, установени в ДПК, за заплащане на задълженията по него.
Предвидено е, че „Кредисимо“ АД е овластено да приема вместо поръчителя
изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението
му, а когато платената сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите
задължения на потребителя към „Кредисимо“ АД и поръчителя, с внесената
сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.
По договора за предоставяне на поръчителство ищцата е заплатила в
полза на втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД сумата от 697, 45 лева.
От публичните вписвания в Търговския регистър е видно, че
„Кредисимо“ АД е едноличен собственик на капитала в „Ай Тръст“ ЕООД,
чийто основен предмет на дейност е сключване на гаранционни сделки.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът достигна до
3
следните правни изводи:
По иска срещу „Кредисимо“ ЕАД:
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съгласно
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Сред посочените правила, чието
неспазване влече като последица недействителност на договора за
потребителски кредит, е и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тя гласи, че
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
На основание чл. 19, ал. 2 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат
предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
Правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Постановление № 426 от 18
декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения определя годишния размер на законната лихва за
просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта. Към датата на сключване на
процесния договор за потребителски кредит основният лихвен процент на
Българската народна банка е бил в размер на 1.82. Следователно по процесния
кредит годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от 59, 10 %.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК „общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
4
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Посочената разпоредба транспонира правилото на член 3, буква ж) от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно което понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ обхваща всички разходи, включително лихви,
комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва
да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с
изключение на нотариалните такси; общите разходи по кредита включват и
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, ако
сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
В процесния случай от тълкуването на клаузите на чл. 4 от договора за
потребителски кредит може да се направи извод, че предоставянето на
обезпечение под формата на поръчителство от свързано с кредитодателя
юридическо лице е задължително условие или въобще за отпускането на
кредита, или за отпускането му в 14-дневен срок от заявлението. По този
начин сключването на договора за потребителски кредит е обусловено от
сключването на договор за поръчителство между двете свързани дружества,
съответно на договор за предоставяне на поръчителство между длъжника и
свързания с кредитодателя поръчител, в който е уговорено и възнаграждение
за тази „услуга“ под формата на месечни вноски с падеж, съответен на падежа
на месечните погасителни вноски по договора за потребителски кредит. Освен
това съгласно чл. 8, ал. 4 от договора за предоставяне на поръчителство
сумите за възнаграждение на поръчителя са платими и по банкова сметка на
„Кредисимо“ АД, но ако платената сума е недостатъчна за погасяване на
изискуемите задължения на потребителя към „Кредисимо“ АД и поръчителя,
с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя. С
тази договорна конструкция се цели възнаграждението за поръчителя да бъде
изведено извън рамките на договора за потребителски кредит, който се
„обезпечава“, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и
следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на Директива
2008/48. Видно е, че се касае за търговска практика на кредитора, която цели
да прикрие действителните разходи по кредита. Месечните вноски за
възнаграждение на поръчителя представляват разходи, които потребителят
следва да заплати във връзка със сключването и изпълнението на договора за
кредит и които са известни на кредитора към момента на сключването му. При
това положение месечните възнаграждения за поръчителя следва да бъдат
отчетени като „общи разходи по кредита“, поради което следва да бъдат
взети предвид и при определяне на ГПР по договора за потребителски
кредит. Невключването им в ГПР има за цел да създаде една невярна
представа относно действителния размер на общите разходи по кредита,
5
така че той да съответства на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум.
На основание чл. 633 ГПК решенията на Съда на Европейския Съюз по
тълкуването на разпоредби от правото на Европейския съюз, което са от
значение за правилното решаване на делото, са задължителни за всички
съдилища и учреждения в Република България. Прието е в т. 2 от Решение на
Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C 714/22, че член
10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват
в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се
счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница. С оглед на съществения
характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да
се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на
своето задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му
на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички
споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер.
В процесния случай съдът приема, че посоченият в договора за
потребителски кредит размер на ГПР от 48, 21 % е неправилен, тъй като не
включва месечните вноски за възнаграждение за поръчителя, които
представляват общи разходи по кредита. Този извод следва от параметрите на
процесния договор за потребителски кредит, а именно: сума на кредита – 2050
лева, срок на договора – 24 месеца, ГПР – 48, 21 %; годишен лихвен процент
– 40, 00 %, общ размер на всички плащания – 3038, 29 лева, съпоставими с
размера на уговореното възнаграждение за поръчителя – 1713, 18 лева. Не са
необходими специални знания, за да се установи, че при посочените параметри
размерите на уговорените месечни вноски за възнаграждение за поръчителя,
които са и явно непропорционални на размера на получения кредит, не са
включени в размера на ГПР наред с ОЛП. Освен това не са необходими и
специални знания, за да се определи, че при включването им в ГПР размерът
му би надвишил законовия максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, който в случая
възлиза на 59, 10 %. Следва да се отбележи, че въпросът относно
действителния размер на ГПР при включване на възнаграждението на
поръчителя като общ разход по кредита не е предмет на изследване по делото,
тъй като основание за прилагане на санкцията по чл. 23 ЗПК съобразно
дадените от СЕС разяснения е посочването на неправилен ГПР, който не
включва всички общи разходи по кредита, а не полученото в резултат от
6
включването на тези разходи надвишаване на допустимия размер на ГПР.
Освен това в случая ответникът поддържа, че възнаграждението на
поръчителя не следва да бъде включвано в ГПР, с което признава, че то не е
отчетено при определянето на ГПР, посочен в договора за потребителски
кредит.
С оглед дадените от СЕС разяснения посочването на неправилен
размер на ГПР следва да се приравни по правни последици на
непосочването му. Следователно кредиторът не е изпълнил изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което е предвидено като основание по чл. 22 ЗПК за
обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен, а
предвидената в чл. 23 ЗПК санкция е освобождаването на кредита от лихви и
разноски, като съдът намира същата за справедлива и пропорционална на
тежестта на нарушението, допуснато от кредитодателя.
Въз основа на изложеното съдът приема, че потребителят дължи само
чистата стойност на кредита, но не и заплатената договорна възнаградителна
лихва в размер на 200 лева, която се явява недължимо платена и подлежи на
връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Следователно искът срещу
първия ответник „Кредисимо“ ЕАД се явява основателен и следва да бъде
изцяло уважен.
По иска срещу „Ай Тръст“ ЕООД:
На основание чл. 138, ал. 1, изр. 1 ЗЗД поръчителство може да
съществува само за действително задължение. С оглед извода за
недействителност на процесния договор за потребителски кредит следва да се
прием, че договорът за поръчителство за обезпечаването му също не е годен
да произведе правни последици. В допълнение следва да се отбележи, че е
нищожна на самостоятелно основание клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за
потребителски кредит, която предвижда сключването на договор за
предоставяне на поръчителство със свързано с кредитодателя юридическо
лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Посочената клауза
представлява способ за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК относно допустимия размер на ГПР. На основание чл. 21, ал. 1
ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. С оглед на
изложеното следва да се приеме, че договорът за предоставяне на
поръчителство е сключен без основание, поради което е нищожен на
основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД.
Въз основа на изложеното съдът приема, че процесният договор за
предоставяне на поръчителство е недействителен, поради което заплатеното
въз основа на него възнаграждение в полза на поръчителя в размер на 697, 45
лева се явява недължимо платено от ответницата и подлежи на връщане на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Следователно искът срещу втория ответник
„Ай Тръст“ ЕООД се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния му
изменен размер от 697, 45 лева.
7
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има
право на разноски съобразно направеното искане за присъждането им и
представените доказателства за извършването им, а именно за сумата от общо
100 лева за внесени държавни такси за разглеждане на двата пасивно
субективно съединени иска, като всеки от ответниците следва да бъде осъден
да заплати на ищцата сумата от по 50 лева.
Направено е искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие, сключен между ищцата и адвокат М. В. М. от
Адвокатска колегия – Пловдив, за оказване на безплатна адвокатска помощ на
ищцата в качеството й на материално затруднено лице, а именно за изготвяне
на искова молба и осъществяване на процесуално представителство по всеки
един от двата иска, предявени срещу двамата ответници. Представено е и
доказателство за регистрация на адвокат М. В. М. по ЗДДС.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗА адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, в който
случай, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от
съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда
другата страна да го заплати. В случая с оглед броя и цената на всеки от двата
субективно съединени иска размерът на минималното адвокатско
възнаграждение с ДДС съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 вр. пар. 2а от ДР на НМРАВ
възлиза общо на 960 лева – по 480 лева на иск с включен ДДС. Същевременно
съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв., а на основание ал. 2 за защита
по дела с материален интерес над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде
увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1.
Съгласно решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС приетата от
Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба №
1/09.01.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските
възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни
минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен
ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни
последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на
цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на
вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на
определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в
никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни
цели“. Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие
в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя
на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички
минали или бъдещи последици . Изложени са и мотиви, че цената на услуга,
8
която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници
на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на
цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно
нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е
пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед
абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба
минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че
национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване
на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна
уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС
забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
При съпоставката на особеностите в правната уредба на адвокатските
услуги се установява, че е налице непропорционалност при заплащане на
оказвана адвокатска помощ на материално затруднени лица по чл. 38, ал. 2 ЗА
спрямо заплащането на адвокатска помощ по реда на чл. 37 ЗПП, като са
създадени два режима, преследващи идентични цели, но постигащи различни
крайни резултати в разрез с принципите на конкурентност. Несъответствието
се изразява в това, че са създадени облекчени условия за осъществяване на
безплатно процесуално представителство за материално затруднени лица по
ЗА (без преценка от съда на икономическото им състояние), като въпреки това
насрещната страна е задължена да възмезди правната защита в по-висок
размер от този по НЗПП и то такъв, който е приет от съсловната организация
на адвокатите и е обвързващ за съда. В този смисъл социалната помощ се
прехвърля изцяло в тежест на насрещната страна, а адвокатската услуга,
независимо че е била поета за изпълнение с тази цел, престава да се счита за
предоставена в обществен интерес, след като възнаграждението на адвоката се
определя в размер, под който той не би могъл да договаря дори и в общия
случай. Решението на Висшия адвокатски съвет за приемане на наредба за
определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения
представлява съгласуване на цените от всички участници на пазара на
адвокатски услуги и преследваните цели, дори и същите да са легитимни за
този сектор, не могат да се постигат чрез възлагане на задължение на съда при
безплатно процесуално представителство възнаграждението да бъде в
посочения в наредбата минимален размер. Въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА
правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия
адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите
9
размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида,
количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени
икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците
в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по
смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото
тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. По изложените съображения
нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения, не съответства на
правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Тези размери, както и
приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от
съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са
видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В горния смисъл е
постановено Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I
т. о. на ВКС с докладчик съдия Т.К., чиито изводи изцяло се споделят от
настоящия съдебен състав.
В случая при определяне на дължимия в полза на адвокат М. за размер
на адвокатското възнаграждение за подаване на искова молба и процесуално
представителство по делото съдът взе предвид ниската цена на предявените
искове – 200 лева по първия иск и 697, 45 лева по втория изменен иск.
Служебно известно на съда е обстоятелството, че пред Районен съд – Б. са
висящи множество производства, образувани по искови молби с идентично
съдържание, предявени против настоящите ответници от трети лица чрез
адвокат М.. Спорът не се отличава с фактическа и правна сложност, като по
него е постановена богата съдебна практика на съдилищата в страната.
Настоящото производство е приключило в едно съдебно заседание, в което
адвокат М. не се явява. Събрани са само писмени доказателства. При тези
обстоятелства съдът намира, че справедливият и обоснован размер на
дължимото в полза на адвокат М. адвокатско възнаграждение възлиза общо на
240 лева, от които по 120 лева на иск с включен ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес Център
България, представлявано от С.Р.Я., да заплати на П. Г. М., ЕГН **********,
адрес: гр. Б., ****, сумата от 200 лева, представляваща недължимо платена
договорна лихва по недействителен договор за потребителски кредит *******
г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 01.07.2024 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 50 лева за разноски по делото за
държавна такса.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
10
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), Бизнес Център
България, представлявано от И.М.Ш., да заплати на П. Г. М., ЕГН
**********, адрес: гр. Б., у****, сумата от 697, 45 лева, представляваща
недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен договор
за предоставяне на поръчителство от 23.02.2023 г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба на 01.07.2024 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 50 лева за разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес Център
България, представлявано от С.Р.Я., да заплати на адвокат М. В. М. от
Адвокатска колегия – Пловдив, служебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Пещерско
шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, сумата от 120 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), Бизнес Център
България, представлявано от И.М.Ш., да заплати на адвокат М. В. М. от
Адвокатска колегия – Пловдив, служебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Пещерско
шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, сумата от 120 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение с включен ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Б. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
11