Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260292/11.06.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд, Девети
граждански състав
на
десети май две хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар:
Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов
гражданско дело номер 784 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от Г.П.П. срещу „*********" ****.
Ищецът
твърди, че бил
вписан като
адвокат в Регистъра на адвокатите към Адвокатски съвет - Хасково на 29.11.2002 г., като на 14.05.2015 г.
с него се свързал Ю. Е. в качеството му на представител на
спедиторска фирма „************" ООД с искане за съдействие за
освобождаване на около 4 тона взривни вещества - фойерверки (пиротехника клас
ADR 1.4G, 1.4S съгласно ADR регламента), задържани в полицията в Хасково по ДП
№ 469/2015 г. по описа на РУ-Хасково, представляващо пр. пр. №
192/2015 г. на Специализираната прокуратура – София, собственост на
ответника, като било уговорено възнаграждение за това в размер на
минималното полагащо се за този тип дейност в България по Наредбата за
адвокатските възнаграждения. Още на следващия ден той се заел с разрешаване на
случая - запознал се с материалите по досъдебното производство и
провел
разговори с разследващия полицай и наблюдаващия прокурор, а
по-късно и със съответните посолства. За освобождаване на стоките
му било издадено изрично
пълномощно от ответника на 19.05.2015 г., подписано от генералния директор С. Х. След
снабдяване с всички необходими документи за освобождаване на стоките с молба
вх. № 1163/21.05.2015 г. по ДП № 469/2015 г. поискал от Районна
прокуратура - Хасково същите да бъдат върнати на собственика „*********"
****, което било сторено с Постановление от 22.05.2015 г. по пр. пр. №
192/2015 г. на Специализирана прокуратура на Република България. След
освобождаване на стоките от спедитора „************" ООД отново се свързали с ищеца, тъй като
ТИР-карнетът за превоза бил иззет и товарът не можел да продължи. За
целта той отново се свързал със Специализирана
прокуратура на Република България и изпратил до тях молба, за да уведомявят
Митница - Хасково, че ТИР-карнета бил задържан като веществено
доказателство и оригиналът не може да бъде представен, която молба била уважена и след
уведомяване на митницата превозът на стоката продължил до Азербайджан,
за Оперативен комитет на Европейските игри в Баку, който бил получателят на
задържаните вещи. Въпреки многобройните разговори с ответното
дружество същото не му заплатило адвокатското възнаграждение,
поради което на основание чл. 36, ал. 1, вр. ал. 3 от Закона за адвокатурата /ЗА/, вр. чл. 12, ал.
2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ищецът поискал от Адвокатски съвет при
Адвокатска колегия - Хасково да му определи възнаграждение
върху материалния интерес в размер на 209 671,80 долара или 362 264,64 лева, като с Решение №
9/03.11.2015 г. (Протокол № 15) същото му било определено в размер на 11
533.10 лв. без ДДС. За изплащането му изпратил на ответника
покана за плащане, получена от същия на 20.04.2016 г., но въпреки това
плащане не последвало. Сочи се и че в последващата кореспонденция между
тях то признало дължимостта на плащането, но бил поискан по-голям срок, който
не бил спазен. Ето защо се счита, че за времето от 21.05.2015 г. (датата на
подаване на молбата до Окръжна прокуратура - Хасково за освобождаване на
вещите) до датата на подаване на исковата молба му се дължало и обезщетение за
забава върху определеното адвокатско възнаграждение, в размер на 5 820.11
лв. Предвид изложеното се иска от съда
да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
горепосочените суми, ведно с дължимата върху главницата законна лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131,
ал. 1 ГПК ответникът не е
подал писмен отговор, в с.з., чрез процесуалния си представител, оспорва
исковете и моли същите да бъдат отхвърлени, както и да му се присъдят
направените разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
С пълномощно от 19.05.2015 г.
ответникът е упълномощил ищеца да подаде от негово име пред Прокуратурата на
Република България искане/молба за връщане иззети като доказателство по ДП № 469/2015 г.
на РУ-Хасково вещи, а именно а фойерверки/пиротехника.
На 21.05.2015 г. ищецът
е подал такава молба с приложени към нея документи до Районна прокуратура –
Хасково, която е била уважена с Постановление от 22.05.2015
г. по пр. пр. № 192/2015 г. по
описа на
Специализираната прокуратура на Република България.
С молба
от 25.05.2015 г.
ищецът е поискал от Специализираната прокуратура на Република България
съдействие във връзка с ТИР-карнетът, активиран за задържаната стока.
От
молба за освобождаване на стоки от 21.05.2015 г. и разписка от 26.05.2015 г. се установява,
че иззетите като доказателство по ДП № 469/2015 г. на РУ-Хасково пиротехнически
изделия са върнати на П. К. – проектен мениджер и завеждащ Връзки с
обществеността в ответното дружество.
С Решение № 9/03.11.2015 г. по Протокол № 9/2015 г. на Съвета на АК-Хасково е определено
възнаграждение на ищеца в
размер общо на 11 533,10 лева без
ДДС за предоставените му на ответника защита и съдействие.
С покана от 24.11.2015 г., получена от ответника на 20.04.2016 г., ищецът го е поканил в срок от 10
работни дни от получаването й да заплати горепосочената сума за предоставените
адвокатски услуги, както и дължимата законна лихва за забава в размер на 921,93
лева, изчислена върху главницата за периода от 15.05.2015 до 26.02.2016 г.
По
делото е представена и разменена между страните кореспонденция по
електронните им пощи в периода 26.04.2016 г. - 17.05.2016 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
На първо място трябва да се
отбележи, че българският съд
разполага с международна компетентност да разгледа и реши делото, на основание чл. 7, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 1215/2012 на Европейския парламент и на
Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, тъй като няма спор, а и от
приетите писмени доказателства се установява, че ищецът е предоставил
адвокатски услуги в Република
България. Съгласно чл. 4, пар. 1, б. „б"
от Регламент (ЕО) № 593/2008
на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото
право към договорни задължения (Рим I), приложимо
е българското право,
тъй като е безспорно, че доставчикът на услугите има обичайно
местопребиваване в
страната.
Предявени са при условията на обективно кумулативно
съединение искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, вр. с чл. 286, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите /ЗЗД/, вр. с чл. 36,
ал. 1, вр. с ал. 3 ЗА и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално
допустими.
Разгледани по същество, главният иск се явява изцяло
основателен, а акцесорният – частично, поради следните съображения:
Съгласно трайната и задължителна съдебна практика договорът
за правна защита и съдействие с адвокат е разновидност на договора за поръчка,
като това правоотношение се урежда както от общите правила на чл. 280 и сл. ЗЗД, така и от специалните разпоредби на ЗА. Ето защо, за разлика от
разрешението по чл. 286 ЗЗД, адвокатският труд е винаги възмезден, независимо
дали е уговорено възнаграждение или не – чл. 36, ал. 1 ЗА. За това и в чл. 36,
ал. 3 ЗА е предвидено, че при липса на договор, по искане на адвоката, то се
определя от адвокатския съвет. В този смисъл са Решение № 224 от 11.07.2011 г.
по гр. д. № 371/2010 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 127 от 27.04.2016 г. по гр.
д. № 5964/2015 г. на ВКС, ІV г. о.,
Решение № 236 от 24.10.2017 г. по гр. д. № 576/2017 г. на ВКС, IV г. о.,
Решение № 102 от 16.07.2018 г. по гр. д. № 3762/2017 г., на ВКС, III г. о. и
др.
На следващо място е необходимо да се посочи, че няма
изискване за форма за действителност
относно договора за правна защита и съдействие. За разлика от
пълномощното за процесуално представителство, което по начало трябва да е в
писмена форма – чл. 25, ал. 1 ЗА, за договора между адвокат и клиент не е
предвидена такава форма.
От друга страна следва да се има предвид и че отношението
адвокат-клиент се поражда от упълномощителната сделка, като договорът за правна защита и съдействие не е
елемент от фактическия състав на упълномощаването, а с него се уреждат правата
и задълженията на страните, в т.ч. дължимото адвокатско възнаграждение –
размер, начин на плащането му и т.н.
Накрая, но не и по значение, е уместно да се отбележи, че в
правната теория и в съдебна практика е общоприето разбирането, че с пристъпване
към изпълнение на едностранно възложените му правни действия, представителят
конклудентно приема поръчката и отношенията му с представлявания вече следва да
се уреждат по правилата за договора за поръчка – така П., М., Гражданско право, Обща
част, 2 изд., С., 2002, стр. 592 и Решение № 208 от 29.07.2013 г. по гр. д. № 916/2012 г. на ВКС, ІV
г.о., Решение № 338 от 11.01.2016 г. по гр. д. № 1729/2015 г. на ВКС, IV г. о.,
Решение № 338 от 27.03.2018 г. по гр. д. № 706/2017 г. на ВКС, IV г. о.
В случая не се спори, а и от събраните писмени
доказателства се установява, че ищецът в качеството му на адвокат е бил
надлежно упълномощен от ответника да извърши определени действия,
представляващи правна помощ и съдействие, и че е изпълнил възложената работа,
като в резултат на подаваните от него молби иззетите вещи, собственост на
дружеството, са му били върнати. При това положение и като съобрази изложените
по-горе принципни разяснения относно договора за правна защита и съдействие,
настоящият съдебен състав намира за доказано възникването на такова мандатно правоотношение между Г.П.П.
и „*********" ****. След като ищецът е изпълнил точно своето задължение и
изпълнението е прието от ответника, в тежест на последния се е
породило насрещното му задължение да плати възнаграждение на адвоката, което не
е сторено. По отношение на дължимия размер следва да се има предвид, че в
хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, каквато е налице в случая, липсващата воля по
договарянето на възнаграждение може да бъде заместена само от Адвокатския съвет
- Решение № 208 от 22.06.2015 г. по т. д. № 3961/2013 г. на ВКС, II т.о., като
видно от Решение № 9/03.11.2015 г. по Протокол № 9/2015 г. на Съвета на
АК-Хасково, той е определен на 11 533,10 лева без ДДС.
Възраженията на ответника са преклудирани, тъй като не са
направени своевременно – в срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, а едва няколко дни преди първото съдебно заседание, поради което не следва
да бъдат обсъждани. Това е така, защото те се основават на факти, съществуващи
и известни му към този момент. По силата на концентрационното начало, след този
срок страната не може да поправи пропуските, които е допуснала поради
собствената си небрежност. В този смисъл е и т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Да се допусне противното, би означавало да
се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и
ускоряване на исковото производство чрез концентриране в началната фаза на
процеса на действията по определяне на исканията и възраженията на страните и
по установяване на релевантните за спора факти, а и би представлявало
съществено нарушение на съдопроизводствените правила /за последното вж. и Решение
№ 29 от 30.03.2016 г. по гр. д. № 3441/2015 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 83
от 29.04.2014 г. по гр. д. № 1463/2013 г. на ВКС, III г. о., Решение № 305 от
2.12.2013 г. по гр. д. № 1449/2012 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 76 от
10.02.2011 г. по гр. д. № 648/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др., постановени по
реда на чл. 290 ГПК/.
Въпреки това и само за пълнота на изложението следва да се
посочи, че тези възражения останаха и
недоказани.
Поддържаното възлагане от спедитора не се установи по
несъмнен начин от ответника. Най-много би могло да се приеме, че е налице
някаква евентуална вероятност за това обстоятелство, то вероятността дори и в
най-голяма степен не е пълно установяване. Необходимо е да бъде изключена всяка
друга възможност, каквото не е постигнато в настоящото производство, a
противното би означавало да се наруши правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. То
поражда и задължението на съда да приеме, че този релевантен факт не се
осъществил в обективната действителност. А щом фактът не се е осъществил, не могат
да възникнат и неговите правни последици.
Относно възражението за липса на представителна власт на П.
К. следва да се има предвид, че с чл. 301 ТЗ е въведена законова презумпция,
според която ненадлежно представляваният търговец е потвърдил предприетите от
негово име действия, ако веднага след тяхното узнаване не се е противопоставил
на извършването им. Независимо дали липсата на представителна власт засяга
сключването на сделка от името на търговец или нейното изпълнение, извършените
без представителна власт действия пораждат правни последици за търговеца, ако
той не извести своевременно насрещната страна, че те не го обвързват. За да се
приложи тази разпоредба, достатъчно е да се докаже, че търговецът е
манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт
действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат. В случая
е безспорно установено, че иззетите вещи са били върнати на П. К. на 26.05.2015
г., като липсват твърдения и данни за противопоставяне от страна на ответника.
Възражението за погасяване по давност на главното вземане
за адвокатско възнаграждение пък е неоснователно, тъй като за него е приложима
общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от деня на
упълномощаването, респ. от момента на определянето му по размер – Решение № 495
от 25.06.2010 г. по гр. д. № 1669/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 224 от
11.07.2011 г. по гр. д. № 371/2010 г. на ВКС, IV г. о., и която не е изтекла,
доколкото исковата молба е депозирана в съда на 09.05.2020 г.
По тези съображения съдът намира,
че искът по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 286, ал. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 36, ал. 1, вр. с ал. 3 ЗА е изцяло основателен, поради което следва да бъде уважен в
пълния му предявен размер.
Вземането е дължимо ведно с поисканата законна лихва,
считано от датата на подаване на подаване на исковата молба в съда - 09.05.2020
г., до окончателното му изплащане.
Искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху горепосочената главница също следва да бъде уважен, но частично.
Тази
претенция има акцесорен характер по отношение на главното задължение и
присъждането й зависи от неговата съдба. С оглед установеното съществуване на
основно /главно/ парично задължение, настъпилата му изискуемост и неговото
неизпълнение на падежа, на ищеца се дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от изпадането на ответника в
забава до датата, предшестваща подаването на исковата молба – 08.05.2020 г. /доколкото от 09.05.2020
г. се дължи поисканата законна лихва като правоувеличаваща последица от
основателността на предявения главен иск/. Следва да се има предвид, че
вземането за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие, ако не е уговорено друго, не е обвързано със срок. Ето защо, за да
настъпят последиците на забавата, трябва освен вземането да е установено по
размер, но и длъжникът да бъде поканен да изпълни.
В случая не се спори, а и от представената по делото покана
е видно, че тя получена от ответника на 20.04.2016 г. и с нея ищецът е поискал
в срок от 10 работни дни от получаването й да му се заплати сумата от
11 533,10 лева без ДДС за предоставените адвокатски услуги. При това
положение „*********" **** е изпаднал в забава след изтичането на дадения
му срок, т.е. на 10.05.2016 г. Размерът на дължимото обезщетение, определен от
съда съгласно чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпна в интернет компютърна
програма за изчисляване на законна лихва, върху процесната главница за
релевантния период възлиза на сумата от 4 677,49 лева.
Възражението на ответника за погасителна давност не е
направено в срока за отговор на исковата молба, поради което е преклудирано и
не следва да се обсъжда - т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Предвид изложеното искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за горепосочените сума и период, а в останалата част - до пълния предявен размер от 5 820,11 лева и за периода от 21.05.2015 г. до 09.05.2016 г. – да бъде отхвърлен.
При този
изход на делото и двете страни имат право на своевременно претендираните от тях
разноски. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се заплати сумата от
3 519,08 лв., съразмерно с уважената част от неговите претенции, а на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника - сумата от 193,17 лв., съразмерно с
отхвърлената част от предявените искове, и съобразно представените от тях
списъци по чл. 80 ГПК.
Настоящият
съдебен състав не споделя практиката да се извършва служебна компенсация и да
се присъжда направо разликата между двете насрещни вземания за разноски, тъй
като този подход не е съобразен с материалния закон. Компенсирането им може да
настъпи само по волята на страните, които по силата на чл. 103 ЗЗД имат право
да извършат прихващане. Поради това и липсата на изрично искане в тази насока,
съдът не следва да присъжда разноските по компенсация.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „*********" ****, адрес на седалището: **********************, регистрирано под номер ******** в Търговския регистър към Районния съд Д.,
Партида Б, ИД по ДДС: **********, съдебен адрес:***, Адв. дружество „Д. и Л.“, на основание чл. 79, ал. 1,
вр. с чл. 286, ал. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 36, ал. 1, вр. с ал. 3 ЗА и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на Г.П.П., ЕГН **********, адрес: ***, сумите от 11 533,10 лева без ДДС, представляваща дължимо и и неизплатено възнаграждение за предоставени адвокатски услуги по договор за правна
защита и съдействие
от месец май 2015 г., ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда -
09.05.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и 4 677,49 лева, представляваща обезщетение за забава върху нея за периода от 10.05.2016 г. до 08.05.2020 г., като иска за присъждане на обезщетение
за забава в останалата му част – за разликата до пълния предявен размер от 5 820,11 лева и за периода от 21.05.2015 г. до
09.05.2016 г., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „*********"
****, адрес на седалището: **********************, регистрирано под номер ******** в Търговския регистър към Районния съд Д.,
Партида Б, ИД по ДДС: **********, съдебен адрес:***, Адв. дружество „Д. и Л.“, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Г.П.П., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 3 519,08 лева, представляваща
направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА Г.П.П., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „*********"
****, адрес на седалището: **********************, регистрирано под номер ******** в Търговския регистър към Районния съд Д.,
Партида Б, ИД по ДДС: **********, съдебен адрес:***, Адв. дружество „Д. и Л.“, сумата от 193,17 лева, представляваща направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от предявените
искове.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.