№ 19636
гр. София, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110133242 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 169991/15.06.2023г. на СРС,
подадена от А. А. А. срещу „**********“ ЕООД.
Ищецът А. А. А. чрез адв. И. Н. – АК-София, е предявил срещу ответника
„**********“ ЕООД искове с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 239,40 лева, представляваща недължимо платено
възнаграждение на поръчителя по сключен между страните нищожен Договор за
поръчителство № 3608448/20.08.2019г., както и сумата от 681,85 лева, представляваща
недължимо платено възнаграждение на поръчителя по сключен между страните нищожен
Договор за поръчителство № 3660438/21.10.2019г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба /15.06.2023г./ до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че на 20.08.2019г. сключил с „*************“ АД Договор за
потребителски кредит № 3608448/20.08.2019г. за сумата от 800,00 лева. Съгласно договора
заемателят следвало в срок до три дни да даде обезпечение - физически лица поръчители,
банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя
гаранционни сделки. В изпълнение ищецът като заемател още същия ден сключил с
ответника, одобрен от заемодателя, Договор за поръчителство № 3608448/20.08.2019г., като
срещу предоставеното поръчителство той трябвало да заплати възнаграждение от 239,40
лева, платимо чрез заемодателя разсрочено заедно с месечните вноски по кредита.
Договорът влизал в сила ако клиентът не изпълни задължението си за предоставяне на
обезпечение от поръчители-физически лица или чрез банкова гаранция. На 21.10.2019г.
ищецът сключил с сключил с „*************“ АД Договор за потребителски кредит №
3660438/21.10.2019г. за сумата от 1500,00 лева. Съгласно договора заемателят следвало в
срок до три дни да даде обезпечение - физически лица поръчители, банкова гаранция или
одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки. В
изпълнение ищецът като заемател още същия ден сключил с ответника, одобрен от
заемодателя, Договор за поръчителство № 3660438/21.10.2019г., като срещу предоставеното
1
поръчителство той трябвало да заплати възнаграждение от 681,55 лева, платимо чрез
заемодателя разсрочено заедно с месечните вноски по кредита. Договорът влизал в сила ако
клиентът не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение от поръчители-
физически лица или чрез банкова гаранция. Ищецът заплатил изцяло задълженията си във
връзка със сключените договори, включая възнагражденията на поръчителя. Със съдебно
решение по гр.д. № 63211/2022г. на СРС било установено, че договорите за кредит и
свързаните с тях договори за поръчителство са нищожни. „*************“ АД било осъдено
да върне на ищеца определени парични суми, но за възнагражденията на поръчителя съдът
приел, че, макар да се събирали от заемодателя, те били дължими към гаранта, поради което
следвало да се претендират от него. В тази връзка и аргументирайки подробно
недействителността на договорите и отделните им клаузи ищецът претендира спрямо
ответника връщане на сумите, заплатени като възнаграждения по договорите за
поръчителство. За насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът не се явява и
не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "**********" ЕООД чрез ст. юрк. М.К. е
депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 293943/19.10.2023г. на СРС. Изтъква, че
исковата молба е нередовна, включително поради това, че сметката, посочена от ищеца по
реда на чл. 127, ал. 4 ГПК, не можела да служи за превеждане на пари. Извън това
ответникът заявява, че признава предявените искове. За насроченото по делото публично
съдебно заседание не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба,
предявените с нея искове и становището на ответника, съобразявайки събраните
по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на
правен интерес, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество. Задължението по чл. 127, ал. 4 ГПК в исковата молба на
банкова сметка не е въпрос, свързан с редовността на исковата молба
/опр.2136/13.07.2023г.-гр.д.4827/2022г.-ВКС, IVг.о./.
В настоящия случай ответникът е заявил, че признава исковата претенция. В
съдебното заседание, проведено на 21.11.2023г., съдът е обявил на страните, че ще се
произнесе с решение при признание на иска.
Съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК решението при признание на иска не се мотивира,
като съдът единствено посочва, че основава произнасянето си на направеното
признание. Доколкото такова по настоящото дело е налице и липсват основания да се
приеме, че признатото право противоречи на закона или на добрите нрави или е
признато право, с което страната не може да се разпорежда, като признанието изхожда
от надлежно упълномощен по чл. 34, ал. 3 ГПК представител, съдът намира, че следва
да уважи при условията на чл. 237 ГПК предявения иск по чл. 411 ГПК.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза
на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски
има само ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е
представен и списък по чл. 80 ГПК. В полза на ищеца следва да се присъдят сторените
от него разноски за държавна такса в размер на 100,00 лева. Доколкото адв. И. Н. е
защитавал ищеца безплатно на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв, в негова полза и
съобразно защитавания по делото материален интерес следва да се присъди
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер от 400,00 лева. Не са налице
2
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагане на разноските в тежест на ищеца.
Връщането на даденото на основание нищожно съглашение не зависи от отправяне на
покана за това /ППВС 1/1979, т. 7/, която има значение само за дължимостта на лихва
за забава /ТР 5/2017-2019-ОСГТК/. При това положение, ако и да е признал исковете,
не може да се приеме, че ответникът не е дал повод за завеждането им, поради което
следва да понесе и разноските по производството.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „**********“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище в град София, да
заплати на А. А. А., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата
от 239,40 лева, представляваща недължимо платено възнаграждение на поръчителя по
сключен между страните нищожен Договор за поръчителство № 3608448/20.08.2019г., както
и сумата от 681,85 лева, представляваща недължимо платено възнаграждение на поръчителя
по сключен между страните нищожен Договор за поръчителство № 3660438/21.10.2019г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /15.06.2023г./ до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА „**********“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище в град София, да
заплати на А. А. А., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 100,00 лева за разноски по делото пред районния съд (гр.д. № 33242/2023г. на
СРС).
ОСЪЖДА „**********“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище в град София, да
заплати на адв. И. П. Н., ЕГН **********, от АК-София, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв,
сумата от 400,00 лева за възнаграждение за оказана на ищеца А. А. А. безплатна адвокатска
помощ по делото пред районния съд (гр.д. № 33242/2023г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3