Р Е Ш Е Н И Е
№ 1546 19.10.2021г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд трети състав, в публично заседание на шести октомври две
хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ч. Д.
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело № 1836
по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.45, ал.3 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/.
Делото е образувано по жалба от П.П.П., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, И.Д.Н., ЕГН **********, А.С.А., ЕГН **********, А.И.Г.,
ЕГН **********, З.А.В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, А.С.Д., ЕГН **********,
А.Х.К., ЕГН **********, В.Г.И., ЕГН **********, И.Г.Г., ЕГН ********** и Д.П.Т.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощник адвокат Н.Д. от БАК, против Решение № 54, прието по т.54 от
дневния ред на заседание на Общински съвет Бургас по протокол № 56/30.04.2019г.
Иска се отмяна на решението като
незаконосъобразно.
Спорът е поставен повторно за
разглеждане пред първоинстанционния съд след като със свое Решение №
8538/14.07.2021г. по адм. д. № 5968/2020г. по описа на ВАС състав на трето
отделение е отменил Решение №535 от 14.04.2020г. по адм.д. №1083/2019г. на
Административен съд Бургас и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав
на АС Бургас с указания за излагане на мотиви по законосъобразността на
оспореното решение след направено заключение за липса на допуснато от страна на
ответния орган съществено процесуално нарушение при провеждане на
производството по приемане на оспорения административен акт.
В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адв. Н.Д.,
който поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения административен акт. Направено
е искане за присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна Общински съвет
Бургас, се представлява от юрисконсулт Т., която оспорва жалбата като неоснователна.
Моли за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът,
като извърши преценка на събраните по делото доказателства, ведно с
доводите и изразените становища приема
за установено следното:
Оспореното
Решение № 54 по т.54 от дневния ред на заседание на Общински съвет Бургас по
протокол № 56/30.04.2019г. е прието във връзка с изготвена докладна записка от
К. Й. Л. – председател на Общинския съвет, С. К. К. – общински съветник и Д. В.
Д. – председател на Постоянната комисия по транспорт и морско дело. Докладната
записка е подадена в деловодството на Общински съвет Бургас с рег.№
08-00-8523/12.04.2019г. и е с предмет: Изграждане на места за престой и
паркиране на двуколесни пътни превозни средства на бул.“Демокрация“ от
кръстовището с ул.“Рилска“ до пешеходната пътека с бул.“Алеко Богориди“. С
докладната записка се предлага изграждането на 50 места за престой в посочения
участък.
Съгласно
чл.61 от Правилника за организацията и дейността на общинския съвет и
взаимодействието му с общинската администрация на Община Бургас председателят
на Общинския съвет е разпределил внесения проект на съответните комисии –
Комисия по транспорт и морско дело, Комисия по бюджет, Комисия по устройство на
територията и финанси и Комисията по правни въпроси, които са изразили
положително становище по изготвеното предложение.
На
заседанието проведено на 30.04.2019г., отразено в Протокол № 56 Общински съвет
Бургас е разгледал докладната записка при присъствието на 40 общински съветници
от общ брой - 51, като с 39 гласа „за“ и един глас „против“ е приел оспореното
решение. Решенето е прието на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА със
съответното изискващо се от закона мнозинство.
Жалбоподателите са подали жалба
против решението с молба вх.№ 13.05.2019г. по описа на Административен съд –
Бургас, по повод на която е образувано и настоящото съдебно производство. Няма
данни същото да им е било връчено, като жалбата е депозирана в 14-дневен срок
след приемане на решението, поради което не е просрочена.
Видно от представените по делото
доказателства, жалбоподателите живеят в гр. Бургас и разполагат с правен
интерес да оспорят процесното решение, доколкото същото според разгледалият
спора състав на ВАС, представлява акт по разпореждане с общинска собственост.
В рамките на съдебното
производство при първоначалното разглеждане на спора е била допусната и изготвена
и приета съдебно-техническа експертиза. Според вещото лице въпросният участък
определен с решение на ОС – Бургас за престой и паркиране на двуколесни
превозни средства е част от средната разделителна ивица на бул.“Демокрация“,
която осигурява пешеходно движение. Според действащия ПУП-ПРЗ от 1989г.
бул.“Демокрация“ се запазва като булевард с озеленена средна разделителна
линия. В кадастралната карта на гр.Бургас, изменена със заповед № 18-8214 от
21.10.2015г. на началника на СГКК – Бургас, въпросният участък попада в
поземлен имот с идентификатор 70079.618.8, с начин на трайно ползване –
„първостепенна улица“, като средната разделителна улица на булеварда няма
самостоятелен идентификатор.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването, съгласно Определение № 15063/07.11.2019г. на ВАС на РБ,
Трето отделение, постановено по адм. дело № 10518/2019г. Разгледана по същество
същата се явява основателна поради
следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е Решение № 54, прието по т.54 от дневния ред на заседание
на Общински съвет Бургас по протокол № 56/30.04.2019г. за изграждане на 50
места за престой и паркиране на двуколесни превозни средства, включително
мотори, мотопеди, велосипеди от всякакъв вид, в средната разделителна ивица на
бул.“Демокрация“ от кръстовището с ул.“Пейо Яворов“ до пешеходната пътека с
бул. „Алеко Богориди“. Да се предвиди осветление, видеонаблюдение, организация
на движението и маркировка сугласно ЗДвП за сигурността на гражданите.
Необходимите стредства за изграждането да се осигурят от бюджет 2019г., дейност
606, параграф 1030-ремонт и поддръжка.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган – Общински съвет Бургас, в кръга на неговите правомощия, съобразно
разпоредбата на чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА със съответното изискващо се от
закона мнозинство., в съответната писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, което го прави валиден.
При преценка на неговата
законосъобразност съдебният състав достига до извод за противоречието му с
императивни правни норми, което сочи на неговата незаконосъобразност. Мотивите
за това са следните:
От една страна, за пълнота на
изложението съдебният състав намира за необходимо да преповтори установяванията
на касационната инстанция, според които Предвидената в Правилника за организацията
и дейността на общинския съвет и взаимодействието му с общинската администрация
на община Бургас процедура е надлежно изпълнена. Видно от разпоредбата на чл.
88 от Правилника, всички докладни записки се публикуват на интернет страницата
на Общински съвет – Бургас, което прави същите достъпни за всички и им дава
възможност в предвидения срок да противопоставят възраженията си.
Въпреки това, настоящият съдебен
състав намира, че такаприетото решение противоречи на императивни
материалноправни норми, което обосновава извод за неговата незаконосъобразност,
поради следните причини:
На първо място съдебният състав не
изразява съгласие с изразеното от страна на състава на трето отделение на ВАС
становище, че предвидената трансформация на част от пешеходното пространство на
бул. Демокрация в средната разделителна лента в 50 места за престой и паркиране
на двуколесни пътни превозни средства представлява форма на разпореждане с
публична общинска собственост. Касае се за улица - имот публична общинска
собственост, който по силата на чл.7, ал.2, вр. ал.3 ЗОС не подлежи на
разпореждане. По тази причина съдът счита решението за обикновен акт на
управление на имота, изразяващ се в промяна функционалното предназначение на
елемент от посочената улица. Доказателство за това е и обстоятелството, че
предвидените по решението средства за реализиране на предвиждането произтичат
от параграф 1030 на дейност 606 - „ремонт и поддръжка“. Неправилен според
настоящия съдебен състав е и изводът на ВАС, че решението е такова за построяване на паркинг. Според
настоящата съдебна инстанция не се касае за нов обект на строителството,
какъвто по правните си характеристики е всеки паркинг, а за промяна
предназначението на елемент от уличната инфраструктура, със запазване
предназнаението на имота с идентификатор 70079.618.8 „за улица“. Правният
интерес на жалбоподателите за оспорване и излагане на аргументи за техническото
несъответствие на предвидената трансформация с нормите за устройство на
територията произхожда именно от обстоятелството, че за подобна промяна в предназначението на средната
разделителна ивица (по смисъла на чл.120 от Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември
2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на
урбанизираните територии от пешеходно в такова за паркиране в уличното
пространство), не би било необходимо издаването на разрешение за строеж,
промяна на ПУП и т.н., доколкото асфалтовата настилка е налична и фактически
променен ще бъде единствено начинът на употребата й, като единствения форум
където тези аргументи за незаконосъобразност на решението, излагани от
жалбоподателите могат да бъдат разгледани е именно настоящото производство.
В тази връзка съдебният състав
намира за необходимо да уточни, че улиците, извън тези, попадащи в части от
републиканската пътна мрежа, не са предмет на уреждане от страна на Закона за
пътищата, съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2, т.1 от същия нормативен акт.
Приложими в този случай са критериите и изискванията установени с НАРЕДБА № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г.
за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на
урбанизираните територии (Наредбата). Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от
Цитираната Наредба „Изискванията на
наредбата се прилагат при планиране и проектиране на нови КТС, както и при
реконструкция, основен и текущ ремонт
на съществуващи улици“. Т.е. ирелевантно дали посочената трансформация представлява
основен или текущ ремонт на разделителната ивица, изискванията на Наредбата са
валидни и обвързващи.
В тази връзка, посоченото решение
противоречи на разпоредбата на Раздел V - Планиране на системата за паркиране и
гариране, чл. 41, ал.1 от който предвижда, че „В градовете публичните места за паркиране и гариране на МПС се
предвиждат на улици от второстепенната
улична мрежа;“ Видно от констативната част на изслушаната и неоспорена
по делото експертиза (л.100), бул. Демокрация е първостепенна улица с две платна за транспортно движение и тротоари
за пешеходно движение.
Съгласно разпоредбата на чл.12,
ал.1 от Наредбата „В зависимост от
функционалното им предназначение улиците от първостепенната улична мрежа се
разделят на: улици I клас (скоростни градски магистрали с непрекъснат режим на
движение); улици II клас (градски магистрали с прекъснат режим на движение);
улици III клас (районни артерии); улици IV клас (главни улици).“ Видно от
общественодостъпната информация в различни сайтове : (http://www.regag.eu/info?id=2&spr=4). Бул. Демокрация е първостепенна
улица от трети клас.
Съгласно нормата на чл.18 от
същата Наредба „Функционалните и
транспортните характеристики на различните класове улици са дадени в приложение
№ 2.“ Според колона 8 на приложението - „паркиране“ и ред 3 на същото - Паркирането по
първостепенните улици от трети клас, включае и настоящата е забранено в
големите (какъвто е гр. Бургас) и много големите градове и е допустимо
единствено в средните и малките градове и то единствено в паркинг площадки и паркинг ленти. Видно от същото приложение е
това, че дори булевардът да бе IV а
не III клас улица или гр.
Бургас бе среден, а не голям град, то отново паркиране по този клас трасе е
позволено единствено в паркинг площадки или паркинг ленти, които по естеството
си представляват различни от разделителната ивица елементи на уличното
съоръжение. Това обстоятелство бива изведено категорично от разпоредбата на
чл.120, ал.1 на Наредбата, според който „Паркиране
и спиране за товарно - разтоварни работи, необходими при преценка на
функционалните нужди, могат да бъдат устроени в рамките на уличното
пространство както следва:
1. на пътното
платно (без маркировка);
2. с паркинг ленти (с маркировка) или паркинг площадки (оформени с бордюр);
3. при
достатъчно широки средни разделителни
ивици;
4. в страничните
пространства (на маркирани площи или без специфициране на конкретна площ).“ Видно е че
разделителните ивици представляват отделен вид елемент на улиците спрямо
лентите и площадките, заради което са уредени и в отделна точка, като тези
ивици не са изрично посочени като места позволени за паркиране според
разпоредбите на приложение №2 на чл.18 от цитираната Наредба дори и в малките и
средни градове, както и в първостепенните улици от четвърти клас.
Не е случайно, че за съответната
категория улици паркирането в средни разделителни ивици изобщо не е предвидено.
Касае се за високонатоварени градски артерии, където завишения брой паркирани
МПС повишава и вероятността от ПТП.
Решението на Общински съвет
Бургас за ремонт и преустройство на средната разделителна ивица противоречи и
на разпоредбите на раздел II и III от Наредбата, поради липсата на
изработени и представени към решението ситуация,
надлъжен и напречен профил на улицата в участъка, предмет на оспореното
решение. Последното е от съществено значение за законосъобразността на действия
като процесните доколкото всяка градска улица освен самостоятелен обект на
инфраструктурата и вид строеж, представлява и елемент на
комникационно-транспортната система на урбанизираната територия, който е в жива
връзка и взаимна обусловеност с редица фактори, които намират задължително
място в установените като липсващи и неизработени за предвидената трансформация
профили. Сред тях са : 1. прилежащо на улицата
застрояване; 2. клас на улицата; 3. ситуационно решение; 4. геометрично
решение; 5. безопасността на движението; 6. осигурената видимост; 7. строителна
стойност; 8. проектни хоризонтали и отводняване, всички предвидени в разпоредбата
на чл.75, ал.5, както и предвидените в разпоредбата на чл.77, ал.1 от Наредбата
фактори - 1. оразмеряване на уличното платно при отчитане на обществения
транспорт за превоз на пътници и прилежащите му съоръжения (BUS ленти, спиркови
шлюзове, спиркови острови и т.н.); 2. отчитане наличие на трасе на велосипедния
транспорт; 3. оразмеряване на тротоара при отчитане най-вече на натовареността
на пешеходното движение и наличието на притегателни за него обекти по
протежението на улицата; 4. функционално разпределение на страничното
пространство, включително паркиране; 5. безопасност на движението и оформление
на уличното пространство.
Едва след установяване с
категоричност на това, че съответният основен ремонт, представляваш преустройство
с промяна предназначението на средната разделителна ивица на бул. Демокрация, не
би повлиял на градската среда и транспортната система на територията с над
допустимия от нормативната база ефект, подобна трансформация би била
законосъобразна, което в настоящият казус изобщо не е било изследвано.
Отделно от горното, за пълнота на
изложението, при съобразяване с изложените в предложението за приемане на
спорното решение мотиви и обсъжданията в заседанието на Общинския съвет, съдът
намира, че не се касае и за хипотеза, като предвирената в разпоредбата на
чл.43, ал.2 от същата наредба, според която „Когато за централни зони на урбанизираните територии не могат да се
осигурят необходимите места за паркиране и гариране, най- много 30 % от
недостига се предвижда и осигурява в непосредствено прилежащи територии в
публични или частни паркинги.“
В този случай като
незаконосъобразно - противоречащо на посочените по-горе разпоредби на Наредба №
РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии решението
следва да бъде отменено.
При този изход на делото и в
съответствие с разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК съдът намира искането на
процесуалния представител на оспорващите за присъждане на направените по делото
разноски, за основателно, съобразно внесената държавна такса в размер на 10.00
лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 500.00 лева.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, трети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 54, прието по т.54 от дневния ред на заседание
на Общински съвет Бургас по протокол № 56/30.04.2019г.
ОСЪЖДА ОБЩИНА БУРГАС да заплати на П.П.П., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, И.Д.Н., ЕГН **********, А.С.А., ЕГН **********, А.И.Г.,
ЕГН **********, З.А.В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, А.С.Д., ЕГН **********,
А.Х.К., ЕГН **********, В.Г.И., ЕГН **********, И.Г.Г., ЕГН ********** и Д.П.Т.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, направените по делото разноски за
внесена държавна такса и изплатени възнаграждения на вещо лице, общо в размер
на 510.00 /петстотин и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:
/