Р Е Ш Е Н И Е
260335/2.8.2021г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IХ - ти
състав, в открито заседание, проведено на дванадесети юли, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик ГД № 2319/2020 г.,
по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен иск от Ю.И.Т. *** против Т.К. ***, с правно
основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника да прекрати неоснователно
действие, с което се твърди, че пречи за упражняването на право на преминаване по
пътека за достъп до имота на ищеца придобито по давност, като бъде осъден да
възстанови фактическото положение от преди нарушението, като отстрани натрупана
пръст и камъни от стъпала.
Ищецът
обосновава исковата си претенция твърдейки, че по
силата на Договор за дарение, обективиран в НА ***
г. на PC Шумен, е собственик на поземлен имот с планоснимачен № 7631а, в кв.
215 по плана на гр. Шумен, с идентификатор 83510.676.302 по КК на гр. Шумен,
заедно с построена жилищна сграда, който нямал самостоятелен излаз към улица.
Единственият подход към имота повече от 50 години бил от най-близката улица *** и
се осъществявал по тясна пътека, с каменни стъпала, попадаща в имот с
идентификатор 83510.676.306. По същата пътека се осъществявал достъпа от улицата
и за този имот с идентификатор 83510.676.306. Ищецът счита, че чрез
осъществяване на право на преминаване от ул. “Ильо Войвода“ до имота му в негова
полза възникнал сервитут по
давност с притежаването му повече от петдесет години, върху имот с идентификатор 83510.676.306, който никога не
бил и оспорван от собствениците на служещия имот. Според ищеца
това сервитутно право на преминаване
имало следните пространствени параметри: започва от западната граница на
собствения на ищеца имот с идентификатор 83510.676.302 с имот идентификатор
83510.676.306 и обхваща ивицата от този имот, намираща се между имот идентификатор
83510.676.307 и имот идентификатоор 83510.676.478 до излаза на ул.“***“. Ищецът твърди, че на 04.10.2019 г. ответникът придобил
намиращия се в съседство с пътеката, по която се реализирало сервитутното право
на преминаване и разположен по северното и протежение, поземлен имот с
идентификатор 83510.676.307. При изграждането на подпорна стена в имота на
ответника на границата с имот с идентификатор 83510.676.306 било извършено
разкопаване /изкоп/, който засегнал пътеката, а впоследствие било извършено и
засипване на голяма част от нея с пръст и дребни камъни, включително на
каменните стъпала, което силно затруднявало преминаването по нея. Твърди, че
многократно искал, включително с Нотариална покана, ответникът да приведе
пътеката в първоначалното й състояние от преди извършването на строителните
дейности по изграждане на подпорната стена. След получаване на Поканата
ответникът единствено запълнил изкопа, който се бил образувал на пътеката по
протежение на подпорната стена при изграждането и, но самата пътека заедно с
каменните стъпала по нея останали засипани с пръст и камъни. Моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да приведе гореописаната пътека
със стъпалата по нея в първоначалното и състояние от преди изграждането на подпорната
стена, като отстрани от тях натрупаната пръст и камъни. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава писмен отговор. Намира
искът за неосноветелен и моли да бъде отхвърлен.
Твърди, че на 04.10.2019 г. с НА за продажба на
недвижим имот № *** г. възмездно придобил право на собственост върху поземлен имот с
идентификатор № *********.307, с административен адрес град Шумен, улица „***“ № 51, при съседни имоти: № 83510.676.306, № 83510.676.308, №
83510.676.312, № 83510.676.352. В имота му имало изградена подпорна стена с
височина до 2,00 метра, вътрешна за границите на УПИ, по южната и източната
регулация, съгласно чл. 147, ал. 1, т. 5 ЗУТ, за което съответно било издадено
разрешение, конструктивно становище и строителството било извършено под
контрола на технически правоспособно лице, след извършено заснемане и
вертикална планировка, без да се засягат съседни имоти. Изградената от него
подпорна стена се разпростирала по границата на поземлен имот № 83510.676.306.
Оспорва изцяло изложените от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства, като
неотговарящи на обективната действителност. Не отговаряло на истината
твърдяното от ищеца, че при изграждане на подпорна стена на границата с имота
му, била засегната пътеката, голяма част от която била засипана с пръст и
дребни камъни, включително и каменните стъпала, което силно затруднявало
преминаването по нея. Пътеката, която граничела с имота не била засегната от
изграждането на подпорната стена. Изкопните работи за изграждането на
подпорната стена били извършвани до границата на неговия имот, без да се засяга
пътеката. Твърди, че пътеката винаги си е била едно тясно пространство,
засипано с пръст, камъни и тревиста растителност, а въпросните каменни стъпала
за които говорел в исковата молба ищецът представлявали по- големите камъни,
които били естествено насложени, а не нарочно изградени стъпала. С изграждане
на подпорната стена реално била укрепена въпросната пътека. Оспорва в полза на
ищеца да има учреден сервитут, доколкото липсвало представена заповед, протокол
или друг акт за учредяване. Оспорва, че такъв е възникнал по силата на закона.
Отделно от това ищецът не сочел къде се намира въпросната пътека, в която
твърди, че притежава сервитутното право на безвъзмездно преминаване, с каква
сервитутна ивица е /ширина и дължина/ и от къде произтича. Оспорва твърденията
на ищеца досежно извършване на неоснователно действие, което му пречи да
упражнява свое право. Твърди, че правото на ищецът да преминава по пътеката
никога не било препятствало или ограничавано от неговите действия, нито пък
действията му създават пречки същия да преминава по пътеката. Претендира
разноски.
В хода на проведените по
делото съдебно заседания явилите се страни, чрез процесуални представители,
поддържат заявените становища.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не
спорят, а и от доказателствата еднозначно се установява, че от 1987 г. ищецът е
собственик на къща с дворно място - поземлен
имот, с планоснимачен № 7631а в кв. 215 по плана на гр. Шумен и идентификатор
83510.676.302 по КК на гр. Шумен, заедно с построената жилищна сграда, както и,
че на 04.10.2019 г. с НА за продажба № ***
г., по описа на Нотариус рег. № 709 на Нотариалната камара /л. 31/, ответникът
купил имот с идентификатор 83510.676.307 по КК на гр. Шумен, с административен
адрес: гр. Шумен, ул. *** № 51.
Страните не
спорят и, че към момента на завеждане на
исковата молба достъпът до поземления имот на ищеца се осъществява от ул. “***“ по пътека обхваща ивица от имот с идентификатор
83510.676.306, намираща се между имот с идентификатор 83510.676.307 /собственост на
ответника/ и имот идентификатор с 83510.676.305,
до западната граница на собствения на ищеца имот с идентификатор 83510.676.302
От Разрешение за строеж № 338/10.12.2019 г., по описа на
Община Шумен /л. 33/, се установява, че въз основа на Заявление вх. №
УТ-29-0Б4/ 06.12.2019 г., на
ответника е позволено да
построи подпорна стена с височина до 2,00 м, вътрешна за границите на
урегулирания поземлен имот, по южната и източната регулация - строеж шеста
категория, на основание чл. 137 т, б ЗУТ, съгласно Конструктивно становище от
инж. Върбанов, съгласувано иа 27.11.2019 г. в Община Шумен, в обект УПИ
XXII-7629, кв. 215 по регулационния план на гр. Шумен, имот с идентификатор
83510.676.307 по КК, който строеж не подлежи на държавно приемане съгласно чл.
177 ал.1 ЗУТ.
С Нотариална
покана /л. 12/, връчена 17.07.2020 г. - съгласно Разписка за връчване /л. 11/,
ищецът поканил ответника да приведе пътеката в пърноначалното й състояние от
преди извършването на строителните дейности по изграждане на подпорната стена.
Съгласно
неоспореното Заключение на допустатата по делото първоначална СТЕ, което съдът
намира за компетентно и обосновано, достъпът до ПИ 83510.676.302 /собственост
на ищеца/ е от ул. „***” по пътеката, покрита
с насипана, трошена, каменна настилка, която е част от ПИ 83510.676.306, по
действащата КК, със граници: от запад ПИ 83510 676 252 /ул. „**”/, от север ПИ 83510.676.307 /собственост на ответника/
и от юг ПИ 83510.676.305. Широчината на пътеката при ул. „***” е 3.20 м., като се свива в източна посока, като в
най-тясната част е широка 0.83 м, а в югоизточния ъгъл на ПИ 83510.676.307 /собственост
на ответника/ е широка 1.24 м. Средният надлъжен наклон на пътеката е 32% -
определен от кота „начало /към улицата/” и кота „край на подпорната стена”,
който не се преодолява без стълби, тъй като максималният допустим надлъжен
наклон за алея е 12%., при което преминаването по пътеката е затруднено.
Съгласно Писмо, изх.
№ 94-00-2418/07.05.2021 г., по описа на Община Шумен /л. 102/, издадено по
молба на ответника вх. № 94-00-2418/22.04.2021 г., представено в трето открито
съдебно заседание и прието по реда на чл. 147 ГПК, както и Удостоверение изх. №
94-00-3564/25.06.2021 г., по описа на Община Шумен /л. 131/, представено от
ищеца въз основа на съдебно удостоверение издадено по делото, поземлен имот с
идентификатор 83510.676.306 по КК на гр. Шумен, е публична общинска собственост,
с начин на трайно ползване „за второстепенна улица“, но не е урегулиран като
улица с улични регулационни граници съгласно действащият подробен устройствен
план и за него не е провеждана процедура по отчуждаване в полза на държавата
или общината. Посочено е, че по застроителният и регулационен план на гр. Шумен
не е предвидено изграждане на стъпала в този имот.
В производство
по реда на чл. 193 ГПК, за оспорване на писмено доказателство „Писмо изх. №
94-00-2418/07.05.2021 г. на Кмета на община Шумен“, находящ се на лист 102 по
делото, относно съдържанието, открито по искане на ищеца с протоколно
определение от 14.06.2021 г., бе допусната СТЕ, от чието заключение се
установява, че ПИ 83510.676.306 не е урегулиран като улица с улични
регулационни линии съобразно изискванията на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. За този
имот /или за част от него/ няма предвиждане /отреждане/ - „за улица” нито по
действащ ПУП от 1978 г., нито по действащия ОУП, поради което, според вещото
лице, не е част от транспортно комуникационната система, поради което,
съобразно разпоредбата на чл. 77, ал. 2 ЗУТ, не е възможно да му се определи
клас на второстепенна улична мрежа, тъй като няма минималните изисквания за
ширина по изискванията на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ЗУТ, а именно „...най-малко
3.5 м.”.
Представени и са
събрани и други неотносими към правния спор както писмени така и гласни
доказателства.
Предвид така
установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна
страна:
Предявеният иск
е за защита на право на преминаване /сервитут/ по пътека – част от поземлен
имот в границите на гр. Шумен. Сервитутът е ограничено вещно право, поради
което и съгласно разпоредбата на чл. 111 ЗС се защитава по реда, по който се
защитава правото на собственост – с иск. Предмет на иска за защита на сервитут
е установяване правото на ищеца и осъждане на ответника да не пречи на
упражняването му, чрез забрана за по-нататъшни нарушения и осъждане нещата да
се възстановяват в състоянието им от преди нарушението. В тази връзка основателността
на исковата претенция е предпоставена от установяване, при условията на пълно и
главно доказване, от ищеца: 1/че е собственик на „господстващ имот“, респ. че
притежава сервитутно право върху „служещ имот“ и 2/че притежаваното право е
било нарушено от ответника.
Правото на
собственика на един имот - наречен „господстващ”
да
преминава през съседния имот - наречен „служащ”, е познато от римското право
като servitus praediorum /поземлен сервитут - селски или градски/, като е задължавал
собственика на служащия имот да търпи през неговия имот да преминава съседа
/собственика на съседен имот/. В тази връзка, за да е налице сервитут е необходимо
да има най-малко два имота, единият, от който „служещ имот”, т. е. обременен
със сервитута и „господстващ имот”, в чиято полза се учредява или придобива сервитут.
Сервитутът дава право на своя носител /лицето, в чиято полза е учреден или
придобит, а при прехвърляне на собствеността на господстващия имот и в полза на
приобретателя/ да го упражнява по отношение на служещия имот и да иска от
всички трети лица да се въздържат от действия, които пречат за упражняването на
това право.
В България
правото да се преминава през чужд имот е било уредено, като законен сервитут,
със ЗИСС/1904 г., отменен със ЗС/1951 г., който действа и днес. В ЗС не е
уредено правото на преминаване през чужд урегулиран парцел, като от
разпоредбата на чл. 55 ЗС, според която вещни върху чужда вещ, доколкото те са
предвидени в законите, могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по
давност или по други начини, определени в закона, следва, че правото на
преминаване през чужд имот трябва да бъде предвидено в закон. До влизането в
сила на ЗУТ - 31.03.2001 г., в тогава действащите ЗПИНМ действал от 01.03.1950
г до 31.05.1973 г. и ЗТСУ действал от 01.06.1973 до 30.03.2001 г., е било
регламентирано право на преминаване само през селскостопанска земя, което се е
установявало съобразно правилата на ЗОСИ, в сила от 01.10.1974 г. действащ и
понастоящем и не е било регламентирано право на преминаване през урегулирани
парцели - в ЗС не е уредено правото на преминаване през чужд урегулиран парцел,
поради което такова право не е могло да се придобие нито чрез сделка, нито по
давност /в този смисъл Р. № 76/25.12.80 г., ГД № 51/80 г., ОСГК/. Това е така
тъй като ЗПИНМ (отм.) и ЗТСУ (отм.), предвиждат за имотите в населените места
отреждане на парцели с определен минимум площ и лице към улица, т. е.
изисквания, които, ако са спазени, биха изключили нуждата да се преминава през
чужд урегулиран имот. Следователно в периода от 1950 г. до 2001 г. българското
законодателство не е допускало учредяване право на преминаване през чужд
урегулиран ПИ за осигуряване на достъп до собствен урегулиран ПИ чрез правна
сделка. Не е било допустимо придобиване на право на преминаване през недвижим
имот в регулация и по давност. Имало е много случаи, в които съседи са се
договаряли да преминават през имота на някой от тях, за да се осигури достъп по
улица или водоизточник, но това се е приемало като търпими действия, а не като
правна сделка /в този смисъл Р. № 414/1960 г., II г. о.; Р. № 73/1973 г., I г.
о.; Р. № 1493/17.8.99 г., ГД № 228/99 г., IV г. о./. Ако е било учредено или
придобито такова право преди урегулиране на имота, с влизане в сила на дворищно
регулационнен план, правото се е погасявало.
След влизането в
сила на ЗУТ - 31.03.2001 г., правото на преминаване през чужд имот е
регламентирано от разпоредбата на чл. 192 ЗУТ. До изменението на чл. 192, ал. 1 ЗУТ - ДВ 65/2003 г. учредяването на право на преминаване през чужд имот е било
допустимо, само по административен ред - със Заповед на кмета на общината, по
реда на чл. 208 ППЗТСУ /отм./, съответно по реда на чл. 192, ал. 1 ЗУТ /в
първоначалната редакция - ДВ, бр. 1/2001 г./ Константната съдебна практика,
установена, до изменението на чл. 192, ал. 1 ЗУТ през 2003 г., приема за
недопустимо учредяването на право на преминаване през чужд имот с правна
сделка, като при сключена такава тя се е считала за нищожна, поради нарушение
на закона, съответно не е било допустимо придобиване на право на преминаване
през НИ в регулация и по давност. Едва с изменението на чл. 192, ал. 1 ЗУТ -
ДВ, бр. 65/2003 г. е предвидена възможността право на преминаване чрез чужд ПИ
да може да става с правна сделка между частни правни субекти, като е предвидено,
да се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите, като страни
по договора са собствениците на господстващия имот и служещия имот. Така
учреденият сервитут е от категорията на доброволните, договорни сервитути, като
договорът е правопораждащия юридически факт на сервитутното право на
преминаване и подлежи на вписване в имотния регистър. Когато не е постигнато
съгласие между собствениците на урегулираните ПИ и друго техническо решение е
било явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване следва да се
учреди със заповед на кмета на общината. В този смисъл би могло да се приеме,
че след 2003 г. по силата на разпоредбата на чл. 55 ЗС правото на преминаване
през чужд ПИ, в това число и в границите на населените места, може да се придобива
и по давност.
Следователно, в
настоящият случай, ако давностното владение на ищеца е установено след влизане
в сила изменението на закона - ДВ 65/2003 г., би могло да се придобие право на
преминаване през чужд имот по давност, ако са налице материално – правните
предпоставки за това.
От събраните по
делото доказателства съдът намира за доказано, че ищецът е собственик на дворно място - поземлен имот с планоснимачен № 7631а в кв.
215 по плана на гр. Шумен и идентификатор 83510.676.302 по КК на гр. Шумен,
заедно с построената в имота жилищна сграда. Предпоставките да се приеме, че
този имот е „господстващ” респ. че ищецът притежава сервитут придобит по
давност изиска изследване за наличието на материално – правните предпоставки за
придобиване право на преминаване през друг имот - „служащ имот”. В процесният
случай претенцията на ищеца е да е придобил право на преминаване по давност
върху „служащ имот”, който е поземлен имот с идентификатор 83510.676.306 по КК
на гр. Шумен, за който бе установено, че не е урегулиран като улица с улични
регулационни линии съобразно изискванията на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, като за
този имот /или за част от него/ няма предвиждане /отреждане/ - „за улица”,
поради което, не е част от транспортно комуникационната система и съобразно
разпоредбата на чл. 77, ал. 2 ЗУТ и не е възможно да му се определи клас на
второстепенна улична мрежа, тъй като няма минималните изисквания за ширина по
изискванията на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ЗУТ, а именно „...най-малко 3.5
м.”. В тази връзка съдът намира, че оспорения по реда на чл. 193 ГПК документ,
находящо се на лист 102 по делото, в частта относно посочения начин на трайно
ползване на поземлен имот с идентификатор 83510.676.306 по КК на гр. Шумен,: „за
второстепенна улица“, както по действащ ПУП от 1978 г., така и по действащия
ОУП на гр. Шумен, е неистински. Независимо от установеното обаче настоящият
състав на ШРС намира, че статутът на този поземлен имот е публична общинска
собственост, тъй като в този част за процесния документ не бе доказано, че е
неистински. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОбщС имотите и вещите -
публична общинска собственост, земите от общинския поземлен фонд и горските
територии - общинска собственост, не могат да се придобиват по давност. Следователно
върху имотите и вещите - публична общинска собственост не могат да се
придобиват по давност и ограничени вещни права, каквото е правото на
преминаване. При наличието на тези законови забрани за придобиване на вещни
права върху имоти публична общинска собственост, какъвто е и процесния поземлен
имот с идентификатор 83510.676.306 по КК на гр. Шумен, се налага извода, че по
делото не бе установено ищецът да е придобил по давност сервитутно право на преминаване до ПИ 83510.676.302
/негова собственост/, по пътека покрита с насипана, трошена, каменна настилка,
която е част от ПИ 83510.676.306, по действащата КК, със граници: от запад ПИ
83510 676 252 /ул. „Ильо войвода”/, от север ПИ 83510.676.307 /собственост на
ответника/ и от юг ПИ 83510.676.305, с ширина при ул. „***”
- 3.20 м. и в най-тясната част - 0.83 м, а в югоизточния ъгъл на ПИ
83510.676.307 /собственост на ответника/ - 1.24 м. при среден надлъжен наклон
от 32% - определен от кота „начало /към улицата/” и кота „край на подпорната
стена”, който не се преодолява без стълби.
По тези
съображения установителните претенции на ищеца са неоснователни, което
предпоставя неоснователността на осъдителната му претенция по чл. 109 ЗС при
липсата на необходимост от обсъждане липсата или наличието на каквито и да е
действия по пречене на ищеца да преминава край имота на ответника включително установяване
извършителя на такива действия - щом като ищецът не е носител на претендираното
право, липсва хипотеза, при която от ответника да се изисква поведение, с което
да не пречи на ищеца да преминава през ПИ 83510.676.306.
С оглед изхода
на делото и направено от ответника искане ищецът следва да бъде осъден да му
плати, направените съдебни разноски в размер 600 лв. - адвокатско
възнаграждение и 200 лв. - депозит за вещо лице, съгласно списък по чл. 80 ГПК,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответника, съдът намира за
неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на адвокатското
възнаграждение при неоценяеми искове се равнява на 600 лв. за една инстанция. Платеното
от ответника адвокатско възнаграждение пред исковия съд е 600 лв., който размер
е минимума по Наредбата. Съдът приема, че делото е с правна и фактическа
сложност, поради което цената на адвокатската услуга е адекватно определена.
Производството е развито при проведени няколко открити съдебни заседания,
изслушвани са свидетели и са обсъждани две заключения на вещото лице по
множество въпроси. Основание за намаляване на хонорара би имало в случай на
дело с ниска фактическа и правна сложност и без усложнения от процесуален или
доказателствен характер в хода на процеса, каквото в случая не е налице. Следователно
договореният и платен от ответника адвокатски хонорар, като размер е съответен
на обичайни и адекватни на общия случай на съдебен спор, усилия на довереника
за процесуално представителство пред една инстанция.
Мотивиран от
така изложените съображения, Районен съд Шумен
Р Е Ш И:
Отхвърля
предявения от Ю.И.Т., с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Т.К.К., с ЕГН **********
и адрес: ***, иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника да
прекрати неоснователно действие, с което пречи за упражняване право на
преминаване по пътека за достъп до имота на ищеца придобито по давност, като
бъде осъден да възстанови фактическото положение от преди нарушението, като
отстрани натрупана пръст и камъни от стъпала, като неоснователен.
Осъжда Ю.И.Т., с
ЕГН ********** и адрес: ***, да плати на Т.К.К., с ЕГН ********** и адрес: ***,
съдебно деловодни разноски в размер на 800 (осемстотин) лева, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от
настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Районен съдия:…………………..