№…….. 16.01.2020 година,
гр. София,
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
І-ви състав,
в закрито заседание на шестнадесети януари през 2020 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ
: Валентина Ангелова
Милен Евтимов
Като разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело № 15762
по описа на съда за 2019
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по
жалба на „Г.Ф.“, длъжник по изпълнително дело № 20198390400782 по описа на
частен съдебен изпълнител (ЧСИ) И.М.-К., рег. № 839 на КЧСИ, който обжалва отказа
на съдебния изпълнител да намали размера на приетите разноски за адвокатски
хонорар на взискателя, както и събраните върху тези суми пропорционални такси в
изпълнителното производство. Навеждат се съображения за недължимост на сумите
за адвокатско възнаграждение, а при алтернативност за прекомерност на същите,
както и за неправилно изчисляване на таксите по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ, като се излагат подробни съображения. Моли съда да отмени
постановлението на ЧСИ за събиране на сумата от 1480 лева над минималния размер
на адвокатско възнаграждение по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
съответно намали дължимите пропорционални такси. Претендира сторените деловодни
разноски и юристконсултско възнаграждение.
Взискателят Х.Н.Х.не
е подал възражения срещу жалбата.
В писмените си
мотиви, съдебният изпълнител счита жалбата за неоснователна, като излага
аргументи в подкрепа на това становище.
Представено е копие
от изпълнителното дело.
Софийски градски съд,след като разгледа жалбата и
приложените с нея материали, намира следното :
Изпълнително дело №
20198390400782 по описа на частен съдебен изпълнител И.М.-К., рег. № 839 на
КЧСИ, било образувано по молба на Х.Н.Х.от 01.11.2019 г., подадена чрез адвокат
М.Д.от САК. Със същата молба било направено искане за събиране на вземането по
представения изпълнителен лист да бъде наложен запор на сметките на длъжника
като били претендирани разноски за адвокатско възнаграждение за образуване и
водене на изпълнителното дело в размер на 1480 за адвокатско възнаграждение,
както и всички други сторени от взискателя разноски.
С молбата бил
представен изпълнителен лист, издаден по гражданско дело № 5528 по описа за 2018
г. на СГС, с който в тежест на частният жалбоподател „Г.Ф.“ били възложени
следните суми – 50000 лева (като разлика над 30000 лева до 80000 лева) – обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.11.2015 г.,
ведно законна лихва върху тази главница, считано от 21.11.2015 г. , ведно с
лихва за забава от 22.04.2016 г. до окончателно изплащане на сумите.
С молбата били
представени също пълномощно, с което взискателят упълномощавал адвокат Д.от САК
да го представлява в изпълнителното производство, както и договор за правна
защита и съдействие, сключен между тези две лица на 22.01.2016 г., съгласно
който, предвид това, че упълномощителят бил материално затруднено лице,
неработоспособен и в увредено общо състояние, правната защита му се
предоставяла безплатно, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2, и ал. 2 от ЗА.
С разпореждане от 01.11.2019
г. съдебният изпълнител начислил такси по изпълнителното дело, в размер на общо
4887,20 лева, от които 20 лева за образуване на делото, 20 лева за връчване на
покана, 15 лева за налагане на запор, 3936 лева за събиране на парична сума, 60
лева връчване на три съобщения, 20 лева-за съобщение до НАП, 2 лева по т. 31 от
Тарифата и 814,20 лева ДДС.
Частният съдебен
изпълнител поканил длъжника „Г.Ф.“ да изпълни доброволно задължението си, за
което му била изпратена покана за доброволно изпълнение по пощата, която
последният получил на 08.11.2019 г. В същата покана, извън сумите по посочения изпълнителен
лист, били посочени адвокатско възнаграждение в размер на 1480 лева, както 4887,20
лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, в това число по т. 26 от нея. С поканата,
длъжникът бил уведомен, че са наложени запори на сметките му до размера на
посочените суми в Уникредит Булбанк АД.
Едновременно с
посочената покана за доброволно изпълнение, на Уникредит Булбанк АД било
изпратено запорно съобщение, по силата на което на 11.11.2019 г. по сметката на
съдебния изпълнител постъпили суми в общ размер на 74409,84 лева, с които
изцяло се погасявали сумите, предмет на изпълнителното производство.
В срока за
доброволно изпълнение, длъжникът възразил по отношение на разноските, сторени
от взискателя за адвокатско възнаграждение над сумата от 200 лева за образуване
на изпълнителното производство, както и по отношение изчисляването на таксите
по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
С обжалваното постановление
за разноските от 14.11.2019 г., съдебният изпълнител отказал да намали размера
на приетите по изпълнителното дело разноски.
Горното
разпореждане било съобщено на длъжника на 18.11.2019 г., а жалбата срещу него
била подадена на 20.11.2019 г.
При тази фактическа установеност, съдът достигна до
следните изводи от правна страна :
По допустимостта на частната жалба:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК
длъжникът може да обжалва постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съответния
съдебен изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно
от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК в актуалната й редакция към месец ноември
2019 г.). Частната жалбата е подадена в срок; същата изхожда от лице, овластено
да търси защита от принудително изпълнение срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол (постановление за определяне на разноските), като е внесена и дължимата
държавна такса.
По основателността на жалбата:
Жалбата е основателна.
Отговорността за разноски в изпълнителното
производство се урежда по правилата на чл. 79 от ГПК, както и по глава VII (чл.
78 - 82) от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и Тарифата за таксите
и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), приета с ПМС
№ 92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.
Съобразно чл. 78, ал. 1 от ЗЧСИ такси по
изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и извършването
на други действия, а съгласно ал. 2 размерът и видът на разноските по
изпълнението се определят с тарифа на Министерски съвет по предложение на
министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите
по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра,
подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на
задълженото лице (чл. 79 ЗЧСИ). Обикновените такси се събират само за действия,
изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират
в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
Съгласно чл. 79 от ГПК разноските за изпълнението
са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати, съгласно
разпоредбата на чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда; или когато разноските, направени от
взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Минималният размер на адвокатско възнаграждение
според указаното в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е 200 лв. за образуване на делото и за
по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 500 лв.- 1/10 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата, за вземания от 500,01 лв. до
1000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от
наредбата, и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по
чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 от наредбата.
Извън посоченото в така очертаната законодателна
рамка, разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя се дължат единствено
в случая, когато такива са сторени. Горното означава не само те да са
договорени между взискателя и съответния адвокат, осъществяващ процесуалното му
представителство в изпълнителното производство, но и да са реално платени. В
случая това не е така. Представения договор за правна защита и съдействие не е
сключен с оглед образуваното изпълнително дело, а урежда отношенията между
упълномощителя и упълномощения с оглед воденото исково производство, като
основанията по чл. 38 от ЗА посочени в договора са отпаднали, доколкото към датата на
образуване, от самия изпълнителен лист става ясно, че взискателят вече е
получил от длъжника сумата от 30000 лева, която несъмнено е достатъчна да
покрие адвокатското възнаграждение на процесуалния му представител за
изпълнителното производство, като основанията на чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от
ЗА вече са отпаднали. След като не е сторил разноски за адвокатско възнаграждение,
, липсва основание в полза на взискателя да се присъжда адвокатско
възнаграждение по чл. 10, т. 1 и 2 от Наредбата.
Основателни се явяват и доводите в жалбата, касаещи
неправилно определяне дължимите такса по ТТР към ЗЧСИ, като с разпореждането си
от 01.11.2019 г. приема за дължима сумата от общо 4887,20 лева.
Следва да се отбележи, че преди да изтече законният
срок по чл. 428, ал. 1 от ГПК съдебният изпълнител не дължи предприемане на
действия по принудително изпълнение. Това е така, предвид съществуващата
възможност длъжникът доброволно да изпълни задължението си, предмет на
изпълнението. Щом това е така, към момента на изпращане на поканата за
доброволно изпълнение не са налице основания за определяне на пропорционална
такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. В случая, в следствие на наложения запор, по
делото са постъпили сумите за покриване на задължението по изпълнителния лист,
като доколкото това е станало в срока по чл. 428, ал. 1 от ГПК, същото следва
да се приравни на доброволно изпълнение от длъжника. Съобразно посоченото
разпореждане от 01.11.2019 г. ,
несъмнено е, че към този момент длъжникът дължал сумата от 66 лева такси по т.
1, 5 и 9 от Тарифата, в която се включват таксите за образуване на
изпълнителното дело, за връчване на покана за доброволно изпълнение и налагане
на запор, съответно по т. 1, 5 и 9 от
Тарифата. Изброените такси се дължат от длъжника и са в размер на 66 лева с ДДС.
В тази връзка начислените от съдебния изпълнител такси в размер на 4887,20 лева
следва да бъдат намалени до тази сума от 66 лева.
С оглед пълнота на изложението, следва да се
отбележи, че ако се приеме, че оспорената пропорционална такса по т. 26, б. „б“
от Тарифата е остатъка над размера от 66 лева до определения размер от 4887,2
лева, същата е неправилно определена в размер на 3936 лева без ДДС (4723,20
лева с ДДС). Няма съмнение, че визираната с тази разпоредба такса се събира
върху събраната сума, а съгласно чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ,
таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия,
като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.
Под "парично вземане" по смисъла на посочената норма се разбира само
вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските
по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не се
дължи. Така например, претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение за
защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски
по изпълнението, които, ако са реално сторени, са за сметка на длъжника, но
същите не се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т.
26 от Тарифата. Противното би означавало, че и върху самата такса по т. 26
следва да се дължи такса по т. 26, върху която също се дължи такса и т.н.
Поради това и пропорционални такси върху претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение, както и върху другите дължими такси в изпълнителното
производство, не се начисляват и събират. Следователно посочените такси, в
случай на принудително събиране на сумата, следва да се определят не върху
сумата по представената покана, общо в размер на 74409,84 лева, а върху сумите
по изпълнителния лист, заедно с определената законна лихва, общо в размер на 68042,64
лева.
По изложените аргументи съдът намира, че жалбата против процесните изпълнителни действия е основателна и следва да бъде уважена.
По разноските :
Претенция за
присъждане на сторените в настоящето производство разноски е направена само от
страна на жалбоподателя.
Независимо от изхода
на спора, с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, претенцията на частния
жалбоподател се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Тук
следва да се подчертае, че по отношение на него, нормите на чл. 78 от ГПК не
намират приложение, доколкото именно в качеството си на длъжник в изпълнително
производство чрез подадената частна жалба същият реализира правото си на
защита. Допълнителен аргумент се явява спецификата на производството по
обжалване на действията на съдебния изпълнител, поради което искането му за
присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Това е така,
защото предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на
действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект
на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи
за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той,
обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и
актовете му. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и
имаща право на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни
действия и актове на съдебния изпълнител.
Водим от изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановлението за разноски, с което е приета за
събиране сумата от 1480 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20198390400782,
поради липсата на доказателства, че такива разноски са сторени от взискателя.
НАМАЛЯВА сумата от 4887,20
лева,
представляваща такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по изпълнително
дело № 20198390400782, на 66 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на частния
жалбоподател Г.Ф. за присъждане на сторените
по водене на настоящото дело разноски, като неоснователни.
Препис от настоящето решение да се изпрати
на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ………… ЧЛЕНОВЕ : 1. ………… 2. …..………