РЕШЕНИЕ
№ 1374
гр. Бургас, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина П. Петкова
Членове:Йорданка Г. Майска
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Радостина П. Петкова Въззивно гражданско
дело № 20222100501746 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на О. В. Б., ЕГН:**********, с адрес: № **, кв. К.
***, вх. *, ет. *, ап. * против решение № 270 от 04.08.2022 г., постановено по гр. д. №
1664/2021г. на Районен съд – Несебър, с което на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във. вр.
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. ЗАдв., е осъдена да заплати на ищеца- адвокат В. В. О., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ул. „Ц. С.“ № **, п., ап. * сумата от 13653.47лв. - главница,
представляваща адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
01.05.2018 г. в размер на 20 % от присъдените в полза на ответницата суми за претърпени от
ПТП неимуществени вреди /главници и лихви/ със съдебно решение по гр.д. № 1174/2020 г.
по описа на ОС – Бургас, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 08.12.2021 г. до окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца сумата от 547лв. - съдебно-деловодни
разноски в настоящата съдебна инстанция, сумата от 40 лв. - разноски в производство по
обезпечаване на бъдещ иск по ч.гр.д. № 63456/2021 г. по описа на СРС, както и сумата от
88.20 лева – разноски за образуване на изпълнително дело по описа на ЧСИ Росица
Стоянова, въз основа на издадената обезпечителна заповед. Със същото решение
въззивницата- ответница е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38,
ал. 1, т. 3, предл. 3 от ЗАдв. на адвокат Красимира Зафирова Нещерова от АК – Ямбол,
1
сумата от 1127.52 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото от
него безплатно процесуално представителство на ищеца по делото.
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като се твърди,
че процесния договор от 01.05.2018г. за правна защита и съдействие, сключен между
страните е нищожен. Излага съображения, че становище за неоснователност на исковата
претенция, като сочи, че ищецът не е подавал през 2018г. от нейно име заявление до
застрахователя за доброволно плащане на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, а е депозирал такова от нейно име по-късен момент едва на 12.12.2019г. Сочи, че
адв. Ортакчиев не е изпълнил надлежно поетите в договора от 01.05.2018г. задължения, тъй
като в мотивите на постановеното решение от 13.04.2021г. по гр.д. № 1174/2020г. по описа
на БОС е посочено, че е било налице неизпълнение на дадените указания за представяне на
посочени от застрахователя документи в рамките на предоставения тримесечен срок, което е
направило невъзможно извънсъдебното уреждане на спора. Заявява, че адвокатът е посочил
друга, а не нейна сметка за изплащане на присъденото й обезщетение, за която по-късно
въззивницата сочи, че е разбрала, че представлява открита сметка на нейно име от брака на
адвокат Ортакчиев без нейно знание и съгласие. По този начин въззивница излага
опасенията си, че въззиваемия би могъл да се разпореди със средствата от сметката, без
нейно съгласие. В жалбата се сочи, че също без да я уведоми адв. О. е завел иск за
имуществени вреди, за който тя е научила след като е получила постановеното по него
решение от 04.08.2022г. по гр.д. № 1664/2021г. по описа на РС- Несебър. Излага доводи, че
процесния договор от 01.05.2018г. не е бил представен по гр.д. 1174/2020г. по описа на БОС,
а в полза е адвоката е изплатено възнаграждение за оказана на ответницата безплатна правна
помощ, като счита, че това е повлияло на размер на присъденото й обезщетение. По
подробно изложените в жалбата доводи се иска за отмяната на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен. В съдебно заседание въззивницата
се явява лично, като заявява, че поддържа въззивната си жалба. Представя писмено
становище по съществото на спора.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият - ищец, чрез упълномощения му
адвокатски представител изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Оспорва изложените доводи за нищожност на договора за правна защита и съдействие от
01.05.2018г., като се позовава се на правната възможност за определяне на адвокатското
възнаграждение според изхода на делото съобразно чл. 36, ал. 4 от ЗА. По подробно
изложените в жалбата доводи, счита, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и моли за потвърждаването му. Претендира за присъждане на разноски за
въззивното производство. В съдебно заседание въззиваемият не се явява и не изпраща
представител. Депозира писмено становище, с което моли съдът да остави въззивната жалба
без уважение. Направено е искане за присъждане в полза на адвокатския представител на
въззиваемия на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за въззивната инстанция.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
2
неговата нищожност или недопустимост, поради което намира, че същото е валидно и
допустимо.
Производството пред районния съд е образувано по подадена от адвокат В. О. искова
молба, с която се иска осъждане на ответницата като него клиент да му заплати /след
направено уточнение/ сумата в размер на 13 653.47лв., представляващо адвокатско
възнаграждение, представляващо 20% от присъдените в полза на ответницата сума за
претърпени вследствие ПТТ неимуществени вреди съгласно осъществено от ищеца
представителство, основано на сключен помежду им договор от 01.05.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба –
08.12.2021 г. до окончателното й изплащане. В исковата молба се твърди, че ответницата
като клиент е възложила на ищеца като адвокат предявяване на претенции пред съответната
застрахователна компания във връзка с причинените й имуществени и неимуществени вреди
от ПТП, настъпило на 27.04.2018г. в Република Сърбия, както и предявяване на иск за
причинените й имуществени и неимуществени вреди, ако не бъде постигнато извънсъдебно
споразумение, като за целта между страните е сключен договор от 01.05.2018г., с който е
уговорено дължимо от ответницата адвокатско възнаграждение, представляващо 20% от
присъдените в полза на ответницата неимуществени вреди. Заявява, че е подал молба от
12.12.2019г. до застрахователя ЗК„ЛЕВ ИНС“ АД за изплащане на обезщетение в полза на
ответницата на имуществени и неимуществени вреди. Ищецът сочи, че поради непостигане
на доброволно уреждане на спора, е предявил от името на ищцата иск за неимуществени
вреди, по който е образувано гр.д. № 1174/2020г. по описа на БОС, приключило с
постановено решение от 13.04.2021г., с което в полза на ответницата е присъдена сума в
размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва от 13.03.2020г. до окончателното изплащане
на сумата, а в останалата част предявения иск е бил отхвърлен. Излага също, че за част от
присъдената сума от 16 000 лв. ищецът се е снабдил в изпълнителен лист в полза на
ответницата, въз основа на който било образувано изп. дело и сумата, ведно с лихвата е
събрана, но впоследствие ответницата е оттеглила пълномощията си от него и е ангажирала
друг пълномощник. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията по сключения с ищцата
договор, поради което претендира осъждане на ответницата да му заплати сумата от
13653.47 лв., представляваща 20 % от присъденото й обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 60 000 лв. и присъдената й лихва за забава от 8267.33 лв. за периода от
13.03.2020г. до 21.07.2021г.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответницата е депозирала писмен отговор, в който е
оспорила иска по подробни съображения. Възразява против дължимостта на
претендираното адвокатско възнаграждение, като сочи, че че след сключване на процесния
договор от 01.05.2008г. между страните са подписани последващи договори от 25.08.2020г.
и 07.09.2020г., с които е уговорено безплатна процесуално представителство на ответницата
по водените дела, съответно по гр.д. № 1174/2020г.по описа на БОС и по гр.д. № 357/2020г.
по описа на РС- Несебър. Заявява, че предвид последващата уговорка за безплатно
процесуално представителство, с решението по гр.д. № 1174/2020г.по описа на БОС на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на ищеца е присъдено адвокатско възнаграждение с
включен ДДС. При тези възражения ответницата счита, че не следва да заплаща на ищеца
претендираното адвокатско възнаграждение.
Районният съд е квалифицирал предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД във. вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. ЗАдв., като с обжалваното първоинстанционно решение
го е уважил изцяло. Приел е, че предмета на първоначално сключения между страните
договор от 01.05.2018г. е различен от предмета на сключения впоследствие договор за
безплатно процесуално представителство от 25.08.2020г., като е счел, че по първия договор
се касае за поето от адвоката задължение по чл. 24, ал. 1 от ЗАдв., изразяващо се в устни и
писмени консултации, изготвяне на книжа и др., без да включва процесуално
3
представителство, а втория договор имал за предмет самото процесуално представителство
по гражданското дело. По тези съображения в решаващите мотиви е прието, че тъй като по
делото е установено, че адвоката –ищецът е извършвал уговорените извънсъдебни действия,
свързани с защита на интересите на ответницата във връзка с изплащане на обезщетение за
имуществени вреди от застрахователя, които действия не са оспорени от нея, последната му
дължи уговореното възнаграждение от 20% от изплатеното й обезщетение за
неимуществени вреди, включващо главница и лихви. Съдът е изложил мотиви, че
присъденото в полза на адвоката възнаграждение за безплатно процесуално
представителство по водените от името на ищцата граждански дела овъзмездява труда на
адвоката в хода на делото и не обхваща действията, извършени от него в периода от
сключване на договора от 01.05.2018г. до завеждане на делата, както и последващите
действия по снабдяване на ответницата с изпълнителен лист.
След извършена на основание чл.269 от ГПК служебна проверка на обжалваното
решение Бургаският окръжен съд не установи съществуването на основания за нищожност
или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. По
същество и с оглед обхвата на въззивното обжалване, съдът намира за установено следното:
Установената от районния съд фактическа обстановка не се оспорва от страните, като
същата се възприема изцяло и от настоящата съдебна инстанция. Въз основа на нея е
установено, че първоначално между страните е сключен писмен договор от 01.05.2018г., по
силата на който ответницата като клиент е възложила на ищеца като адвокат предявяване
на претенции пред съответната застрахователна компания във връзка с причинените й
имуществени и неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 27.04.2018г. в Република
Сърбия, както и да предяви иск за причинените имуществени и неимуществени вреди,
ако не бъде постигнато извънсъдебно споразумение, като за целта бил сключен договор от
01.05.2018г., срещу задължението на ответницата да заплати на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 20% от присъдените в полза на ответницата неимуществени
вреди.
Безспорно между страните е също, че поради претърпяно ПТП на 27.04.2018г.,
ответницата е била приета за лечение в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ – София, като ищецът
като нейн адвокат съгласно горепосочения договор от 01.05.2018г. я е представлявал, както
пред здравното заведение, така и пред застрахователя ЗК „Лев Инс“ АД. Установено е също,
че ищецът е извършвал справки и по досъдебното производство, образувано по случая,
извършвал е и пътни разходи, плащал е такси и болнични разходи. Безспорно по делото е и
обстоятелството, че във връзка с възложените дейности, ищецът е давал отчет на
ответницата, в т.ч. се е съобразявал с исканията й и я е консултирал относно обжалването
им.
Не се спори също, а от данните е установено, че ищецът е предявил претенция пред
ЗК „Лев Инс“ АД за изплащане в полза на ответницата на както на обезщетение за
неимуществени вреди от претърпяното ПТП в размер на 100 000 лв., така и на имуществени
вреди в размер на 8221.20 лв.
Впоследствие, страните са подписали в писмена форма договори от 25.08.2020г. и
07.09.2020г., с които е уговорено безплатно процесуално представителство на ответницата
по гр.д. № 1174/2020г.по описа на БОС- по иск за обезщетение за неимуществени вреди и
по гр.д. № 357/2020г. по описа на РС- Несебър- по иск за обезщетение за имуществени
вреди.
Безспорно е също, че ищецът - адвокат е завел искова претенция за неимуществени
вреди на ответницата срещу ЗК „Лев Инс“ АД, по която е образувано гр.д. № 1174/2020 г. по
описа на ОС – Бургас. Същото е приключило с влязло в законна сила съдебно решение №
96/13.04.2021г., с което искът за неимуществени вреди е уважена до размера от 60 00 лева,
ведно със законната лихва от 13.03.2020 г. до окончателното изплащане, като в полза на
4
адвоката-настоящ ищец е присъдено възнаграждение за безплатно процесуално
представителство на ответницата по настоящия иск по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 2796
лева с вкл. ДДС.
Представен е изпълнителен лист № 212/28.06.2021 г., издаден по гр.д. № 1174/2020 г.
по описа на БОС за сумата в размер на 16 000 лв., представляваща част от присъдената
главница, издаден в полза на ответницата, като въз основа на същия по молба от
преупълномощен от ищеца друг адвокат /след като ответницата е оттеглила пълномощията
си от ищеца/ е било образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Мирослав Колев, с
район на действие - СРС.
По делото ответницата признава, че е получила пълно изплащане на присъдените й с
горепосоченото решение суми за неимуществени вреди – главница и лихва, което
обстоятелство е прието също за безспорно с доклада на първоинстанционния съд на
основание чл. 146,ал. 4 от ГПК.
Ангажирани са и свидетелски показания относно обстоятелствата при подписване на
договора от 01.05.2018г., като по искане на ищеца в първоинстанционното производство е
разпитан свидетеля В. О.- б. на ищеца. Показанията му които са оценени от районният съд
при отчитане на възможната му заинтересуваното по делото съгласно чл. 172 от ГПК.
Същият е посочил, че е присъствал лично на подписването на процесния договор и сочи, че
ответницата е била наясно с условията по договора, участвала е в обсъждане им и
саморъчно го е разписала.
Гореизложената фактическа обстановка е възприета правилно от районния съд, като
същата се споделя и от настоящата инстанция. Въпреки това обаче въззивният съд намира,
че въз основа на нея са направени погрешни фактически изводи, които са довели до
неправилност на обжалваното решение, по следните съображения:
Предявения иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 286, чл. 285 и чл. 86 от ЗЗД
вр. с чл. 36, ал. 4 от ЗА.
Безспорно първоначално между страните валидно е възникнало твърдяното в
исковата молба облигационно правоотношение по сключване на процесния договор от
01.05.2018г., на който ищецът основата претенцията си за заплащане на исковата сума от
ищцата за дължимо от нея адвокатско възнаграждение. Задължението за плащането на
адвокатското възнаграждение е уговорено резултативно съгласно чл. 36, ал. 4 от ЗА, като е
посочено, че същото се дължи в размер на 20% върху размера на изплатеното на
ответницата обезщетение. В т. 3 от раздел II от договора изрично е вписано, че ако
обезщетение не бъде присъдено на ответницата, последната не дължи на адвоката какъвто и
да е хонорар.
Видно от съдържанието на клаузите на договора от 01.05.2018г., в същият са
възложени две задължения на ищеца във връзка с претенцията на ответницата за
обезщетение от застрахователя за причинените й вреди от ПТП на 27.04.2018г. –
предявяване на претенция пред застрахователя за посочените вреди /както правилно е приел
първоинстанционния съд с предмет действия по чл. 24, ал. 1 от ЗА/ и предявяване на иск за
същите вреди, ако не бъде постигнато извънсъдебно споразумение, което задължение
съставлява дадено правомощие за процесуално представителство на ответницата пред съд за
подаване на искова молба с уговорения предмет. Това означава, че и в двата случая
независимо дали извънсъдебно или по силата на съдебен акт на ответницата бъде изплатено
обезщетение за вредите от процесното ПТП, то тя следва да заплати на ищеца уговореното в
договора адвокатско възнаграждение.
По отношение на възражението за нищожност на този договор, съдът намира, че тъй
като такова е наведено за първи път в жалбата, не следва да се произнася по него.
Независимо от това, следва да се отбележи, че дори и след служебна проверка съгласно
5
указанията, дадени с ТР № 1/20 от 27.04.2022г. по т.д. 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, съдът не
установи пороци на договора, водещи до неговата нищожност, които да произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства.
По делото е безспорно установено, че между ответницата и застрахователя не е било
постигнато извънсъдебно споразумение за изплащане на обезщетение за неимуществените
вреди. Безспорно е също, че ответницата е получила плащане на обезщетение за
неимуществени вреди въз основа на принудителното изпълнение едва след съдебно
предявяване по исков ред на тази претенция и присъждане на конкретен размер на
обезщетението от съда.
Предвид горната фактическа обстановка и с оглед клаузата на т. 3 от раздел II от
договора според настоящата инстанция се налага извода, че ответницата не дължи на
ответника възнаграждение за извънсъдебните му действия, изразяващи се в извънсъдебно
предявяване на претенция пред застрахователя /т. 1, раздел I/, тъй като те не са довели до
уговорения резултат - изплащане на каквото и да е обезщетение за неимуществени вреди.
Ответницата дължи на ищеца адвокатско възнаграждение на основание т. 2 от клаузата по
раздел I от договора, но за действията му, свързани със съдебно предявяване на иска за
неимуществени вреди, тъй като именно тези действия са довели до уговорения като условие
за дължимост на адвокатското възнаграждение резултат, изразяващ се в изплащане на
ответницата присъдените й от съда суми за обезщетението. За целта ищецът е предявил по
съдебен ред претенцията на ищцата срещу застрахователя за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, като безспорно предявяването на иска е част от процесуалното
представителство, осъществено от адвоката-ищеца в полза на ответницата по делото.
Впоследствие обаче, след съдебно предявяване на иска страните са подписали последващ
договор от 25.08.2020г., с които са новирали правоотношението си, като са уговорили
безплатно процесуално представителство по исковата претенция за обезщетение за
неимуществени вреди по гр.д. № 1174/2020г. по описа на БОС на основание чл. 38, ал. 1, т. 3
от ЗА. Това означава, че с така постигнатото ново съглашение е отпаднало задължението на
ответницата за заплащане на уговореното по предходния договор от 01.05.2018г. адвокатско
възнаграждение. Що се касае от оттегленото от ответницата пълномощие, дадено на ищеца
след постановяване на решението на съда по гр.д. № 1174/2020г. по описа на БОС, съдът
намира, че това процесуално действие на ответницата е ирелевантно за спора, тъй като няма
значение по въпроса относно дължимостта на адвокатско възнаграждение в полза на ищеца.
Следва да се отбележи, че адвокатът не е останал невъзмезден за извършеното безплатно
процесуално представителство, тъй като със съдебното решение по гр.д. № 1174/2020г. по
описа на БОС съдът му е присъдил адвокатско възнаграждение по чл. 83, ал. 2 от ЗА за
оказаното на ответницата безплатно процесуално представителство по делото.
С оглед гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че поради
последващо преуреждане на отношенията на страните по делото чрез уговаряне на
безплатно процесуално представителство на ответницата по заведеното от адвоката й –ищец
дело за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди срещу застрахователя, се
налага извода, че по изрична договорка между страните, за ответницата е отпаднало
задължението да заплати на адвоката-ищец уговореното по предходно сключения помежду
им договор възнаграждение в размер на 20% от изплатеното й вследствие съдебно
присъждане обезщетение за неимуществени вреди.Ето защо искът за присъждането им се
явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде отменено, в т.ч. и в частта
за присъдените в полза на ищеца разноски, вкл. и присъденото на адвокатския му
представител възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, като вместо него следва бъде
постановено ново решение, с което искът следва да се отхвърли като неоснователен.
6
Въпреки основателността на въззивната жалба, разноски в полза на въззивницата не
следва да се присъждат поради липса на направено искане в този смисъл.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 270 от 04.08.2022 г., постановено по гр. д. №
1664/2021г. на Районен съд – Несебър, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. В. О., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Ц. С.“ № **, п.,
ап. * за осъждане на О. В. Б., ЕГН:**********, с адрес: № **, кв. К. ***, вх. *, ет. *, ап. * да
му заплати сумата от 13653.47лв. - главница, представляваща адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 01.05.2018 г. в размер на 20 % от присъдените в
полза на ответницата суми за претърпени от ПТП неимуществени вреди /главници и лихви/
със съдебно решение по гр.д. № 1174/2020 г. по описа на ОС – Бургас, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 08.12.2021 г.
до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7