РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 446/13.7.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на единадесети
юни през две хиляди и двадесетата година в състав:
СЪДИЯ : Г. ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР : АНТОАНЕТА МЕТАНОВА
като разгледа докладваното от съдията докладчик
Петров адм. дело №102 по описа на съда за
2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Десета от
Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
2.
Образувано е по Жалба на Г.Д.Б., ЕГН: **********,***, срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №19-1006-000970 от 30.12.2019г.
на Началник Група “Контрол на пътното движение по главни пътища и
автомагистрали”, Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР,
Пазарджик, с която спрямо Б., на
основание чл. 171, т.2а от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка –
прекратяване регистрацията на моторно превозно средство, лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. № РА8368КН за срок от
шест месеца до една година, а именно за срок от шест месеца, като са отнети два
броя регистрационни табели с рег. № РА8368КН
Искането
е въпросното разпореждане да бъде отменено, като незаконосъобразно.
3. Жалбоподателят, счита оспорения акт за необоснован и
противоречащ на материалния закон.
Възразява се, че в
случая не е посочено, при коя точно хипотеза на чл. 171, т. 2а е приложена,
процесната принудителна административна мярка.
Възразява се, че
заповедта е немотивирана и постановена от материално некомпетентен орган, при
неспазване на предвидената в закона форма.
Искането е въпросното
разпореждане да бъде отменено, като незаконосъобразно.
4. Началник Група “Контрол
на пътното движение по главни пътища и автомагистрали”, Сектор „Пътна полиция“
към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, не взема конкретно становище по
жалбата.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в рамките на установения
за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес от
оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.
III. За фактите:
6. При извършена проверка
на 30.12.2019 г., около 22:50 часа, на автомагистрала „Тракия“, км. 73+300, в
посока към гр. Пловдив е установено, че лек автомобил „Опел Мерива“, с рег. №
РВ/+=/КН, собственост на Г.Д.Б., се управлява от водач Борислав Александров
Цоков, ЕГН: **********, който не притежава
свидетелство за управление на МПС(неправоспособен водач).
Относно така
установеното нарушение, спрямо Борислав Александров Цоков е съставен Акт за
установяване на административно нарушение серия GA, бл. № 22823 от 30.12.2019г., в
който деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
В Акта е изписано
„...Нямам възражения...“ и е положен
подпис от Цоков.
7. Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №19-1006-000970 от 30.12.2019г. на Началник
Група “Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали”, Сектор
„Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, е издадена въз основа
на същите факти и обстоятелства посочени в АУАН, като те са дословно
възпроизведени в обстоятелствената част на процесният административен акт.
При това положение с разпоредителната част на
акта е заповядано: „….. Налагам на Г.Д.Б. ЕГН/ЛНЧ ********** с постоянен адрес ***,
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП - Прекратяване на регистрацията на ППС л.а.
Опел Мерива дкн РВ8368КН, за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за срок от
6 /шест/ месеца ….“
Отнети са два броя
регистрационни табели.
8. Приложена е Заповед
№ 312з-74 от 18.01.2017 г., на Директора на ОД на МВР, Пазарджик, с която
служители на конкретно изброени длъжности, включително и Началник Сектор „Пътна
полиция“, към Отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР, Пазарджик, са
оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки, по реда на чл. 171, т.1, т. 2, т. 2а, т.4, т. 5б.“а“, т. 6 и т.7 от
ЗДвП.
9. Представени са още
:
- Справка за
регистрация на лек автомобил марка и модел „Опел Мерива“ с рег. № РВ8368КН, от
която е видно, че превозното средство е собствено на Г.Д.Б.;
- Справка за
нарушител/водач Г.Б. от която е видно, че спрямо същият, от момента на издаване
на свидетелство за управление на МПС, т.е. от 18.05.1996г., до момента са
издадени единствено два електронни фиша за шофиране с превишена скорост.
IV. За правото:
10. Според чл. 22 от Закона за административните
нарушения и наказания, за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни
административни мерки
Очевидно, въпросните мерки са една от проявните
форми на властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно, нормативно
установено, материално правило за поведение, било като изключат предпоставките,
то да бъде нарушено, било като преустановят, деянията предприети в
нарушение на същото или пък изключат предпоставките за настъпване на вредни
последици от противоправното деяние или респективно имат за последица,
отстраняване на вече настъпили вредни последици от такова деяние.
Явно е също така, че тези мерки, по правното си
естество не съставляват административни наказания, макар и да са форма на административна
принуда.
Ето защо, за разлика от административното
наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така както е наложено и за целият
период от време, през който е постановена принудата (напр. временно лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност), действието на наложената административна
мярка е обосновано и допустимо единствено до момента, до който тя има за
фактическа последица, предотвратяване и
преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на
вредните последици от същото. Сиреч, от момента в който не съществува
вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който
противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е
фактически основано или казано с други думи, от този момент насетне,
прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на
принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава.
Този законов текст е ясен е небудещ съмнение
относно неговото приложение. Не само административния акт, но и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава, което по правилата на формалната логика ще рече, че когато тази цел е
реално осъществена, то изпълнението следва да бъде преустановено.
11. Според чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки - прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година;
Според чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
12. Каза се, с процесната заповед е постановено прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
В тази насока, трябва да се съобрази, че прилагането на принципа
„Съразмерност“, установен в чл. 6., ал. 2 от АПК, преценен в контекста на
твърде радикалното засягане на правата на отделния правен субект, които
принудителната административна мярка има за последица, очевидна налага не само
да бъде определен ясен срок на нейното приложение, но изисква и излагането на
конкретни съображения които го обосновават.
В този аспект, следва да бъде разбирано изричното указание на
прежде цитирания текст на чл.172, ал. 1 от ЗДвП, принудителната мярка да бъде
налагана с мотивирана заповед от ръководителите на съответната служба за
контрол или от оправомощено от него длъжностно лице.
Непосочването на мотиви относно срока, за който се налага
принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на
последно посоченият нормативен текст, което лишава Съда от възможност да
установи дали актът е постановен в съответствие с целта на закона по аргумент
на чл. 146, т.5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок от шест до
дванадесет месеца за налагане на тази мярка, то административният орган е бил
длъжен да обоснове, защо в конкретния случай е счел, че следва да бъде
определен не друг, а точно шест месечен срок, независимо от това, че в случая
това е минимално установения срок за приложение на принудата.
Доколкото наложилият мярката орган не е сторил това, Съдът не
би могъл да прецени дали той е упражнил своето правомощие в съответствие с целите
на закона, което е едно от основанията, посочени в чл.146 от АПК, за оспорване
на индивидуалните административни актове. В този смисъл, макар и във връзка с
приложението на друг вид принудителна мярка - Решение № 4971/14.04.2009г. на
ВАС по адм. д. № 1460/2009г.., I-во отд; Решение № 3726/19.03.2009г. на ВАС по
адм.д. № 14058/2008г.., I-во отд; Решение № 2428 от 23.02.2010 г. на ВАС по
адм.д.№ 11179/2009г.
13. Всъщност, с
оглед конкретиката на текущия казус трябва да се констатира, че възражението на
жалбоподателя за това, че в оспорената заповед не посочено конкретното правно
основание за нейното постановяване е истинно и основателно.
Действително,
нормата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, съдържа две групи хипотези, които са
възведени съответно в чл. 171, т. 2а, б. „а“ и от ЗДвП и чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. В
случая, административния орган, не е посочил, коя от двете правни норми е
приел, като правно основание за постановения от него акт.
Според чл. 59,
ал. 1, т. 4 от АПК, когато административният акт се
издава в писмена форма, той съдържа: фактически и правни основания за издаване
на акта. Това процесуално изискване относно формата на индивидуалния
административен акт в случая, явно не е спазено.
14. Крайният
извод от изложеното до тук е че процесния административен акт е постановен при
допуснати нарушения на административно производствените правила, налагащи
неговата отмяна.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-1006-000970 от 30.12.2019г. на Началник Група
“Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали”, Сектор „Пътна
полиция“ към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която спрямо Г.Д.Б., ЕГН: **********,***,
на основание чл. 171, т.2а от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка – прекратяване регистрацията на моторно превозно
средство, лек автомобил „Опел Мерива“ с
рег. № РА8368КН за срок от шест месеца до една година, а именно за срок от шест
месеца, като са отнети два броя регистрационни табели с рег. № РА8368КН.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.
Административен съдия :/п/